Пооправих малко снимката на Енгин.
- Публикувана: 24 ян. 2014, 16:02 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2014, 23:33 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 247
Ба! Че те имат ли традиция да не се бръснат и подстригват по време на таур??? 
Пък и траурът при тях траел 4 месеца и 10 дни, както беше споменала онази рускиня (при нас поверието е това да не се прави в продължение на 40 дни)... А и сега е началото на снимките... тепърва Йомер открива труповете...
Пък и траурът при тях траел 4 месеца и 10 дни, както беше споменала онази рускиня (при нас поверието е това да не се прави в продължение на 40 дни)... А и сега е началото на снимките... тепърва Йомер открива труповете... 
Вече се настройвам / което ми е много трудно / на две противоположни вълни.
Романтично-влюбена
за филма "Малък септемврийски проблем"Криминално-драматична с елементи на любовна интрига за сериала „Kara Para Aşk”
Толкова много информация и за двата проекта на Енгин, че наистина в един момент малко трудно превключвам от едната на другата вълна.
Различен Енгин - той има време да "излезе от образа на Текин и да стане комисар Йомер" - ама нас пита ли ни ?
Като ще ги видим /Текин и Йомер / по едно и също време.
Както казваше мисис Бенит в "Гордост и предразсъдъци" - "Боже от толкова радост ще се побъркам!"
Е, аз съм далеч от това състояние, но еуфорията около двата проекта ми действа доста ...хайде да го кажа с думи прости .... страхотноооо.
И понеже съм в страхотно настроение ще кажа още нещичко ...но напълно сериозно и отговорно.
Кой, каквото чете някъде и после го преразказва другаде с думи свои - да си посочва източниците.
Споделям 
Скрит текст:
2.4. Родилни, сватбени и погребални обреди и обичаи при турците и татарите в Тръстеник В началото
- Бай Саид, какви са вашите обичаи, свързани с раждането на новороденото?
- Когато родилката почуства, че и е дошло вече да ражда, някой от семейството отива да вика жена, която разбира от бабуване. Имало е случай, като няма кой, тая работа да извърши свекървата. Като се роди детето, бабата му реже пъпната връв и го хвърля.
- Като направи това, пожелава ли нещо, например, какво да стане детето като порасне?
- Не, при нас не е като при вас. българите... Окъпват детето, осоляват го, за да не Мирише, когато порасне. От деня на раждането на детето до четиридесетия ден мъжът спи отделно от жената.
- Как правите кръщенето на новороденото?
- Обичая си го правиме в къщи. Викаме ходжата или някой от рода в дома на родилката. Това става два дни след раждането или най-късно след седмица време. Ходжата се кланя четири пъти, чете си молитвата, взема бебето и му казва на дясното името, каквото ще бъде. За това той предварително се е разбрал е родите-лите. Същото казва и на лявото ушенце, след което пак си чете молитвата. След тая церемония присъстващите се почерпват, даряват тоя, който кръщава детето.
- А след това?
- След осоляването, всеки ден бебето го къпят. До една седмица това върши бабата. В края на седмицата се омесва и се прави пита, която се раздава най-малко на три семейства, обикновено роднински, а когато детето започне да върви, се прави «прощъпалник", както при вас. На четиридесетия ден родителите вземат бебето и отиват в роднини, за да види детето вече свят. Събират се почти всички роднини, почерпват се, хапват и се веселят, с една дума ний казваме, че се прави „гьржествено посрещане" на детето.
- А как сте правили едно време вашите сватби? Къде са се запознавали младите
- Едно време момичето и момчето не са ги питали искат ли се или не се искат, когато ги женели. Тогава родителите определяли кой за кого ще се жени. За да стане това, ние правим „пазарлък"... Това става, когато младите станат на 12 - 13 години. А иначе те се опознават на махленските беленки, арове и други седенки. Но накрая думата на родителите била закон. Стигало се и до насилване - този или тази ще е и толкоз...
- Какво правят родителите, когато се уговарят за сватбата?
- Ами от страна на момчето се изпращат сватове, това са негови близки или роднини. За това са известени и роднините на момичето, които пък от своя страна, събират в къщи свои роднини и близки. Когато сватовете отидат в дома на момичето, пазарлъка го правят най-възрастните. От дума на дума казват за какво са дошли и така...
- Как става пазарлъкът?
- Определя се колко килограма вълна, колко метра бяло платно, колко пари ще даде страната на момчето. Освен това, то трябва да даде на момичето златна гривна, златен пръстен, злачен гердан, също и часовник. Щом пазарлъкът стане и се свато-сат, един вид, домакините черпят с кафе всички присъстващи. Накрая се уговаря и денят на сватбата. След деня на сватосването момичето започва да си готви чеиза, ако не го е приготвило предварително. Помагат му приятелки, комшийки, като се събират на седенки...
- Какъв е чеизът, който приготвя момичето?
- Той се състои от дюшеци, юргани, черги, възглавници, въобще цялата покъщнина, която е необходима за едно семейство. Материалите за тези неща се носят от момчето в дома на момичето.
- Колко дни продължава вашата сватба?
- Едно време сватбата се правеше една седмица, като започваше от петък. Прави се един голям хляб на парченца, нарича се „симид", за да може после да се реже по-лесно. Приготвя се и точено. Момчето приготвя юрган и дюшек, задължително. Всичко това се натоварва на една каруца, която, придружена от няколко жени, носи този дар на момичето. Момичето, от своя страна, събира рода си и посреща пратениците на момчето. Върху донесения симид близките на момичето нареждат домашно приготвена халва и тръгват из махалата, за да ги разнасят и съобщават, че сватбата вече започва. Това ние го наричаме „калесване". Това става в петък. В събота и неделя се почива.
