От друга страна партньорката ми е с много тесни интереси, не се интересува от нищо което става по света, общо взето интересите и се свеждат до спорт (женско тае-бо), религия (вярваща е, аз не - съответно избягваме темата за да не се афектираме) и немски език (работен и е, моя е испански).
При опит да й добавя нови интереси или да я обогатя с някаква теория или информация, съответно с идеята за дискусия, тя ми предава топката и следва мълчание, сякаш губи интерес. И с приятелите си е такава - държи сякаш умишлено повърхностно ниво. Съответно когато сме заедно разговорите ни протичат в безцелно лигавене или обсъждане на някакви битовизми. Като цяло тя прави впечатление на по-зрелия партньор във връзката, но понякога когато разговарям с нея все едно разговарям с дете. Имам също чувството, че това, което мисли в ума си, минава през някакъв филтър това, което изговаря е изключително пресято в сравнение с първоизточника.
Иначе общите дейности са отличен 6 за нас - пътуваме, разхождаме се, пазаруваме, готвим заедно
, но като цяло липсата на стойностни разговори и невъзможността да постигнеш социално удоволствие с партньора ти води до интелектуално и емоционално неудовлетворение. 
Така говориш все едно някакъв тергет гониш , ЕгаТИ
Жал ми е за мацката чесно.
Ще ти цитирам едно клише , което няма как да не знаеш
Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.
Оскар Уайлд
за този виц 
