Здравейте!Имам дъщеричка на 5 годинки.Проблема ми е свързан с нея и по-точно,навика и да си човърка ноктите и кожичките,че чак до кръв се стига,както и оголване на кожата.Нещо ужасно е.Пробвах да я откажа,но нестава.Моля за съвет,ако вие сте имали подобен случай помогнете ми.
- Публикувана: 28 дек. 2013, 23:27 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2014, 21:49 ч.
Моля за съвет! човърка ноктите и кожичките си
Не е съвсем същия случай, но пак е вреден навик при нас.
Още не сме намерили решение... Доколкото съм прочела досега, това е проявление на някакво вътрешно смущение, нервност, несигурност. Това е, което трябва да се установи и "излекува", а навикът ще си умре сам. Като за начало, може би не е добре да се втренчваме в чопленето. Можем да споменем небрежно "младите дами не ходят с изчоплени пръстчета" или "На ръкавичките няма да им е удобно, ако ги боцкат нагризани кожички отвътре". Някак си да дадем на детето стимул самО да реши и да спре. Това ми го каза учителката в детската, когато говорих с нея. Та тя каза, че не е добре да се вторачваме и да дуднем нон стоп - недей, та недей.
Иначе, ако наистина се притесняваш... посъветвай се с някой специалист, детски психолог може да ти предложи конкретни реплики и реакции, които да обърнат ситуацията. Понякога решението е много просто, но сами трудно ще се сетим
Още не сме намерили решение... Доколкото съм прочела досега, това е проявление на някакво вътрешно смущение, нервност, несигурност. Това е, което трябва да се установи и "излекува", а навикът ще си умре сам. Като за начало, може би не е добре да се втренчваме в чопленето. Можем да споменем небрежно "младите дами не ходят с изчоплени пръстчета" или "На ръкавичките няма да им е удобно, ако ги боцкат нагризани кожички отвътре". Някак си да дадем на детето стимул самО да реши и да спре. Това ми го каза учителката в детската, когато говорих с нея. Та тя каза, че не е добре да се вторачваме и да дуднем нон стоп - недей, та недей.
Иначе, ако наистина се притесняваш... посъветвай се с някой специалист, детски психолог може да ти предложи конкретни реплики и реакции, които да обърнат ситуацията. Понякога решението е много просто, но сами трудно ще се сетим
Аз имам същия гаден навик откак се помня и не мога да се преборя. В момента от студа, водата и препаратите ръцете ми са в ужасно състояние. Непрекъснато правя разни отвари и мажа с кремове, но .... никакъв ефект. Дразнят ме кожичките които закачат дрехите и не мога да се стърпя да не ги чопля. Не искам да те отчайвам, но повече от 20 години търся решение и не го намирам.
Аз също го правя от както се помня. И то абсолютно несъзнателно! Започнах да нося удължители за нокти, което ми скапа моите още толкова, че да не мога и да стоя без нокти, че боли.
При вас може да стане номера с горчив лак. Тя е още малка и може да помогне, но трябва да е по-постоянно. Защото аз носех ноктопластика (както си трябва направена) моите израстнаха, позаздравяха и уж се бях отучила да ги гриза, но не за дълго... много ме е яд, ама вече нищо не мога да направя...
Та опитайте с горчив лак
При вас може да стане номера с горчив лак. Тя е още малка и може да помогне, но трябва да е по-постоянно. Защото аз носех ноктопластика (както си трябва направена) моите израстнаха, позаздравяха и уж се бях отучила да ги гриза, но не за дълго... много ме е яд, ама вече нищо не мога да направя...
Та опитайте с горчив лак
Заплаших го,че ако продължава да ги ръба,микробите ще му взлязат в корема и ще има рани...и така .Спрях да му приказвам и скоро ,явно се замисли и спря от само себе си! Заплаших го,че ако продължава да ги ръба,микробите ще му взлязат в корема и ще има рани...
Ръба?? 
Да, и според мен - по-добре е да се потърси причината за това поведение, а не да се потиска поведението с горчиви лакове или каквото и да е... Ще избие някъде другаде в един момент.
Какви успокоителни бе хора?! Това е детенце на 5 годинки, вероятно е някакво съвсем дребно смущение, нещо, което му тежи в отношенията с децата в детската, с учителката, може да е нещо друго.... Както казах - бих се консултирала с детски психолог или дори само с някой по-модерен педагог. Напълно възможно е проблемът да се установи само с един разговор
Какви успокоителни бе хора?! Това е детенце на 5 годинки, вероятно е някакво съвсем дребно смущение, нещо, което му тежи в отношенията с децата в детската, с учителката, може да е нещо друго.... Както казах - бих се консултирала с детски психолог или дори само с някой по-модерен педагог. Напълно възможно е проблемът да се установи само с един разговор
