Хора, които не са ходили на училище

Това явно е специфика на съответната образователна система, която има за цел да "произвежда" качествени продукти.
От всичко написано си правя извода, че образователните системи в различните държави са правени с оглед националните особености. И сега, във времената на непрекъсната миграция и технологично развитие, става все по-сложно да се "задоволят" всички с една универсална образователна система.
Отделно, че реформите в образованието (дори, когато има желание за това) се случват по-бавно, от темпа на промени в реалния живот. И тогава е момента, когато родителите почват да търсят образователни алтернативи.

В масовото образование има много шлака, която за мен е чиста загуба на време и ресурс. Уви, масово хората не помнят изобщо какво са учили  в горен курс. Защо ли е така? Помнят се конкретни учители, но по-скоро като личности. Ясно е, че има такива, за които целия материал по физика от 8-ми клас е пред очите им.

Изначалната идея на образованието в този му вид не предполага възпитание и развитие на определени качества у индивида, а даване по малко и в общи линии ненужни знания.

Напоследък все си мисля как навремето (преди масовизацията на образованието) се е подхождало към развитието на децата. Целта е била да му "дадеш хляба" в ръцете. На 10-12 годишна възраст го пращаш някъде на чиракува. Наред с чиракуването добива "слугински" и домакински умения. Сблъсква се челно с живота и до 20-тата си година вече има представа за какво иде реч и представа как да се оправя.
Точно преди малко с една колежка "бистрихме" темата.
Голяма част от настоящите деца нямат елементарни умения. Ясно е, че не могат всички да са мениджъри, шефове и ИТ-та, отделно че нямат данни за това.....трябва някой да ти оправи колата, да ти смени водопровода и пр. "занаятчийски" професии, но на тях се гледа като на нещо срамно. Нагласата на цялото общество е такава и съответно децата биват възпитавани в дух, че да си "цапаш" ръцете с работата си е недостойно.
Даже се сещам, че навремето много исках да се занимавам с шиене, но ми беше втълпявано, че това е тежък труд, било неблагодарно, не се забогатявало и пр.....истината е, че много ме влече и ми харесва (което всъщност е най-важното). И да не решите, че понастоящем съм забогатяла -  не, не съм, но не се и чувствам удовлетворена!

С автоматизацията, механизацията и към днешна дата роботизацията на производството след 100 години ще има толкова излишна работна ръка, че вероятно трябва да се пренапише де що има концепция за образованието още от ранна детска възраст.

Образованието в цял свят е най-консервативната система. Явно-не може да бъде иначе.
Докато учениците са в училище им се струва, че само се нахвърля информация, а знанията....едното измества другото, и накрая-нищо. Но когато отидат във ВУЗ , тогава пъзелът им се нарежда. Разбира се, ако съм певица може би и на децата си ще казвам, че системите уравнения въобще не ми трябват, за да напълня концертната зала.
"От всичко написано си правя извода, че образователните системи в различните държави са правени с оглед националните особености. И сега, във времената на непрекъсната миграция и технологично развитие, става все по-сложно да се "задоволят" всички с една универсална образователна система."
Това е факт. В последните 20 години се стремим да копираме чужди образователни практики, залитнахме по тестовете, учим децата как да решават тестове/ а това си има специфика / , и накрая отчитаме / и ни отчитат/, че учениците ни са неграмотни, не могат да мислят и " не могат да решават текстови задачи", т.е. училището не дава знания за живота.

На абсолютно същото мниние съм. Децата ходят 11-12 години на училище и накрая не могат нищо. После отиват в университет (някои) и като завършат пак не могат нищо, защото са учили само теория и трябвало да натрупат опит за да придобият съответните знания в професията. Ами не е нормално на 25-30г тепърва да навлизаш в професия. Много ми е болно, че премахнаха техникумите. Те поне даваха някаква професия и децата още на 18 мажеха да започнат да я практикуват. Все пак не всеки става за мениджър, адвокат и архитект.

Какво се очаква да могат, завършващите гимназия? Пишете за практически, битови знания от типа на кърпене на чорапи, правене на мусака, забиване на пирони и използване на бормашина или давене на професионална насока- да речем работник в обувен завод? Защото, и ако е първото от него смисъл няма, а ако е второто, защо са ми 500 такива работника на година, като има само една фабрика за обувки и в нея работят 250 души?

Това, средното образование е давене на обща култура /колко е обща и колко е култура е друг въпрос/ и насоки, на къде да се развива индивидът. Харесва ми западният модел с модула "колеж". Така, вместо да доят пари от държавата, разни дангалаци на 16-18, след като нямат интерес да учат, да се вливат в производството. Е, у нас първо ни трябва производство, де.

