Попаднах на едно много старо интервю, върху което явно после са правени много вариации. А дали то самото е оригинал не знам 
За пръв път го чета, може би и за други ще е ново:
За пръв път се влюбих на 13 г. и връзката продължи 3 г.
Туба Б. ,която сложи отпечатък на това лято със снимките ,на които е уловена по бикини,сподели че е била уплашена от това да не би в газираната напитка на майка и не е сложено лекарство ,и че баща и не гледа сцените и с целувки.
Искаме по-отблизо да опознаем Туба Б. за която се говори от седмици наред от всеки ,на която е почитател и емира на Катар.
Т.Б.--- Родена съм 1982г. в Истанбул,зодия Рак.Единствено дете съм.Майка ми беше служител в банка,пенсионира се.Баща ми е електронен инженер и си работи по своята професия.Аз бях много затворена в себе си ,тиха, срамежлива,дете което не разговаряше много.Поради това че родителите ми все работеха,аз съм човек който сам може да се справя с всичко.Въобще не се страхувам и оттекчавам от самотата.Например мога да отида в някое кафе,сама мога да седя с часове,хапвам нещо,мога книга да чета.Понякога това поведение се оприличава на студенина,многознаещ/надменност/,дивост,като асоциален.Но не ,аз така пораснах ,така ме отледаха.
?---И като малка ли сте била толкова красива ?
Т.Б.---Така казват.../смее се/.
?---Толкова страхлива ,стеснителна,едно младо момиче живеещо в собствения си свят,как изживя първата любов ,първото вълнение ? Сигурно приятеля ви много трудно ще е успял да се доближи до вас...
Т.Б---Така е ,много се измъчи.И на мен ми харесваше ,но ми бе невъзможно да го кажа.Освен него ,когато имаше такива които аз не харесвам ,но пъкхаресват мен ,аз бяхгах.Криех се.
?---Как ...
Т.Б.---В междучасията за да не ме видят,се криех в класа/чиновете/,защото не ме оставяха намира/на спокойствие/.И аз за да не ме видят ,за да няма нужда да разговарям с тях,все се криех в някой ъгъл.Но както и да е ...да разкажа за първата си любов...Разбира се ,беше много хубава.Както и вие казахте ,мисля че много го измъчих.Запознаването ни и флирта ни продължи цяла една година.
?---Все още ли сте толкова трудна ?
Т.Б.---Не не съм./смее се/.На 14 г. се влюбих аз.Точно три години продължи.Беше връзка ,която по чувствителност не се различава от сегашните ми .Едно момиче на 14 г. е все пак дете все още ,но аз бях много зряла.И приятеля ми беше такъв.И затова нашето не беше едно просто детско увлечение.Все още се срещам с него.Беше един много специален флирт.
?---Добър ученик ли бяхте ?
Т.Б.---Ако поисках можех и ставах много добра ученичка.А ако не ми се искаше ,въобще не се насилвах.Нямах такива амбиции да съм първа в училище.Училищния ми живот бе един такъв нагоре-надолу.
?---За каква професия си мечтаехте ?
Т.Б.---Исках да стана учен по генетика.Но във втори курс на гимназията поисках да уча дизайн на промишлени изделия.В трети курс взех решение да уча изкуство.Ходих на уроци по рисуване.Първо исках рисуване ,а след това и скулптура да уча.Видях че в университета ''Мимар Синан''/архитект Синан/ има профил /клас/ дизайн на костюми и декор на сцена , и държах изпит.Взех и висока оценка.Можех да уча и за производство/?/ или нещо друго ,но не исках.Защото не исках да работя някаква работа седнала.И по някакъв начин успях да накарам и родителите ми да се съгласят и така започнах да уча в училещето по изкуства.И бях много щастлива.Защото когато започнах да уча в ''Мимар Синан'' аз можах да отхвърля от себе си онази срамежливост,можех вече да общувам с хората.След завършване на гимназията докато не влязох да уча в университета ,аз не можех да преодолея стеснителността си.И все още не съм превъзмогнала напълно това.Никога не можах да бъда толкова спокойна ,да се отпусна...
?---Това у вас поражда ли притеснение/кара ли ви да се притеснявате /?
