Това което ни липсва е свободата.
Образованието в България е на по високо ниво от това в Англия.
Образованието в България е на по високо ниво от това в Англия.
Важи и за Белгия!
- Публикувана: 13 фев. 2006, 21:52 ч.
- Последно мнение: 20 март 2006, 21:47 ч.
обратно в България
Важи и за Белгия!
Никога не казвай никога, да, така е, но и аз не се виждам да тръгна обратно.
И защо да го правя?
Когато тръгнах насам, бях на 23 год. и въпреки, че не осъзнавах много къде съм тръгнала (кой ли и осъзнава, преди да дойде
), знаех, че правя решителна стъпка в живота си и че вероятно ще е завинаги.
Вече близо 10 год. живея извън България, тук създадох семейство и дом, тук се развивам професионално и като човек, и най-вече- тук намерих себе си.
Най- трудните моменти от живота ми съм ги преборила тук и най-щастлива пак тук съм била.
Да не говорим, че и 80% от семейството ми не е вече в България, а приятелите- ами, ако такива въобще останаха там, мисля, че съм на малко по-друг акъл вече и с малко по-различни приоритети, за да тръгна да се връщам заради подобно нещо в България.
За образованието ми е много странно това, което казват някои от вас, защото аз поне от това, което чувам от познати там, а и чета тук там- положението ми изглежда плачевно. С една дума, това пък ще е последната причина да се върна- за да дам образование на децата си в България.
Да, за мен е важно да се връщам в родината си веднъж на няколко години (дай боже винаги да имам тази възможност!), да мога да показвам на децата си откъде е дошла майка им и къде се говори този език, дето с толков труд ще се опитвам сигурно да ги науча. Но за мен е най-важно децата ми да израстнат като свободни хора, които да могат да се развиват пълноценно и "глобално", а и аз самата да съм свободен и нормално развиващ се човек.
Затова и съм направила своя избор и смятам да се придържам към него.
И защо да го правя?
Когато тръгнах насам, бях на 23 год. и въпреки, че не осъзнавах много къде съм тръгнала (кой ли и осъзнава, преди да дойде
), знаех, че правя решителна стъпка в живота си и че вероятно ще е завинаги. Вече близо 10 год. живея извън България, тук създадох семейство и дом, тук се развивам професионално и като човек, и най-вече- тук намерих себе си.
Най- трудните моменти от живота ми съм ги преборила тук и най-щастлива пак тук съм била.
Да не говорим, че и 80% от семейството ми не е вече в България, а приятелите- ами, ако такива въобще останаха там, мисля, че съм на малко по-друг акъл вече и с малко по-различни приоритети, за да тръгна да се връщам заради подобно нещо в България.
За образованието ми е много странно това, което казват някои от вас, защото аз поне от това, което чувам от познати там, а и чета тук там- положението ми изглежда плачевно. С една дума, това пък ще е последната причина да се върна- за да дам образование на децата си в България.
Да, за мен е важно да се връщам в родината си веднъж на няколко години (дай боже винаги да имам тази възможност!), да мога да показвам на децата си откъде е дошла майка им и къде се говори този език, дето с толков труд ще се опитвам сигурно да ги науча. Но за мен е най-важно децата ми да израстнат като свободни хора, които да могат да се развиват пълноценно и "глобално", а и аз самата да съм свободен и нормално развиващ се човек.
Затова и съм направила своя избор и смятам да се придържам към него.
Важи и за Белгия!
Цитат
Блонди, с това съвсем не съм съгласна. И аз съм в Белгия и съм изключително доволна от училището. Детето ми е в 5ти клас. Ходи на училище от 2ра предучилищна - тоест имам наблюдения вече 7ма година върху училището. Детето е доволно, ходи с удоволствие
Училището е много различно от българското. Ако сравняваш количеството назубрена (не винаги много полезна и рядко разбрана информация) между тук и България, съм съгласна - в България учат повече.
Тук обаче учат неща, които според мен са много по-важни - примерно как да намерят информация която им трябва, как да говорят пред публика, да резюмират информация и тн. Учат си разбира се и стандартните и за България неща, но наистина примерно по математика материала е по-малко, но за сметка на това според мен го научават добре.
