КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 31-ва тема

Аз не мога да разбера темата само за детски болести ли е, за мерене на знанията по хомеопатия ли е или да си говорят само определени хора?!
Преди няколко страници зададох въпрос, който не смятам за маловажен, но никой не си направи труда дори да ме "отреже". Вярно е, че по интернет диагнози не се поставят (въпреки, че доста хомеопати практикуват и това), просто исках мнението ви като хора чели, видяли, практикували.

И понеже не съм тъпа, но съм упорита пак ще попитам- какво да предприема, след като хомеопатичното лечение не дава задоволителен резултат, а според мен причниата за заболяването ми е елиминирана? Не би ли следвало, след като го няма дразнителя, да изчезне и заболяването?

//Герито//, зависи от причината, зависи и от заболяването!
Понякога смятаме, че причината е една, тя се оказва друга.
Понякога мислим, че сме отстранили причината, но я няма само отвън, някъде дълбоко в нас тя продължава да съществува и да ни действа - като спомен, представа, резултатна нагласа, страх и т.н.
Причината може да е правилно определена, може добре да е отстранена, но тялото не е машина. Малко като с отслабването: не можеш да си дебелял и ял вредни храни 10 години и да очакваш да отслабнеш за 5 дни. Понякога тялото има нужда от повече време да възстанови нормалното си функциониране.
Понякога причината изчезва, човек вярва, че иска да е здрав, но в действителност ролята на болник му харесва и тази негова нагласа (за която си има обичайно някакви други причини) става поддържаща причина за неизчезване на болестта.
Понякога трябват 1-2 месеца, за да се усети действието на ХЛ, понякога минава година, преди хората да усещат подобрение.
Обичайно под оздравяване се разбира изчезване на най-явния симптом на болестта. Но оздравяването може да се случва, което ще рече, че човек се чувства по-добре на емоционално ниво, в кожата си, със себе си и като себе си, намира вътрешно равновесие и начин да живее в мир с околните, има апетит, добър сън, желание за работа и за творчески дейности. Значи върви към здрав, но физическият симптом е такъв, че трябва повече време да изчезне...Нещата са комплексни!
Предното изречение обяснява защо някои хора може да смятат, че хомеопатичното лечение не дава задоволителен резултат - я от липса на виждане на цялостната картина, я защото не са се замислили, че всъщност, макар болестните им прояви да са все още налице, те са се разредили, отслабнали са по сила, а състоянието им като цяло се е подобрило; я защото искат всичко да стане сега и веднага; я защото при еди-кой си със същото заболяване станало по-бързо и еди-как си...
Виж колко възможности има!
Може би, ако отговориш на следните въпроси, ще можем да ти бъде по-полезни:
1. Ти от колко време се лекуваш с хомеопатия?
2. Заради това заболяване ли започна или заради нещо друго?
3. Имаш ли цялостно усещане за подобрение, повече желание за работа и творчески дейности, енергична ли си, лесно ли се адаптираш към различни ситуации в ежедневието?
4. Защо смяташ, че лечението ти е незадоволително?Обясни, моля!
5. Кога откри дразнителя; знаеше ли, че това е той, или разбра след началото на лечението?
6. Обсъдила ли си този въпрос с хомеопата си?
Всъщност можеш и да не отговаряш на нас, а по-скоро на себе си! Ако обаче наистина искаш да получиш по-точен съвет, би било добре поне на въпроса за незаводолителността на лечението да отговориш.
Освен всичко останало, това, че нещо се случва не по очаквания от нас начин, не в очакваната от нас посока, не с очакваното от нас темпо, съвсем не значи, че то не се случва по правилния и най-добрия за нас начин!  
Подчертавам, не съм хомеопат, това са само мои лични разсъждения и наблюдения, които вероятно не изчерпват всички възможности!

