
Далче, ползвам облаги, ама и ме гърбят яко, като свой човек.

Пууу, младоженецът вчера следобед бил с температура, два пъти повърнал.
Почти бях сигурна, че и Диди ще лепне от него вирОс, обаче явно не са били чак толкова интимни. 
Вчера върших едни неща преди да взема Диди от градина, после пък там тя ме нападна с безмислена информация кой точно се бил напикал, кой повръщал, кой не слушал, затрупа ме с картинки и рисунки, после вкъщи ме повлече работата, пак занимавки с Диди, готвене иии въобще не знаех къде се намирам по едно време. Тази сутрин водя бодро Диди на градина и само да знаете как се изумих щом си видях чантата - подпряна на шкафчетата отгоре. С все портфейл, покупки.
Въобще не съм разбрала, че съм я забравила.
Все пак има някакъв проблясък на здрав разум у мен, защото преди няколко дни си помислих колко ще ми е гадно ако си загубя или ми откраднат портфейла и изкарах личната си карта и двете дебитни, които нося в джоба на дънките.

. Сложил една шапка малкия червена, Борил се разминава с него и подхвърля: "Ей, червенко".
Кога почна да се шегува това дете..


Отговаря по размери на 32 седмица, а вече почти приключвам 34-та ... На 25.01 - пак съм на доплер ... Лекарката казва, че всичко е ОК при доплера, не вижда да страда по някакъв начин, ама ей нА - не качва по много ... Сега броя дните - буквално ... Искам да изтрае в мен поне до началото на февруари ... Тя, че ще се роди по-рано -> съм сигурна ... Че ще е с по-малко тегло - добре ..., ама поне да е закачила седмица от 9-тия месец ... И така ... Аз за това и не пиша, че ми е едно скапано ... 


. Доволна съм ,тайно се надявах за момиченце 