ЗА или ПРОТИВ консумацията на месо?

Хората са се хранели по-здравословно през Средновековието
Хората са живели много по-здравословно през Средновековието, а храната им - с малко мазнини и много зеленчуци, е била далеч по-полезна от днешните рафинирани продукти, твърди британски лекар, цитиран от Би Би Си.

Вярно е, че през Средновековието хората са консумирали много храна - около 3500 - 4000 калории, но те са изгаряли повече енергия, защото са работели по 12 часа на ден, каза д-р Роджър Хендерсън.

Tогава животът е бил труден дори за богатите селяни. Тяхната храна обаче е била по-полезна дори от прехвалената средиземноморска диета. Те често са преяждали, но бедните по-скоро са гладували.

Средностатистическият селянин тогава е консумирал два хляба всеки ден, месо колкото една пържола, зеленчуци като ряпа и цвекло, бобени храни. Поливал ги е със слаба бира.

Захарта е била недостъпна, докато сега тя е навсякъде. Като се съпостави поетата храна с физическото натоварване, средновековният човек е бил много по-малко застрашен от коронарни сърдечни заболявания и диабет от съвременниците ни.

Хората днес обаче имат едно голямо предимство - продължителността им на живот. През Средновековието средната продължителност на живот е била 30 години. 40-годишните са били вече дълголетници.

Само искам да кажа, че в съвременната антропология няма такова нещо като "примитивни племена", 4примитивни култури" и всякакви примитивни, когато се отнасят до общности и хора. Културите и племената не са примитивни и напреднали, а различни. Млекодайният добитък, подходящ за опитомяване и отглеждане не е чак толкова много. Не навсякъде могат да се отглеждат домашни животни, а и не навсякъде климатичните условия, както и липсата на необходимите бактерии за подсирване са налице. Затова, моля, без класификации тип "примитивност/напредничавост", защото е неправилно и подвеждащо!  

Язък, че през Средновековието смъртността е била висока, животът къс, но за сметка на това труден!  Средновековният човек не е имал време да доживее, че да развие сърдечни заболявания.

Детето ми беше кърмено 5 месеца - без вода и добавки, но му поникнаха зъби и стана непоносимо за мен (много ме е срам, но да кърмя акула не ми влизаше в плановете). После разви нетолерантост към кравешкия белтък и около година беше на диета. Нямаше проблем с козе мляко и сирене. Сега яде всичко и няма драма. При нас се яде всичко в балансиран вариант. Не пием безалкохолни и сладките неща са доведени до минимум (аз не обичам и не правя десерти, а момчетата се научиха да не ги ядат).
Аз съм червоугодник и ми се дояждат разни нещица и ги готвя умерено. Обичаме месо, но и постни неща не отказваме.
Имам и приятели вегетерианци, които просто не понасят вкуса на месото (някой от тях ядат риба).
Избора на храна е индивидуален и драмите на вегани или месоядни са леко излишни.

Down Under, +1 от мен , излишни са .

Не може да кажем, че са умирали на по 30 години. Ето тук има таблица - http://en.wikipedia.org/wiki/Life_expectancy. Например Life Expectancy at Birth в Средновековна Британия е била 30 години, но във втората графа пише At age 21, life expectancy additional 43 years (total age 64).

Увеличаването на продължителността на живота е свързано предимно с хигиената и много ниската детска смъртност, както и много по-високото ниво на медицината, което имаме днес, не толкова с храната .

Като дете само с попара с прясно мляко закусвах. Кисело мляко не съм яла от бебе до студентка. Сирене също не ядях, в редки случаи само прясно, току що направено. Баба ми имаха овце и кози, така че всичко е било възможно най-еко-био-мио, но просто не обичах. Също така и повечето зеленчуци и меса не ги ядях. Ориз също не ядях. Прясното мляко ми е бил един от малкото възможни източници на белтъчини и калций. Много ми е толерантен организмът към него.

Какво лошо има в това да се яде месо?
Първият въпрос, който много хора задават, когато за пръв път чуят за вегетарианството, е: „Какво лошо има в това да се яде месо?" Милиони хора се хранят с месо, защо и аз да не ям?
Причините, поради които не трябва да се яде месо, са много важни - те не са от емоционално или сантиментално естество, а много убедителни и научно обосновани. Ако разгледате следващите аргументи внимателно и без предубеждение, вие несъмнено ще пожелаете да се опитате да преминете към вегетариански начин на хранене още от сега.