В понеделник преди обяд, около 10 часа, няколко каруци идват в дома на момичето да вземат чеиза, който отнасят в дома на момчето. Там има предварително определена стая за младоженците, където донесеният дар се нарежда по стените, окачва се на опънати върви на тавана, за да го разгледат после сватбаритс.
Вторника, под звуците на тъпан или някаква музика, се бие жито в специален съд, с камък или дървена бухалка.
В сряда в дома на момичето отиват близки, роднини и познати и носят различни дарове на бъдещата булка - тенджери, паници, вилици, лъжици и други домакински съдове. Всичко, каквото е необходимо на едно семейство. Същото се прави и в дома на момчето.
Същия ден на хармана на някой съседен двор се организира свободна борба, където ергени и женени мъже мерят сили. Публиката е само от мъже. Там е и зетят, който само гледа.
- Защо се провеждат тези борби?
- Целта е да се отделят мъжете от жените, които през това време приготвят булката...
Също в сряда срещу четвъртък, от страна на момчето двама мъже трябва да го обръснат, под звуците на музика и песните на неговите приятели.
- Какви са песните?
- Музиката и песните са си наши народни, турски весели песни, за случая. След бръсненето всички се нареждат седнали, а зад гърба им се опъва платно, иззад което излиза един и започва да обявява кой, колко пари дава на младоженците - от приятелите, комшиите... После всички сядат на трапезата и се веселят...
В четвъртьк се ходи за булката. За случая се приготвя специално закрита, черги-лосана, каруца, за да не се вижда булката, когато минава по улиците. В каруцата, от страна на момчето, идват две жени, а след като булката се качи в каруцата, идват и още две жени от нейна страна. Преди да се качи в каруцата, в двора на родителите на момичето, има свирня и танци. След това то се прощава с близките си като им целува ръка. Ако яма брат или пък някой друг близък мъж, той я хваща за ръката и я отвежда до каруцата и й помага да се качи. После потеглят към дома на момчето, където вече ги очакват.
През това време някои чешити могат да си направят майтап, като откраднат или отвият „самуните", които прикрепят осите на колелата на каруцата. Отново започва пазарлък. Открадналите самуните искат откуп от гостите, иначе няма да им ги върнат. Други пък опъват по пътя въже и не ги пускат да продължат, докато не си платят. И пак пазарлъци... Керванът е булката никога не се връща по пътя, по който е минал, за да не избяга булката от зетя.
Когато каруците стигнат до някоя поляна, се прави кушия, а през това време специален бързокоенец отива напред да извести младоженеца, че булката идва. Пратеникът носи на зетя специална кърпичка, изпратена от момичето в знак, че го обича. Заедно с кърпичката се изпраща и специална възглавница, пак от булката за зетя. Зетят дава от своя страна свой нишан - „чевре", в знак, че и той я обича и че я чака и изпраща обратно пратеника да ги отнесе на идващата булка.
При пристигането си в двора на зетя, булката не слиза веднага от каруцата. Първо идват свекърът и свекървата, от които се очаква да дадат нещо за това, че им носят снаха. А те започват да се шегуват, като казват: „Ние сме дали такова хубаво и работно момче, какво повече да даваме!". Това обикновено го казва свекърът, а свекървата добавя: „Аз давам нощвите е брашното, за да меси хляб". Накрая свекърът обещава да даде къщата, колата е воловете, конете или кравите и е това пазаренето свършва. Тогава идва зетят, взема булката на ръце или пък я хваща за ръката и я отвежда в къщи. Момичето черпи момчето с предварително приготвено в дома и кафе, което тя носи със себе си, след което момчето си излиза, а двете близки жени остават при момичето.
Вечерта в четвъртък срещу петьк в дома на момчето близките му се събират „на чорба". Слага се обилно ядене и докато присъстващите ядат и пият, ходжата чете молитва за здравето на младоженците, като по този начин ги венчава.
След това момчето, придружено от двама близки мъже, остава при ходжата, който му казва: „Досега беше с луда кръв, но отсега нататък вече не си". След това отвеждат момчето в стаята на младоженците. В стаята са двете жени, които правят някаква магия, за да видят каква е реакцията на младоженеца, а след това излизат от стаята. Довеждат и момичето и после оставят двамата млади сами. Това е тяхната първа брачна нощ.
На другата сутрин, в петьк, четирите жени, двете от страната на момчето и другите две от страната на момичето, проверяват ризата на булката и чаршафа, на който е спала.
- При нас, българите, ако се окаже, че булката е нечестна, връщат я на родителите й или се наказва, за порицание. Ако това се случи при вас, какво правите?
- При нас няма такива лоши последствия. Булката не се наказва. Каквото станало - станало. Връщане няма. Сватбата продължава и в петък младият зет отива в джамия, за да се пречисти.
След два дни, т. е. в понеделник, бащата на булката с целия си род отива в дома на младото семейство, за да видят как се е подредило то. Младите им целуват ръце и ги канят на трапезата.
На другия ден сватовете от страната на момчето връщат гостито на родителите на булката. С това сватбата свършва.
- Какво правите, когато някой умре?
- Викаме ходжата, а ако го няма, вика се човек, който може да свърши същата работа - да чете молитва. След това той отива в джамията, качва се на минарето, обикаля в кръг и съобщава високо за смъртта на починалия. В дома на починалия отиват жени и мъже, за да го видят и да се простят е него.
Вечерта, както е гол, го поставят на дюшек, където престоява през нощта. При него стоят близките му.
