haute_couture, бързо възстановяване на детето!
Благодаря много, дай Боже
- Публикувана: 7 март 2014, 20:39 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2019, 01:31 ч.
Заклевам ви, никога не ходете в детското изгаряне на Пирогов!
haute_couture, бързо възстановяване на детето!
Благодаря много, дай Боже
Ние бяхме почти две седмици във Военна Болница във Варна, като казаха, че ако се влошим ще ни препратят във ВМА в София. Слава Богу не се наложи. Режимът е строг, като във всяка военна болница, като излизанията също са ограничени. Имаше доста дечица там на всякаква възраст, но никого не упояваха, а превързваха даже в присъствието на майките (така можеше да наблюдавам точно какво правят и това много ми помогна когато се прибрахме вкъщи и трябваше да правим превръзките сами още месец след това), само абокадите слагаха без майките. Даже пуснаха баща му на свиждането, когато трябваше да къпя бебо за да ми помогне като позволиха да внесем за това леген и хавлии, които мъжа ми си взе веднага после обратно. Даже си бях харесала една медицинска сестра, която исках лично да прави превръзките на бебо и предложих да им заплащам за превръзките, но те категорично отказаха. Операции правиха изключително рядко само в краен случай (като с едно момче, чиято ръка беше направо за ампутация и една дама, която седмица не си лекувала изгарянето и раната й беше направо загнила, но въпреки това се стараха няколко дни само с медикаменти и някаква специална мрежа да оправят положението, но не се получи и трябваше да изрежат мъртвата тъкан до кокал). Имаше едно 2 годишно момиченце, което на 1 годинка беше получила изгаряне от тенджера под налягане, което е било лекувано при тях и всичко беше зарастнало и й слагаха инжекции силикон напълно безплатно, за да се отпусне белега. Въобще много добри специалисти. Имаха и две камери в отделението на разположение за цели изгаряния, а в болницата имаше и две барокамери. За престоя си там не платихме нищо.
Както и да е, най-важно е детето да е добре - дано скоро бързо се възстановите и забравите изживения ужас, защото изгарянето си е истински ужас.
Както и да е, най-важно е детето да е добре - дано скоро бързо се възстановите и забравите изживения ужас, защото изгарянето си е истински ужас.
Ще подкрепя Как Сийка. Това е отделение по изгаряния - всяка вкарана инфекция би влошила положението. Племенницата ми е лежала в него, тежко изгорена, не пускаха никой, майка и не излизаше, но определено не го е наричала затвор. Лежала съм в много детски отделения, най - различни, защото дълго време придружавам деца от домовете в болници, защото няма кой освен доброволци да лежи със седмици с тях и на много малко места режима е какъвто трябва да бъде в една болница - строг.
Ше оставя без коментар сополивите деца....как не ги е срам.
Ше оставя без коментар сополивите деца....как не ги е срам.
Ами пропуснах да кажа, че си имаше свиждане от 13 до 14 ч. и никой не изчисти след като външните хората си тръгнаха. Преди това - да, мина санитарка, но не и след това. Следващото почистване беше чак към 19 ч. Цивилните ни дрехи и ботушите ми през цялото време си бяха в стаята при нас. В банята също беше страховита мърсотия + запушен канал. Една майка побесня и каза, че не може повече да се търпи и влезе и се изкъпа, след което всичко плувна в мръсна вода чак до тоалетните. Направете си сама сметка каква хигиена цари. Ако състоянието на вашата племенница е било тежко, то сигурно е била в реанимация - там няма свиждане. Според мен тъмничния режим беше по съвсем друга причина - с отвратителното им държание с пациентите, насилствени операции и всеобщото негодувание, което цари, вероятно много майки биха си хванали децата и биха си тръгнали без вобще да им се обадят, камо ли да им плащат 3 бона за една превръзка, колкото искаха от мен.
haute_couture ,бързо възстановяване на детенце.Тъмничният затвор и според мен не е,за да се пазят от инфекция,лежащите в отделението
Злоупотреба от страна на лекарите определено има.Бързат да те вкарат в болница като засилват картината,за да имат причина за болнично лечение.След това те сюрпризират,че пътеката е 5 дни и точка.Виждаш,че реално нищо не правят с детето ти,а само отчитат дейност.Накрая епикризата бъкана с небивалици.Ядохме я тая супа веднъж и ние.След това вече много внимателно преценяваме ситуацията и се консултираме с други лекари дали хоспитализацията е нужна.
