Ден прекрасен, птички пеят около дърветата на мъзата в Етилер. Но, кое е това което прави деня още по-прекрасен? Липсата на бай Чепик в Истанбулската орбита.
Сао Зехра останала да стъкмява стъпАлцата и да дебне Ферка, на която ич не мой се покатери на главата.
Седи си Ферка и си мисли колко малко остана до казването на истината на Емко...тва естествено я прай целата в депресии, ама е решила да даде на Емко един ден саО с нея.
И така обладана от желанието тя звъни на Емко го светне, че иска да идат некъде сами.
Дзъъъърррррр...Емко, ко шИ кайш да си спретнем сами една седенкя бу гюн? Целата съм твоя(ама до некъде) и ме заведи къде щеш... Емко целия у възторг и благи мисли, подскача на тела и не мой поверва, чИ май ше опрай напрежението в орейте, чИ тва неговото не се трай поЙче. Осенен е от идеята да капичне Ферка и да нема време да мисли колко е далече от онези неща.
Оставяме емоциите и красотненето за сгледата, че се отплеснах и напраууу се пренасяме на "Буюк Ада" дето е в непосредствена близост до "Кючук Зизу"
Емко и Ферка са целите в щастие и си карат некви колелца и тва онова...
Ферка обаче не и стига и решила спретне изненадка на Емко.
Звъни на Зехрата и кай...слушай ся майко, ич нема се прибирам домани у мазата, а ше останем с Емко тукя, че ми е мнооу кеф и ся ми купувя дундурмата.
Зехрата целата у шокове и кай...как нема се прибираш? ами ако доди татю ти изневиделица...ко ше прайм, чИ те е фанала липсата...как мой да ми причиняваш това? Не те ли е срам се държиш кат развързана кучка, се прибираш виднага, че кат фанем дръжката на фригоната щи пукна лейката...немаш мозък да знайш...
Ферка кай...яваш беее...яз съм ти казала си праа квот си искам и тва е...треееес тела.
И така, ферка се приближава до Емко му гепи дундурмата и я зема...закачи си плюнките по нея и му я върна...ама той целия у щастие и ше литне (тъпак).
И ся се пренасяме в гората под дървото...мноооу известна гора...напрау се чудя къде беха изгонили туристите...и така двамцата под дървото. А на тая кълка, а на оная...Фера се разля връз Емко па той реши да я награби по ненките да и фърли некви тоци...ама оноая така го погледна, че целото напрежение му мина в петите и се дръпна се е едно го е треснал волтажа...и така си млъкнаха и заспаха...Ферка с нейните мисли, Емко с неговото напрежение дет загуби секъв шанс да се отърве от него скоро.
Дис момент Ферка отваря Дзъркело и тела на Емко звъни и се обажда дениз - таксито и Ферка не отговаря...нъл е изненадка...
Емко сЪ буди съ изкривил кат менИ оная сутрин и се опитва се раздвижи кат Робокоп преди да го смажат с ГСМ-то...и те така...
Емко кай таксито звънело, що не ме събуди...ся ко ше прайме? ше плуваме до Истанбул ли?
Ферка кай дреме ти оставаме и Емко пак го зале топлината на напрежението
Обаче ферка има други планове за геджето...решила да изпада в откровения се прай на умна...
Емко сао се чуди тая ква точно депресия я е фанала..? от кво се оплаква? Ко не и харесва?
Брак и предложи, най-желания левент е до нея...кинти има...ко иска тая....?
По едно времИ реши, че се прибират, че не мой издържа речите на Ферка пойЧИ...речи че ако таксито не дойдИ по-добре да плува до Истанбул но не и тва...и те така...
После си помисли как я оставя у тех и се шмугва у Хилс-о за спявка с чичи Джак от Тенеси...сао той го разбира и ше му даде верния съвет...
Та качиха у таксито и Емко зададе сао един куешчън...ама Феро, що не щеш да се евлянднеш за мен? Ферка кай, щЪ зема скоро...и Емко....КУГААААААААА????
Охх бе, не боядисвам, че то цялото е за червено
Знаех си аз, само да ти дадем тема
пп Вай бе, днес за трети път започва новата страница с мой пост
Редактирам се за да онагледя момента, жалко, че не намерих някое гифче, как я подпря с две ръце, пък после както каза Зизка му отиде в петите напрежениетУ