Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2014, 16:33 ч.

Обичате ли стихове? - 10

  • 179 385
  • 407
  •   2
Отговори
# 405
  • Мнения: 3 729
Жега

Дай му жега на тоя живот,
...настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

... Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комедвенска

# 406
  • Мнения: 474
Обичам много, но не всякакви. Обожавам Мира Дойчинова и Карибиана.  Харесвам също Мадлен Алгафари и Ваня Статева. От по-старите любима ми е Станка Пенчева, тя е уникална.

Ето нещо от Мира

Този дъжд, който пак ме прегръща,
сякаш казва със свойте сълзи,
че надеждата все се завръща
в миг, когато най-много боли…
Просто сгушва се – птиче на рамото,
и не иска чадър за покров.
А светът се размива. И няма ме.
И съм спомен. Усмивка. Любов…
Този дъжд! Как разплиска душата ми
и изля се докрай през очите!
Най-красив е Животът, когато
всичко точно в сърцето е скрито…
А денят пак се стича на капки
по стъклото на мойте мечти.
Измълчах те във лист от тетрадка.
Този дъжд беше целият … ти.
***
Сънят е още тук и ме притихва
с една прегръдка време за събуждане.
Душата ми душата ти усмихва.
Така целуват само пеперудите...
С крилете си докосват, като вятър,
а след това отлитат. Неизбежно е.
След тях са много сини небесата.
Денят е друг. И обещава нежност...
И аз така. Ще обещая всичко,
А после ще се сбъдна. Като чудо.
Повтарям в тишината ти: „Обичам те.”
Така целуват само пеперудите...
И пак ще се измъкна, заедно с вятъра,
нарамила торбичката с копнежи.
А виж, след мен небето във душата ти
е синьо. И е обич. И е нежност.
*****
Усещане за зима
Рано е още. Не бродирай в стъклата
своите ледено-снежни сълзи.
Млада е, чуваш ли, млада душата ми,
има небе и простор – да лети.
Рано е още челото да свеждам,
виж, хоризонта със поглед следя.
Има ли обич, значи има надежда
в своите стъпки да оставя следа...
Рано е, чуваш ли, недей да превземаш
моето тяло и мойто сърце.
Няма без битка сега да ми вземеш
топлата нежност от двете ръце.
Малък е, знаеш ли, малък човека,
и много голям – щом разпери крилата си.
Своята пролет ще прави навеки!
Рано е, тръгвай си. Ще избърша стъклата.
В ледна прегръдка сега не сковавай
мойте надежди и мойте мечти.
Топла е още, топла душата ми...
Даже и тебe ще разтопи.

Последна редакция: чт, 14 ное 2019, 19:21 от unabella

# 407
  • Мнения: 193
Купи ми за Коледа...

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже...

... Лежи и не мръдва – същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно убих го моя врабец –
от толкова чувства си го повредих.

Купи ми за Коледа кошче с мечти –
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи – не са ми по ръст
джудже си останах дори във мечтите.
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно – не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че е трудно, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

- Радост Даскалова

Общи условия

Активация на акаунт