Благодаря за отделеното време, yulinga! Това, което си казала ми дава повод да се опитам да разгледам нещата и от друг ъгъл. Относно въпросите ти:

1. Ти от колко време се лекуваш с хомеопатия?- От приблизително 6 месеца съм с настоящия хомеопат (като преди това през няколко години съм пробвала с други хомеопати, но след 2-3 посещения съм спирала)

2. Заради това заболяване ли започна или заради нещо друго?- Да, заради това заболяване се обърнах към него и към хомеопатията като цяло.
3. Имаш ли цялостно усещане за подобрение, повече желание за работа и творчески дейности, енергична ли си, лесно ли се адаптираш към различни ситуации в ежедневието? - Ами аз винаги съм имала желание да правя много неща (даже май се претоварвах от това), но като цяло- да, по-освободена се чувствам, по-лесно се радвам на живота си, по-леко ми е на душата.

4. Защо смяташ, че лечението ти е незадоволително?Обясни, моля! - Мисля си, че няма достатъчно ефект от лечението, защото външните прояви (т.е. раните и сърбежа по кожата) са намалели с около 20%, но все пак си ги има и ме дразнят. Просото влизам в отвратителен порочен кръг- запова дам е сърби, чеша до полуда и после по-трудно зараства, а като зараства сърби и аз пак чеша.

5. Кога откри дразнителя, знаеше ли, че това е той, или разбра след началото на лечението?- Още на интервюто си дадох сметка, че знам какъв е дразнителя (или явно съм си мислела, че знам) и реших, че ще помогна на лечението, като предприема мерки за елиминиране на дразнителя.

6. Обсъдила ли си този въпрос с хомеопата си?- Кой въпрос- за дразнителя или за незадоволителните резултати? Ако е за дразнителя- да, още на интервюто му казах, че подозирам, че знам къде греша. А относно резултата- не, още не съм говорила с него. Ще го направя като се видим другата седмица, но исках и с вас да обсъдя къде би могъл да е пропуска.

Герито, не е важен дразнителя, а средата "почвата" на която тези дразнители (бактерии, вируси) се опитват да се развиват, размножават при хора с различно ниво на жизнена сила, включваща и имунната система. Това е парадигмата на класическата хомеопатия.

- Ето този конкретен проблем се разрешава след едно - две посещения при един опитен класически хомеопат, който си разбира от работата.

//Герито//, с риск да прозвуча съвсем лаишки, от четене на тази тема, а и от опита на доста познати, съм стигнала до заключението, че за лечение на случаи, в които има кожен проблем, особено ако е по-силно проявен, обхваща по-голяма част от тялото, си трябва повече време. Разбира се, идея си нямам това дали е правило, ако някой хомеопат чете, може да ме обори, просто това показва моят опит и информацията, с която разполагам.
От казаното от теб се усеща (тук може също да греша), че все пак като цяло се чувстваш по-добре. А и не личи да си недоволна от хомеопата. Затова, на база информацията, която си предоставила, бих те посъветвала да продължиш с него и да бъдеш по-търпелива.
Също задължително обсъди притесненията си относно хода и темпото на лечение, мнението, че лечението е незадоволително и всичко в тази посока и в тази връзка.
И пак казвам, може наистина да си елиминирала дразнителя, но дали си го преживяла всъщност?Има неща, които трудно преглъщаме, трябва време за приемането им, а след това и да успеем да се абстрахираме от тях или поне да започнем да ги възприемаме по неболезнен начин....
Разбира се, тук само си размишлявам, напълно възможно е правилно да си идентифицирала причината за заболяването. Така че, съвет от мен, недей рови и не мисли!Отпусни се, дето има една дума, и мисля, че ще ти изплуват и ще ти се изяснят нещата...Смирение и търпение, ако мога и така да се изразя!
Aleksander, че теренът е важен, важен е. Но не може да се каже, че и дразнителят не е от значение, особено когато става дума за образуващ нервите дразнител, да речем, какъвто може да бъде една сприхава свекърва или властен и несправедлив шеф, който ни вгорчава живота. Ако се знае дразнителят и той може да бъде елиминиран, със сигурност това би допринесло за ситуацията.  Но както казах и по-горе, не е важен самият факт само, а и възприятието му, отражението, който той има върху нас.
Не съм сигурна, но не мисля, че Гери има предвид вирус или бактерия под дразнител, но може и затова да не съм права...

