ЗА или ПРОТИВ консумацията на месо?

Мое приятелче , дете , момиченце гърче , гледаха зайче много години , дебел , казваше се Токидиди , не беше селекция бройлер 

Не мога да изпитам състрадание към домат/чушка/ябълка/картоф, така както към теле/прасе/агне.
Всеки си прави своите избори и си носи последствията от тях, за спорове няма място

Това с гаснещия поглед, със сълзичката в окото, с цялата мизерия, гнусота и отврат, която съпътства отнемането на живот съм го преживяла като дете.
Баба ми прекарваше летата на село, съответно и аз с нея. Това всичко в края на 60-те и 70-те години на миналия век. Малко селце в подножието на Родопите.
На село децата са част от общия живот - годеж, раждане, смърт, всичко беше часто от ежедневието. Умре някой, дойдат оплаквачките, вият като диви вълци, редят припявки и ритуални танци, на другия ден пък някой се зажени - тумба-лумба, тъпани, гайди, сякаш вчера по същото време цялото село не е било потънало в траур и не са минали всички със сведени глави покрай покойника и жалеещето му семейство, не са се проточили по прашния и опечен от лятното слънце селски път след талигата с ковчега до гробището.
След някой друг ден - колитба. Пищят животни, бутат се едно в друго, чакат реда си. Колячът е на почит. Реже гръцмули, текат кървави реки, трупат се на купчината глави с потъмнели очи, димящото месо се размерва на везна, всеки грабва покупката и хуква към вкъщи - я да сготви, я да консервира. По поляната се търкалят крачета с копитца.
В целия този хаос от радост, скръб, вандалщина се мотат децата. Бутат се да гледат - булка, бебе, мъртвец, обезглавено животно, провесено за краката на големия дъб на поляната зад църквата. Шумотевица, народ.
Малкото болно пуйче го прибираме вкъщи, завиваме го с одеалото, което ползваме ние, даваме му пеницилин и тръпнем дали ще доживее до сутринта. То е грозник с рехава перушина, тънка гушка и оцъклени очета. Пиука тихо цяла нощ под одеалото, час по час ставаме, за да му сипем водичка в човката. Това малко, крехко създание, в чието оцеляване влагаме цялата си любов, страст и нежност след шест месеца ще стане охранен пуяк. Баба ще му клъцне главата на дръвника, а тромавото тяло ще подскача по двора още няколко минути. Накрая, укротено, ще припляска едва-едва с крила и ще застине. Баба ще донесе леген с топла вода и, както се мие мъртвец, грижливо ще го окъпе, ще го оскубе, после ще го опърли на огнището. Още топлото тяло ще намаже с мас, ще го напълни с плънка и ще го пъхне в пещта. След 4-5 часа ще е готово.
Животът продължава. На сутринта ставаме в 4 часа, за да отидем да оберем тютюна. След това го нижем, слагаме низите, като гердани на млада невеста, да съхнат. Пръстите са изпободени от иглите, с дебел слой катран. Целите сме омазани в катран. Мием се, пръскаме се с маркуча от кладенеца. Бързаме, защото вечерта ще дойде кинаджията.
Вчера е бил в съседното село, значи днес е нашият ред. Той пристига със своя мотор с кош. В коша са ролките с кино-лентите. Прожекцията е в салона на читалището - пристройка към сградата на детската градина /бившо училище/. Идва прохладата на нощта. Момите гледат да седнат до ерген. Щипят се в тъмното.
1978.
И всичко това е нормално. И за възрастни, и за деца. Животните се гледат, за да ти датат мляко, месо и вълна, кожа, перушина. Житото се сее, за да бъде ожънато. Бостанът се полива и плеви, за да бъде обран. Дървото се засажда, за да ти даде плод или да послужи за огрев.
Просто това е животът. Нещо служи за храна на друго нещо. От сътворението на света до днес.

Макар , "златното перо" с което описваш , това (въпреки нежността и любовта , с която ще го измие , оскубе или както му е реда и после опече ) пак не мога да го приема.  Гадно е . 
И това,че се прави не значи ,че е нормално . Явно всеки припознава според същността си своето нормално   

Винаги има хора ,които не са приемали тези неща и няма да ги приемат . Просто те са по-малко от останалите .

Завършила съм медицина, по-голямата част от първите две години от студентството си съм прекарала в моргата. Това означава ли, че не бива да общувам с хора? Има "необходимо зло", и тези картинки за мен са част от него.