На другия ден сутринта, починалият се изнася от къщи и се полага на специална дъска с две дупки, след което го изкъпват е топла вода и сапун. Къпането извършват трима души. Мъжете къпят мъже, жените - жени. След това го обличат в широка и дълга риза, ушита и приготвена за целта. Пъхат памук във всички отвори на тялото, връзват му краката. Накрая всички близки се прощават за последно, минавайки един след друг покрай него.
- Оставят ли се някакви предмети или цветя при починалия?
- Нищо не оставяме. Както е дошъл гол и без нищо, така и си отива. После мъжете тръгват към гробището, там жени не ходят. А починалия носят на ръце. На гробището го слагат върху един плосък камък за последно приготовление и прощаване, преди да бъде спуснат в гроба.
Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата. Затварят нишата с един ред дъски, за да не може след това пръстта да го затрупа. Една от тия дъски излиза чак над гроба. Според поверието, това го знам от дядо си, ако някой мъртвец се съживи, да може с помощта на тази дъска да излезе от гроба. Когато се изнася от къщата, мъртвецът се носи с краката напред, а в гроба се поставя с краката на изток, „за да може да вижда", когато слънцето изгрява.
- Различават ли се вашите мъжки и женски надгробни паметници?
- Паметниците, които слагаме над гробовете, са каменни, на мъжете са изострени, а женските са заоблени.
- Бай Саид, какви са вашите обичаи, свързани с раждането на новороденото?
- Когато родилката почуства, че и е дошло вече да ражда, някой от семейството отива да вика жена, която разбира от бабуване. Имало е случай, като няма кой, тая работа да извърши свекървата. Като се роди детето, бабата му реже пъпната връв и го хвърля.
- Като направи това, пожелава ли нещо, например, какво да стане детето като порасне?
- Не, при нас не е като при вас. българите... Окъпват детето, осоляват го, за да не Мирише, когато порасне. От деня на раждането на детето до четиридесетия ден мъжът спи отделно от жената.
- Как правите кръщенето на новороденото?
- Обичая си го правиме в къщи. Викаме ходжата или някой от рода в дома на родилката. Това става два дни след раждането или най-късно след седмица време. Ходжата се кланя четири пъти, чете си молитвата, взема бебето и му казва на дясното името, каквото ще бъде. За това той предварително се е разбрал е родите-лите. Същото казва и на лявото ушенце, след което пак си чете молитвата. След тая церемония присъстващите се почерпват, даряват тоя, който кръщава детето.
- А след това?
- След осоляването, всеки ден бебето го къпят. До една седмица това върши бабата. В края на седмицата се омесва и се прави пита, която се раздава най-малко на три семейства, обикновено роднински, а когато детето започне да върви, се прави «прощъпалник", както при вас. На четиридесетия ден родителите вземат бебето и отиват в роднини, за да види детето вече свят. Събират се почти всички роднини, почерпват се, хапват и се веселят, с една дума ний казваме, че се прави „гьржествено посрещане" на детето.
- А как сте правили едно време вашите сватби? Къде са се запознавали младите
- Едно време момичето и момчето не са ги питали искат ли се или не се искат, когато ги женели. Тогава родителите определяли кой за кого ще се жени. За да стане това, ние правим „пазарлък"... Това става, когато младите станат на 12 - 13 години. А иначе те се опознават на махленските беленки, арове и други седенки. Но накрая думата на родителите била закон. Стигало се и до насилване - този или тази ще е и толкоз...
- Какво правят родителите, когато се уговарят за сватбата?
- Ами от страна на момчето се изпращат сватове, това са негови близки или роднини. За това са известени и роднините на момичето, които пък от своя страна, събират в къщи свои роднини и близки. Когато сватовете отидат в дома на момичето, пазарлъка го правят най-възрастните. От дума на дума казват за какво са дошли и така...
- Как става пазарлъкът?
- Определя се колко килограма вълна, колко метра бяло платно, колко пари ще даде страната на момчето. Освен това, то трябва да даде на момичето златна гривна, златен пръстен, злачен гердан, също и часовник. Щом пазарлъкът стане и се свато-сат, един вид, домакините черпят с кафе всички присъстващи. Накрая се уговаря и денят на сватбата. След деня на сватосването момичето започва да си готви чеиза, ако не го е приготвило предварително. Помагат му приятелки, комшийки, като се събират на седенки...
- Какъв е чеизът, който приготвя момичето?
- Той се състои от дюшеци, юргани, черги, възглавници, въобще цялата покъщнина, която е необходима за едно семейство. Материалите за тези неща се носят от момчето в дома на момичето.
- Колко дни продължава вашата сватба?
- Едно време сватбата се правеше една седмица, като започваше от петък. Прави се един голям хляб на парченца, нарича се „симид", за да може после да се реже по-лесно. Приготвя се и точено. Момчето приготвя юрган и дюшек, задължително. Всичко това се натоварва на една каруца, която, придружена от няколко жени, носи този дар на момичето. Момичето, от своя страна, събира рода си и посреща пратениците на момчето. Върху донесения симид близките на момичето нареждат домашно приготвена халва и тръгват из махалата, за да ги разнасят и съобщават, че сватбата вече започва. Това ние го наричаме „калесване". Това става в петък. В събота и неделя се почива.
В понеделник преди обяд, около 10 часа, няколко каруци идват в дома на момичето да вземат чеиза, който отнасят в дома на момчето. Там има предварително определена стая за младоженците, където донесеният дар се нарежда по стените, окачва се на опънати върви на тавана, за да го разгледат после сватбаритс.
Вторника, под звуците на тъпан или някаква музика, се бие жито в специален съд, с камък или дървена бухалка.
