Обичате ли стихове? - 10

  • 199 043
  • 547
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 18 111
Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

П.К.Яворов - Стон

# 496
  • Мнения: 4 303
Забравяме

Улисани в грижи,
проблеми житейски,
забравяме всичко,
дори да се смеем,
забравяме обич,
културни обноски,
навсякъде пошлост
и вицове плоски,
картини вулгарни,
избранници лакоми,
нещастници бедни,
навред по земята ни.
А някъде скрита
от хорски очи
или пък се скита
и само мълчи,
живее самотна
и само една,
човешката, топла
душа - доброта.
И иска на всички
по капка да дава,
та в никого злоба
да не остава,
отново да почнем
със радост живота,
с усмивка навсякъде
ние да ходим.
И без да забравяме
всичко това,
да знаем, че с обич
красив е света.
 - Христо Костов

# 497
  • Мнения: 7 006
Корона

В царство най-щастливо и прекрасно,
народът си  живеел класно,класно.
Всеки по кола си имал,
вярно,може стара бричка,да мърси,
важното е,че не ходи пешки,
зер в тези времена,подобно нещо е човешко?
Дрехи еднодневки,струващи педесетолевки..
Парафюни и мобефони,
и глупаци с маски срещу някакви корони.
Е нали корона всеки искаше да носи?
'От сега пищите и се криете в дома си?
Та нали на всекиму е нужно,
за де е чиляк у кюпа най-задружно,
да си има апартаменти,вили,кинти,
че и вещи - тон,свесем ненужни.
То не бе и птица,свиня ли коза..
вече им забравих и реда..
Сума вируси ни извъртяха
ала ний не помъдряхме..
Айде бягай за хартия,
че у нужника,не знаеш да се миеш..
А пък нуждата голяма,
 всички нещо ги е напънАла,
Някаква корона ги уплаши,
юнашките ми аркадаши..
Ей,молете се и да не спре водата,
че тогаза хептен оплеска се хавата!
                              Psyhea 16.03.2020

# 498
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 389
Форсмажор

Прежуля, твърде интересно, времето
в съзнание, разпънато на кръст…
И тегне, някак непосилно, бремето
за плът родена, за да иде в пръст.

Че утрето безмерно нетипично,
прозира, вместо сянка на коса –
онази, що размахана критично
коси ни, щом дошъл ни е часа…

Безсънни сме – разтърсени, стаени,
в очакване, без брод и без предел.
Човешка грешка – да ни е простено,
сами прекършихме познатия модел.

За изпитанията толкоз неподвластни,
навярно има си причина и урок.
Сами за себе си отдавна сме опасни.
Дали си слагаме пределен срок?!

Стихотворението е мое.

----------------------------------------------------------------------

Горното стихо, в предния пост, е леко цинично, но не, че не е истина...!

# 499
  • Мнения: 2 344
Нека

С всичката българска сложност,
с цялата психология,
с чувство за миг отговорност,
с героичната ни история,
с рози, балкани и славеи,
в дни на погром и победи,
в спомен за нещо изстрадано,
в памет на снимките бледи,
в стъпки – горчиви и сладки,
в полети – в сън изживяни,
в тихите думи на татко,
в топлата обич на мама,
с толкова много тревоги,
с толкова много дихания,
с всичките „Искам!” и „Мога!” –
Бог да пази България.

Мира Дойчинова - irini

# 500
  • Мнения: 7 006

Горното стихо, в предния пост, е леко цинично, но не, че не е истина...!
Имам и  лирични отклонения, цинизма е за баланс:)


Ода за тоалетната хартия


О прекрасна, непризната,
от поети невъзпята,
тая твоя чистота -
благодат е за света.

Ти си просто наслаждение
след момент на облекчение
и във твойта мекота
е приятна и смъртта.

Името ти - непризната,
от поети невъзпята
няма в ода - стройна рима,
но си тъй необходима.

Ти с просто наслаждение
след момент на облекчение
търсена от поколения.

Но ще дойде ден, когато
ти ще бъдеш всепризната,
от поетите възпята.

В небесата, там, да свети,
сред прекрасните комети,
името ти ще открия -
ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ

https://writecraft.io/posts/5bd326837002abe9622d1984

Последна редакция: вт, 17 мар 2020, 17:22 от Какво?