Т.Б.---Не за мен не .Повече за околните е притеснението,защото хората се затрудняват в общуването им с мен.Но когато аз се почувствам сигурна,когато повярвам в искренността на отсрещния човек,разбира се всичко се променя.В живота ми само запознаването ,периода на опознаване е труден за мен,само толкова.Аз вместо с момичетата/съученичките/ да оправям клюките по коридорите и да карам момчетата да се карат с един друг,аз оставах в клас ,предпочитах да чета книга ,или да си пиша мои неща.В началното ,основното ,в гимназията и в университета все бях такава.Затова и аз нямах за дълго време приятелка.Защото аз не можех да се разбирам с тях.Това се дължи и на това ,че аз на 14 г. изживях един истински ,хубав флирт.Те докото се захласваха по момчетата от гимназията ,аз си имах един много хубав период на 3-и годишен флирт.Всъщност това те не можеха да го разберат и приемат.Всяка една искаше да има такава връзка/увлечение/ да и те да изживеят такова нещо,а за мен беше вече нещо нормално.Накратко ,разговорите които те водеха ,на мен ми бяха смешни.Дълго време не можах да се адаптирам към тях.Затова и аз чак в 3-ти курс на университета започнах да общувам повече с момичетата /да се сприятелявам с тях/.
БАЩА МИ НЕ МОЖА /НЕ МОЖЕ/ ДА ГЛЕДА СЦЕНИТЕ С ЦЕЛУВКИ
?---Откъде излезе това да играете/да станете актриса/ ?
Т.Б.---В деня в който отидох да се запиша в университета,в училището правили снимки за каталог.Аз докато разглеждах училището ,При мен дойде г-н Джемил,каза ми че иска да ме снима.А аз въобще не обичам да се снимам.То и след 13-тата ми година аз нямам много снимки.Не обичам...Както и да е ,казах че не искам,но по някакъв начин се намерих пред обектива.Г-н Джемил направи няколко снимки,и тези снимки ги е сложил в студиото си.Един ден една фирма за часовници са видели моите снимки и много са ги харесали.За тази фирма/марка часовници/ снимах за каталог в Турция в продължение на една година.После в Швейцария работих 2 години,станах тяхно лице/на марката часовници/.Така спечелих първите си пари.В живота ми това бе едно нещо което стана/разви се /много спонтанно.После съвсем случайно се запознах с Гайе Сьокмен и започнах да работя с нея .След това имам снимани още няколко рекламни филма/клипа/.Томрис Гиритлиоолу ме е видяла в един от тези рекламни филма и ме е харесала.Направо дойде при мен с предложението да играя във ''Бродерия от рози на кърпата за глава''
Аз казах:''Не бих могла да играя,няма да мога да го направя,имам да уча'',но докато казвах това ,започнахме работа.После и продължих...
?---Много е интересно това-Едно младо момиче ,което не обича да се снима,не обича да е център на внимание,изведнъж влиза сред множество хора във съвсем друг свят.Сигурно тази промяна в самата вас ви е учудила.
Т.Б.---Не ,не ме учуди /обърка/.Защото всичко стана много бавно в живота ми.Аз не съм насилила нито едно нещо.Работата дойде при мен.И много спокойно дойдоха...За мен тези неща/работи/бяха ''И да станат и да не станат все тая''.Затова не претърпях/преживях/някаква промяна.
?---Какво си мислехте за магазинния/клюкарския/ и артистичния свят през годините ви в гимназията и университета ?
Т.Б.---Нямах никакво влечение.Не съм имала интерс /любопитство/към живота на другите хора,поради и образованието/възпитанието/което съм получила.Нито следях артистите,нито клюкарските /магазинни ,жълти/предавания и преса...Например никога не съм закачала плакат в стаята си.Няма някой на когото да съм почитателка до фанатичност.Не съм слагала и плаката на някой симпатичен /хубавец/мъж.Тъй като още когато влязох в пубертета ,имах приятел,не съм се интересувала от тези неща.
?---За пръв път се целувахте в сериала''Бродерия от рози на кърпата ми''...Тогава бяхте ли много напрегната ?
Т.Б.---Да,много бях напрегната .Защото един месец преди разговаряхме с татко,бях му казала ,че такава сцена няма да има.Но в пета серия се срещнах с такава сцена.Естествено бях много напрегната,то и тя сцена не стана /не заприлича /на целуване.Понякога я гледам,не е станала...Като игра е добре станала.Но неспокойството ми свързано със семейството ми се е отразило и там много добре.Баща ми докато не го гледа не знаеше ,че има такава сцена.И той гледа серията по телевизията.Като казвам гледа,когато усети че ще има такава сцена ,не гледа към екрана.За мен този сериал бе много добър опит /донесе ми опитност/.Ако не този сериал да ми беше първия,аз не бих правила все още тази работа.Екипа,режисьора бяха много добри.Този сериал от всяка една страна за мен бе като училище.Разбира се че имах много трудни моменти.''Аз не съм учила актьорско майсторство,каква работа имам тук,нямам право да съм тук''---имаше моменти в които си задавах такива въпроси.Трудно ми бе да изживея тези неща.Имаше моменти в които бях много откъсната /ако има грешка в тр.правопис в статията---може да е ''имаше моменти в които много се страхувах./.Но по някакъв начин го преодоляхме.
