НВ-ВМХ, част 71

Мерси W'A'S'P', така бях чела и аз, ама защо продавачката ме убеждаваше, че не изисква по -специална грижа от обикновен тиган. Въпреки , че мога да го върна - едва ли ще го направя. Но ще купя един - не са толкова скъпи и ще пробвам първо само грил тигана и ако ми хареса може да заменя и другите.

Да споделя и аз за чугунения тиган. След подробно обяснение от Уасп, успях да го спася.
Бях готвила в него, след това го измих с веро и го зарязах да съхне сам, добре че го погледнах след 1 ден беше избила ръжда, измих, омазах и направих въпросната палачинка да попие ръждата. От тогава го ползвам само за месо и наистина става страхотно, яйца, палачинки, сосове в керамичен, но аз съм мързел и подръжката ми е тежка работа, иначе съм много доволна от вкуса....

Аз от два дена ям това:
http://www.amazon.com/Kirkland-Signature-Roasted-Seasoned-Seawee … 1-9426331-7208132
Никога не съм била фен на водорасли, това май са кори за суши, ама хрупкави, като чипс. Дъщеря ми ги поиска, купих цял стек и децата после отказаха да ги ядът, че миришели на риба. Един пакет го ям днес трети ден вече и толкова тежко ми става от него, и никакви въглехидрати не ми се ядът, не знам защо, сякъш съм преяла с пържени мекици, такова чувство имам, не го знам полезно ли е или не, но няма карбс и ми убива глада за тях.

Привет от Бургас!Казвам се Стамена,имам детенце на 1,5г.след раждането на което и намесата на противозачатъчни имам 10 кила отгоре ,с които определено искам да се сбогувам,спортувам по малко почти всеки ден-минимум 15 минути на велоергометъра и малко коремни преси,основния ми спорт е бягане след малкия ми мъж Спрях се на тази диета и от 2-3 дни чета информация из нета. Много ще се радвам да си помагаме с примерни менюта и ако можете да ми обясните точно как да си изчислявам калориите и как да си определям процентите на мазнини,белтъци и въглехидрати?Можете ли да споделите някакво примерно меню за деня?
Много въпроси имам още,но се надявам с още четене да си ги изясня.
Хубав ден ви желая!

susamenna, в началото на темата е обяснено как да се подбира храната, така че да се получат целевите проценти. Най-общо може да се стремиш към мазнини над 60% и въглехидрати под 15% (това са проценти от дневните калории, а не грамове). Ако се гледат грамове, по отношение на въглехидратите може да се целиш да бъдат 50-60 грама на ден, но може да започнеш и с повече (например 70-80 грама или дори стотина) и ако нямаш успех, да ги намалиш. А процентите и грамовете се виждат в сайтове като http://www.fitday.com/, http://nutritiondata.self.com/, http://www.myfitnesspal.com/. Подходящ сайт на български не мога да посоча, защото единственият, който ми е известен (http://www.zdravoslovno.com/), посочва процентите на базата на грамове М/В/Б, а не на базата на дела на М/В/Б от дневните калории.

На първо място се стреми повечето ти хранения да бъдат на принципа месо/яйца/сирене/(сметана)/(кисело мляко) + зеленчуци. Ограничи максимално тестеното, сладкото, картофите, ориза. Готви с нормално количество мазнини (краве масло, зехтин, свинска мас), а ако е необходимо, можеш да добавиш и след приготвянето на храната.

Да обърна внимание на едно проучване, за което преди малко прочетох: в Япония (където явно има по-висок процент диабетици, отколкото в Швеция) диабетици тип 2 били разделени на 2 групи - едната да се храни по стандартния нискокалориен (т.е. нискомазнинен и високовъглехидратен) режим, а другата да се храни нисковъглехидратно и високомазнинно. Експериментът продължил 6 месеца, а резултатите били, че нисковъглехидратната група намалила гликирания си хемоглобин и триглицеридите си повече от нискокалорийната. Така че авторите заключават, че когато диабетиците не искат да спазват калорийни ограничения (то кой ли иска ), тогава нисковъглехидратното хранене е добра алтернатива за тях. Алилуя! Но е хубаво да има такива проучвания, хубаво е да стават все повече и повече и изводите да са толкова ясни и категорични - така ще се обърне внимание на този начин на хранене и се надявам да започнат да го препоръчват по-масово. Ето статията: https://www.jstage.jst.go.jp/article/internalmedicine/53/1/53_53.0861/_article

Добре дошли на новите!

