Упражнения за концентрация

Искаш да кажеш, че повече от 10 минути трябва да пише една и съща буква или един и същ елемент? Никое дете няма да може да го направи на 6 години. Моята 6 реда с малки и големи "О" ги написва, и то красиво за не повече от 2-3 минути.   Защо трябва да продължава 10 и повече, ако се справя по-бързо?
С две думи мисля, че няма за какво да се притесняваш. 

Ами всъщност не съм сигурна точно за времето. Госпожата каза-*докато децата изписват втория ред -тя вече е готова с целия лист,* естествено-написано грозно.
 Днес писахме-пише по половин лист от стандартна тетрадка с тесни и широки редове, след това правим дълги почивки...и така два листа. Имаме два листа с английски думички-формат А4-след двайстата думичка се започва едно чекнене, едно отегчение , ...започва настървено , а много бързо И омръзва. Всъщност, госпожата каза, че И липсва концентрация, и аз за това реших, че можем да направим нещо у дома по въпроса.

Пишете английски думи на 6 години? В България? В частна градина ли е?

Не, не-английските думи ги преговаряме устно-но и това задържа вниманието И много за кратко.

Според мен имаш прекалено големи очаквания от детето.  Всички на тази възраст са също толкова внимателни във времето.

Луди пеперуди, със занимания, подобни на тези в предучилищна (тоест отново писане на буквата по 3 реда), съвсем ще се отегчи детето. А има опасност и да намрази писането и четенето. Подобен ефект съм наблюдавала при познато дете. Елитна градина, амбициозна учителка, пишат по цели страници букви и цифри. В първи клас детето не само не знае да чете и да пише това, което е учило, а и няма никакъв интерес и всичко му е досадно. До края на първи клас все още сричаше малко.
В предучилищната на моята дъщеря никога не са писали повече от 1 ред с дадена буква или цифра. От какъв зор повече?   Има толкова други начини за научаване на буквите и цифрите - далеч по-интересни, ефективни и забавни.
Като учител по английски бих ти препоръчала други по-ефективни начини за учене на думи:
1. Написваш на отделни картончета всяка дума и показваш думата. Упражнение 1: да я прочете бързо; Упражнение 2: да каже какво значи на български.
2. Рисуваш набързо нещо, тя да каже думата на английски.
3. Показваш действието (сядаш, спиш), тя трябва да отгатне какво е и да го каже на английски...
С картончета лесно се запомня думите как се пишат...Без усилия...И в игра. И други игри могат да се измислят, трябва само малко въображение.
За дете на 6 години писането на думите по няколко пъти изобщо не е подходящ начин.
10 минути са напълно достатъчни.
За твое успокоение ще кажа, че в първи клас имаше доста деца от на дъщеря ми класа, които в началото трудно се концентрираха. Учителката обаче много се стараеше и до 1-2 месеца всички бяха влезли в час.
Според мен не трябва да се тревожиш!
Аз на твое място бих приела, че вината е в това, че ги карат да пишат дълго, което е ненужно и може да има негативен ефект по-скоро.
Не бих се впрегнала в това. Щях сама да започна да я уча на буквите, за да види, че ученето може да е забавно и интересно, а не скучно и досадно. Но в никакъв случай с писането на дадена буква по няколко пъти...Някъде из форума имаше интересни идеи от Анда...Книжките на Крокотак също са чудесни за тази цел.

Ами аз се уплаших, защото госпожата е много старателна, щом ми обръща внимание , че детето има проблем с концентрацията-значи проблем има, и щом е склонна да остава в извънработно време , за да се упражняват....
 Благодаря с идеите с упражненията по английски-още утре ще разнообразим с тях.

Някои госпожи са толкова старателни, че чак престарателни...
Имай си едно наум, че нейната преценка може да не е чак толкова обективна.
И пак казвам, дори няма нужда дете в 1 клас да чете, нито да знае на 100% всички букви. Дали е добре или не, е друг въпрос. За мен най-важното е детето да се научи да обича да учи, да знае, че ученето е интересна и забавна дейности, която носи радост.
Честно казано, смятам, че всякакви усилия тип насилие могат много да попречат в тази посока.
На твое място бих казала на госпожата, че не желая, нека да изчакаме да видим как ще се развият нещата. Или че ти ще поработиш с нея вкъщи, за да е спокойна тя и да не притиска детето.
Това го казвам като родител и като педагог (макар да имам ограничен опит с преподаване на толкова малки деца). 