Приемам вегетарианството, дори го адмирирам, но не е за мен. Ям много малко месо, но ям месо. На мнение съм, че човекът е всеядно животно. Това е моето мнение, никого не задължавам с него.

Анатомично, физиологично и еволюционно човекът е животно всеядно и силно приспособимо. Той може да яде и усвоява успешно всички групи храни, видът му се среща и оцелява от полярния кръг до пустинята.

Важният въпрос пред мен не е дали, а колко от цялата тази еволюционна безценност дарена ми от природата мога аз да ям. В последните 100г. има коренни промени свързани най-вече с лесния и масов достъп до храна, което всъщност води до проблемите, които радетелите за здравословно хранене люшкат в крайностите напълно излишно.

Моят организъм е добре от начин хранене близък до 'вегетарианския' т.е основно до зеленчуци, малко протеини и още по-малко въглехидрати. Ям месни 2-3х седмично, млечните съм ограничила до млякото в кафето , извара и моцарела. Хлябът до сухар, или лек кроасан сутрин. Плодове за съжаление малко ям, на междинни хранения предимно. Ям по 5х на ден, но бих искала да ям 6-7х/ден.

Напоследък всъщност повече ме вълнува кога какво ям. Въглехидрати( брашно, захар) ям сутрин гледам да приключа с тях до обяд, после минавам на зеленчуци до вечерта когато ям протеините. Не съм съвсем сигурна за себе си, че това е точният прием, по-скоро се колебая дали да не преместя млечни/месни наобяд, защото пък вечерям късно и тн.   Изчела/изгледала съм доста теоретичен материал и всеки ми се струва съвсем не лишен от аргументи, така че пробвам различни неща и виждам резултата.

Но категорично за мен спор вегетарианец ли е Хомо Сапиенс не стои ( то не е и стоял сериозно), в 21в. сме, всеки се информира, взима решения и пази здравето си и това на семейството си както намери за добре. Стига да не ми пропагандира агресивно никоя теория за храненето, аз съм готова да я изслушам , прочета и информирам и за най-големите глупости:)

Къде точно съм писала, че има нещо сложно?  
Да, за мен е напълно нормално, това, което правят т.нар. от теб "изроди", но е очевидно, че ти си тази, която има проблем с избора на хората с какво да се хранят.
И не, изобщо не се интересувам какво ядеш.   Нито пък някъде съм коментирала точно твоето хранене.
Всеки е свободен да яде, това, което намира за удачно. Като не иска да яде животни, набляга на картофи и ориз и си слага на десктопа снимки на зеленчуков магазин. Какво толкова сложно има?
baibibi ,   . Чудесен разказ!

Baibibi, имаш страхотен талант
Не спирай да пишеш

Брезичке, 

И тази тема не я е подминало вечното противопоставяне месоядни срещу веге. Има ли смисъл?

Ако следим линията - не ям месо, защото умират невинни животни, възниква и другия въпрос -вегетарианците трябва ли да пият лекарства? Все пак почти всички медикаменти се тестват първо върху животни (и на мен ми е жал за тези животни, но няма друг начин).

Също и козметиката!

Тази работа с клипчетата и снимките от кланици винаги ми е била чудна. Разбирам каква е идеята - самите пускащи ги да се самоубедят колко са бели и добри. Точно разглезени западняци, които може би никога не са ходили на село и не са виждали как кокошката се озовава в тенджерата.
Може да се каже, че съм до известна степен селско чадо - баба и дядо правеха "кампания" - събират се всички от семейството и за една събота и неделя се започва манифактурата - колят се кокошки, патки, попарват се, скубят се, изчистват се вътрешностите, пърлят се и се пълнят в буркани. Същата съдба сполетяваше и прасето малко преди Коледа. Сега за ужас на немесоядните в темата - невероятно вкусно е още прясно-прясно парче месо от прасето да бъде опечено на жар в допотопната селска печка.
На всичко отгоре съм виждала на живо какво е кланица, макар като бяхме на бригада да не ни пускаха точно в тази част на Родопа. Обаче тайно всички се изредихме да видим. Явно у почти всеки, е заложено това влечение.

Ауууу, Andariel, какви признания!Ей сега ще те анатемосат и ще оглавиш класацията "изрод на годината"! 

Не, вегетарианците не пият лекарства и не ползват козметика. Не се лекуват от паразити, нито дори от настинка. Отглеждат си хлебарките вкъщи. Други оригинални въпроси има ли?

Ами да,те и вирусите и бактериите са си живи същества ! Защо да ги убиваме