Как бързо времето отмина - петдесета ФЕВРУАРСКА тема вече е в архива! (51)

Пф, изходни нива - не ми споменувайте, че ритуално шъ съ гръмна.  У нас всичко е ток и жица, на другия ден ми носи упражнителен тест /същия/ от занималнята примерно - пожар! Целия в червени поправки. 

Малкия мина един ларингит, колкото дан съ успокоявам съвсем в свободното си време. 
Поне у ралтата всичко е ОК.


Ще ходите ли на нощта на музеите?

Дано спре тъпия дъжд, че сутрин ми е адски тегаво да влача раница, деца и 3 бр. чадъри. 

Ееей, забравихте да пишете и т'ва е! 

Времето стана малко по-хубаво, наизлязохте навън и сигурно киснете по кафенета и ходите по разходки.

Надявам се да сте добре, децата също. Някои, гледам, отслабват (Ника, лентичката ти  ). Успех и в тези начинания, аз имам нужда, но воля нямам (като в приказката, душата иска кИфтета  ).

Обикновено по това време се обсъждат евентуални летни почивки. Някакви идеи за тази година?  Аз мисля за планина, ама с тоя интернет... То само около Банско и Велинград май ще ни устройва. 

Аз вися на балкона редовно 
Успях въпреки контракциите да избутам до края  Бебка не се обърна и следващата седмица сме планирани за секцио,само да сме живи и здрави 

Почивка сме планирали за края на август,да може бебто да порасне малко.Иначе ще си ходим пак при нашите приятели на бунгалата в Ахтопол.

E, Мики, браво! Почвам от сега да стискам палците, та докато се появиш и развееш благата вест! Хвърли един линк, може и на лични, с тези бунгала ако е удобно.
Аз бях на обучение уикенда в Трявна и от тогава мира нямам - пиша, пиша. Колегата реши, че на другото обучение, за да ми спести мъките ще ми гипсира ръката!
Успех на всички в начинанията!

Ехеее, Мики, радвам се да прочета, че всичко е наред. То не остана. 

Далче, пиши, пиши! 

Аз нещо не мога да спя напоследък, хубаво, че има предостатъчно работа, та да не вземе да ми доскучае. 

Здравейте,

Ей, Мики, стискам палци! И чакам да се похвалиш, желателно със снимков мат'рял 

Юхи, ние пак ще сме на Вонеща вода. Миналата година нета беше връхТА, 3 поредна година ще ходим там. В селото няма какво да се прави, снимки си гледала във фейса, през седмицата е кажи речи празно. Има 2 басейна, закрит и открит, както и безплатно ползване на сауна и парна баня. Има някакъв фитнес. Разходка с кола до Търново - 20 мин, разходка с кола до Трявна 30-40 мин.
Кръчми в Търново - аз харесвам пицарията в Мола, кръчми в Трявна - на ниво бяхме в една точно до Стария град на самата река.
Ако ти трябва линк, ще подиря да видиш. Категоризация 2 звезди, но реално е ремонтирано, ново, чисто, абе нямам оплаквания, Сравнено с Рибарица за 10 дни ще платим същите пари, като в Рибарица за 4 дни, а на мен много повече ми харесва във Вонещата.

А аз се затрих, защото нова доза финален зор се зазори. А и бях в някаква черна дупка, все още не съм излязла от там, но ще видим. Във всеки случай съм по-добре. Имам работа за целия китайски народ, ученео върви.
Калина мина изпита върху азбуката, вече си имаме сертификат, че я знаем  И наистина я знае, може да прочете сричка. На 27 е английското тържество.
А вчера ме уведоми, че едното от момченцата ѝ е предложило да се оженят, симпатично е момченцето, родителите и те, та може да ме поздравите 
Софи си взе изходните нива със 6-ци, много съм горда с нея тази година. Даже утре отивам да ѝ запазя детски клуб за отбелязването на 10-ия ѝ рожден ден. 

Еми това е, стискайте палци друзьята да си харесат версията на таблото и да влезем в производство, че ако не влезе чудесията, ей тогава ще видим какво е финален зор или кон боб яде ли... 

Хубава вечер ви желая и ето един поздрав от мен:
цък

Ех, Мики, желязо си ти, не човек! Браво, браво, че издържа до края!  

Слънч, честито ти зет!  
И аз се заинтригувах от тая Вонеща вода, метай линка направо у темата, плийз!

