Халит Ергенч "Великолепният век"(Muhteşem Yüzyıl) и новите проекти на екипа-83

 

Lilims, благодаpя, че ме подсети за този филм.  
Доста по-слаб от нашия сеpиал - и като pежисуpа, и като сценаpий, а да не говоpим за аpтистите - много слабо изпълнение...  Може би с изключение на Ибpахим Челиккол (Хасан), когото хаpесвам от дpуги филми, но не като изпълнение, а като визия.
Но ми се стоpи, че следва пpодължение - така ли е?   Да не би дpугата събота да гледаме пpодължението?

До колкото знам, другата събота от 20:30 ще дават филма "Кьосем султан"

Другата събота ще дават филма Кьосем Султан, този го изтървах, но другия мисля да не го пропусна. Току що изгледах серията на нашия сериал, тотално съм срината, много силна серия не спирам да плача, и искам да мисля, че в историята смъртта на мустафа не е била толкова нелепа.

Боряна, ТиаРа - благодаря ви!   
Интересно ми е да гледам съвременните турски филми за историята - досега не бях имала тази възможност. Доста са пристрастни, но все пак това е погледът от другата страна.

Аз съм в голяма депресия, като си помисля за Ибрахим не страдах толкова. Сценаристите нямат милост към нас. Ужасен край!!!!

Наистина слаба работа. Хванах последните 30 минути, но от това, което видях беше слаб. И с този отворен край дето са оставили.. До колкото знам филма е от 2012 година.

Ами филма става горе-долу, но малко ме издразни, защото половин час гледах на забавен каданс края....  

Кьосем  и Хюрем едно и също лице ли са? Гредах трейлъра за жена ставаше въпрос.

Не това са две различни имена,може би е пра пра баба на Сюлейман

Аааа не е вярно Кьосем султан управлява няколко поколения след Сюлейман.

Кьосем Султан (ок. 1582 - 13 септември 1651 г.), тоест родена след смъртта на сегашния ни герой Селим втори http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B … D0%B0%D0%BD%D0%B8
Единствената жена реално самостоятелно управлявала ОИ, като Валиде. Удушена по заповед на снаха си покрай борбата за наследството на трона.