Ох... този път не съм съгласна, че усилията тип насилие могат да попречат много в тази насока и че трябва да се търси някакъв начин за по-интересно представяне.
Моята дъщеря е същата, само дето сега е първи клас и няма никаква разлика в желанието и да пише спрямо миналата година. То все така е равно на минус безкрайност.
Фината и моторика е много назад, защото не понася да оцветява и изключително рядко рисува. Просто не е натрупала практика, с която да достигне до определен контрол. И ми е пределно ясно, че това с времето няма да стане, а ще стане само с практика.
И точно там е проблемът. Тя не иска да се упражнява, защото и е скучно и тотално безинтересно, точно защото е свикнала обикновено нещата, свързани с учене, да са интересни и интригуващи. Аз винаги съм се старала да ги намира за такива, за да ги "поглъща" с желание. Което е и ставало. Но ето, че се сблъскваме с една основна дейност - писането, която по никакъв, никакъв начин не може да я заинтригува и да породи у нея и най-малкото желание да и се наслаждава.
Положила съм безкрайни усилия и съм впрегнала цялата си креативност, но не намерих как да я заинтригувам и да я накарам да открие някаква положителна страна в писането. Дори баща и се увлича от калиграфия и има инструменти, мастила и какво ли не, барем нещо по наледство да беше грабнала, но не 

Така че остава само насилственото и принудително упражняване. То води до там, че влизаме в пререкания, тя от яд чупи химикалките и къса листите, но малко от малко започна да и се разбира какво пише.

Отплеснах се, а исках да кажа, че методите в стил "да го направим интересно за децата" са най-подходящи за занимания, които включват умствена дейност и изискват креативност. Докато чисто механичните като писането, когато децата не изпитват удоволствие от тях (защото много деца всъщност изпитват), няма проблем да бъдат овладяни с принуда.
Тук притесненията, че на детето тази работа ще му опротивее са по-скоро неоснователни, защото то иска или не иска, ще се научи да пише все някога. Чисто техническата страна на писането не е въпрос на желание и интерес.
Докато с придобиването на нови знания, факти, задълбочаването на математическите умения, четенето на книги и т.н. са неща, за които не трябва да се използва принуда, понеже тя наистина блокира интереса и вътрешната мотивация, които са от базово значение за тези дейности.


А конкретно детето на авторката трябва да се обучава на повече търпение. То явно иска да си свърши задачата по-бързо, за да му остане повече свободно време и за мен честно казано, това качество е много положително. С времето ще овладее фината моторика и написаното няма да е грозно, но бързината ще си остане като естра при изпълнение на поставена задача 

Allana, съгласна съм с всичко, написано от теб!
Но пък намирам за абсолютно ненужно деца в предучилищна да имат калиграфски умения. И без това в първи клас пишат достатъчно буквите, няма нужда 2 години преди това пак да правят същото...Малко прекалено ми се струва. Че чак и следучилищни занимания - все едно, че кой знае колко нещо сложно правят; че детето не се справя, а е изключително важно да изписва търпеливо по цяла страница - ами не съм съгласна. Нито е нужно, нито е важно.
И да, наистина подвеждащо е ученето да се свързва само с игра, имам предвид да се изпада в тази крайност. Но пък родител да пише по цяла вечер букви с дете на 6 години (освен ако детето не е маняк на тази тема и това не му е хоби), ми се вижда ненужно насилие.
А фината моторика на децата се развива още от ранна детска възраст с различни занимания, не само с рисуване и писане. И би следвало над това да е работено, поне в детската градина и предучилищна група, и да е обърнато внимание.
Няма дете, което да не се е научило да пише. Доколко е нужно красивото писане, вече е друга тема. Според мен прекалено много се набляга на краснописа за сметка на развиването на други умения, които после се оказват базисни (умението за четене с разбиране, за правене на заключения, логическо мислене, разказване и т.н.).
А и между принуда и принуда също има разлика.   Аз лично бих се притеснила от толкова амбициозна учителка и бих отказала помощта й. Върху моето дете това би имало негативен ефект. Има си тънки начини детето да се накара да прави каквото трябва (изключвам дуднене, заповеди и т.н.), дори когато не му е интересно и приятно.
В крайна сметка целта е детето да се научи да пише. Дали чрез писане на буквите по 5 реда или чрез по-краткотрайни, включително обемащи по-малко материал, занимания, различни от това, няма значение. Не виждам нищо лошо да му се даде свобода да си намери подходящ за него маниер за учене, включително на буквите. А и когато виждаш, че все пак имат някаква свобода за действие, децата често изведнъж се оказват по-склонни да съдействат, съответно по-бързо се постига желания резултат.

Напълно вярно е това. Даването на свобода доказано увеличава мотивацията и постиженията. И естествено не всяко дете се чувства комфортно с амбициозна учителка, а повтарянето на едно и също в предучилищната и в първи клас е пълна недомислица и голям недостатък на системата.
Още повече, че липсата на кой знае колко материал като количество дава възможност и на по-бавните деца да овладеят писането до края на първи клас, ако са започнали с ченгелчета 2 години по-рано.

Мисълта ми беше, че ако детето е свикнало да учи само по интересния начин, все в някой момент идва занимание, при което такъв не може да се намери и идва ред да се запознае с концепцията за задължение.


Може ли да споделиш някой? Аз все удрям на камък с всичко, което съм се сещала да опитам.