Другата разлика е че има много различни типове училища според предпочитанията на детето и родителите. Моето дете е училище тип Монтесори - основната идея е че когато ти е интересно и разбираш за какво го учиш ти е много по-лесно да запомниш.
Проблема тук е че има прекалено голяма разлика между отличните и слабите училища, но това и в България е така, нали?
Айде стига толкова, че на тема училища мога още дълго да продължа.
Теб какво те притеснява в тукашните училища?
И аз да се включа....И аз съм от 3 години в чужбина, не смятаме да оставаме тука, но пък нищо не се знае.Зависи дали ще имаме по-добри възможности за работа отколкото в БГ.
По въпорса с училищата...мойто дете все още ходи само на ДГ и до у-щето има още 2 години, но тука има и други български деца и това което виждам е че децата учат доста в сравнение с децата в БГ, или по-точно програмите са им по-различни и по-систематизирани.
Не мога да разбера все още как за да си запишеш детето в някое руско у-ще в София трябва да стоиш цяла нощ и да пазиш ред пред училището.
Аз обаче имам лични впечатления от образованието в немски университет.Дойдох тука за магистратура и да ви кажа , че за 2 семестъра ме научиха повече отколкото 5 години в Софийски Университет.Не ме разбирайте погрешно, без СУ нямаше да мога да дойда да уча тук, просто тука наблягат на практическите занятия и докато не научиш това което искат от теб просто не можеш да продължиш напред.
А Blondi сигурно имаше предвид общата култура на хората в Западна Европа, наистина има какво да се желае, аз например се втрещих като разбрах че една от мойте колежки не знае кой е Романо Проди.
Спирам до тука че стана дълго! Аз обаче имам лични впечатления от образованието в немски университет.Дойдох тука за магистратура и да ви кажа , че за 2 семестъра ме научиха повече отколкото 5 години в Софийски Университет.Не ме разбирайте погрешно, без СУ нямаше да мога да дойда да уча тук, просто тука наблягат на практическите занятия и докато не научиш това което искат от теб просто не можеш да продължиш напред.
Най-лошото обаче е, че като се върнеш в България, колкото и да обясняваш
какво и как си научил в чужбина, никoй не те бръсне за нищо. Защото хората
в България мерят със собствените си аршини. И колкото и да им обясняваш, че
докато си учил в Германия, си правил реални проекти за реални фирми, за което
си получил реални пари, това никого не интересува. Много по-любопитно е какво
точно си правил като аматьор за немските туристи на морето. Ами пял си им
на немски "Тръгнал кос с дълъг нос" и си ги подкрепял, докато вървят до стаята
на зигзаг. Аууууу, страшна работа.
Е, кажи, връща ли ти се в България, където няма кой нито да ти оцени опита
и знанията, нито ще намериш някой, комуто да ги продадеш на реална цена. Жалко!
Бискара,май уцели - общата култура им куца невероятно.Драстично.Нямам предвид,че училищата са лоши като цяло,а че системата им е странна ,не знам дали във всички училища е така,но знам,че сами си избират програмата и предметите,които да изучават.На наше приятелско семейство детето учи тук и знам,че първите две-три години (тя тук започна от 6-ти клас) ,тя учеше вече минал материла,койото са изучавали в Бг предишните класове,което ми се вижда малко странно.Учат по-малко неща тук.Е,вярно е,че и аз пазя спомени от моето учене преди години,сега вероятно не е така.Един път например говорихме в една компанив белгийци за Александър Дюма и се оказа,че те хабер си нямат кой е той.Не се изучава никаква класическа литература тук.После на майтап започнах да питам други случайни познати за Дюма и ,ако щете вярвайте,но всеки ме гледа като треснат - кой пък ще е този Александър Дюма?Ми странно ми е това.Мъжът ми тук направи 2 години следдипломна квалификация по икономика и не научи нищо ново след онова,което вече знаеше от Бг.Затова си мисля,че в Бг,поне преди,се учеше повече.Иначе сигурно не са им лоши училищата,просто тук не си дават много зор,повтарянето е често срещаное ( в Бг това е немислимо) и учат по-малко ,така ми се струва.