Ще се научите и вие да отсявате
А,и покани за хоспитализация имахме и след това по други поводи.Любезно ги откланяме,въпреки описаните страхотии
Просто преценяме дали наистина случаят го изисква.Не е лесно,но това е действителността
Злоупотреба от страна на лекарите определено има.Бързат да те вкарат в болница като засилват картината,за да имат причина за болнично лечение.След това те сюрпризират,че пътеката е 5 дни и точка.Виждаш,че реално нищо не правят с детето ти,а само отчитат дейност.Накрая епикризата бъкана с небивалици.Ядохме я тая супа веднъж и ние.След това вече много внимателно преценяваме ситуацията и се консултираме с други лекари дали хоспитализацията е нужна.
Ще се научите и вие да отсявате
А,и покани за хоспитализация имахме и след това по други поводи.Любезно ги откланяме,въпреки описаните страхотии
Просто преценяме дали наистина случаят го изисква.Не е лесно,но това е действителността
А,и покани за хоспитализация имахме и след това по други поводи.Любезно ги откланяме,въпреки описаните страхотии
Просто преценяме дали наистина случаят го изисква.Не е лесно,но това е действителността
Просто преценяме дали наистина случаят го изисква.Не е лесно,но това е действителността
И аз пожелавам бързо и безболезнено възстановянане на детенце, и аз се присъединявам към някои мнения, че наистина в болниците се чудят, как да те вкарат я за операция, я за друга хоспитализация. Разбира се, че не съм черногледа, и разбира се, по принцип уважавам тази професия, но досега не се бях сблъсквала с неща, които, ме накараха да се замисля.
Преди 2 седмици, синът /голям млад мъж/, се оплака от болки в стомаха, запек, дадох му някакви елементарни лекарства за тази цел, след това вдигна малко температура, след това като място на болката посочи около апендецита, и аз го оставих /живеем врата до врата/. На другия ден ми каза, че отива при бащата на свой приятел - лекар, след което ми се обади от Пирогов /бащата-лекар, му казал, че е по-сигурно да отиде там/ - прегледали го, правели му изследвания, по-късно - ами бил за операция. Моя беше грешката, че не се вдигнах и не отидох до там, за да поискам да видя изследванията - без да съм медицинско лице, все пак, съм си правила достатъчно изследвания през годините, за да поразбирам поне минимално от референтни стойности, но, разбира се, не можех да знам реалната болка, която е изпитвал Малко по-късно ми се обади, че трябвало да го приемат за операция - или традиционната - по здравна каса, т.е. без пари, или лапароскопична - срещу 500 лв.
Това, което успях да направя набързо преди да отида да му взема дрехите и да му занеса чехли и паста за зъби, беше да се консултирам по телефона с друг познат лекар, който ми каза .... "ами, не знам.... дали е толкова спешно, но.... ако има изследвания, ако могат да го вземат.... представяш ли си спукан апендисит, операция по нощите по спешност, перитонит.....". Когато отидох, попитах хирурга, трябва ли да се оперира, той безапелационно ми заяви "да", вярно, че не поисках изследванията, но това беше просто защото в този момент нямах пред себе си референтни стойности, за да кажа - а, не... това не показва... - а и коя съм аз, да оспорвам мнения на лекари /първична реакция, разбира се/. Както и да е - операцията мина, вярно - само с три дупки на корема, изписаха го на 3-тия ден, възстанови се много бързо. Отделението - не беше зле за българските стандарти на болнично обслужване, но както синът ми каза - тоалетните били отвратително мръсни, чудя се - лежат хора с операции, и то много по-големи - как може там да не се поддържа изрядна хигиена?.
