Как се лекува разбито сърце?

  • 48 774
  • 932
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 4 281
Тъгата е в теб самия и е продукт на чувствата, които ти изпитваш.
Няма нищо общо с обекта, който е генерирал тези чувства и тази тъга.

Хепи Куин, за мен страшното е именно този имунитет, за който говориш.
В момента, в който спра да изпитвам силни чувства, ще спра да съществувам и рискувам да се превърна в доволно прасе, на което му е достатъчно да яде и спи.
А идеята да съм последния влак и спасителен пояс за мъж, разделен с голямата си любов, направо ме ужасява.
Затова, предпочитам много да внимавам преди да отдам чувствата си, отколкото да се опитвам да ги замразявам.

Най-страшно е обаче да се лекува сърцето на момиче, ранено от баща, да знаете.

# 91
  • Мнения: 15 675
"не си тровя живота с отрицателни емоции" и "не съм мразила/мразя никого, а помня само хубавото" са ми любими - изричащите са толкова дзен, та направо ще започнат да левитират! Ти да не си почитател на новите модификации на старите култове и духовни практики тип "създаден съм за хармония"?  Peace Единстввено ми е чудно дали е вид самозаблуда за самозащита след опустошителна любовна история, или е някаква патология.
Не си ли спомняш Ботев - силно да любя и мразя? Любовта и омразата много си приличат и според развитието на отношенията могат да преливат едно в друго.
[/quote


Според мен е самозащита,не обичам силно,не мразя силно,не можете да ме нараните...

# 92
  • Мнения: 723
Azzy, предполагам, че Хепи говори за това, да си равен. Аз го мога това състояние. Няма резки амплитуди, няма фиксация. Получава се след голям срив. Когато отскочиш от дъното. От възможно най-емоционален човек, станах една права. Това за определен период от време, и да, беше самозащита, нещо като период на лечение. Сега пак го правя, когато ми се наложи. Не е нещо, което ми е присъщо, просто нямаше как да не го науча.

# 93
  • Мнения: 15 675
Мисля,че този тип самозащита е полезен при определени обстоятелства и аз съм изпадала в такива.Въпроса е после да можеш пак да превключиш,за мен беше трудно.От стаената ми болка и агресия пострада човека,който най-не заслужаваше.И сега ми залепва релето понякога.Мятам се в крайности или избухвам или градя стени,дебели и високи.

# 94
  • Мнения: 1 258


Хепи Куин, за мен страшното е именно този имунитет, за който говориш.
В момента, в който спра да изпитвам силни чувства, ще спра да съществувам и рискувам да се превърна в доволно прасе, на което му е достатъчно да яде и спи.


Mного си в грешка! Именно тогава ще започнеш да живееш давайки, без да изискваш за себе си нещо. Болките на хората идват от егоизма- дори от егоизма да са обичани.
Можеш да правиш хиляди неща, несвързани с любовта, при това. Човек може да се развива много повече, когато е сам (да учи, да твори - има повече време).
Отдавна не вярвам в любовта. Аз я имах за кратко, но тя не ме позна. Всичко са измислици от книги и филми, каращи те да живееш неудовлетворено, защото нямаш точно това, което ти се набива в очите като блудкав пример.
И сега съм много по-добре от преди и не случайно съм Хепи - щастието на човек зависи единствено и само от самия него.  Wink Който не го е осъзнал, вечно ще страда. Аз съм благодарна на опита си, че ми е отворил очите. Повечето хора живеят в заблуди и илюзии.

За нараняването - нараняване е една такава слаба дума, моето сърце беше направо извадено. Сега се чувствам по-добре, не знам дали е самозащита, от години живея така и се чувствам добре. Предполагам, че съм надраснала евтините емоции.

# 95
  • София
  • Мнения: 4 281
Хепи доста подробно е написала и доколкото разбирам при нея това вече е модус вивенди.
След като всички мъже в живота ти са те поставяли в конкурентна среда, в крайна сметка, накрая си е избрала сама ролята на втора цигулка, но със самочувствието, че избора е неин и естествено, ако самото начало е в конфигурация - той страда за бившата си любов, си влизаш в схемата със застраховка против влюбване, респективно- нараняване.

Иначе това, за което говориш е друго, аз съм противник на принципа "клин- клин избива" и мисля, че трябва да останеш сам, докато не се оттласнеш от дъното, не преминеш през равния период, не си излекуваш сърцето и не достигнеш до самодостатъчната фаза, когато си отново способен да изпитваш чувства. И да приемаш, съответно.

# 96
  • Мнения: 15 675
Хепи,тъжно е това,което казваш,ако наистина не вярваш в любовта...
Аз не бих могла да живея така,за мен всичко губи смисъл,ако не е споделено.
Нито искам,нито мога да се развивам,ако няма за кого.

# 97
  • Мнения: 1 258
"не си тровя живота с отрицателни емоции" и "не съм мразила/мразя никого, а помня само хубавото" са ми любими - изричащите са толкова дзен, та направо ще започнат да левитират! Ти да не си почитател на новите модификации на старите култове и духовни практики тип "създаден съм за хармония"?  Peace Единстввено ми е чудно дали е вид самозаблуда за самозащита след опустошителна любовна история, или е някаква патология.
Не си ли спомняш Ботев - силно да любя и мразя? Любовта и омразата много си приличат и според развитието на отношенията могат да преливат едно в друго.
Не съм почитател на нищо, не чета философии, а си ги създавам. Ако някоя философия е стигала до извода, до който и аз - евала - значи не съм сама.  Laughing Аз се водя само и единствено от моя опит. Предполагам колко е странно за човек с коренно различен начин на мислене де.  Laughing Така, както живея и чувствам аз, се живее далеч по-леко, без драми и сътресения.