Най-лошото обаче е, че като се върнеш в България, колкото и да обясняваш
какво и как си научил в чужбина, никoй не те бръсне за нищо. Защото хората
в България мерят със собствените си аршини. И колкото и да им обясняваш, че
докато си учил в Германия, си правил реални проекти за реални фирми, за което
си получил реални пари, това никого не интересува. Много по-любопитно е какво
точно си правил като аматьор за немските туристи на морето. Ами пял си им
на немски "Тръгнал кос с дълъг нос" и си ги подкрепял, докато вървят до стаята
на зигзаг. Аууууу, страшна работа.
Е, кажи, връща ли ти се в България, където няма кой нито да ти оцени опита
и знанията, нито ще намериш някой, комуто да ги продадеш на реална цена. Жалко!
Точно така!
Ясно е че никой няма да оцени такива кадри в БГ, единственото спасение е да работиш за себе си с контактите които си създал тук.
А колкото до въпроса дали ми се връща, не мога да кажа да или не.Виждам че за детето е по-доре в Германия , учи език, харесва му детската градина.Наистина боледува, но ако ходи в българска ще боледува с пъти повече.Тука хрема, лека кашлица , но ходи има само една седмица отсъствие за 5 месеца и то аз го оставих да не ходи за да може да се стабилизира.Но и България има някои предимства, не може да се отрече!
Човек трябва да се чувства добре там където е , и това би трябвало да е критерия дали да се връща в БГ или да търси своето място по света!
какво и как си научил в чужбина, никoй не те бръсне за нищо. Защото хората
в България мерят със собствените си аршини. И колкото и да им обясняваш, че
докато си учил в Германия, си правил реални проекти за реални фирми, за което
си получил реални пари, това никого не интересува. Много по-любопитно е какво
точно си правил като аматьор за немските туристи на морето. Ами пял си им
на немски "Тръгнал кос с дълъг нос" и си ги подкрепял, докато вървят до стаята
на зигзаг. Аууууу, страшна работа.
Е, кажи, връща ли ти се в България, където няма кой нито да ти оцени опита
и знанията, нито ще намериш някой, комуто да ги продадеш на реална цена. Жалко!
Цитат
Ясно е че никой няма да оцени такива кадри в БГ, единственото спасение е да работиш за себе си с контактите които си създал тук.
А колкото до въпроса дали ми се връща, не мога да кажа да или не.Виждам че за детето е по-доре в Германия , учи език, харесва му детската градина.Наистина боледува, но ако ходи в българска ще боледува с пъти повече.Тука хрема, лека кашлица , но ходи има само една седмица отсъствие за 5 месеца и то аз го оставих да не ходи за да може да се стабилизира.Но и България има някои предимства, не може да се отрече!
Човек трябва да се чувства добре там където е , и това би трябвало да е критерия дали да се връща в БГ или да търси своето място по света!
Оф нещо не мога да схвана връзката между качеството на образованието и повтарянето?
повторяне = лошо училище не ми се връзва много
тук оставят децата да повтарят когато преценят, че не е научен основен материал за съответната година и е по-добре да останат още една година в същия клас за да го научат от колкото да преминат напред и да загубят всякакъв шанс да наваксат пропуснатото
Преподавала съм в България в 8 ми клас английски. Имаше деца, които не можеха да четат на български. Престъпно е според мен, че са били оставени да стигнат до 8ми клас без да е направено неща по-рано. За какво може да ти и от полза да си в 8ми клас в този случай и нямаше ли да е по-добре ако някой го беше оставил да повтаря преди това????
Цитат на: Biskara в Четвъртък, 16 Февруари 2006, 11:31
Човек трябва да се чувства добре там където е , и това би трябвало да е критерия дали да се връща в БГ или да търси своето място по света!
Ето това е!!!Всичко се изчерпва по темата с това чудесно обобщение!!!
с това съм напълно съгласна
повторяне = лошо училище не ми се връзва много
тук оставят децата да повтарят когато преценят, че не е научен основен материал за съответната година и е по-добре да останат още една година в същия клас за да го научат от колкото да преминат напред и да загубят всякакъв шанс да наваксат пропуснатото
Преподавала съм в България в 8 ми клас английски. Имаше деца, които не можеха да четат на български. Престъпно е според мен, че са били оставени да стигнат до 8ми клас без да е направено неща по-рано. За какво може да ти и от полза да си в 8ми клас в този случай и нямаше ли да е по-добре ако някой го беше оставил да повтаря преди това????