Всъщност зася не е ядно дали ще си позволим платена почивка, или за пръв път ще действаме авантаджийската и ще идем на гости у роднини в курортен град.   В нашата работа пък зора е баш летните месеци, та ще видим каква отпуска ще спазаря всъщност. Общо взето почти е ясно, че та море няма да се ходи, все пак съм бедна студентка.  

Инак не се оплаквам, сега съм 2 дни отпуска  /и въобще тоз чуден месец май, ми се събраха 16 почивни дни  /, Дреб е на градина, големия е целодневно на частната занималня. Завърши успешно с "Много добър" първи клас.   Ся му предстои да изчете купчина книги, да научи таблицата за умноение и планетите /вторите две по негово желание/.

Юхи, лентичката ОК, ама неще да помръдне пущинята.  Пфуй, грам мотивация нямам начи.

Ники, понеже си готина ето

ЦЪК



Може да няма места около уикендите, обаче.

Мерсаж, Слънч, мноу приятно изглежда! 

Честит празник, дами! Аз съм горда и благодарна за наследството, което имаме и с кеф се възползвам от възможността да си почеша мозъка с някое приятно четиво!
Честито на всички завършили ученици! Да са живи и здрави, да търсят и намират интересни дебри на познанието! 


Хич не съм наясно с тенденциите в образователната система в днешно време, ама не мога да не се подразня от нещата, които прочитам - Калинчита трябвало да се учи на четмо в градината, Бо трябвало да се научи на таблицата за умножение през ваканцията, масово учениците ги пращат на занималня след редовните часове, безкрайни домашни за т.нар. свободно време. К'во правят в баш учебно време, питам аз? С какво ги занимават началните учители, м? Едно време сите отивахме неграмотни в 1ви клас (е, някои от нас по собствено желание се бяхме научили , ма в общия случай не беше така), в занималня се ходеше само в краен случай (по 2-3 калпака от клас) и се научихме и да четем, и да пишем. Чак пък толкоз умни и схватливи, особено пък в сравнение с днешните хлапета, не сме били.

Ся кво? Едно голямо нищо.  Не знам как ще я караме, аз не възнамерявам да си завъртам живота около занимални, домашни, оценявания и да върша работата на начален учител през времето, предназначено за почивка на бъдещата ученичка. 

Честит празник!


Юхи, така е, страшничко си е школото вече.  
В нашия клас почти 100% от децата ходят на занималня. На теб като работеща от вкъщи може и да не ти се наложи да ползваш тази благинка, ама при нас е задълже. И да са живи и здрави госпожите от частната занималня, че относно госпожата от държавната на нашия клас искаха да правят подписка да не им занимава децата във втори клас, толкоз са диви нещата там.  
Аз не че имам некъф опит дългогодишен, ама за пример ще ти дам какви пропасти имат в материала - примерно английски - в първи клас не е заложено да учат буквите. Във втори обаче почват директно с диалози!   Та англичанката ни поиска разрешение да вземат буквите в последните няколко часа, та поне малко от малко да им светне на тия деца... Бе думи неам.


Баси, много е приятно да те тресе земетресение докато си в асансьора с децата.   Помислих, че пак машината е за ремонт и че отделно от това ми идат силни люкарствата /нали съм с възпален нерв на тиквата/. Грам не се панирах, ся обаче вече ме е шубе заради децата.

При нас разтресе 5 минути преди да излезем и доста ме хвана страх.  После изглеждахме като евакуирали се - търчим по стълбите (щото Диди се беше засилила), аз с раница (заради фотоапарата я взимам по разходки). 

Честит празник и от мен!