Каси не всичко е чак толкова механизирано, пък и тия механизми и те има нужда от поддръжка.
Производството на автомобили може да е роботизирано, ама ремонта им?
Мъжът ми работи в производство, шефът на цеха е инжинер, но и хал-хабер си няма как да реши елементарни проблеми възникнали при производството. Та инжинерните проблеми ги решава мъжа ми с "простия" техникум (завършил го е преди `89).
Да споменавам ли, че заплата на мъжа ми е два пъти, колкото моята, но като длъжности моето звучи много добре, неговото хич.

Каси, да ти кажа повечето, които са се излъгали да "докарат" производството си в Б-я срещат трудности с намирането на качествен персонал, именно защото повечето и "един пирон не умеят да забият". Отделно, защото очакванията на бъдещия работник са да получава пари и ако може да се скатае. Просто така се възпитава поколението.

Касита, то хубаво обща култура, ама общата култура семейство не храни. Повечето хора изобщо не помнят какво са учили в училище. За какво тогава се губи това време като то изобщо не се помни, не се и прилага.

Тъй де, нали това казах и аз: повечето хора не помнят изобщо какво да учили в училище. И под училище не разбирайте само това между 1 и 12 клас.
Обаче, давайки ми практическата насоченост да правя дамски обувки, аз къде да се реализирам, когато няма производство на такива у нас?
Не напразно съдбата на техникумите, днешните професионални гимназии, е естествената смърт.
Преди към всеки завод техникум. Завършват П и С и отиват директно в цеха- кожарски, обущарски, асансьорен, за каучуково производство, дървопреработвателен ....

Точно така.

Звучиш като баптистки проповедник на неделната проповед, честно си го помислих, докато четях.

Макар че съм изкарала целия си трудов опит в образованието(а може би точно затова), не съм кой знае какъв привърженик на училищното образование в модела, който ни се поднася у нас. Системата тук не дава възможност на никого. Тъпите не научават нищо, защото за тях е прекалено сложно, дивеят и пречат на останалите, умните пък, защото тъпаците им пречат с безобразното си държание в училище, подкрепяно активно от системата.
Домашното образование не осигурява никаква възможност за живот и реализация в България после. Задължително обучаваният по такъв начин трябва да излезе навън. Освен това домашното обучение няма как да даде качествени знания по всички предмети, както изисква образованието в този момент, за да ти издаде документ. Ако изобщо се пребориш за такъв, де.....Вижда ми се подходящо за деца, с изявени способности в една област, която ще развиват и работят после някъде по света, всичко друго за обща култура. И родители с дебели банкови сметки.
У нас трябва реформа, но не глупостите на всяко поредно правителство. Лесно е, но неизгодно за някого явно. Децата трябва да бъдат разделени според интересите и възможностите им в различни класове за всеки отделен предмет. Ако по математика е силен, ще е в силен клас, с повече часове, с труден материал и с други като него. По история пък да речем ще е в клас, където се преподава на елементарно ниво, малко часове, за общо сведение по материала. Ще се намали и висенето в училище по цял работен ден, защото всяко дете ще избере не повече от 2-3 предмета, по които да заляга. Ще има не малко, които по всички предмети ще изберат минимума и ще спасят себе си, родителите, учителите и връстниците си от необходимостта да търпят образователните им мъки. Домашните ще бъдат много по математика да речем, но по история изобщо няма да има нужда от зубрене на урока часове наред наизуст, защото с разбиране не става. Чак тогава домашното образование ще стане възможно и у нас, защото детето все ще успее да покрие минимума за издаване на някаква диплома отнякъде. И да работи нещо си с нея. Не че ще доживея да го видя, но.... би ме зарадвало такова разбиране за образованието.

 

Моят син коментира преди време даскалите с думите - "Те се чувстват нещастни, че ни преподават и се занимават с нас." Аз това го казах и на моя приятелка, преподавателка в същото училище. Малко се скунфузи отначало, но после взе да се смее на уместния коментар.
Другото което е, всеки ден ми споделя какви цигари са пушели съучениците му в тоалетната, как си ги палили, от кой магазин са ги взимали, не е ли било подсъдно леличката да им ги продава и тем подобни. Слушам го, правя се на печена, за да продължава да ми споделя, но ме е страх да не затъне нанякъде.

Аха, и като не ходи на училище, няма да разбере от екстрите на съучениците си и тези простотийки ще започне да ги върши в по-късна възраст, когато успее да се отлепи от майчината полица. А ако не успее, тогава няма смисъл и от простотии, целият му живот ще се направлява от мама.

Това е период, през който всеки минава и дори трябва да мине. "Затъването", което споменаваш може да се случи във всякаква обстановка и ситуация.
Аз като се сетя какви съм ги вършила.......