В сряда в дома на момичето отиват близки, роднини и познати и носят различни дарове на бъдещата булка - тенджери, паници, вилици, лъжици и други домакински съдове. Всичко, каквото е необходимо на едно семейство. Същото се прави и в дома на момчето.
Същия ден на хармана на някой съседен двор се организира свободна борба, където ергени и женени мъже мерят сили. Публиката е само от мъже. Там е и зетят, който само гледа.
- Защо се провеждат тези борби?
- Целта е да се отделят мъжете от жените, които през това време приготвят булката...
Също в сряда срещу четвъртък, от страна на момчето двама мъже трябва да го обръснат, под звуците на музика и песните на неговите приятели.
- Какви са песните?
- Музиката и песните са си наши народни, турски весели песни, за случая. След бръсненето всички се нареждат седнали, а зад гърба им се опъва платно, иззад което излиза един и започва да обявява кой, колко пари дава на младоженците - от приятелите, комшиите... После всички сядат на трапезата и се веселят...
В четвъртьк се ходи за булката. За случая се приготвя специално закрита, черги-лосана, каруца, за да не се вижда булката, когато минава по улиците. В каруцата, от страна на момчето, идват две жени, а след като булката се качи в каруцата, идват и още две жени от нейна страна. Преди да се качи в каруцата, в двора на родителите на момичето, има свирня и танци. След това то се прощава с близките си като им целува ръка. Ако яма брат или пък някой друг близък мъж, той я хваща за ръката и я отвежда до каруцата и й помага да се качи. После потеглят към дома на момчето, където вече ги очакват.
През това време някои чешити могат да си направят майтап, като откраднат или отвият „самуните", които прикрепят осите на колелата на каруцата. Отново започва пазарлък. Открадналите самуните искат откуп от гостите, иначе няма да им ги върнат. Други пък опъват по пътя въже и не ги пускат да продължат, докато не си платят. И пак пазарлъци... Керванът е булката никога не се връща по пътя, по който е минал, за да не избяга булката от зетя.
Когато каруците стигнат до някоя поляна, се прави кушия, а през това време специален бързокоенец отива напред да извести младоженеца, че булката идва. Пратеникът носи на зетя специална кърпичка, изпратена от момичето в знак, че го обича. Заедно с кърпичката се изпраща и специална възглавница, пак от булката за зетя. Зетят дава от своя страна свой нишан - „чевре", в знак, че и той я обича и че я чака и изпраща обратно пратеника да ги отнесе на идващата булка.
При пристигането си в двора на зетя, булката не слиза веднага от каруцата. Първо идват свекърът и свекървата, от които се очаква да дадат нещо за това, че им носят снаха. А те започват да се шегуват, като казват: „Ние сме дали такова хубаво и работно момче, какво повече да даваме!". Това обикновено го казва свекърът, а свекървата добавя: „Аз давам нощвите е брашното, за да меси хляб". Накрая свекърът обещава да даде къщата, колата е воловете, конете или кравите и е това пазаренето свършва. Тогава идва зетят, взема булката на ръце или пък я хваща за ръката и я отвежда в къщи. Момичето черпи момчето с предварително приготвено в дома и кафе, което тя носи със себе си, след което момчето си излиза, а двете близки жени остават при момичето.
Вечерта в четвъртък срещу петьк в дома на момчето близките му се събират „на чорба". Слага се обилно ядене и докато присъстващите ядат и пият, ходжата чете молитва за здравето на младоженците, като по този начин ги венчава.
След това момчето, придружено от двама близки мъже, остава при ходжата, който му казва: „Досега беше с луда кръв, но отсега нататък вече не си". След това отвеждат момчето в стаята на младоженците. В стаята са двете жени, които правят някаква магия, за да видят каква е реакцията на младоженеца, а след това излизат от стаята. Довеждат и момичето и после оставят двамата млади сами. Това е тяхната първа брачна нощ.
На другата сутрин, в петьк, четирите жени, двете от страната на момчето и другите две от страната на момичето, проверяват ризата на булката и чаршафа, на който е спала.
- При нас, българите, ако се окаже, че булката е нечестна, връщат я на родителите й или се наказва, за порицание. Ако това се случи при вас, какво правите?
- При нас няма такива лоши последствия. Булката не се наказва. Каквото станало - станало. Връщане няма. Сватбата продължава и в петък младият зет отива в джамия, за да се пречисти.
След два дни, т. е. в понеделник, бащата на булката с целия си род отива в дома на младото семейство, за да видят как се е подредило то. Младите им целуват ръце и ги канят на трапезата.
На другия ден сватовете от страната на момчето връщат гостито на родителите на булката. С това сватбата свършва.
- Какво правите, когато някой умре?
- Викаме ходжата, а ако го няма, вика се човек, който може да свърши същата работа - да чете молитва. След това той отива в джамията, качва се на минарето, обикаля в кръг и съобщава високо за смъртта на починалия. В дома на починалия отиват жени и мъже, за да го видят и да се простят е него.
Вечерта, както е гол, го поставят на дюшек, където престоява през нощта. При него стоят близките му.
На другия ден сутринта, починалият се изнася от къщи и се полага на специална дъска с две дупки, след което го изкъпват е топла вода и сапун. Къпането извършват трима души. Мъжете къпят мъже, жените - жени. След това го обличат в широка и дълга риза, ушита и приготвена за целта. Пъхат памук във всички отвори на тялото, връзват му краката. Накрая всички близки се прощават за последно, минавайки един след друг покрай него.
- Оставят ли се някакви предмети или цветя при починалия?
