Страданието ми беше поотшумяло за повече от две години,когато преди две седмици пак започна-слуз кръв и несмляна храна,опитах да помоля да ме приемат във Варна-нямали места,тук в бургас първо хукнах на хирург,зашото доста ми се беше втвърдил корема,но хирургът ми каза,че не е остър хирургичен корем и ме прати на гастроентеролог,който ми изписа един тон хапчета и сега в сравнение с началото съм маалко по-добре,но ми е изписан медрол в големи дози и стомахът ме боли и имам ужасни киселини,за които пАК МИ ИЗПИСАХА НОВИ ХАПЧЕТА,както и Креон,защото храната,която поемам си излиза несмляна...Можете ли да ми помогнете с някакъв съвет в коя университетска болница по-нататък да ми направят изследвания и ако някой има такъв проблем или близки с такъв проблем може ли да сподели от опит какво е помогналао,аз бях 2 седмици в болнични,сега е Коледна ваканция,понеже съм учителка,но много се притеснявам как ще се върна на работа,имам час за утре и за психиатър(който пак ще изпише лекарства-ужаас),но съм много уплашена,коремът ми омекна,успявам да хапна по мъничко варен ориз или картоф и малко варено пилешко и само и единствено това,гастроентерологът настоява,че е глутенова ентеропатия,понеже в университетската болница ми правиха едни изследвания на антиглиадинови и не знам още какви тела и бяха много слабо положителни,там не обърнаха внимание на това,а тук гастроентерологът му обръща голямо значение.И така аз се замислям-добре,няма да ям нищо с глутен,но пия много лекарства,не само за стомаха,имам и хиперфункция на щитовидната жлеза,оттам много учестен пулс,безсъние и пия за всичко това лекарства,но като се зачетох в листовките в почти всички лекарства се съдържа пшеничено нишесте,а само в листовката на едно единствено е обяснено,че не представлява опасност за хора с цьолиакия,в другите не пише нищо по въпроса,на това ми запитване гастроентерологът отговори ,че нямало глутен в пшеничното нишесте,а аз в Интернет чета друго...И така,ако някой може да даде какъвто и да е съвет ще съм много благодарна,не се чувствам добре и много се страхувам,че ще ми е трудно да се върна на работа,още повече се измъчвам,че не мога пълноценно да си гледам дететнцето,което е с кашлица от не помня вече кога,но там е друга история,искам да живея,искам да съм пълноценен човек,все чакам да се подобря,но уви