За едно бебе и свикано Общо Събрание на входа

Ние сме в къща, но имаме съседни къщи и чувах един Данило да е жив и здрав, това бебе ще е новия Павароти.  Не ме дразни защото е далеч, но честно горката баба дето го гледа, тая жена  е половин човек вече, родителите работят. Добре че и ние работим. Аз имам куче и определено изпитвам неудобство в 6ч като я пусна в градината и ако мине кола или светне лампа се чувства длъжна да полае ритуално. Намерила съм цаката - давам закуската след като се върне, така че само да цъкна ме чува и се прибира веднага.
Мисълта ми е, че вероятно има нещо което може да се направи, но не се сещам какво.Освен казаното от ЕВ назад за добрия тон, който се подразбира.

м/у другото от един документален филм за живота, бебетата и тн помня, че бебешкия плач е поносим в някаква степен и разпознаваем единствено за неговата майка и тя единствено може да издържа специфичната честота. за всички останали този шум е непоносим, дразнещ и подлудяващ, а това е така, защото бебето очаква като подаде сигнала да се реагира веднага.

To това с бонбоните и виното е добре, но е твърде възможно да си докарат диабет и алкохолизъм. А родителите да фалират.
И все пак не всички плачат така безспирно и продължително, де.  

На мен ми е малко смешно от последните постинги, развеселих се, но аз като знам каква съм на тема шум по обедно и нощно време, мисля, че щях да полудея.  

Излиза, че е напълно възможно да се свика общо събрание, ако булка ви много често и високооктавено реагира на съпружеските ви нежности, не ли така?

Ако живея в блок и някой свика събрание по такъв повод, веднага ще се явя да ме порицаят и често ще взимам думата, щото всички да ме видят. Ами то си е за гордост!

мда, особено ако става въпрос за много часове дневно съпружески нежности току виж си се представил и пред  райсъвета:)

Чакам развръзката.

Наскоро летях на дълъг среднощен полет -9ч. Самолетът беше голям и пълен с дремещи пътници. Измежду децата имаше и бебенце на 5-6 месеца, болно и на АБ.летеше с майка си само. Тази жена го носеше на ръце и успокояваше цяла нощ, то периодично заплакваше, тя без нерви и досада го обгрижваше ( не, че бебето не будеше всички заспали). Нито един пътник не направи забележка и не се възмути от плачещото бебе, всички се възхищаваха от вниманието на майката и искрено съчувстваха....как на никой не му хрумна да свика ОС и да гласуват сваляне на бебето от борда 

лелле  и аз много пея, горките ми съседи, и танцувам 
ако има бебе във входа, което плаче толкова много явно има проблем, веднага на събранието ще се реши, затова сме съседи да си помагаме 

Не събрание, а бележка с молба да минеш и по другите апартаменти.

Сериозно обмислям дали да не пусна в кметството анонимен донос, че от нашия адрес ежевечерно се чуват женски викове, очевидно следствие на похот и по този начин смущават и даже скандализират живущите в околните, пък и по-отдалечени къщи...

Тъй де, хич да няма санкция, ама какво име ще ми излезе в махалата, а?

П.П. Оспамих темата, простете. Спирам.

В Алл.бг преди много години четох такава тема. Някакъв човечец се оплакваше от пъшкащите приятелки на съседа си, те даже не му били законни съпруги, и се чудеше какво да прави. Всяка нощ крясъци, напътствия за посоката на движение и блажен възглас в края на цялата процедура. Кой закон ги лови тези?

на такава тема отива крилатата фраза от Войната на таралежите-: децата са деца, но и ние сме хора

Не оспорвам мъдростта на филмите, но на мен ми се струва по-непоносим именно за майката, не заради звука, а защото тя е тази, която трябва да направи нещо, за да престане бебето да плаче.
Когато моето дете се роди, престоях няколко дни в болницата в стая с още две бебета, които ревяха повече от него. Спях си спокойно, докато ревяха другите две, гадно ми беше само ако ревне моят.
Иначе за чист експеримент с понасяне на специфичната честота не знам.

Точно така е. Ревне ли твойто бебе е все едно вият всички пожарни сирени в града. Ревне ли чуждо бебе - все едно пчелички жужат.
Да си призная, че плачовете на другите бебета дори ме релаксираха. Само като си помислиш, че някой друг трябва да се погрижи за тях, а не ти, и ти става едно хубаво такова....мммм....

   Не можах да стърпя смеха си, благодаря ви... 
Но, по темата: няма начин да няма начин - за всички...
- родителите с бебето може да са любезни, да се извиняват и все пак да се стараят да не вдигат прекалено много шум с количката, пеенето (за детето не е важно, колко силно пее майка му, а нейният успокояващ тон на песента), преместването в стая, която е по-далеч от спалните на другите обитатели или дори събеседване с тях в коя стая е удобно за всички да се преместят с детето за да знаят всички...
- живеещите отдолу да не стоят в стаята, където над тях е отредено да плаче бебето, когато плаче, за да не се ядостват; да си купят тапи за уши или просто да гледат телевизия в другата стая или нещо подобно...
Все пак, ако всички от възрастните се съобразяват с околните всичко ще се подреди...
Имам пресен опит:
- в единия случай беше точко както описаното - семейство с две деца близначета момчета, което в началото беше рев навсякъде, трополене с колички, крещене на песни, пускане на музика и въобще никакво съобразяване, че все пак на този свят съществуват под тях и над тях други хора... и с времето нещата не се оправиха - децата порастнаха - крещят си взаимно, играят на топка в апартамента навсякъде, блъскат играчки, родителите им крещят на тях и по между си, карат се и се бият почти всяка вечер, някой пуска в знак на протест, силна музика уж да не се чуват, какво говорят, местят се мебели с тътен... И сякаш всички са длъжни да се съобразяват с тях, но те с никого....
- във втория случай в друга кооперация - бебчето плаче много, но родителите ходиха на гости на съседите под и над тях и се разбраха в коя стая да бъдат с бебето, като не се крещят песни на детето или му се пуска оглушителна музика; детето порасна - играе си даже с приятелчета в апартамента, но няма в апартамента игри с топка или такива, които да подлудят съседите или в необичайно часово време; естествено се чуваше да крещи детето, да плаче и да се тръшка, но само това, а не безкрайното крещене и от страна на родителите; родителите се караха, но не често и доколкото можеха спазваха високите честоти...
Въобще, всичко според мен е до манталитет на хората, за което децата не са виновни. Децата са си деца, но и ние сме хора... 

има си закон за това. там не е определен при какъв шум може и при какъв не може да се живее. така че бебешкият рев не е изключение. има изолации за шум. родителите да изолират една стая където отрочето им да крещи на воля щом не могат да се справят по друг начин. 
да , дете (бебе) е това. и ако днес мине с една почерпка на комшиите заради шума с какво да мине утре, когато детето стане на 2-3 год , реши да си поиграе с кибрита и лумне целия блок ?