Взехме епикризата, в която са описани и изследванията - но те не бяха като от лаборатория - т.е. да бъде написано - кръвна картина, биохимия, урина.... От общата ми култура - поне това, което знам, и което проверих - само левкоцитите бяха съвсем леко увеличени, но пишеше, че при операцията е бил отстранен гангренозен апендицит?? С левкоцити 11? След операцията, хирургът минал при него и му казал, че било сериозно? Сега чакаме хистологията да излезне.... Каквото и да е било, в мен има едно неясно чувство, че може тази операция не е била необходима. Понякога е много трудно за нас, обикновените хора, да разберем кое, защо и как се прави - особено, когато става въпрос за деца, когато е необходима бърза реакция, когато се страхуваш от последствия ...
Отнасям се с уважение, и изобщо не смятам, че ние разбираме всичко, и общата култура не винаги е достатъчна за правилна преценка. Но..... дали все пак не сме използвани понякога по някакъв начин?
Преди 2 седмици, синът /голям млад мъж/, се оплака от болки в стомаха, запек, дадох му някакви елементарни лекарства за тази цел, след това вдигна малко температура, след това като място на болката посочи около апендецита, и аз го оставих /живеем врата до врата/. На другия ден ми каза, че отива при бащата на свой приятел - лекар, след което ми се обади от Пирогов /бащата-лекар, му казал, че е по-сигурно да отиде там/ - прегледали го, правели му изследвания, по-късно - ами бил за операция. Моя беше грешката, че не се вдигнах и не отидох до там, за да поискам да видя изследванията - без да съм медицинско лице, все пак, съм си правила достатъчно изследвания през годините, за да поразбирам поне минимално от референтни стойности, но, разбира се, не можех да знам реалната болка, която е изпитвал Малко по-късно ми се обади, че трябвало да го приемат за операция - или традиционната - по здравна каса, т.е. без пари, или лапароскопична - срещу 500 лв.
Това, което успях да направя набързо преди да отида да му взема дрехите и да му занеса чехли и паста за зъби, беше да се консултирам по телефона с друг познат лекар, който ми каза .... "ами, не знам.... дали е толкова спешно, но.... ако има изследвания, ако могат да го вземат.... представяш ли си спукан апендисит, операция по нощите по спешност, перитонит.....". Когато отидох, попитах хирурга, трябва ли да се оперира, той безапелационно ми заяви "да", вярно, че не поисках изследванията, но това беше просто защото в този момент нямах пред себе си референтни стойности, за да кажа - а, не... това не показва... - а и коя съм аз, да оспорвам мнения на лекари /първична реакция, разбира се/. Както и да е - операцията мина, вярно - само с три дупки на корема, изписаха го на 3-тия ден, възстанови се много бързо. Отделението - не беше зле за българските стандарти на болнично обслужване, но както синът ми каза - тоалетните били отвратително мръсни, чудя се - лежат хора с операции, и то много по-големи - как може там да не се поддържа изрядна хигиена?.
Взехме епикризата, в която са описани и изследванията - но те не бяха като от лаборатория - т.е. да бъде написано - кръвна картина, биохимия, урина.... От общата ми култура - поне това, което знам, и което проверих - само левкоцитите бяха съвсем леко увеличени, но пишеше, че при операцията е бил отстранен гангренозен апендицит?? С левкоцити 11? След операцията, хирургът минал при него и му казал, че било сериозно? Сега чакаме хистологията да излезне.... Каквото и да е било, в мен има едно неясно чувство, че може тази операция не е била необходима. Понякога е много трудно за нас, обикновените хора, да разберем кое, защо и как се прави - особено, когато става въпрос за деца, когато е необходима бърза реакция, когато се страхуваш от последствия ...