- Нищо не оставяме. Както е дошъл гол и без нищо, така и си отива. После мъжете тръгват към гробището, там жени не ходят. А починалия носят на ръце. На гробището го слагат върху един плосък камък за последно приготовление и прощаване, преди да бъде спуснат в гроба.
Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата. Затварят нишата с един ред дъски, за да не може след това пръстта да го затрупа. Една от тия дъски излиза чак над гроба. Според поверието, това го знам от дядо си, ако някой мъртвец се съживи, да може с помощта на тази дъска да излезе от гроба. Когато се изнася от къщата, мъртвецът се носи с краката напред, а в гроба се поставя с краката на изток, „за да може да вижда", когато слънцето изгрява.
- Различават ли се вашите мъжки и женски надгробни паметници?
- Паметниците, които слагаме над гробовете, са каменни, на мъжете са изострени, а женските са заоблени.
Споделям
Скрит текст:
2.4. Родилни, сватбени и погребални обреди и обичаи при турците и татарите в Тръстеник В началото
- Бай Саид, какви са вашите обичаи, свързани с раждането на новороденото?
- Когато родилката почуства, че и е дошло вече да ражда, някой от семейството отива да вика жена, която разбира от бабуване. Имало е случай, като няма кой, тая работа да извърши свекървата. Като се роди детето, бабата му реже пъпната връв и го хвърля.
- Като направи това, пожелава ли нещо, например, какво да стане детето като порасне?
- Не, при нас не е като при вас. българите... Окъпват детето, осоляват го, за да не Мирише, когато порасне. От деня на раждането на детето до четиридесетия ден мъжът спи отделно от жената.
- Как правите кръщенето на новороденото?
- Обичая си го правиме в къщи. Викаме ходжата или някой от рода в дома на родилката. Това става два дни след раждането или най-късно след седмица време. Ходжата се кланя четири пъти, чете си молитвата, взема бебето и му казва на дясното името, каквото ще бъде. За това той предварително се е разбрал е родите-лите. Същото казва и на лявото ушенце, след което пак си чете молитвата. След тая церемония присъстващите се почерпват, даряват тоя, който кръщава детето.
- А след това?
- След осоляването, всеки ден бебето го къпят. До една седмица това върши бабата. В края на седмицата се омесва и се прави пита, която се раздава най-малко на три семейства, обикновено роднински, а когато детето започне да върви, се прави «прощъпалник", както при вас. На четиридесетия ден родителите вземат бебето и отиват в роднини, за да види детето вече свят. Събират се почти всички роднини, почерпват се, хапват и се веселят, с една дума ний казваме, че се прави „гьржествено посрещане" на детето.
- А как сте правили едно време вашите сватби? Къде са се запознавали младите
- Едно време момичето и момчето не са ги питали искат ли се или не се искат, когато ги женели. Тогава родителите определяли кой за кого ще се жени. За да стане това, ние правим „пазарлък"... Това става, когато младите станат на 12 - 13 години. А иначе те се опознават на махленските беленки, арове и други седенки. Но накрая думата на родителите била закон. Стигало се и до насилване - този или тази ще е и толкоз...
- Какво правят родителите, когато се уговарят за сватбата?
- Ами от страна на момчето се изпращат сватове, това са негови близки или роднини. За това са известени и роднините на момичето, които пък от своя страна, събират в къщи свои роднини и близки. Когато сватовете отидат в дома на момичето, пазарлъка го правят най-възрастните. От дума на дума казват за какво са дошли и така...
- Как става пазарлъкът?
- Определя се колко килограма вълна, колко метра бяло платно, колко пари ще даде страната на момчето. Освен това, то трябва да даде на момичето златна гривна, златен пръстен, злачен гердан, също и часовник. Щом пазарлъкът стане и се свато-сат, един вид, домакините черпят с кафе всички присъстващи. Накрая се уговаря и денят на сватбата. След деня на сватосването момичето започва да си готви чеиза, ако не го е приготвило предварително. Помагат му приятелки, комшийки, като се събират на седенки...
- Какъв е чеизът, който приготвя момичето?
- Той се състои от дюшеци, юргани, черги, възглавници, въобще цялата покъщнина, която е необходима за едно семейство. Материалите за тези неща се носят от момчето в дома на момичето.
- Колко дни продължава вашата сватба?
- Едно време сватбата се правеше една седмица, като започваше от петък. Прави се един голям хляб на парченца, нарича се „симид", за да може после да се реже по-лесно. Приготвя се и точено. Момчето приготвя юрган и дюшек, задължително. Всичко това се натоварва на една каруца, която, придружена от няколко жени, носи този дар на момичето. Момичето, от своя страна, събира рода си и посреща пратениците на момчето. Върху донесения симид близките на момичето нареждат домашно приготвена халва и тръгват из махалата, за да ги разнасят и съобщават, че сватбата вече започва. Това ние го наричаме „калесване". Това става в петък. В събота и неделя се почива.
В понеделник преди обяд, около 10 часа, няколко каруци идват в дома на момичето да вземат чеиза, който отнасят в дома на момчето. Там има предварително определена стая за младоженците, където донесеният дар се нарежда по стените, окачва се на опънати върви на тавана, за да го разгледат после сватбаритс.
Вторника, под звуците на тъпан или някаква музика, се бие жито в специален съд, с камък или дървена бухалка.
В сряда в дома на момичето отиват близки, роднини и познати и носят различни дарове на бъдещата булка - тенджери, паници, вилици, лъжици и други домакински съдове. Всичко, каквото е необходимо на едно семейство. Същото се прави и в дома на момчето.