Цитат на: Biskara в Четвъртък, 16 Февруари 2006, 11:31
Човек трябва да се чувства добре там където е , и това би трябвало да е критерия дали да се връща в БГ или да търси своето място по света!
Ето това е!!!Всичко се изчерпва по темата с това чудесно обобщение!!!
с това съм напълно съгласна
Цитат
За сметка на това съм много доволна от тукашното образование. Подкрепям raly, независимо, че съм в Холандия, а не в Белгия и моят не е в Монтесори, а в протестантско.
Цитат
За образованието в Англия е писано тук:www.bghelp.co.uk
(във форумите,в подраздел "Мама"и в "Обучение в УК")
В един друг форум мъдър българин беше написал :" Винаги, когато се връщам в Бг за броени часове разбирам, че най-умното нещо, което съм направил в живота си досега е че съм заминал от БГ. И това се повтаря безкрай."
Не знам лично. Тук животът наистина е много спокоен и уреден.
Връщането ми причинява неимоверна тъга, разочарования и мъка. За всичко, което гледам наоколо. За хората, за условията на живот. Само природата си остава все така красива.
Не знам лично. Тук животът наистина е много спокоен и уреден.
Връщането ми причинява неимоверна тъга, разочарования и мъка. За всичко, което гледам наоколо. За хората, за условията на живот. Само природата си остава все така красива.
За образованието ми е много странно това, което казват някои от вас, защото аз поне от това, което чувам от познати там, а и чета тук там- положението ми изглежда плачевно. С една дума, това пък ще е последната причина да се върна- за да дам образование на децата си в България.
преди няколко седмици бях на интервю. минала съм десетки обучения в България в областта в която работя. познайте колко от тях ми признаха? 0. Признаха ми някви смешни обучейница в Бремен например , които даже не ги помня за кво бяха. Стана ми мъчно, защото това е положението. Б-я не звучи просто.
затова, моля ви - не се връщайте в БГ , за да дадете на децата си Образование.
просто на никой няма да му пука за това образование освен в БГ.
това е истината. да, българина има по-голяма обща култура всравнение със 'западняка', факт. освен че бия на Кой иска да е милионер?, и самочуствието ми се покачва до небесата, като си изтръскам джоба ... много няма какво да изпадне от него. а съм учила 6 години висше. и то в СУ.
образованието в БГ е закостеняло и не е практически ориентирано ( не е лошо образованието, ехееее, що книги съм изчела, информацията си е същата). проблема е в образователните критерии. аз съм взела към 70 изпита докато учех в БГ. И квоооооооо??? Гледах с презрение кредитните системи на Запад. Друго си е да ти дръпнат една лекцийка, да си записваш , преписваш, ксерокопираш, зубриш в 2 нощи и явиш на изпит. И да го 'вземеш' .
Не знам дали ще се върна в БГ, Никога не съм искала да я напускам, не съм се стремила със зъби и нокти да се реализирам 'навън', защото много добре си се реализирах и в БГ. Но съдба. както някой каза тук Направил си си избора. Искам обаче да имам пари за една къща на морето. Защото тука Адриатическото море е .... Абе не е черното. ¬ерното всеки ден си има мнение, насторение, вид.. та, един ден мъжа ми като се пенсионира искам да имаме къща в балчик или някъде там, около Камен бряг....тва е.
Важно е не дали знаят кой е Дюма, а как прилагат наученото и какви дивиденти изкарват от него .
.Също и по-горния постинг на lenilaf е и моето мнение.
Пс. Не знам още, като се върна ще видя, но много ме е страх ( от БГ). - не съм се връщала от много отдавна.
Свикнах на лукса тука.
Свикнах на глезотенето. (особено в болниците).
На "силата" която имам като жена, като човек (нещо като равенство така да се каже
).Свикнах на сигурността.
И в същото време не искам да седя тук, искам си в БГ
Някаква носталгия, някакъв спомен... За това и ще изчакам да се прибера първо и тогава да преценя.