Дали е тъжно - може би. Имаше един човек за мен в този свят и живот, но той не можа да го види. При тези обстоятелства, няма друг изход, няма друг човек, нито друга любов. Но все пак животът ни е даден и трябва да продължим.

И да се допълня - направена съм само,  за да обичам. Омразата не ми е заложена в програмата.  Laughing

# 98
  • Мнения: 68
Авторката на романа да си доизмисли сюжетната линия сама, щом е решила да става драскач на булевардни романи. Има талант все пак.

# 99
  • Мнения: 723
Не стаявам агресия, поне се опитвам. Не търся вина в другиго, приемам, че е трябвало да се случи. Не търся логика, особено в емоционални неща. Не приемам лично. Научих се да броя до....десет. Да не драматизирам излишно. Смятам, че това са някои от уроците ми за този живот. Да се науча на толерантност, да премахна дребнавостта си, да разбера, че не всичко е под мой контрол, да се науча да поемам отговорност. И виждам, че напредвам. Лекувам се сама. Късам си душата, после си я възстановявам. Слава Богу, не ми се налага често да го правя. Предполагам, защото горните неща са ми от помощ. Вече.
В любовта вярвам. Simple Smile

# 100
  • Мнения: 1 258
Хепи доста подробно е написала и доколкото разбирам при нея това вече е модус вивенди.
След като всички мъже в живота ти са те поставяли в конкурентна среда, в крайна сметка, накрая си е избрала сама ролята на втора цигулка, но със самочувствието, че избора е неин и естествено, ако самото начало е в конфигурация - той страда за бившата си любов, си влизаш в схемата със застраховка против влюбване, респективно- нараняване.

Много хубаво си се изразила.   Joy  АЗ просто съм влюбена отдавна в един човек (за който бях втора-трета цигулка) и няма как да се влюбя в друг. За мен е добре дошло да получа същото (влюбен в друга), за да не се чувствам гадна и виновна (при постоянна връзка).
И все пак не мога да кажа, че не съм обичана и че не са се влюбвали в мен. Любов никога не ми е липсвала, дори такава като по филмите, само че не вярвам в нея. За мен всичко е само поза.

# 101
  • Мнения: 62
И аз съм била в такава ситуация преди много години. Помогна ми това, че той замина не издържах но когато беше далече нямах избор и някак си това ми помагаше.Не мога да ти го обясня точно.И въпреки дулгите месеци и хилядите километри, непокистичното или използваческото му поведение и ака нататък имах тръпка към него когато пак го жидех или си пишех с него и не можех при предложение да излезем или да се видим да откажа колкото и да ми се искаше да бъда твърда. Мислех си ,че по-добър или точно такъв няма да намеря, но нямах избор него го нямаше вече. Не търсих аз момчета както преди  правех и не намирах,  а те намериха мен и то жсеки следващ (или почти всеки  Grinning) беше по-добър с нещо и го осъзнавах и с времето разбирах колко прекрасни мога да намеря и това единствено ми помогна да се отделя от него по някакъв начин колкото и да не вярвах и да си казвах "няма начин да го забрав" или " само той е такъв" " колкото и да е лош искам точно него, дори и да не му пука за мен и т.н "  дано да съм ти помогнала поне малко  Wink

# 102
  • София
  • Мнения: 4 281
Хепи, аз ти пожелавам любов, от която да ти спре дъха.
Наясно съм, че може да не ти се случи повече, но аз ти го пожелавам.
И вдъхновение. Апатията не е правилната формула. Апатията е бягство.
Аз те разбрах още първия път.

Аз не вярвам в този модус вивенди.
Отборен играч съм и никога, никак не съм играла сама.
И до Ада мога отида, стига да имам подходящата компания.
И не, не става дума само за мъж.
Човек не отдава чувствата си само на мъж. Или на жена, съответно.
Дори любовта към живота е любов. Към себе си също.
А който изпитва любов, изпитва и тъга и меланхолия и болка, понякога.
Който изпитва чувства- живее.
Ако мога да перефразирам Декарт- чувствам, значи съществувам.

Ето и един стих на Матей Шопкин:

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко,
а когато живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
- с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега-
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин

# 103
  • Мнения: 1 258
Хепи, аз ти пожелавам любов, от която да ти спре дъха.
Наясно съм, че може да ти се случи повече, но аз ти го пожелавам.

Благодаря. Аз имах такава, но май само от моята страна беше така.  Laughing Не вярвам да се случи за втори път в живота ми и то тепърва. Освен ако този човек не се появи пак ненадейно, помъдрял, почувствал, но надали - вече няма никаква връзка между нас, от години.

Благодаря за напътствията и стихотворението - много е хубаво. Не съм се отказала от живота. За мен любовта далеч не е всичко. Сега копнея за време и малко самота, за да мога да развивам творческия си потенциал. Това е мечтата ми в момента.

(Само за инфо чувствата никога не са ме напускали, но не допускам и да ми пречат - превъзпитавам ги.)

# 104
  • София
  • Мнения: 4 281
Не се отказвай от чувствата.
И не вярвай, че човек може да обича само веднъж.
Не аз, животът доказва, че е вярно. И възможно.

Общи условия

Активация на акаунт