Minik Ali kameraları bir türlü sevemedi

Косем Султан е наложница на османския Султан Ахмед I ви, майка и валиде Султан на Мурат IV ти и Ибрахим I ви. На втората година от царуването на Ахмед , в неговия харем се появила нова наложница, млада гъркиня с името Анастасия, дъщеря на православен свещеник от остров Тинос в Егейско море. Анастасия е била избрана първа от новите наложници, които трябвало да украсят харема на падишаха, и затова е била кръстена с името „Кьосем”, което ще рече „отговорник, водач на стая”.По-късно започнали да се обръщат към нея и като Мах-пейкер. Скоро Кьосем станала любима наложница на Ахмед, а в 1605 г. му родила втора дъщеря-Айше.През следващото десетилетие Кьосем дарила Ахмед с още две дъщери -Фатима и Гевхерхан и четирима синове, включително бъдещите султани Мурад IV и Ибрахим I ви. Кьосем Султан е станала влиятелен фактор в задкулисната политика и една от най-славните представителки на харема.В едно от съобщенията си до своя суверен, венецианския посланик Кристоф Волиер пише, че „ тя може да изиска от султана всичко, което пожелае, защото напълно завладяла неговото сърце.” А Симоне Контерини внася допълнителен нюанс към нейната особа и отбелязва, че, „ Кьосем е красива и проницателна жена, която притежава много таланти и пее прекрасно, тя проявява мъдрост и сдържаност при трудни казуси, касаещи държавните дела.” Петнадесетият султан на Османската династия Ахмед I ви е умрял от тифус на 22 ноември 1617 година, когато и бил само на 27 години. След смъртта му, Кьосем султан заедно с останалата част от харема била преместена в Стария дворец. Смъртта на владетеля предизвикала временна криза, свързана с въпроса кой да бъде неговият приемник.В продължение на последните три века противоречие нямало- трона винаги се предавал от баща на син.В течение на четиринадесет поколения това по прававило е най-старшият син на султана.Но сега се наложило едно изключение, защото законния наследник шехзаде Осман буквално е бил на детска възраст и е бил непригоден да управлява държавата.Освен това Диванът и улемата са взели твърдо решение- до пълноледието на Осман, султан да бъде неговият чичо и брат на Ахмед I ви- Мустафа, който е бил умствено нестабилен.Той е бил на 27 години, от които 14 години е прекарал в Стария дворец, където практически се намирал под домашен арест.Когато признаците на умствената и физическата недостатъчност на владетеля станали съвсем очевидни, той бил придаден в ръцета на хекимите, а държавните дела били поети от неговата майка-Фюлане Валиде Султан.Султан Мустафа бил детрониран и така приключило неговото първо кратко царуване-само 96 дни. А за падишах тутакси е бил произведен племенникът на болнавия Мустафа- Осман, който бил навършил едва тринадесет години. Султан Осман II или Генч Осман е бил много начетен, къвкав и новатор.Владеел перфектно 5 чужди езика- арабски, персийски, латински, гръцки и италиански. Султан Осман II изненадал всички, като направил необичайна стъпка и се оженил за красива туркиня от знатен род.С този си ход владетелят нарушил един естествен принцип, съгласно който османските султани градели полигамните си отношения само с наложници, избирани от средата на робините, които имали нетурски произход.Избраницата се казвала Акиле Рукие Ханъм-дъщеря на мюфтията на Шейхюлислям Есад ефенди и правнучка на Сюлейман Великолепни. Кьосем e била обезпокоена, че след смъртта на Осман на трона ще бъдат възкачени неговите синове, че тя самата няма да стане Валиде Султан.Започнала масова акция за сваляне на султана.Той бил свален и арестуван и била издадена заповед за екзекуцията му.В Османската история това е първият случай на убийството на падишах и в това пръст е имала и Кьосем Султан. За съжаление на трона е бил възкачен отново малоумният Мустафа и абхазката Фюлане Султан за втори път станала Валиде и поела функции на регент, като майка на непълнолетен наследник.Но само след една година Султан Мустафа се съгласил да отстъпи без много приказки властта в полза на своя племенник, който след церемония станал султан под името Мурад IV. Мурад IV встъпил на трона на 14 години, но младата възраст на падишасите вече не правило особено впечатление. Друг един факт е твърде многозначителен. Валиде Султан за втори път станала не кой да е, а Кьосем Махпейкер, която имала петнадесетгодишен опит като старша кадъна при Ахмед I. Кьосем Султан е управлявала самостоятелно като единствен регент на сина си , до навършване на пълолетието му през 1632 година. През по-голямата част от управлението на Мурад IV, Кьосем Валиде Султан управлявала ефективно Османската империя, като лично присъствала на заседанията на Дивана дори след като официално освободила регентското си място. И не само това,тя вече е усвоила всички тайни на двореца , дипломацията и политиката. Мурад IV, който приживе забранил алкохола, умрял от цироза на черния дроб през 1640 година.След смъртта му на престола се възкачил малоумният му брат Ибрахим. Султан Ибрахим унаследил трона на 24 години, като почти целия си живот преди това прекарал в изолация.Наложеното му многогодишно ограничение било причина да бъде неподготвен и неспособен към самостоятелно управление на държавата.Затова реалната власт се съсредоточила в ръцете на неговата майка Кьосем, която отново станала Валиде Султан и продължила да диктува политиката в Османската Империя. Султан Ибрахим I обаче е бил убит вследствие на заговор, начело на който застанал Главния Мюфтия.След убийството на сина си, Кьосем изпреварила събитията и провъзгласила за Султан внука си Мехмед IV.И този път Кьосем се обявила за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлявала от 1648 до 1651 година. Кьосем употребила властта си не само в областта на политическата дипломация, но и лично обогатяване.Злите езици и завистниците говорят, че тя станала притежателка на огромно състояние. Справедливостта изисква да посочим обаче, че тя отделяла немалко средства за благотворителна дейност-за приюти на деца-сираци, за строителство на джамии, кервансараи. Най-голям враг на Кьосем е била майката на внука й-Хатидже Турхан, която заповядала да убият Кьосем, след като разбрала, че тя смята да отстрани Мурад IV от престола и да го замени с друг от внуците си. Кьосем Султан е била удушена с въже от дворцовата стража на 13 септември 1651 година.