?---В този период кои хора бяха до вас ?Кой ви подкрепяше ?
Т.Б.---Шериф Сезер и Чаан Ърмак...Но ако аз бях разбрала ,че тази работа няма да мога да я направя ,или ако бях почувствала ,че тази работа не е за мен,веднага бих я оставила.Нещата които аз изживявам ,хората,ситуациите,положенията,случките трябва да са си мои/да са свързани с мен,да се отнасят до ме/.В момента в който почувствам ,че те не ми пренадлежат ,за това че има плюсове ,аз не бих продължила с тази работа.Това ще е нечестно спрямо мен самата.
?---Взели сте решението да станете актриса чак във втория сезон на ''Под липите''.Защо толкова късно го взехте това решение ?
Т.Б.---Тъй като докато учех ,снимайки се в реклами аз печелех пари,играта /актьорството/ за мен бе като хоби.Това мое мислене че е хоби ,продължи дълго време . ''Тази работа някой ден ще я оставя,ще работя това което съм учила''-си казвах постоянно...Но много обикнах и актьорството.Камерата прави едно странно омагьосване...
?---Каква беше реакцията на семейството ви спрямо това ваше решение ?
Т.Б.----Много се напрегнаха.Мисля че цял живот все съм ги притеснявала/съм ги карала да са напрегнати/.Знаете че има много странни случаи свързани с този свят.Всъщност много е трудно една майка и един баща да не са притеснени за детето си.
?---Сигурно много сте получавали предупреждението ''Внимавай ,може да ти сложат лекарство в напитката''...
Т.б.----Да ! Майка ми все още когато ще ходя /излизам /някъде ми казва ''Не пий нещо което ти поднасят в чаша или отворено предварително''.Казвам и ''Майко ,преувеличаваш.То беше преди.'' ,но аз пак внимавам.Постоянно бяха нащрек,но ми имаха голямо доверие.И когато разбраха ,че работя в среда накоято може да и се има вяра,се поуспокоиха.
--------------------
ПРЕВОД: СЕВИ_НИЛ
За пръв път го чета, може би и за други ще е ново:За пръв път се влюбих на 13 г. и връзката продължи 3 г.
Туба Б. ,която сложи отпечатък на това лято със снимките ,на които е уловена по бикини,сподели че е била уплашена от това да не би в газираната напитка на майка и не е сложено лекарство ,и че баща и не гледа сцените и с целувки.
Искаме по-отблизо да опознаем Туба Б. за която се говори от седмици наред от всеки ,на която е почитател и емира на Катар.
Т.Б.--- Родена съм 1982г. в Истанбул,зодия Рак.Единствено дете съм.Майка ми беше служител в банка,пенсионира се.Баща ми е електронен инженер и си работи по своята професия.Аз бях много затворена в себе си ,тиха, срамежлива,дете което не разговаряше много.Поради това че родителите ми все работеха,аз съм човек който сам може да се справя с всичко.Въобще не се страхувам и оттекчавам от самотата.Например мога да отида в някое кафе,сама мога да седя с часове,хапвам нещо,мога книга да чета.Понякога това поведение се оприличава на студенина,многознаещ/надменност/,дивост,като асоциален.Но не ,аз така пораснах ,така ме отледаха.
?---И като малка ли сте била толкова красива ?
Т.Б.---Така казват.../смее се/.
?---Толкова страхлива ,стеснителна,едно младо момиче живеещо в собствения си свят,как изживя първата любов ,първото вълнение ? Сигурно приятеля ви много трудно ще е успял да се доближи до вас...
Т.Б---Така е ,много се измъчи.И на мен ми харесваше ,но ми бе невъзможно да го кажа.Освен него ,когато имаше такива които аз не харесвам ,но пъкхаресват мен ,аз бяхгах.Криех се.
?---Как ...
Т.Б.---В междучасията за да не ме видят,се криех в класа/чиновете/,защото не ме оставяха намира/на спокойствие/.И аз за да не ме видят ,за да няма нужда да разговарям с тях,все се криех в някой ъгъл.Но както и да е ...да разкажа за първата си любов...Разбира се ,беше много хубава.Както и вие казахте ,мисля че много го измъчих.Запознаването ни и флирта ни продължи цяла една година.
?---Все още ли сте толкова трудна ?