Нарочно в отделен пост...
Александър, не смятам, че ако не минават обриви/сърбежи след 1-2 посещения при хомеопата, той е лош или не се справя добре. Малко несериозно ми звучи това!Както и обещанията за незабавно изцеление...
Вие като хомеопат какво бихте посъветвали Гери, да си намери читав хомеопат ли? Тоест изказвате предположение с голяма сигурност, че нейният не се справя добре. Интересно би било да коментирате случая в подробности!

Тоест, (ако трябва да сведа нещата до "пример с ябълки и круши") ако съм работила професия с високо ниво на стрес, което ме е правило нещастна, факта, че сменям работата и с това намалям стреса не повлиява на лечението (или поне не в голяма степен). И трябва да работя над това как всъщност възприемам и се справям със стреса? Правилно ли разбирам? Защото аз до сега разсъждавах така- няма нерви- няма проблеми със здравето.

Гери, няма нерви - няма проблеми със здравето, но дълго време преди това е имало нерви. Да го кажа и аз с пример: 2 часа си стоял на дъжда, дългата ти коса е подгизнала. Вече не вали, вкъщи си си, но не може косата да изсъхне веднага. И сешоар да се включи, пак си трябва време косата да се изсуши!
А иначе според мен Александър разбра нещата по различен начин. Той искаше да каже, да речем, че ако дразнителят е вирус/бактерия, правилното лечение не би следвало да е насочено към елиминиране на вируса/бактерията, тоест не това е неговата основна цел, а към промяна на цялостната среда на организма, така че той вече да не е уязвим за този вирус/бактерия. Което, смятам, на всички тук е ясно, а и аз лично не разбрах с какво този коментар ще ви помогне да си изясните случая...и какво отношение има той към написаното от вас.
И също: ако причината за алергична хрема са лоши битови условия, естествено, че смяна на условията ще доведе вероятно до подобряване на здравето...Разбира се, това няма да излекува предразположеността на пациента към алергия и склонността му при среща с подобни условия да прави алергични пристъпи. Но пък затова има хомеопатично лечение!
Допълнение: с

Какво имаш предвид под няма нерви? Понякога това е измамно. Опитваме се да не се нервираме и се потискаме. Някои избягват неприятните факти чрез много работа, други с ядене, спане и т.н. Във всички случаи обаче проблемът остава вътре в нас и си работи, а на повърхността си мислим, че това не ни е засегнало.

 Това е само една стъпка в правилната посока, но още не значи че предишния стрес е изчистен. Той може само да е потиснат в подсъзнанието и от там да продължава да причинява проблеми. Тук класическия хомеопат може да помогне, стига да знае как.
 

Имам въпрос към хомеопатите в тази тема. Става въпрос за дете на 3 год. с атопичен дерматит, което от един месец го лекуваме с класическа хомеопатия. Минахме през различни етапи - инциденти напишкваня докато е буден, боля го вратлето, оплакваше се от коремче. До преди три дни имаше висока темп.  и болки в гърлото , лекувахме се както ни беше предписано от хомеопата, но сега сме с болки в ушето и бронхит. Чакам  лекуващият ни хомеопат да се свърже с нас, но това се оказва доста трудно. Много съм притеснена, не зная дали да продължаваме с хомеопатията или да взема предписаните от педиатърката ни лекарства. Моля някой хомеопат да си каже мнението, нормално ли е това развитие на нещата или нещо не е наред. 

cherri зависи колко време вече продължава това, но лично според мен както описавш нещата отива към влошаване При моят син имаше подобно развитие при предишния ни хомеопат- започна от влажна кашлица, после стана суха, после вдигна температура и накрая направи отит и бронхит. Аз дадох антибиотик. Това беше на 6-7 ден. Не че антибиотика реши проблема, но нямах кой знае какъв избор, а хомеопатът твърдеше че лечението си е добре. Обсъди нещата с помеопата си и прецени по вътрешно убеждение какво да предприемеш най- добре 

Конюктивит, отит и бронхит излекувахме на малката за седмица с хомеопатия. Друго не съм давала
Само се оплаквах чат-пат в темата 

Това всичко накуп като оплаквания или...?
И сама една ХЛ ли пихте или имаше смяна?
А с кашлицата на баткото какво стана?