Отнасям се с уважение, и изобщо не смятам, че ние разбираме всичко, и общата култура не винаги е достатъчна за правилна преценка. Но..... дали все пак не сме използвани понякога по някакъв начин?
Хайде стига!
Имате финансова възможност да ходите по 3 пъти и да провеждате "извънземното лечение" Ами родителите на" сополивите" деца представете си нямат въпросната възможност.
Не виждам как при положение, че няколко пъти изтъкнахте/а и от поста разбирам, че сте интелигентна жена/ ви накараха едва ли не насила да ви приемат в болница.
Не мога да се съглася. Защо просто втория път не поискахте мнение на лекар с частна практика тогава?
Аз разбрах само, че едва ли не насила ви накараха да влезете в болница.
И да спомена, че също съм била в детско отделение с тримесечно бебе сред сополиви, кихащи, кашлящи, стенещи, дори умиращи деца. И въпреки усилията на персонала да не влизат външни хора, винаги някой "извънземен" намираше начин да влезе.
И е нормално след като ви хоспитализират да си "изтърпите" срока за който ЗК ще плати на болницата..някой ден.
Успешно възстановяване на детето
Имате финансова възможност да ходите по 3 пъти и да провеждате "извънземното лечение" Ами родителите на" сополивите" деца представете си нямат въпросната възможност.
Не виждам как при положение, че няколко пъти изтъкнахте/а и от поста разбирам, че сте интелигентна жена/ ви накараха едва ли не насила да ви приемат в болница.
Не мога да се съглася. Защо просто втория път не поискахте мнение на лекар с частна практика тогава?
Аз разбрах само, че едва ли не насила ви накараха да влезете в болница.
И да спомена, че също съм била в детско отделение с тримесечно бебе сред сополиви, кихащи, кашлящи, стенещи, дори умиращи деца. И въпреки усилията на персонала да не влизат външни хора, винаги някой "извънземен" намираше начин да влезе.
И е нормално след като ви хоспитализират да си "изтърпите" срока за който ЗК ще плати на болницата..някой ден.
Успешно възстановяване на детето
haute_couture,
Съжалявам за преживяното. Пълноценно възстановяване на детенцето ви и дано не му се налага никога повече да влиза в болница, нито на никого от семейството ви.
Понеже такива случаи никак не са рядкост у нас, предлагам да се опитаме да сформираме някакъв наръчник за справяне с такива ситуации. Защото ако си по-млад или просто неопитен, не ти се е налагало до сега да влизаш в болница, хората са объркани и не знаят как да постъпят. И като се добави и стресът от сплашването с тежки диагнози, като ти обяснят как всичко е супер спешно и трябва да решаваш на секундата, става голямо мазало.
Баба ми беше в болница за проблеми с корема и един от лекарите без да обясни абсолютно нищо за състоянието и искаше да я оперира на секундата, през нощта, защото нямало да преживее и няколко часа и ситуацията била изключително спешна. Отказахме, просто защото липсата на каквото и да е обяснение и единствено настървеното натякване колко е зле и как няма да изкара нощта и трябва той да оперира спешно звучаха адски съмнително. Оперираха си я в нормално време на другия ден, нито се влоши през нощта, нито нищо. Оказа се, че и проблемът не е бил животозастрашаващ, а просто тя, защото по природа е корав човек и стоик, доста време е изчакала преди дори да се оплаче и да спомене, че не е добре, и за това са се поусложнили нещата. Предполагам онзи господин се е надявал, че той ще направи операция, защото е бил на смяна при приемането и. Не знам точно как става заплащането на конкретните лекари.
Именно за това предлагам който е по-наясно как действа системата, касата, как става заплащането на лекарите, какво можем да избираме, какво не, кои болници за какво са добри, и т.н. .... Изобщо всякаква информация по тая тема, да пише и да систематизираме някаква база с информация. Нещо като "Наръчник на пациента в България". Аз лично дори с личния си лекар не съм много наясно как да се оправя, примерно почивните дни ако не ми е добре, или ако тя не е на смяна не знам какво да правя. Нито на какви профилактични прегледи имам право безплатно всяка година - нищо.
