Рискове при покупка на имот при съжителство без брак

Учудва ме как може да мислите, че мъжът ще купи жилище със собствени средства и ще го пише наимето на жена си, с която нямат брак, или на детето им...Е тогава къде е семейната собственост?

Освен това, ако парите за жилището са проследими и могат да бъдат доказани, че той ги е платил, децата по съдебен път могат да оспорват, че това е с цел да ги обезнаследи.

Някои наистина живеят в приказки.

Детето не върви в  комплект с никого. Двамата родители са равнопоставени и в правата, и в задълженията си.

Кифлите е най-добре да си търсят равни на тях мъже, без ангажименти.
А на злите мащехи им пожелавам от сърце да се окажат в същата ситуация след години.

  Но колко ли хора разсъждават така 

Е, човек не е ли свободен да си харчи парите както иска, докато е жив? Или трябва да ги пази за наследниците?

Не че защитавам подобни машинации с цел обезнаследяване.

Свободен е, но даренията, наред със завещаното, подлежат на намаляване след смъртта му, ако накърняват т.нар. запазена част. Не е от значение дали са правени със специална цел старото, разкомплектованото дете да не получи наследство, а само дали накърняват като стойност зап. част; но ако целта е такава, казах по-горе какво според мен представлява подобен мъж, в най-добрия случай.
Не коментирам случаите на сериозни конфликти с пораснали деца, които са се провинили тежко пред родителя, нито случаите, в които първото дете е компенсирано равностойно с нещо друго. Коментирам само случаите на разкомплектоване на бившите деца, за да не бъдела, ръйш ли, ощетена новата съпруга и общите деца, сакън да не им се наложи да делят с разкомплектованото дете.
Колкото до това с проследяването и доказването на дарените пари - трудничко би било според мен, особено след толкова години, макар да не казвам невъзможно.

Който иска да даде на децата си - ще го направи. Който не иска - ще намери начин да не го направи. Затова да се разчита на наследство е най-тъпото нещо за мен, просто не трябва да се мисли. Ако дойде - добре, ако не дойде - здраве да е. Не сме английски аристократи, чакащи еди коя си богата леля да умре, та да си оправим живота. Казвам го с най-добри чувства

Оранжева мандаринка, в случая ставаше въпрос за покупка на жилище с пари на мъжа и да се пише на името на втората жена. Дарение може да се оспорва, да.

_Dana_, съгласна съм с теб.

Не сме английски аристократи, ама 80 % от жилищата са собствени и 80% от делата са за наследство /горе-долу/.

Точно така, не трябва да се разчита. Нито пък да се замислят врътки с цел получаване на по-голямо наследство. Важи и за първото, и за второто дете, и за новата жена.

Нина, ами и пари могат да се даряват. Например като се предоставят за купуване на имот.

Еми записването на името на жената и дарение не е едно и също 

Моля, не продавай краставици на краставичар.
Специално повтарям: могат да се даряват не само недвижими имоти, но и пари, както и движими вещи и други неща.

Съгласна съм, просто ми се видя странно, че може да се оспорва един такъв "подарък". Ами ако е пръснал парите по хазарт, круизи и любовници?

Ами то дарението е записано черно на бяло - кой на кого за какво и т.н. Иначе на устни уговорки - пиши го бегалУ 

Е, тогава няма как. Любовницата си е изработила честно полученото.

Практически става дума за проследими дарения на големи стойности. Парите по принцип имат свойството да бъдат лесно разпиляеми и трудно проследими. Затова и номерът със "записването на името" предполагам, че работи. Трудно ще се установи как и откъде е дошла сумата. Особено когато са минали много години, понеже наследодателят все пак трябва да е умрял, преди да говорим за запазени части.

Именно, затова е трудно.

Еми така де,що тогава се скача че ще било на името на жената?
Ако се разделят и бащата има още деца,те няма да имат право на това жилище,нали така?
Значи ''първата кифла'' може да си върже гащите и да си подсигури детето или децата,а ''следващата  кифла'' не?
Това се нарича майчин инстинкт.Всяка гледа да си подсигури детето.Природа,какво да правиш
Дааа,мнението на ''адвоката'' в темата кърти мивки просто.Интересно ако и дойде клиентка с това питане,дали същото ще я посъветва?Нищо чудно,да водиш дело за делба е много по-изгодно от една консултация.
Много едностранчиво гледате на нещата.
А ако бащата след развода е оставил имота на майката или на децата,ще ви бъде ли приятно следващото дете на бащата да има дял?Не нали?Ами по същият начин е и другата страна.
Значи на първото дете е оставен имот,а на следващото не трябва да има,той трябва да е общ.
Не знам дали мъжа е п...ка(ама език и то от юрист) в случая,ама за мен втората ще е тъпа п...а,ако се съгласи на подобно нещо.
Аз пък познавам няколко такива случая,при които наследствен имот беше оставен на бившата жена и детето след развода.Бащата има още едно дете след това.Не успяха да купят жилище( в това време трудно се успява).Еми второто дете е по квартири,за сметка на първото.Кой е по-прецакан в случая?Дали на бившата му ще и пука за това?Дали ще и е гузно,че живее в жилището,което дефакто е било наследство на бащата от родителите му и че както нейното дете,така и другото има право?Дали ще отиде и ще прехвърли половината на следващото дете?Едва ли?Аз такива случаи не знам да има .