Няма дърво без корен, както и няма защо да сравняваме нашата малка България (която поради факта, че е малка, е имала доста злочеста съдба) с големи, "уредени" държави, които са градили от стотици години това, което ние се опитваме да започнем. Или поне няма смисъл от сравнения относно всичкия гореспоменат лукс, удобства и т.н. със стандарта на живота в България, просто сравнението не е честно. Можем да сравняваме по други критерии и те вече са въпрос на вкус. Естествено, положението на майките, живеещи с небългарин в чужбина е съвсем различно, те така или иначе трябва да харесат чуждата култура иначе са обречени на вечна тъга (като дървото без корен). Даже е препоръчително тези майки да улавят всяко хубаво нещо в чуждата култура и да си го припомнят всеки ден, докато не го превърнат в нов корен, за да нямат проблеми с климатизацията.
Ние пък с мъжа ми сме семейство (дърти
) български студенти, които без да се налага да харесваме държавата, в която учим, можем да си позволим да я разглеждаме и нея и България от един съвсем реален ъгъл на реално пребиваващи в Германия, които нямат немско гражданство и нямат съответните облаги. Като завършим не смятаме да си търсим работа тук, нито да оставаме. 
Нали все някой трябва да се върне в нашата родина, със "западно и модерно" образование, за да помогне за превръщането и в "удобна" за мнозина страна? И май не сме в малцинство (специално сред студентите), защото по последни проучвания, все повече млади се връщат да работят в България. 
Ще кажете: "Е, да, ама за жълти стотинки." Ще ви кажа: "Е, да ама в БГ има все повече възможности и все повече хора, които си изкарват добри пари с честен труд. Дори вече има повече възможности, отколкото в Западна Европа, заради разрастването на икономиката и напасването й към европейски стандарти". Естествено, че в близко бъдеще няма да се изравнят западноевропейските заплати с източноевропейските, но пък, ако заплатата покрива нуждите, не съм от хората, които вечно ще изчисляват, колко биха им платили за този труд еди къде си, защото за мен неоценимо е да съм при близките си, които обожавам, при прекрасните си спомени от детството, при традициите, които харесвам и уважавам заради предците си, при работата си, която толкова ми липсва и която загърбих заради следване в чужбина. 
Но като съм се хванала на хорото със следването извън БГ, карам го докрай, за да не съжалявам за изгубените си нервни клетки. А като гледам и как са ни заискали специалистите в Западна Европааа 
Страшна работа. По- расистко място с по- фалшива толерантност от Европа не съм виждала. 
Те обичат да делят на такива и онакива, с изключение на смесените бракове с българки, които са принудени да приемат. Иначе без брак с чужденец, на много малко източноевропейци се дава възможността да бъдат оценени в Западна Европа и няма какво да се лъжем, така си е.
Така че, ние сме твърдо за връщане в БГ.
Далече сме от мисълта, че там е раят на Земята, но това си е нашата страна и ние трябва да я оправим. А и колкото сме се изпоразболяли от стрес в Германия, мислим, че няма толкова много неща, които да ни уплашат там. Относно лошото отношение на българите към такива, завършили на Запад - това май и в по- миналия век не е било. Българската интелигенция още от началото на 20 век все си е пращала чедата да учат я в Париж, я в Лондон. Сега не е по- различно. Ние сме кандидатствали за практика къде ли не в БГ и навсякъде ни приемат много добре като "следващи на Запад". В Германия се движим уж все в среди на студенти и то вече 5 години, ама по- ограничени (като обща култура) хорица в сравнение с някои западноевропейски нации (включително Немската) не сме срещали. Като прибавим и основни несъответствия в очакванията ни за културен живот (който в Германия е привилегия само на богатите), както и в очакванията ни за среда, социален живот и отношения между половете - за решението ни за връщане в БГ не сме го и умували много. Явно зависи и в коя държава се живее, де, защото съм чувала много българи, живеещи във Франция, Италия и Щатите, че свикват по- лесно с манталитета в тези държави, защото е по- близък явно до нашия до голяма степен или до удовлетворяваща поне степен. Но случаят с Германия е друг, оттам явно най- много българи се оплакват.
А относно българското образование - много го харесвам. Всички български студенти в Германия (които наистина следват) доказват много знания и имат много добра основа - това го казват много преподаватели в немски университети. Аз съм завършила езикова гимназия и подготовката ни беше адски солидна, личи си и по оценките на българи на приравнителния изпит в германски университети. Братовчедките ми навремето изкараха начално училище в България, преди да заминат за Германия и всички немски учителки бяха изумени от това, колко много знаят, като се прехвърлиха после в Канада, направо ги бяха сложили и в по- горен клас. Ако разгледате европейски сравнения, България се представя и много добре по малкия брой на неграмотните. А в една американска класация ние сме на едно от първите места по умения на учениците до четвърти клас по четене, писане и смятане. Имаме мисля четвърто и пето място в света. А и колко са народите, които в толкова ранни векове пишат: "Напред науката е слънце, което над душите грей..."