Нали УАСП беше оставила линк към темата за ЗА и ПРОТИВ месото. Е, оставих си личното мнение за веганството, провокирано от пример на една от потребителките - 6 годишната й дъщеря толкова е попила навиците й, че се отвращавала от месото повече от нея и се плашела, че майка й носи кожени обувки и ръкавици, не й давала да я пипа, ако майка й носи кожа. 

За мене това е предвестник на бъдещо хранително разтройство и тежък проблем с психиката. И също, човек когато има дефицит на самочувствие и не познава себе си, се отдава на крайности като веганство/ без месо, гладувания, пречиствания, дори наркотици и алкохол, за да компенсира вътрешни липси. Инес също много добре описва своите проблеми с това, както и на сестра й, която е била анорексичка и била на ръба на смъртта. 

Естествено, не бях разбрана и бях обявена за комплексирана и да съм споделила собствените си страхове. Отговорих им, ноповече няма да си губя времето с тия. Пуууу, много прости хора...  И тези ще ми възпитават деца! 

Аглика, не се връзвай   
Все пак интелектът на планетата е константа, а населението ѝ расте ли, расте. За мен всички веге- , -еко, -ню ейдж, етс. тенденции са си част от естествения подбор, ако ме разбираш

  Здравейте.

На мен темата За и Против много ми е интересна.     Като терапия ми действа даже, да виждам различните гледни точки.

Вчера реших да потърся отново какви са причините да съм пълна, и открих нещичко.  Много се радвам, искам да отслабна, а в същото време не съм стриктна и не искам да се насилвам, и тъпча на едно място.

Облаче, ипри мене е нещо подобно, заради предишния ми опит, че едва ли не само с това трябва да се занимавам за няколко месеца, за да постигна резултати. Един вид, да спра с ежедневните задачи и само да тренирам и планирам яденета. Така беше преди. Пък и аз съм човек, който има нужда нещо да го води за носа и да му помага. Не  мога сама да си наложа против волята да правя нещо непрекъснато и упорито + всички останали неща. Предпочитам да се фокусирам върху 1 нещо и да го свърша докрай. Не мога да правя 100 неща едновременно, защото микоства много стрес. Затова малко разчитам на обстоятелствата да ме принудят да направя нещо, иначе самане бих се тормозила. Имам някакъв защитен механизъм - не знам. А и имамспомени от училище,когато бях много натоварена и само учех - нито имах приятели, нито изглеждах добре,нитобях щастлива. Абе, не беше яко! А при тебе как е?

hehe

Аги, давай по-спокойно
тепърва ще се срещаш с всякакви
че и епитети ще ти лепят, както и в онази тема
търпение и дебела кожа му е цаката

както и кам, каза, някои сме били там, където са те сега
и знаем колко трудно се излиза от такъв психокапан


облаче, радвай се на малките победи
щом ти е трудно да направиш промяната от раз, всяка малка крачка е една победа
след време, като се обърнеш назад и видиш откъде си тръгнала, ще бъдеш горда от себе си

Благодаря, Уасп. 

Аглика, аз напълнях след като започнах да пия антидепресанти... Бях 58-62 кг на ръст 163, а станах близо 80. Като малка не съм била пълна никога, и после също, до 31 г. Сега съм на 37 г и през тези 6 години съм пълна, ту на диета и за момент сваля, ту пак почна да качвам и стигам 80 кг. При мен яденето ми създава уют, храня се емоционално. Отделно усетих, че пълнотата ми има общо със страховете ми. Все едно сланинката ме пази от външния свят, пази ме в случай на криза (депресия), когато много се напрягам и много сили хабя. Страх ме е от нараняване емоционално... Такива неща са в основата, поне засега тези открих.