Т.Б.---Не не съм./смее се/.На 14 г. се влюбих аз.Точно три години продължи.Беше връзка ,която по чувствителност не се различава от сегашните ми .Едно момиче на 14 г. е все пак дете все още ,но аз бях много зряла.И приятеля ми беше такъв.И затова нашето не беше едно просто детско увлечение.Все още се срещам с него.Беше един много специален флирт.
?---Добър ученик ли бяхте ?
Т.Б.---Ако поисках можех и ставах много добра ученичка.А ако не ми се искаше ,въобще не се насилвах.Нямах такива амбиции да съм първа в училище.Училищния ми живот бе един такъв нагоре-надолу.
?---За каква професия си мечтаехте ?
Т.Б.---Исках да стана учен по генетика.Но във втори курс на гимназията поисках да уча дизайн на промишлени изделия.В трети курс взех решение да уча изкуство.Ходих на уроци по рисуване.Първо исках рисуване ,а след това и скулптура да уча.Видях че в университета ''Мимар Синан''/архитект Синан/ има профил /клас/ дизайн на костюми и декор на сцена , и държах изпит.Взех и висока оценка.Можех да уча и за производство/?/ или нещо друго ,но не исках.Защото не исках да работя някаква работа седнала.И по някакъв начин успях да накарам и родителите ми да се съгласят и така започнах да уча в училещето по изкуства.И бях много щастлива.Защото когато започнах да уча в ''Мимар Синан'' аз можах да отхвърля от себе си онази срамежливост,можех вече да общувам с хората.След завършване на гимназията докато не влязох да уча в университета ,аз не можех да преодолея стеснителността си.И все още не съм превъзмогнала напълно това.Никога не можах да бъда толкова спокойна ,да се отпусна...
?---Това у вас поражда ли притеснение/кара ли ви да се притеснявате /?
Т.Б.---Не за мен не .Повече за околните е притеснението,защото хората се затрудняват в общуването им с мен.Но когато аз се почувствам сигурна,когато повярвам в искренността на отсрещния човек,разбира се всичко се променя.В живота ми само запознаването ,периода на опознаване е труден за мен,само толкова.Аз вместо с момичетата/съученичките/ да оправям клюките по коридорите и да карам момчетата да се карат с един друг,аз оставах в клас ,предпочитах да чета книга ,или да си пиша мои неща.В началното ,основното ,в гимназията и в университета все бях такава.Затова и аз нямах за дълго време приятелка.Защото аз не можех да се разбирам с тях.Това се дължи и на това ,че аз на 14 г. изживях един истински ,хубав флирт.Те докото се захласваха по момчетата от гимназията ,аз си имах един много хубав период на 3-и годишен флирт.Всъщност това те не можеха да го разберат и приемат.Всяка една искаше да има такава връзка/увлечение/ да и те да изживеят такова нещо,а за мен беше вече нещо нормално.Накратко ,разговорите които те водеха ,на мен ми бяха смешни.Дълго време не можах да се адаптирам към тях.Затова и аз чак в 3-ти курс на университета започнах да общувам повече с момичетата /да се сприятелявам с тях/.
БАЩА МИ НЕ МОЖА /НЕ МОЖЕ/ ДА ГЛЕДА СЦЕНИТЕ С ЦЕЛУВКИ
?---Откъде излезе това да играете/да станете актриса/ ?
Т.Б.---В деня в който отидох да се запиша в университета,в училището правили снимки за каталог.Аз докато разглеждах училището ,При мен дойде г-н Джемил,каза ми че иска да ме снима.А аз въобще не обичам да се снимам.То и след 13-тата ми година аз нямам много снимки.Не обичам...Както и да е ,казах че не искам,но по някакъв начин се намерих пред обектива.Г-н Джемил направи няколко снимки,и тези снимки ги е сложил в студиото си.Един ден една фирма за часовници са видели моите снимки и много са ги харесали.За тази фирма/марка часовници/ снимах за каталог в Турция в продължение на една година.После в Швейцария работих 2 години,станах тяхно лице/на марката часовници/.Така спечелих първите си пари.В живота ми това бе едно нещо което стана/разви се /много спонтанно.После съвсем случайно се запознах с Гайе Сьокмен и започнах да работя с нея .След това имам снимани още няколко рекламни филма/клипа/.Томрис Гиритлиоолу ме е видяла в един от тези рекламни филма и ме е харесала.Направо дойде при мен с предложението да играя във ''Бродерия от рози на кърпата за глава''
Аз казах:''Не бих могла да играя,няма да мога да го направя,имам да уча'',но докато казвах това ,започнахме работа.После и продължих...