Е, малко са ни закостенели университетите (с изключение на УНСС в София), дава се по- малко свобода на студентите, не могат да си определят програмата и т.н., но това има и добри и лоши страни. Тука в Германия е малко свободия, само ти контролират знанията, другото си определяш сам - колко изпити, кога и т.н., което в повечето бг университети е немислимо, в БГ програмата стриктно ти се предписва, за да не се разтакаваш да учиш 100 години (като в Германия, където един средно статистически студент завършва на 29,30 години или повече, което не се оказва така рентабилно за икономиката). Друг е въпросът, че чувам - българските деца все повече се променят, все повече заприличват на западните, което засега евоюлира в анархия и абсолютно несъобразяване с авторитети, но да видим, сигурно доста неща ще да се променят, включително и образованието.
Иначе чудесно бихме се чувствали примерно да си живеем в БГ и да можем от време на време да ходим да разглеждаме разни страни, но да си се връщаме в края на краищата у дома.
Така че сме твърдо "за" връщане в БГ, като смятаме, че мястото ни е там и че все по- добре ще става, благодарение и на връщащи се като нас, взели всичко най- добро от "Запада". Малка ни е държавата, а малките държави, особено с външна помощ (ЕС) бързо се оправят, защото по- малко гърла хранят
А и българите сме схватливи, имаме и фантазия, което много ни помага навсякъде, умеем да комуникираме и да се оправяме общо взето, така че оптимисти сме ние с мъжа ми за бъдещето на България. Един от недостатъците обаче на голяма част от българите е, че са много критични, някои от тях често песимисти и лесно могат да загубят самочувствие относно държавата си, сравнявайки я все с най- силните и богати държави и то все по отношение на удобствата и заплатите или свързаните със средства сектори. Както и мисленето, че държавата все за всичко е виновна, тя трябва да прави така и така, да се държи с нас така и така, но забравят, че ние трябва да си я изградим тази държава, както ни харесва, защото ние сме държавата и нашите деца ще живеят в нея. 
Ние пък с мъжа ми сме семейство (дърти
) български студенти, които без да се налага да харесваме държавата, в която учим, можем да си позволим да я разглеждаме и нея и България от един съвсем реален ъгъл на реално пребиваващи в Германия, които нямат немско гражданство и нямат съответните облаги. Като завършим не смятаме да си търсим работа тук, нито да оставаме. Нали все някой трябва да се върне в нашата родина, със "западно и модерно" образование, за да помогне за превръщането и в "удобна" за мнозина страна? И май не сме в малцинство (специално сред студентите), защото по последни проучвания, все повече млади се връщат да работят в България. Ще кажете: "Е, да, ама за жълти стотинки." Ще ви кажа: "Е, да ама в БГ има все повече възможности и все повече хора, които си изкарват добри пари с честен труд. Дори вече има повече възможности, отколкото в Западна Европа, заради разрастването на икономиката и напасването й към европейски стандарти". Естествено, че в близко бъдеще няма да се изравнят западноевропейските заплати с източноевропейските, но пък, ако заплатата покрива нуждите, не съм от хората, които вечно ще изчисляват, колко биха им платили за този труд еди къде си, защото за мен неоценимо е да съм при близките си, които обожавам, при прекрасните си спомени от детството, при традициите, които харесвам и уважавам заради предците си, при работата си, която толкова ми липсва и която загърбих заради следване в чужбина. Но като съм се хванала на хорото със следването извън БГ, карам го докрай, за да не съжалявам за изгубените си нервни клетки. А като гледам и как са ни заискали специалистите в Западна Европааа Страшна работа. По- расистко място с по- фалшива толерантност от Европа не съм виждала. Те обичат да делят на такива и онакива, с изключение на смесените бракове с българки, които са принудени да приемат. Иначе без брак с чужденец, на много малко източноевропейци се дава възможността да бъдат оценени в Западна Европа и няма какво да се лъжем, така си е. Така че, ние сме твърдо за връщане в БГ.