Същия ден на хармана на някой съседен двор се организира свободна борба, където ергени и женени мъже мерят сили. Публиката е само от мъже. Там е и зетят, който само гледа.
- Защо се провеждат тези борби?
- Целта е да се отделят мъжете от жените, които през това време приготвят булката...
Също в сряда срещу четвъртък, от страна на момчето двама мъже трябва да го обръснат, под звуците на музика и песните на неговите приятели.
- Какви са песните?
- Музиката и песните са си наши народни, турски весели песни, за случая. След бръсненето всички се нареждат седнали, а зад гърба им се опъва платно, иззад което излиза един и започва да обявява кой, колко пари дава на младоженците - от приятелите, комшиите... После всички сядат на трапезата и се веселят...
В четвъртьк се ходи за булката. За случая се приготвя специално закрита, черги-лосана, каруца, за да не се вижда булката, когато минава по улиците. В каруцата, от страна на момчето, идват две жени, а след като булката се качи в каруцата, идват и още две жени от нейна страна. Преди да се качи в каруцата, в двора на родителите на момичето, има свирня и танци. След това то се прощава с близките си като им целува ръка. Ако яма брат или пък някой друг близък мъж, той я хваща за ръката и я отвежда до каруцата и й помага да се качи. После потеглят към дома на момчето, където вече ги очакват.
През това време някои чешити могат да си направят майтап, като откраднат или отвият „самуните", които прикрепят осите на колелата на каруцата. Отново започва пазарлък. Открадналите самуните искат откуп от гостите, иначе няма да им ги върнат. Други пък опъват по пътя въже и не ги пускат да продължат, докато не си платят. И пак пазарлъци... Керванът е булката никога не се връща по пътя, по който е минал, за да не избяга булката от зетя.
Когато каруците стигнат до някоя поляна, се прави кушия, а през това време специален бързокоенец отива напред да извести младоженеца, че булката идва. Пратеникът носи на зетя специална кърпичка, изпратена от момичето в знак, че го обича. Заедно с кърпичката се изпраща и специална възглавница, пак от булката за зетя. Зетят дава от своя страна свой нишан - „чевре", в знак, че и той я обича и че я чака и изпраща обратно пратеника да ги отнесе на идващата булка.
При пристигането си в двора на зетя, булката не слиза веднага от каруцата. Първо идват свекърът и свекървата, от които се очаква да дадат нещо за това, че им носят снаха. А те започват да се шегуват, като казват: „Ние сме дали такова хубаво и работно момче, какво повече да даваме!". Това обикновено го казва свекърът, а свекървата добавя: „Аз давам нощвите е брашното, за да меси хляб". Накрая свекърът обещава да даде къщата, колата е воловете, конете или кравите и е това пазаренето свършва. Тогава идва зетят, взема булката на ръце или пък я хваща за ръката и я отвежда в къщи. Момичето черпи момчето с предварително приготвено в дома и кафе, което тя носи със себе си, след което момчето си излиза, а двете близки жени остават при момичето.
Вечерта в четвъртък срещу петьк в дома на момчето близките му се събират „на чорба". Слага се обилно ядене и докато присъстващите ядат и пият, ходжата чете молитва за здравето на младоженците, като по този начин ги венчава.
След това момчето, придружено от двама близки мъже, остава при ходжата, който му казва: „Досега беше с луда кръв, но отсега нататък вече не си". След това отвеждат момчето в стаята на младоженците. В стаята са двете жени, които правят някаква магия, за да видят каква е реакцията на младоженеца, а след това излизат от стаята. Довеждат и момичето и после оставят двамата млади сами. Това е тяхната първа брачна нощ.
На другата сутрин, в петьк, четирите жени, двете от страната на момчето и другите две от страната на момичето, проверяват ризата на булката и чаршафа, на който е спала.
- При нас, българите, ако се окаже, че булката е нечестна, връщат я на родителите й или се наказва, за порицание. Ако това се случи при вас, какво правите?
- При нас няма такива лоши последствия. Булката не се наказва. Каквото станало - станало. Връщане няма. Сватбата продължава и в петък младият зет отива в джамия, за да се пречисти.
След два дни, т. е. в понеделник, бащата на булката с целия си род отива в дома на младото семейство, за да видят как се е подредило то. Младите им целуват ръце и ги канят на трапезата.
На другия ден сватовете от страната на момчето връщат гостито на родителите на булката. С това сватбата свършва.
- Какво правите, когато някой умре?
- Викаме ходжата, а ако го няма, вика се човек, който може да свърши същата работа - да чете молитва. След това той отива в джамията, качва се на минарето, обикаля в кръг и съобщава високо за смъртта на починалия. В дома на починалия отиват жени и мъже, за да го видят и да се простят е него.
Вечерта, както е гол, го поставят на дюшек, където престоява през нощта. При него стоят близките му.
На другия ден сутринта, починалият се изнася от къщи и се полага на специална дъска с две дупки, след което го изкъпват е топла вода и сапун. Къпането извършват трима души. Мъжете къпят мъже, жените - жени. След това го обличат в широка и дълга риза, ушита и приготвена за целта. Пъхат памук във всички отвори на тялото, връзват му краката. Накрая всички близки се прощават за последно, минавайки един след друг покрай него.
- Оставят ли се някакви предмети или цветя при починалия?
- Нищо не оставяме. Както е дошъл гол и без нищо, така и си отива. После мъжете тръгват към гробището, там жени не ходят. А починалия носят на ръце. На гробището го слагат върху един плосък камък за последно приготовление и прощаване, преди да бъде спуснат в гроба.
Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата. Затварят нишата с един ред дъски, за да не може след това пръстта да го затрупа. Една от тия дъски излиза чак над гроба. Според поверието, това го знам от дядо си, ако някой мъртвец се съживи, да може с помощта на тази дъска да излезе от гроба. Когато се изнася от къщата, мъртвецът се носи с краката напред, а в гроба се поставя с краката на изток, „за да може да вижда", когато слънцето изгрява.
- Различават ли се вашите мъжки и женски надгробни паметници?
- Паметниците, които слагаме над гробовете, са каменни, на мъжете са изострени, а женските са заоблени.
- Бай Саид, какви са вашите обичаи, свързани с раждането на новороденото?
- Когато родилката почуства, че и е дошло вече да ражда, някой от семейството отива да вика жена, която разбира от бабуване. Имало е случай, като няма кой, тая работа да извърши свекървата. Като се роди детето, бабата му реже пъпната връв и го хвърля.
- Като направи това, пожелава ли нещо, например, какво да стане детето като порасне?
- Не, при нас не е като при вас. българите... Окъпват детето, осоляват го, за да не Мирише, когато порасне. От деня на раждането на детето до четиридесетия ден мъжът спи отделно от жената.
- Как правите кръщенето на новороденото?
- Обичая си го правиме в къщи. Викаме ходжата или някой от рода в дома на родилката. Това става два дни след раждането или най-късно след седмица време. Ходжата се кланя четири пъти, чете си молитвата, взема бебето и му казва на дясното името, каквото ще бъде. За това той предварително се е разбрал е родите-лите. Същото казва и на лявото ушенце, след което пак си чете молитвата. След тая церемония присъстващите се почерпват, даряват тоя, който кръщава детето.
- А след това?
- След осоляването, всеки ден бебето го къпят. До една седмица това върши бабата. В края на седмицата се омесва и се прави пита, която се раздава най-малко на три семейства, обикновено роднински, а когато детето започне да върви, се прави «прощъпалник", както при вас. На четиридесетия ден родителите вземат бебето и отиват в роднини, за да види детето вече свят. Събират се почти всички роднини, почерпват се, хапват и се веселят, с една дума ний казваме, че се прави „гьржествено посрещане" на детето.
- А как сте правили едно време вашите сватби? Къде са се запознавали младите
- Едно време момичето и момчето не са ги питали искат ли се или не се искат, когато ги женели. Тогава родителите определяли кой за кого ще се жени. За да стане това, ние правим „пазарлък"... Това става, когато младите станат на 12 - 13 години. А иначе те се опознават на махленските беленки, арове и други седенки. Но накрая думата на родителите била закон. Стигало се и до насилване - този или тази ще е и толкоз...
- Какво правят родителите, когато се уговарят за сватбата?
- Ами от страна на момчето се изпращат сватове, това са негови близки или роднини. За това са известени и роднините на момичето, които пък от своя страна, събират в къщи свои роднини и близки. Когато сватовете отидат в дома на момичето, пазарлъка го правят най-възрастните. От дума на дума казват за какво са дошли и така...
- Как става пазарлъкът?
- Определя се колко килограма вълна, колко метра бяло платно, колко пари ще даде страната на момчето. Освен това, то трябва да даде на момичето златна гривна, златен пръстен, злачен гердан, също и часовник. Щом пазарлъкът стане и се свато-сат, един вид, домакините черпят с кафе всички присъстващи. Накрая се уговаря и денят на сватбата. След деня на сватосването момичето започва да си готви чеиза, ако не го е приготвило предварително. Помагат му приятелки, комшийки, като се събират на седенки...
- Какъв е чеизът, който приготвя момичето?
- Той се състои от дюшеци, юргани, черги, възглавници, въобще цялата покъщнина, която е необходима за едно семейство. Материалите за тези неща се носят от момчето в дома на момичето.
- Колко дни продължава вашата сватба?
- Едно време сватбата се правеше една седмица, като започваше от петък. Прави се един голям хляб на парченца, нарича се „симид", за да може после да се реже по-лесно. Приготвя се и точено. Момчето приготвя юрган и дюшек, задължително. Всичко това се натоварва на една каруца, която, придружена от няколко жени, носи този дар на момичето. Момичето, от своя страна, събира рода си и посреща пратениците на момчето. Върху донесения симид близките на момичето нареждат домашно приготвена халва и тръгват из махалата, за да ги разнасят и съобщават, че сватбата вече започва. Това ние го наричаме „калесване". Това става в петък. В събота и неделя се почива.
В понеделник преди обяд, около 10 часа, няколко каруци идват в дома на момичето да вземат чеиза, който отнасят в дома на момчето. Там има предварително определена стая за младоженците, където донесеният дар се нарежда по стените, окачва се на опънати върви на тавана, за да го разгледат после сватбаритс.
Вторника, под звуците на тъпан или някаква музика, се бие жито в специален съд, с камък или дървена бухалка.
В сряда в дома на момичето отиват близки, роднини и познати и носят различни дарове на бъдещата булка - тенджери, паници, вилици, лъжици и други домакински съдове. Всичко, каквото е необходимо на едно семейство. Същото се прави и в дома на момчето.
Същия ден на хармана на някой съседен двор се организира свободна борба, където ергени и женени мъже мерят сили. Публиката е само от мъже. Там е и зетят, който само гледа.
- Защо се провеждат тези борби?
- Целта е да се отделят мъжете от жените, които през това време приготвят булката...
Също в сряда срещу четвъртък, от страна на момчето двама мъже трябва да го обръснат, под звуците на музика и песните на неговите приятели.
- Какви са песните?