# 501
  • Мнения: 4 303
Обърка се времето
Февруари бе топъл,март простуди се...
Красивото цъфнало грипаво сви се...
Посърнало гледат прогнозите хора,
с перманентна пролетно-сива умора...
Теменужено време,зюмбюлено даже,
но и цветният свят е някак продажен,
и някак търгашки,и някак изкуствен,
с Южняка как по дъга да препуснем?!
Сърцата са свити от кредити,сметки,
конци сме протрити в политически плетки,
демокрация-пролет лъжливо ни мига,
но стотина години все още ПРИСТИГА...
Объркахме времето,то ни побърка...
В мечтите си само ''малкият'' хвърка...
Знам,астрономите казват ,че иде,
но на колко от нас,ще се само привиди?!
Р.Караминкова

# 502
  • Мнения: 2
Крила или въжета?

Един ден бях дете,
след детето, дойде момичето в мен.
А сега съм голяма жена,
не знам какво означава това?
Детето беше безгрижно.
Момичето наивно.
Но жената мисли за
прекалено много неща.
Жената се чуди и пресмята,
ако стане това и онова.
Жената стана зависима
от земните неща.
Понякога идва отново момичето,
опитва се да е игриво, иска
всичко тук и сега. Не умее
да чака , затова е жената
да покаже зрелостта.
Забрави тя да мечтае и да гледа
към небето, тя порасна, няма
време за това. Бреме поникнало като
въжета, тя изгуби своите крила.
Сега поникнаха въжета вързани здраво за
за планетата земя!

Юлиана Филипова

# 503
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 389
Хей, Какво?, ПИ - Пламен Иванов, е неповторим в сатиричната поезия!

# 504
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

Един живот на никого не стига
мечтите си в дела да претвори.
Все някак малко време недостига,
или са нужни купища пари.

Но има и неща обикновени -
любим човек, приятели, деца
и радостите малки, ежедневни,
които стоплят нашите сърца.

Живота всеки сам си го подрежда-
приоритети, ценности, мечти,
но всичко, знай, че до това се свежда -
баланса в него да поддържаш ти!

Щастлив е онзи, който съумее
живота си така да подреди,
че с радостите малки да се смее,
докато следва своите мечти!

Николай Димов

# 505
  • Мнения: 4 303
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.
Стефан Цанев

# 506
  • Мнения: 2 344
Тя идва да ти каже “усмихни се”
и подканя те за нов живот.
Смело заявява “промени се”,
че щастието ти не е порок.

Но не със думи ти го казва,
а с магичните си сили
най-открито ти показва
радостта къде се крие.

Тя изпълва ти сърцето
с любов най-чиста, съкровена
и възвръща по лицето
красотата от забвение.

Тя изпълва ти душата
с аромата на цветя
и забравяш за краката,
че поникват ти крила.

Тя света разхубавява –
разпръсква багри най-различни
и на облаците забранява
да са мрачни, безлични.

Тя идва, казвайки ти: “Усмихни се,
аз съм пролет, нося ти надежда.
За мечтите истински бори се
и главата си недей да свеждаш!”

Пепи Урдова

# 507
  • Мнения: 451
Приказка за Пъна

В гората, сякаш че насън,
живееше самотен Пън,
съвсем прогнил от дъждовете,
гъбясал, прашен и безцветен,
от сто години беше там -
ненужен, оглушал и сам.
Шумяха живите дървета:
"Я по-добре го изгорете!
Подобно чучело стърчи -
изсъхнал, грозен, все мълчи."
А той наистина мълчеше,
защото много го болеше
и молеше се някой ден,
от мълния възпламенен,
на пепел и на прах да стане,
наместо личинки да храни.
Ала в една студена нощ
до него заек сивокож
се спря и тихичко проплака,
че се страхува сам от мрака.
И старият самотен Пън
му каза: "Влез! Не стой навън!
Додето сняг в гората трупа,
живей във моята хралупа."
Тъй ден след нощ от зла беда
над своя малък заек бдя....

Дали от заешкото тяло
доброто някак оживяло
във корените му сребристи?...
Напролет Пъна се разлисти.

Ники Комедвенска

# 508
  • Варна
  • Мнения: 1 712
Ковид 19

Някъде в един пазар китайски
се е пръкнал Ковид 19,
той бил вирус гаден и коварен
скоро в самолет бил натоварен.

Тъй замина вирусът в чужбина
и наложи обща карантина,
появи се нов хазарт в Европа,
кой ще оживей и кой ще хвърли топа.

Ах, Корона, Ах Корона!
Няма вече футбол на стадиона,
няма театър, ни концерт, ни кино,
 кръчми няма - туй е непростимо!


Празни барове и празни дискотеки,
а страха усеща се у всеки,
всеки барман по света отчай се,
взе му хляба Ковид19.


Ние в региона ни балкански
борим го със методи спартански,
шепа чесън и шише с ракия
в миг оправят тая проклетия.


Туй, че няма кръчми не е страшно
има и лечение домашно,
тъй че слушай Ковид19
срещнеш ли ракията – предай се!

Sunglasses :beer

# 509
  • Мнения: 7 039
Довери ми се.. Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив,
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля -
росни, свежи и много зелени,
а зад тях млада, буйна, пияна гора
и река като снопчета вени?
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя причина.
Не си стискай душата в юмрук,
отпусни се, защото те има.
И живей! Този свят покрай теб е любов...
Всеки лъч ти е ласка от Бога,
всяка нощ ти е тайна, звездите са зов,
както знаеш - звездите са много.
Довери ми се. Дар ти е всяка зора,
всеки залез е край и начало...
Усмихни се и скачай без страх във света.
Изживей го докрай. Заслужаваш.

Румяна Симова

Общи условия

Активация на акаунт