Защо лъжат децата

Мерси за линка - както се казва - явно няма нищо ново под слънцето.Не искам да съм лош пророк, но и аз не съм си мислила че ще ми се наложи - нито пък съм предполагала че е толкова разпространено - именно затова подобни дискусии между родители ми се виждат добри - особено ако всеки е пределно откровен.

 Аз самата винаги съм била разбрано дете, дори и като съвсем малка. Когато ми кажеха няма пари да ти купим  нещо аз проявявах разбиране, като ми казваха, че трябва да ходя на седмична детска градина, за да могат да работят пак проявявах разбиране, въпреки, че в по късните си години осъзнах, че са имали и други възможности (не е било вярно че са нямали пари( взимаха 100лв. Дневно, докато другите хора взимаха месечно 100лв.), а че не им се е давало за мен), не е единственото решение да зарежеш детето си и да го виждаш 1 седмично, за да работиш и т.н., но това е др. въпрос.
Много ми е чудно как може децата да не проявяват разбиране, когато родителите им казват че това не е добро за тях. Това е характерно за пубертета да се разбунтуват и да не слушат.

  наскоро четох някакв тема за лъжите при децата и си помислих, че с това не съм се сблъсквала още и ето вчера и моята щерка ме излъга - спокойно, гледайки ме в очите. Като я попитах защо го е направила и тя мълчи, дори не иска да обясни, като настоях - даде някакво измислено и безсмислено обяснение.
  Още нямам подход за да  преодолея тези неща. Направо не знаех как да реагирам(после се сетих за разни четени книги и се зачудих - защо ги чета, като в конкретния момент никога не се сещам как да реагирам).
  Аз като бях малка лъжех мама(не много и не за важни неща, но все пак), защото ми се караше . Татко не сме го лъгали, защото не ни е било страх - каквото и да му кажехме, той реагираше адекватно и рядко ни се караше ако си признаем нещо.
  Ще следя темата и аз.

Като ви чета започвам да си мисля, че е от възрастта. Няма да се впускам в подробности, но и моят син послъгва, и говорим, и обясняваме, ефекта е нула. За наказанията да не говорим-без комп., тв, без приятели и помощ за у-ще.Е, ефект няма."Ми мамо, аз не знам защо те лъжа.не искам, ама..." Така че , просто продължавам да обяснявам, да наказвам, и да се надявам, че като порасне още малко ще разбере че наистина е много гадно да се лъже.

Мисля си, че като по - малки лъжат от страх - от наказание, или да не ни разочароват. Като по - големи се заразяват едно от друго и това е един вид героизъм - да измислиш такава лъжа, че да не те хванат.

Не знам какво ме чака, опитвам се да действам от сега, ноооо...

Добре де, защо толкова трагично го приемате това с лъжите?

Може би като бивша лъжла /по едно време никой за нищо не ми вярваше, което беше добре дошло за сестра ми тя стоварваше всички пакости в/у мен / нещо не схващам какво толкова ужасно има в лъжите?

Естествено е да се лъже с оглед да се самосъхраниш, да се предпазиш и т.н. , но се израства.

В една друга тема разказвах за моите безброй лъжи и въпреки тях ей ме на - не съм станала престъпник /адвокат станах/ и вече не лъжа /поне в живота/ 

Защо децата лъжат?

Защото следват модела създаден от родителите.

Не скачайте веднага. Просто помислете какво сте ги учили досега.
Детето между 1 и 3 години е напълно искрено. То казва без да се интересува пред кого: "Не искам чичкото да ме целува, защото мирише лошо", на домакинята "Не искам да ям супата, хич не е вкусна". Сигурна съм, че имате подобни случки. Най-честата реакция /и аз съм го правила/ е: "Не се говори така, маме" А защо - за да не обидиш, да не нараниш чувствата на някой.

Дъщеря ми много се противеше на дребен елемент от етикета:
- Как си?
- Добре
В прав текст ми каза: - Защо ме караш да лъжа. Не, не съм добре!!!!

Дребните "лъжи" са част от ежедневното ни комуникиране и родителите учат децата да лъжат.

Идва момент, в който детето разбира, че може да приложи тактиката и към родителите си. Защо пък да ядосва излишно мама?

Дъщеря ми още не ме лъже. Е, за дребни неща опитва, но при директно зададен въпрос - не. Засега само "забравя" да ми каже  

Когато беше около 3 годишна разграничихме заедно що е то "дребна" лъжа. Но и спрях да лицемернича. - т.е. не се възмущавах на откровено "невъзпитаното" й държане. В бъдеще очаквам да се появят повече лъжи и се надявам те да са дребни. Надявам се с разбиране и прошка да избегнем лъжи за важни неща. Но вероятно в пубертета ще е доста трудно.

Хе хе хе хееееееееееееееееееееееееееееееееееее
 
Иса голям си шемет - чудех се аз какво градивно да намеря в ситуацията - ако това е предвестник на професионалното му развитие ще се принудя да си трайкам.
Ми така де ще вземе да стане некой айдукат момчето - има данни пък и баща му е такъв
Благодаря ти, че ме развесели така      

Детето ти е направило пакост. Ти не му се караш, а обясняваш и му даваш съвети. Но то усеща, че наранява чувствата ти. Ядосваш ли се, макар и да мълчиш?
Моята майка рядко ми се е карала. Но винаги бях наясно кога едвам се сдържа. Хем не ми се кара, хем се чувствах като шамаросана. Имало е случаи да предпочитам да ме набие, вместо да ме гледа осъдително без да ми се кара.  