?---Много е интересно това-Едно младо момиче ,което не обича да се снима,не обича да е център на внимание,изведнъж влиза сред множество хора във съвсем друг свят.Сигурно тази промяна в самата вас ви е учудила.
Т.Б.---Не ,не ме учуди /обърка/.Защото всичко стана много бавно в живота ми.Аз не съм насилила нито едно нещо.Работата дойде при мен.И много спокойно дойдоха...За мен тези неща/работи/бяха ''И да станат и да не станат все тая''.Затова не претърпях/преживях/някаква промяна.
?---Какво си мислехте за магазинния/клюкарския/ и артистичния свят през годините ви в гимназията и университета ?
Т.Б.---Нямах никакво влечение.Не съм имала интерс /любопитство/към живота на другите хора,поради и образованието/възпитанието/което съм получила.Нито следях артистите,нито клюкарските /магазинни ,жълти/предавания и преса...Например никога не съм закачала плакат в стаята си.Няма някой на когото да съм почитателка до фанатичност.Не съм слагала и плаката на някой симпатичен /хубавец/мъж.Тъй като още когато влязох в пубертета ,имах приятел,не съм се интересувала от тези неща.
?---За пръв път се целувахте в сериала''Бродерия от рози на кърпата ми''...Тогава бяхте ли много напрегната ?
Т.Б.---Да,много бях напрегната .Защото един месец преди разговаряхме с татко,бях му казала ,че такава сцена няма да има.Но в пета серия се срещнах с такава сцена.Естествено бях много напрегната,то и тя сцена не стана /не заприлича /на целуване.Понякога я гледам,не е станала...Като игра е добре станала.Но неспокойството ми свързано със семейството ми се е отразило и там много добре.Баща ми докато не го гледа не знаеше ,че има такава сцена.И той гледа серията по телевизията.Като казвам гледа,когато усети че ще има такава сцена ,не гледа към екрана.За мен този сериал бе много добър опит /донесе ми опитност/.Ако не този сериал да ми беше първия,аз не бих правила все още тази работа.Екипа,режисьора бяха много добри.Този сериал от всяка една страна за мен бе като училище.Разбира се че имах много трудни моменти.''Аз не съм учила актьорско майсторство,каква работа имам тук,нямам право да съм тук''---имаше моменти в които си задавах такива въпроси.Трудно ми бе да изживея тези неща.Имаше моменти в които бях много откъсната /ако има грешка в тр.правопис в статията---може да е ''имаше моменти в които много се страхувах./.Но по някакъв начин го преодоляхме.
?---В този период кои хора бяха до вас ?Кой ви подкрепяше ?
Т.Б.---Шериф Сезер и Чаан Ърмак...Но ако аз бях разбрала ,че тази работа няма да мога да я направя ,или ако бях почувствала ,че тази работа не е за мен,веднага бих я оставила.Нещата които аз изживявам ,хората,ситуациите,положенията,случките трябва да са си мои/да са свързани с мен,да се отнасят до ме/.В момента в който почувствам ,че те не ми пренадлежат ,за това че има плюсове ,аз не бих продължила с тази работа.Това ще е нечестно спрямо мен самата.
?---Взели сте решението да станете актриса чак във втория сезон на ''Под липите''.Защо толкова късно го взехте това решение ?
Т.Б.---Тъй като докато учех ,снимайки се в реклами аз печелех пари,играта /актьорството/ за мен бе като хоби.Това мое мислене че е хоби ,продължи дълго време . ''Тази работа някой ден ще я оставя,ще работя това което съм учила''-си казвах постоянно...Но много обикнах и актьорството.Камерата прави едно странно омагьосване...
?---Каква беше реакцията на семейството ви спрямо това ваше решение ?
Т.Б.----Много се напрегнаха.Мисля че цял живот все съм ги притеснявала/съм ги карала да са напрегнати/.Знаете че има много странни случаи свързани с този свят.Всъщност много е трудно една майка и един баща да не са притеснени за детето си.
?---Сигурно много сте получавали предупреждението ''Внимавай ,може да ти сложат лекарство в напитката''...
Т.б.----Да ! Майка ми все още когато ще ходя /излизам /някъде ми казва ''Не пий нещо което ти поднасят в чаша или отворено предварително''.Казвам и ''Майко ,преувеличаваш.То беше преди.'' ,но аз пак внимавам.Постоянно бяха нащрек,но ми имаха голямо доверие.И когато разбраха ,че работя в среда накоято може да и се има вяра,се поуспокоиха.
--------------------
ПРЕВОД: СЕВИ_НИЛ
Не ходете сред болни, че прихваща... 
Хем си физичка, хем ти се пада... 
Да не добавям, че и с френския вестник ще се справиш.
