Здравейте! Позволявам си да пусна такава тема с идеята да открия дали има жени със сходен проблем и ако може да намеря утеха.
Накратко: през декември ме оперираха от функционална киста на яйчника, тъй като беше предизвикала усукването му и съответно- адски болки. Бях бременна в 6 г.с. Казаха ми, че заедно с кистата са премахнали и голяма част от яйчника, като се надявали той да започне отново да функционира. Тъй като с кистата са премахнали и жълтото тяло- след 3 дни загубих и бебето.
Първия си цикъл имах 23 дни след абразиото. Две седмици след това, обаче, получих кафеникаво зацапване и отидох на лекар. Той ми заяви, че оперирания яйчник го няма, резорбирал се е, или каквото е там, тоест няма да го бъде. А на здравия яйчник- киста 3.5 см от задържан фоликул. Пих 10 дни Примолут Нор, след което ми дойде. Започнах да пия противозачатъчни, тъй като уж така яйчниците щели да си починат и да се съвземат. Казвам "яйчници", защото междувременно посетих още 2 лекари, които заявиха, че всъщност оперирания яйчник си е там, макар и малък, но не дава признаци на живот- никакви фоликули не се виждаха в него. Попитах дали може да се събуди и пак да заработи, но нищо не ми казаха, само увъртат. Сега стоя и се чудя, правилно ли е да пия противозачатъчни, тревожа се за тази киста, макар че беше понамаляла с половин см.
Адски ми е тежко, плаша се дали ще мога да забременея, дали постоянно ще ми се задържат фоликули, дали ще заработи това парченце яйчник, дали ще се нормализират хормоните ми, които явно са се побъркали от всички лекарства, които изпих по време на престоя в болницата, и изобщо дали ще бъда пак нормален човек? Вече и мъжа ми не може да ме понася, защото толкова много съм скърбяла, как да му обясня, че умирам от страх ?
Толкова много си искам бебето, и се чувствам виновна... Гневно ми е, че така стана, и това ме изяжда, нито мога да спя нормално, нито да се зарадвам на нещо.
Накратко: през декември ме оперираха от функционална киста на яйчника, тъй като беше предизвикала усукването му и съответно- адски болки. Бях бременна в 6 г.с. Казаха ми, че заедно с кистата са премахнали и голяма част от яйчника, като се надявали той да започне отново да функционира. Тъй като с кистата са премахнали и жълтото тяло- след 3 дни загубих и бебето.
Първия си цикъл имах 23 дни след абразиото. Две седмици след това, обаче, получих кафеникаво зацапване и отидох на лекар. Той ми заяви, че оперирания яйчник го няма, резорбирал се е, или каквото е там, тоест няма да го бъде. А на здравия яйчник- киста 3.5 см от задържан фоликул. Пих 10 дни Примолут Нор, след което ми дойде. Започнах да пия противозачатъчни, тъй като уж така яйчниците щели да си починат и да се съвземат. Казвам "яйчници", защото междувременно посетих още 2 лекари, които заявиха, че всъщност оперирания яйчник си е там, макар и малък, но не дава признаци на живот- никакви фоликули не се виждаха в него. Попитах дали може да се събуди и пак да заработи, но нищо не ми казаха, само увъртат. Сега стоя и се чудя, правилно ли е да пия противозачатъчни, тревожа се за тази киста, макар че беше понамаляла с половин см.
Адски ми е тежко, плаша се дали ще мога да забременея, дали постоянно ще ми се задържат фоликули, дали ще заработи това парченце яйчник, дали ще се нормализират хормоните ми, които явно са се побъркали от всички лекарства, които изпих по време на престоя в болницата, и изобщо дали ще бъда пак нормален човек? Вече и мъжа ми не може да ме понася, защото толкова много съм скърбяла, как да му обясня, че умирам от страх ?
Толкова много си искам бебето, и се чувствам виновна... Гневно ми е, че така стана, и това ме изяжда, нито мога да спя нормално, нито да се зарадвам на нещо.
Сега обаче, тъй като мъжа ми заминава за няколко месеца и с цел почивка на яйчниците, доктора ме съветва да продължа да пия противозачатъчните, докато съм сама и после като ги спра съм щяла да имам по-голям шанс за забременяване.. Надявам се да е прав 