Страх ме е да не я нарочат за *хиперактивна*, толкова е модерно напоследък, защото не е...Много е подвижна наистина, но пък после спи 12 чАса, Когато трябва да ми донесе нещо от другата стая например-не просто отива, а обикновено подтичва, а наполедък се придвижва със странични колела . Записала съм я на танци-там се справя, сега се чудя дали да не я запиша на коренно различно място-работилничка за изработване на сувенири, картички...стои се на едно място и все пак изисква някаква концентрация.

Луди пеперуди, на мен това ми се струва чудесна идея. Само изберете нещо, което наистина да й е на сърце, тоест нека тя да избере. 
Сега се сетих, че едно познато детенце е като твоето. Та в 1 клас попаднаха на луда учителка, която едва ли не го нарочи за аутист, хиперактивно и т.н. Майката в чудо се видя, тръгна по комисии, прегледи, 2 месеца терзания. Оказа се накрая, че нищо му няма на детето, просто има по-лесно възбудима нервна система. Посъветваха я да го ангажира в разни дейности вкъщи (например да подреди прането, да нареди обувките, да сложи масата) - все неща, които изискват внимание. Записа го и на плуване, смени училището и сега детето се чувства добре и мисля, че има голям напредък.
allana, аз отдавна работя по това да възпитам у детето чувство на отговорност и да е наясно, че като има задължения, трябва да си ги върши...Не съм от майките, които следят, дуднат, пишат домашни в 23 часа, понеже преди това са забравени. Нека от малко да си знае кои са си неговите задължения и като не ги изпълнява, да си носи последствията. Също, макар че както стана ясно, ние доста неща сме научили на игра, детето от малко е и било научено, че просто понякога ще се налага да прави неща/да учи по начин, който нито ще е приятен, нито ще е забавен. Тогава трябва да знае, че колкото по-мобилизирано е, толкова по-бързо и добре ще отметне тези задачи и ще може да се върне пак към интересното.
Ако учим заедно и започне да се чекне, веднага прекъсваме. Казвам й: няма смисъл сега да губим време, когато си готова да бъдеш съсредоточена, извикай ме, тогава ще ти помагам. Обичайно са й нужни между 5 и 10 мин, за да дойде този момент. 
Освен това при моята много помага, ако дам на заден и леко й подскажа какво ще стане, ако не желае да прави нещо. Тоест уж признавам правото й да не иска да го прави, но малко по-малко й изяснявам каква ще е картинката тогава...Например: не искам да пиша. Добре, няма да пишеш. А, исках да ми напишеш еди-какво си, но ти като не можеш...Или аз правя нещо, свързано с писане, тя виси до мен и аз подхвърлям: ей, добре, че знам буквите и мога да пиша, защото иначе сега еди-какво си (казвам какво неприятно последствие би се получило от незнанието ми...). За четливото писане: пиша си някаква грозна бележка и после се опитвам да я разчета и започвам да се тюхкам, че не става (случвало се е наистина, понеже понякога пиша много бързо и нечетливо... ). Изобщо, накратко казано, използвам всяка ситуация с възпитателен ефект, но го правя ненатрапчиво. След време детето само идва при мен и ми казва: хайде да пишем букви. Малко опростено представих нещата, в действителност ми се получават доста естествено и бързо. 
Но като цяло съм забелязала, че понякога наистина е нужно родителят да се отпусне малко, да направи крачка встрани или назад (според случая), за да може после бодро и спокойно да закрачат с детето към целта. 
Не знам дали стана ясно какво имам предвид, просто не се сещам за други примери, този съобразих с вашия случай...

yulinga, много благодаря за отговора!
Все повече ми се струва, че тези неща са повече до характер, отколкото до възпитание. Аз ако и кажа " няма смисъл сега да губим време, когато си готова да бъдеш съсредоточена, извикай ме, тогава ще ти помагам", предполагам, че ще се спаси в другата стая и ще протака времето до последната секунда, така че после и да настоявам, да няма как да бъде свършена работата.
А ако и кажа "Добре, няма да пишеш. А, исках да ми напишеш еди-какво си, но ти като не можеш...", резултатът ще е още по-лош. Ще се разстрои, че съм казала, че не може да пише, ще се подтисне, може и да ревне, но в никакъв случай подобна реплика няма да я провокира да ме опровергае. По-скоро ще си каже "Ето, аз наистина нищо не мога и никога няма да се науча..." Тя като цяло има много ниско доверие в себе си и в случаите, когато съм успяла да я провокирам да направи нещо, е било с много окуражаващи послания в стил "Ще се справиш!". Ако подам нещо с обратния смисъл - край.
Също и последиците. Ами то няма никакви особени последици, ако не напише нещо.
За сега ми се струва, че ако се намесвам, повече преча, отколкото помагам, така че оставям нещата на собствения им ход. Все пак става дума за едно писане, което неизбежно се научава рано или късно.