УАСП, прощавай за любопитството, но отворих папката с мненията ти и намерих едно,което много ми хареса и напълно споделям:

Никога не съм твърдяла обратното и не съм казвала, че човек трябва да си остане дебел.   
Просто, "световната практика в диетологията" е доказала, че това с ДИЕТА не става.Без значение коя-Дюкан, НВХ, ВМ НВХ, глад, 90-дневна, нискокалорична и т.н., и т.н......
И конкретни доказателства:постовете на повечето тук, които "прескачат" от тема на тема, от диета на диета, всяка година са на различна.
Колкото по-бързо и по-рано човек проумее, че чрез каквато и било диета няма да постигне трайно и постоянно намаляване на теглото, толкова по-добре за него.
Номерът е да се намери и постигне такъв баланс в храненето, който не противодейства на волята, води до сваляне на кг и до поддържане на добро здраве.
Има ли дори и 1 % "насилие" над волята от типа:"Оох, как ми се яде еди какво си, а ми е забранено!", методът е предварително обречен на неуспех.Защото не е открита все още диетата, която ще победи човешката воля и инстинкт за самосъхранение.
А такива постове има във всяка една диетична тема в този подфорум.
Всеки сам, на собствен гръб стига до своята истина.

Аги, за нищо, моля те


би ли цитирала поименно и с цитати от съответните диетични теми, благодаря
и ако обичаш, се обоснови, защо човек да няма право да търся най-доброто за себе си
и защо да няма право да отказва храна, която го разболява

и да напомня, че едно копче е на един клик разстояние

Браво, Облаче! Бих казала, че си стигнала до същността на проблема!

Аз имам същия страх! Още от малка - все се опитвам да се харесам на другите, да им угодя, да бъда мила, готина, усмихната с всички и независимо за какво. Обаче последните години покрай майка ми и откакто открих режима някакси узрях за промяна. Узрях, че трябва да казвам това, което мисля и да не ме е страх кой какво ще каже. И се чувствам много добре. Усещам, че хората ме приемат като уверен в себе си човек, докато преди не беше така и просто виждах в очите им едно пренебрежение. Докато сега отношението е друго!

Проблемът ми още от малка, понеже бях пълничка, после затлъстях, е че хората виждат в мене само опаковка - не ме харесват, когато съм дебела и ме харесват, когато съм слаба. И другият проблем ми е, че ако се върна към слабите КГ и даже примерно стана атлетична и оформена, хората отново ще виждат в мен повърхностното и няма да бъдат искрени. Няма да има някой който да ме обича независимо да ли съм слаба или дебела, млада или стара, весела или умърлушена. А хубаво човек да показва, че му е зле (без да прекалява) - хора сме все пак! А и така и другите започват да ни усещат и да ни подават ръка, когато имаме нужда от помощ. Няма нищо страшно в това, да поискаме помощ, особено ако сме жени. А  аз винаги съм се страхувала от това, че не мога да карам мъжете да ми помагат. А всичко идвало от самочувствието! Има още много да се уча, но съм постигнала известен напредък.

Просто винаги страхът ми е бил, че ако някой ме харесва ( в универсален смисъл), то ще бъде само заради добър външен вид. А когато човек е дебел/грозен, не се интересуват как изглежда и логично личностните качества и умения изпъкват повече. Един вид той е грозен, ама виж колко е умен! Компенсира дефекта с ефект. И така дебелият пласт мазнини предпазва от излишно внимание.

Има и още един аспект на проблема и той като цяло отношенията в България между хората. За мене българите сме дълбоко комплексирани хора, скрити зад песимизъм и псевдотревожност. Сакън някой дане ни отнеме щастието.късмета.Един вид да не ни е уруки. Не дай си боже да си усмихнат,лъчезарен и щастлив, и общителен - ужас! Това е равносилно на флирт! Ако си мъж си гей, ако си жена си фльорца.   Затова мъжете са начумерени мутри, а жените надути пуйки. Сакън да не си отворят нацупените устички. За мене това е много примитвно отношение, но нищо не може да се направи. А и успешният човек е този, който може да изпъква, а не този, който е мижав страхливец. То и затова не можем да си оправим държавата!

Както и да е - извинявам се за лиричното отклонение!  

Краси, аз участвам в няколко теми за хранене  
Но не защото се лутам и не знам какво искам, а защото винаги съм проявявала интерес към човешкото тяло и оттам за начина на живот, хранене и прочее.

Да, има потребителки, които прескачат от тема в тема, но за мен там случаите са други - имам конкретно мнение, но няма да го споделям. Аз съм За строг хранителен режим, когато имат да се свалят доста килограми и Против диети за цял живот. НВ ВМХ е просто начин на хранене