Честито на завършилия Бо, да е жив и здрав. Софи завършва другата седмица. 
Юхи, по учебните въпроси да те поосветля Уекинко.
Значи, Калинчита върви с набор 2009 и току завършва 2 градинска група, приравнено с ОДЗ-тата. По принцип в нашата ДГ има Авторска образователна концепция и се започва от 2 градинска група: цяла година учат азбуката, а в 3 градинска се учат лека полека да четат. Има не знам колко нива, но идеята е да могат да четат в 1 клас, като едно ниво е 7 седмици. Ми подраних за празника на буквите и като видях как четат предучилищен клас (покриваха 7-8 ниво някъде) и какви текстове - ми евалла на тия деца! Имаше и 3 деца, които се бяха присъединили към ПК, бяха доста по-зле и им идваше много нанагорно всичко - едва покриха 2 ниво. Но бяха мотивирани, щастливи и доволни.  Аз обаче не си давам изобщо зор да юркам Калина, според мен е излишно - колкото научи - толкова. Тя възприема, но не става насила, малки са още. 
Софи беше така - пуснах я в 1 клас нито можеща да пише, нито да чете. Имаше доста дечица, които можеха - ми настигна ги. Голяма беше съпротивата. Аз тогава нали 1 срок бях по майчинство с Калинчита, та можех да я подхвана, да ѝ помогна и да се опитам да създам някакви навици. В занималнята - държавната имам предвид - пълна скръб беше, младо току що завършило момиче и 35 диванета (в хубавия смисъл на думата) - ми дива и щастлива я правеха. Радвам се, че бабите и дядовците ми помагат и не се налага Софи да ходи на занималня. Вярно е, че е доста натоварващо за всички вкъщи, но пък лека полека нещата навлязоха в релси. Ако няма баби и дядовци, обаче, занималнята е абсолютно задължителна, защото няма как да го оставиш самичко - просто времената са такива, страшни. 
Има много какво да се говори за институцията българско училище. Жалко е, че точно на празника на просветата трябва да го кажа, но тази институция почти няма общо с институцията, която аз помня от собствения си опит: няма респект към учителя и неговия труд, в известна степен разбираемо, ама и няма я обратната мотивация да научат децата на нещо. Препуска се по учебника, време за упражения няма, план на урока - няма, не се търси кооперация с родителите. Учебниците са безобразно написани... Истината е, че ако не преведа на София урока, тя почти нищо не разбира от високия стил, твърде неподходящ за дете на 9 г.  Децата се изпитват основно с тестове, по информационни технологии учат алгоритми наизуст... но това е. От двайсет и незнам с колко години преход, нещата стават все по-зле, все по-малко учители ще има, да не говорим за млади, а децата ще излизат все по-неграмотни, за съжаление... пропастите между отделните години са огромни и на децата им е много трудно. Но пък са адаптивни и ще оцелеят и ще се ооравят, явно времената са наложили този подход.
Земетресението не беше гот, важното е, че няма разрушения и така...
Хубава вечер!

Хубава седмица в това чудесно време ви желая!
И дано пухчетата от тополите изчезнат по-бързо, направо ме побъркаха. 

Слънчи, благодаря за дългия коментар!  Едно време нашите проявиха някаква амбиция брат ми като почваше училище (че и преди това). След втори клас някъде се измориха и драстично намалиха натиска върху него, но побутването остана докато не завърши, едва ли не. Ааааайде пиши домашни, ааааайде чети книжки, ааааайде пиши съчинения. Надзор, побутване, юркане и така до 12 клас. Включително майка ми пишеше реферати до абитуриентския му бал, следеше оценки, беседваше непрекъснато с учители за напредък (по-скоро липса на такъв).  Самият абитуриентски бал се отбеляза пищно - костюми, почерпки - един вид като облекчение за родата, че се е приключило с тази мъка.  Е, не се виждам в тази незавидна роля. Не казвам, че другата крайност е много добре (защото я изпитах на гърба си) - нашите нямаха никаква, ама никаква представа какво се случва с моето образование, пратиха ме на 500 км да уча в гимназия и не ми виждаха очите по 2-3-4 месеца накуп, нямах учебници (не ми се отпускаха пари за тези, които се купуваха - в гимназията това бяха всички учебници), майка ми ходеше на родителски срещи до 5 клас и то не редовно, а абитуриентския ми бал фактически даже не се отбеляза (е, купих си роклЕ за 50лв., майка ми, сестра ми и баба ми се показаха в двора на училището и това беше), за университета да не говоря.  Но честно казано предпочитам да хвърлям едно око на случващото се и да имам собствен живот, отколкото да преминавам наново през всички класове.

Това, което е важно да се научи, така и така ще се научи (ако няма сериозни проблеми). Притеснява ме факта, че все повече хора, които на теория мислят като мен, в крайна сметка се оказват оплетени в мрежата на училищната система. 

Колко готино! И на мен ми предстои първи клас сега с Калина, но слава Богу, и да искам, няма да имам време да го преповтарям. Противореча си само съвсем леко.