- Музиката и песните са си наши народни, турски весели песни, за случая. След бръсненето всички се нареждат седнали, а зад гърба им се опъва платно, иззад което излиза един и започва да обявява кой, колко пари дава на младоженците - от приятелите, комшиите... После всички сядат на трапезата и се веселят...
В четвъртьк се ходи за булката. За случая се приготвя специално закрита, черги-лосана, каруца, за да не се вижда булката, когато минава по улиците. В каруцата, от страна на момчето, идват две жени, а след като булката се качи в каруцата, идват и още две жени от нейна страна. Преди да се качи в каруцата, в двора на родителите на момичето, има свирня и танци. След това то се прощава с близките си като им целува ръка. Ако яма брат или пък някой друг близък мъж, той я хваща за ръката и я отвежда до каруцата и й помага да се качи. После потеглят към дома на момчето, където вече ги очакват.
През това време някои чешити могат да си направят майтап, като откраднат или отвият „самуните", които прикрепят осите на колелата на каруцата. Отново започва пазарлък. Открадналите самуните искат откуп от гостите, иначе няма да им ги върнат. Други пък опъват по пътя въже и не ги пускат да продължат, докато не си платят. И пак пазарлъци... Керванът е булката никога не се връща по пътя, по който е минал, за да не избяга булката от зетя.
Когато каруците стигнат до някоя поляна, се прави кушия, а през това време специален бързокоенец отива напред да извести младоженеца, че булката идва. Пратеникът носи на зетя специална кърпичка, изпратена от момичето в знак, че го обича. Заедно с кърпичката се изпраща и специална възглавница, пак от булката за зетя. Зетят дава от своя страна свой нишан - „чевре", в знак, че и той я обича и че я чака и изпраща обратно пратеника да ги отнесе на идващата булка.
При пристигането си в двора на зетя, булката не слиза веднага от каруцата. Първо идват свекърът и свекървата, от които се очаква да дадат нещо за това, че им носят снаха. А те започват да се шегуват, като казват: „Ние сме дали такова хубаво и работно момче, какво повече да даваме!". Това обикновено го казва свекърът, а свекървата добавя: „Аз давам нощвите е брашното, за да меси хляб". Накрая свекърът обещава да даде къщата, колата е воловете, конете или кравите и е това пазаренето свършва. Тогава идва зетят, взема булката на ръце или пък я хваща за ръката и я отвежда в къщи. Момичето черпи момчето с предварително приготвено в дома и кафе, което тя носи със себе си, след което момчето си излиза, а двете близки жени остават при момичето.
Вечерта в четвъртък срещу петьк в дома на момчето близките му се събират „на чорба". Слага се обилно ядене и докато присъстващите ядат и пият, ходжата чете молитва за здравето на младоженците, като по този начин ги венчава.
След това момчето, придружено от двама близки мъже, остава при ходжата, който му казва: „Досега беше с луда кръв, но отсега нататък вече не си". След това отвеждат момчето в стаята на младоженците. В стаята са двете жени, които правят някаква магия, за да видят каква е реакцията на младоженеца, а след това излизат от стаята. Довеждат и момичето и после оставят двамата млади сами. Това е тяхната първа брачна нощ.
На другата сутрин, в петьк, четирите жени, двете от страната на момчето и другите две от страната на момичето, проверяват ризата на булката и чаршафа, на който е спала.
- При нас, българите, ако се окаже, че булката е нечестна, връщат я на родителите й или се наказва, за порицание. Ако това се случи при вас, какво правите?
- При нас няма такива лоши последствия. Булката не се наказва. Каквото станало - станало. Връщане няма. Сватбата продължава и в петък младият зет отива в джамия, за да се пречисти.
След два дни, т. е. в понеделник, бащата на булката с целия си род отива в дома на младото семейство, за да видят как се е подредило то. Младите им целуват ръце и ги канят на трапезата.
На другия ден сватовете от страната на момчето връщат гостито на родителите на булката. С това сватбата свършва.
- Какво правите, когато някой умре?
- Викаме ходжата, а ако го няма, вика се човек, който може да свърши същата работа - да чете молитва. След това той отива в джамията, качва се на минарето, обикаля в кръг и съобщава високо за смъртта на починалия. В дома на починалия отиват жени и мъже, за да го видят и да се простят е него.
Вечерта, както е гол, го поставят на дюшек, където престоява през нощта. При него стоят близките му.
На другия ден сутринта, починалият се изнася от къщи и се полага на специална дъска с две дупки, след което го изкъпват е топла вода и сапун. Къпането извършват трима души. Мъжете къпят мъже, жените - жени. След това го обличат в широка и дълга риза, ушита и приготвена за целта. Пъхат памук във всички отвори на тялото, връзват му краката. Накрая всички близки се прощават за последно, минавайки един след друг покрай него.
- Оставят ли се някакви предмети или цветя при починалия?
- Нищо не оставяме. Както е дошъл гол и без нищо, така и си отива. После мъжете тръгват към гробището, там жени не ходят. А починалия носят на ръце. На гробището го слагат върху един плосък камък за последно приготовление и прощаване, преди да бъде спуснат в гроба.
Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата. Затварят нишата с един ред дъски, за да не може след това пръстта да го затрупа. Една от тия дъски излиза чак над гроба. Според поверието, това го знам от дядо си, ако някой мъртвец се съживи, да може с помощта на тази дъска да излезе от гроба. Когато се изнася от къщата, мъртвецът се носи с краката напред, а в гроба се поставя с краката на изток, „за да може да вижда", когато слънцето изгрява.
- Различават ли се вашите мъжки и женски надгробни паметници?
- Паметниците, които слагаме над гробовете, са каменни, на мъжете са изострени, а женските са заоблени.
Препоръчани теми