Но нашите предшественици винаги са се хранили с месо, нали?
НЕ! След много изследвания и проучвания, учените са установили, че нашите древни предшественици са били вегетарианци, които не са яли месо, освен само в особено критични периоди. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният им начин на хранене с плодове, ядки, зеленчуци е станал невъзможен, нашите ранни предци, за да оцелеят, е трябвало да започнат да ядат животинско месо. За нещастие, навикът да се яде месо е просъществувал и след периода на застудяване, било като необходимост (като ескимосите и други племена, които живеят далеч на север), било като обичай, навик или липса на разбиране и знание.
Както и да е било, през последвалите времена обаче е имало и има много индивиди или групи от хора, които са осъзнали важността на чистата храна за здравето, душевната чистота и духовното усъвършенстване и са били вегетарианци.
И все пак, не е ли естествено за хората да ядат месо?
НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни.
Месоядни
Месоядните животни, като например лъв, куче, вълк, котка и други, имат особени характеристики, които отделят тази група от всички други представители на животинския свят. При всички тях храносмилателната система е много проста и къса, дължината й превишава само три пъти дължината на телата им. Това е така, защото месото се разлага много бързо и продуктите от това разлагане биха отровили кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. Така късият храносмилателен тракт у този вид животни се е развил с цел бързо отделяне на гнилостните бактерии, получени при разлагане на месото. По същите причини, стомахът им има десет пъти повече солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези за да се охлаждат телата им; те не се потят през
Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 5
кожата, а отделят съответната секреция чрез езика. От друга страна, тревопасните животни, като крава, кон, зебра, елен и други, прекарват времето си на слънце, събирайки храна и за да се охлаждат, отделят пот през кожата си. Но най-забележителната разлика между животните, ядящи месо и всички останали са зъбите им. Тъй като месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвайки жертвата си, освен остри нокти, те притежават и мощни челюсти със заострени, удължени „кучешки" зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не ядат месо, за да преживят храната си. За разлика от зърнените храни, месото не се нуждае от предварително смилане, чрез дъвкане в устата, а основното му смилане става в стомаха и червата. Например, котката почти не може да дъвче.
Човешки същества
Характеристиките, за които вече стана дума, при хората са много подобни на тези при животните, които се хранят с плодове, близки са на тези при тревопасните и са напълно различни от характеристиките на месоядните. Това се вижда много добре на таблицата по-долу. Както и при антропоидните маймуни, дължината на храносмилателния тракт при човека е 12 пъти по-голяма от дължината на тялото. По кожата на човека има милиони фини пори, които охлаждат тялото чрез потене, пием вода чрез всмукване като всички други животни, неядящи месо, структурата на зъбите и челюстите ни също е вегетарианска, в състава на слюнката, която е алкална, се съдържа ензима птиалин, необходим за предварителното разграждане на зърнените храни. Човешката физиология не е като при месоядните. Анатомията ни и храносмилателната ни система показват, че от милиони години сме се развивали и еволюирали, като сме се хранили с плодове, ядки, зърнени храни и зеленчуци.
Нещо повече, очевидно е, че природните ни инстинкти не са хищнически. Повечето хора биха се ужасили, ако трябва със собствените си ръце да убиват животните, които ядат, а оставят други хора да убиват животните за месо, което те консумират. Вместо да ядат сурово месо, както правят всички месоядни животни, хората го варят, пекат, пържат и подправят с какви ли не видове сосове и подправки, така че, в крайна сметка то няма нищо общо с вида си в сурово състояние. Един учен обяснява това така: „На всяка котка биха потекли слюнките при вида и миризмата на парче сурово
Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 6
месо, но не и ако помирише плодове. Ако подобно на хищниците, човекът беше в състояние да се нахвърли върху беззащитна птичка, да се наслаждава, разкъсвайки я със собствените си зъби, все още жива, изсмуквайки топлата й кръв - е тогава наистина бихме могли да твърдим, че природата е заложила в него месоядния инстинкт. От друга страна, чепка сочно грозде пълни устата ни със слюнка и дори да не сме гладни, бихме си хапнали само заради чудесния й вкус".
Учени, естественици, в това число и великият еволюционист Чарлз Дарвин, твърдят, че нашите древни прадеди са се хранили с плодове и зеленчуци, а оттогава в течение на хилядолетия нашата анатомия не се е променила. Шведският учен фон Линне казва: „Човешката структура, вътрешна и външна, сравнена с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци представляват тяхната основна храна."
Много научни трудове показват, че физиологически, анатомически и инстинктивно човешките същества са перфектно пригодени към хранене с плодове, зеленчуци, ядки и зърнени храни. Това е обобщено в следната таблица.

История на вегетарианството
От най-ранни исторически източници се вижда, че вегетарианският начин на хранене е бил естественият начин на хранене на човечеството. Древните гърци, египтяни и евреи описват човешките същества като плодоядни. Египетските свещенослужители никога не са ядели месо. Много велики древни гръцки мъдреци като Платон, Сократ, Питагор са били твърди привърженици на вегетарианския начин на хранене. Цивилизацията на древните инки също се е основавала на вегетарианството. В Индия Буда е призовавал последователите си да не ядат месо. Таоистките мъдреци, както и ранните християни и евреи също са били вегетарианци.