Сигурна съм, че сега децата ми по същия начин усещат моите реакции.

Аз всъщност исках да кажа, че не е толкова ужасно да се лъже и ей ме на - порастнах, човек станах, че и не лъжа...
Но и както ти си го разбрала пак е добре. Помагай му сега на младежа да се ошлайфа 

Иса и аз се развеселих, заклевам се 

Ама който е лъгал родителите си, далеч не е стигнал, пък знам аз.
И ако с мен и с баща си не сподели, с кого? Кой ще я изслуша, кой ще й даде правилния съвет?
Лъжата си е лъжа. Порок. От най-гадните. Не толерирам. Ще се боря.

Тук има интересна статия: Как да научим детето на честност

http://www.biberonbg.com/info/istina.htm

освен от страх от наказание и да не ни обиждат, аз си мисля, че децата лъжат и защото искат един вид да се отделят от нас, да имат свои тайни, да са по-самостоятелни. ей вчера, например, гледам я голяма с някакво ново герданче. питам я от къде го има и получавам отговор "не знам. намерих го тук някъде из къщи...". повече от очевидно е, че ме лъже. дадох и да разбере, че не и вярвам, но не настоях да ми каже истината. може и да греша, но аз намирам за нормално да имат тайни от мен и баща си, не настоявам да знам всичко. важното е да не се лъжем за важни неща.
а смятате ли, че премълчаването е лъжа?

Извинявайте, че се изказвам неподготвена, но искам да попитам какви са лъжите на децата ви? В смисъл за какво лъжат? Защото моят е поукрасявал истории, ама мен това никак не ме притеснява, камо ли пък да наказвам 

Сериозно питам, не се майтапя, ако някой е склонен да ми каже някоя конкретна лъжа, че то и мен това ме чака сигурно в бъдеще и темата ми е интересна. Иначе и аз като Иса не се тръшвам много много от идеята за лъжата. Много по-зле би ми подействало сина ми да нарани дете или животно, тогава компромиси не може да има. 

Ето две конкретни

Щерката, на 8 г.

Питам я: Ади, имаш ли домашно по математика?
Отговор: Не, нямам
Аз: Сигурна ли си, че нямаш - и вчера каза така
Тя: Да, сигурна съм, нямаме домашно

Аз я моля да ми даде тетрадката и виждам, че не само, че е имала, ами и го е написала... но ужасно грешно - едва ли не е попълнила каквито цифри и паднат.
Не бих се ядосала затова, че не е разбрала материята, напротив - щяхме да седнем, да й обяснявам, да пише. Но тя иска да избегне това (ученето), лъже, че няма домашно, за да й разреша да си играе на компютъра.

Скарах се, обясних, че й се карам не заради сгрешеното домашно, а за това, че ме лъже.
Наказах я с два дни без достъп до компютъра.

Мони, 4 г.
Днес вечерта. Ади я взе майка ми. Не бях влизала в детската стая и не бях обърнала внимание какво има на бюрото й. Прибрахме се с Мони от детска градина. Той влезна в стаята, преоблече се и се заигра. Когато влезнах при него видях разпилени почти всички флумастри на Адриана по бюрото, половината без капачки, голяма част от капачките по земята, надраскани някакви драскулки на много листчета. За съжаление понякога и Ади ги прави все още тези неща и го питам Мони: Ти ли извади флумастрите и надраска така?
Отговорът му: Не, не съм аз, не съм ги пипал, Адриана е била.
Приех го за истина.
Прибрах флумастрите, хартиите и т.н. и.... забелязах ръцете му - целите изподраскани с флумастри (а 5 мин. по-рано си бяха съвсем чисти).


По-стари случки.
Ади миналата година на морето.
Беше валял дъжд. Бяхме на къмпинг, тоалетната е обща и се минава през една полянка, за да се стигне до нея.
Вечерта ходехме заедно с Ади до тоалетната, с чадър, като по пътя се смеехме, пеехме "Две калинки" и прескачахме локвите, но една голяма локва по средата на пътеката не можахме да прескочим и цопнахме в нея.
На следващата сутрин, вече изпекло слънчице, Ади първа тръгва към тоалетната. Облечена в светъл панталон. Казвам й да внимава с локвите. Прибира се, но цялата е омърляна ужасно - мокра, "кална" (тенденциозно го пиша в кавички).
Тя каза, че не успяла да прескочи локвата.
Тръгнах и аз към тоалетната, но... с изненада забелязах, че ВСИЧКИ локви са изсъхнали и няма НИТО ЕДНА локва по цялата поляна. Няма локва, в която да може да е паднала.
И в случая даже не толкова лъжата ме ядоса, колкото последвалия разговор.
Попитах я "В коя локва падна, Ади?", а тя отговори нещо от рода на "Точно сега на теб няма да ти показвам"
Впоследствие се оказа, че е паднала в най-голямата гадост в тоалетната 

В училище й писали забележка.
Тя откъснала страницата от тетрадката, на която била забележката, за да не я видя като й проверявам тетрадките.
На следващия ден залепила страницата и ме подписала 



 В един отбор съм с Лени и Шани.

Направи ми впечатление нещо особено

и


Аз също не съм лъгала родителите си.
Предполагам и това е една от причините да приемаме толкова болезнено лъжите, пък дори и "безобидни".



П.П. Лени, май отдавна не сме се виждали, за да се успокоим взаимно 
Крайно време е да поправим пропуска.