Далече сме от мисълта, че там е раят на Земята, но това си е нашата страна и ние трябва да я оправим. А и колкото сме се изпоразболяли от стрес в Германия, мислим, че няма толкова много неща, които да ни уплашат там. Относно лошото отношение на българите към такива, завършили на Запад - това май и в по- миналия век не е било. Българската интелигенция още от началото на 20 век все си е пращала чедата да учат я в Париж, я в Лондон. Сега не е по- различно. Ние сме кандидатствали за практика къде ли не в БГ и навсякъде ни приемат много добре като "следващи на Запад". В Германия се движим уж все в среди на студенти и то вече 5 години, ама по- ограничени (като обща култура) хорица в сравнение с някои западноевропейски нации (включително Немската) не сме срещали. Като прибавим и основни несъответствия в очакванията ни за културен живот (който в Германия е привилегия само на богатите), както и в очакванията ни за среда, социален живот и отношения между половете - за решението ни за връщане в БГ не сме го и умували много. Явно зависи и в коя държава се живее, де, защото съм чувала много българи, живеещи във Франция, Италия и Щатите, че свикват по- лесно с манталитета в тези държави, защото е по- близък явно до нашия до голяма степен или до удовлетворяваща поне степен. Но случаят с Германия е друг, оттам явно най- много българи се оплакват. А относно българското образование - много го харесвам. Всички български студенти в Германия (които наистина следват) доказват много знания и имат много добра основа - това го казват много преподаватели в немски университети. Аз съм завършила езикова гимназия и подготовката ни беше адски солидна, личи си и по оценките на българи на приравнителния изпит в германски университети. Братовчедките ми навремето изкараха начално училище в България, преди да заминат за Германия и всички немски учителки бяха изумени от това, колко много знаят, като се прехвърлиха после в Канада, направо ги бяха сложили и в по- горен клас. Ако разгледате европейски сравнения, България се представя и много добре по малкия брой на неграмотните. А в една американска класация ние сме на едно от първите места по умения на учениците до четвърти клас по четене, писане и смятане. Имаме мисля четвърто и пето място в света. А и колко са народите, които в толкова ранни векове пишат: "Напред науката е слънце, което над душите грей..."
Е, малко са ни закостенели университетите (с изключение на УНСС в София), дава се по- малко свобода на студентите, не могат да си определят програмата и т.н., но това има и добри и лоши страни. Тука в Германия е малко свободия, само ти контролират знанията, другото си определяш сам - колко изпити, кога и т.н., което в повечето бг университети е немислимо, в БГ програмата стриктно ти се предписва, за да не се разтакаваш да учиш 100 години (като в Германия, където един средно статистически студент завършва на 29,30 години или повече, което не се оказва така рентабилно за икономиката). Друг е въпросът, че чувам - българските деца все повече се променят, все повече заприличват на западните, което засега евоюлира в анархия и абсолютно несъобразяване с авторитети, но да видим, сигурно доста неща ще да се променят, включително и образованието. Иначе чудесно бихме се чувствали примерно да си живеем в БГ и да можем от време на време да ходим да разглеждаме разни страни, но да си се връщаме в края на краищата у дома.
Така че сме твърдо "за" връщане в БГ, като смятаме, че мястото ни е там и че все по- добре ще става, благодарение и на връщащи се като нас, взели всичко най- добро от "Запада". Малка ни е държавата, а малките държави, особено с външна помощ (ЕС) бързо се оправят, защото по- малко гърла хранят
А и българите сме схватливи, имаме и фантазия, което много ни помага навсякъде, умеем да комуникираме и да се оправяме общо взето, така че оптимисти сме ние с мъжа ми за бъдещето на България. Един от недостатъците обаче на голяма част от българите е, че са много критични, някои от тях често песимисти и лесно могат да загубят самочувствие относно държавата си, сравнявайки я все с най- силните и богати държави и то все по отношение на удобствата и заплатите или свързаните със средства сектори. Както и мисленето, че държавата все за всичко е виновна, тя трябва да прави така и така, да се държи с нас така и така, но забравят, че ние трябва да си я изградим тази държава, както ни харесва, защото ние сме държавата и нашите деца ще живеят в нея.