Някои известни вегетарианци
Платон, Сократ, Овидий, Сенека, Климент от Александрия, Плутарх, Питагор, Леонардо да Винчи, Папа Александър, Исак Нютон, Жан-Жак Русо, Волтер, Джон Милтон, Чарз Дарвин, Пърси Бис Шелли, Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо, Ричард Вагнер, Бенджамин Франклин, Лев Толстой, Луиза Мей Алкот, Х.Г. Уелс, Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джордж Бернард Шоу, Алберт Швайцер, Далай Лама, Алберт Айнщайн

Да не навлизаме в библейската тематика, а? Не може да си подбираш по някой и друг стих, като стафидите от козунак, и да го приведеш тука. Само като диетоложка книга не се бях сетил да разглеждам Светото писание, честно.

Мога да плесна две-три страници от Второзаконие, където ясно пише какви меса може и не може да яде човек, ако принадлежи към колената Израилеви - Божия народ (знаеш кой е той), а още и какво мисли Спасителят по въпроса кое скверни човека. Но няма да го правя, защото не мисля, че това са аргументи в спор.

То това всъщност не е спор, ами публична автотерапия.

Извадки от правилата на форума:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=23714.0

За. Месото е вкусно.

ЗА

Месото е вредно. Убедена съм в това, въпреки че ми е трудно да се откажа от него.

Всички религии имат собствени свещенни книги, приписвани обикновено на Бог или на неговите пратеници, в противен случай губят предполагаемия си свещен характер. Всъщност са написани от хора като нас, дори и да е истина, че някои от тях може да са написани от духовно по-еволюирали личности или вдъхновени от висши духове. Във всеки случай най-добрия начин да не бъдеш измамен е винаги да изследваш подробно съдържанието, без да обръщаш много внимание кой е предполагаемия автор. Трябва да си дадеш сметка, че един текст може да има няколко различни автора, ако и да се смята, че е само един, тъй като съществува една вековна традиция да се фалшифицират и манипулират оригиналните текстове в полза на самоназначилите се посредници на божествеността. Поради това, един пасаж може да е написан от някой духовно извисен, а следващия от някой измамник, така че до някоя важна истина може да стои голяма лъжа, но това може да се разбере само след подробен и много внимателен качествен анализ, запазвайки зърното и изхвърляйки сламата. 
Например в стария завет десетте божи заповеди са достатъчно коректни норми, подчиняващи се на посланията на по-развитите духовно същества. Една от заповедите е „Не убивай!”. Въпреки това, в същия този стар завет има текстове в които се предполага , че Бог изпраща еврейския народ да напада други народи за да завладее „обещаната земя” и разбира се при тези атаки има боеве и се убиват хора. С което, ако е така, се стига до извода, че Бог принуждава народа си да убива. Това второто послание „Убивай!” противоречи на първото „Не убивай!”. Как може да се реши появилия се парадокс? Или Бог противоречи сам на себе си, което е неприемливо за някой толкова еволюирал, или трябва да приемем, че всяка от инструкциите произлиза от различен автор с различна мотивация. И от двете послания, не убивай и убивай, погледнато логически, кое е духовно по-развито?

Аз от 20 години се опитвам да не ям месо. Когато дълго време не съм яла, ставам много уязвима за околните, чувствителна.
Относно алкохол, цигари и кафета нямам никакво влечение поначало. Но месо ми се дояжда.

И освен това !
Ескимосите, които основно се прехранват с месо и мазнини, остаряват бързо и средната продължителност на живота им е 27,5 години. Киргизите, номадско племе в Източна Русия, предимно живеят от месо, съзряват рано и умират сравнително скоро, рядко надхвърлят 40 години. Като контраст, антропологичните изследвания на общности, които не ядат месо, сочат блестящо здраве, жизненост, дълголетие у хора, като пакистанските хунизийци, племето отоми в Мексико и коренните жители на Югозападна Америка. В тези общности не са нещо необичайно здрави и активни хора на възраст 110 и повече години. Международните здравни статистически изследвания неотклонно сочат по-висока степен на разпространение на сърдечните болести и раковите заболявания сред хора, ядящи месо, докато най-ниска степен на разпространение на тези болести има всред вегетарианци от различни страни
Щатската сенатска комисия по въпросите на храненето в своя доклад “Задачи и цели в областта на храненето" през 1977 год. препоръчва: “..да се намали консумацията на месо и да се повиши консумацията на плодове, зеленчуци и зърнени