Съжалявам за преживяното. Пълноценно възстановяване на детенцето ви и дано не му се налага никога повече да влиза в болница, нито на никого от семейството ви.
Понеже такива случаи никак не са рядкост у нас, предлагам да се опитаме да сформираме някакъв наръчник за справяне с такива ситуации. Защото ако си по-млад или просто неопитен, не ти се е налагало до сега да влизаш в болница, хората са объркани и не знаят как да постъпят. И като се добави и стресът от сплашването с тежки диагнози, като ти обяснят как всичко е супер спешно и трябва да решаваш на секундата, става голямо мазало.
Баба ми беше в болница за проблеми с корема и един от лекарите без да обясни абсолютно нищо за състоянието и искаше да я оперира на секундата, през нощта, защото нямало да преживее и няколко часа и ситуацията била изключително спешна. Отказахме, просто защото липсата на каквото и да е обяснение и единствено настървеното натякване колко е зле и как няма да изкара нощта и трябва той да оперира спешно звучаха адски съмнително. Оперираха си я в нормално време на другия ден, нито се влоши през нощта, нито нищо. Оказа се, че и проблемът не е бил животозастрашаващ, а просто тя, защото по природа е корав човек и стоик, доста време е изчакала преди дори да се оплаче и да спомене, че не е добре, и за това са се поусложнили нещата. Предполагам онзи господин се е надявал, че той ще направи операция, защото е бил на смяна при приемането и. Не знам точно как става заплащането на конкретните лекари.
Именно за това предлагам който е по-наясно как действа системата, касата, как става заплащането на лекарите, какво можем да избираме, какво не, кои болници за какво са добри, и т.н. .... Изобщо всякаква информация по тая тема, да пише и да систематизираме някаква база с информация. Нещо като "Наръчник на пациента в България". Аз лично дори с личния си лекар не съм много наясно как да се оправя, примерно почивните дни ако не ми е добре, или ако тя не е на смяна не знам какво да правя. Нито на какви профилактични прегледи имам право безплатно всяка година - нищо.
Направо съм потресена от описанието на това отделение! Още повече съм потресена, че някои хора смятат, че това е нормално! Че е нормално да те заключват някъде, че е нормално да НЕ ти обясняват на достъпен език каква е диагнозата, какво е лечението и какво точно се прави в момента. Че е нормално да се правят някакви манипулации на дете (изключвам операции) без присъствието на родител. Това НЕ са нормални неща никъде в цивилизования свят! Даже няма да споменавам, че НЕ е нормално в една болница да цари тотална мизерия и мръсотия.
Пожелавам бързо възстановяване на детето!
Пожелавам бързо възстановяване на детето!
И ние лежахме в Пирогов преди 7-8 месеца.
Сина ми на 2- год.и няколко месеца тогава,беше ухапан от нещо отровно точно м/у веждите.Мястото се поду и зачерви.Кожата започна да некрофира.Приеха ни в петък в Пирогов в събота му направиха интервенция ,не казвам операция,но беше с пълна упойка.Доктора който я извърши беше супер приятен и възпитан,колегите от екипа също.Но сестрите не бяха толкова любезни.15 минути го мъчиха докато му сложат абокат.Милия така пищеше ,че ми идваше да вляза вътре и си го взема.Не успяха и го отведоха в друго отделение за да му го сложат.Понеже нямаше място в детско отделение ни настаниха в гръдно.Не даваха да се движим по коридора.Само една сестра се опита да ми направи забележка,аз и обясних,че ако много държи да дойде да му обясни на него и до там.После разбрах защо толкова е плакало детето като му слагаха антибиотика,абоката пак не бил поставен добре,ръчичката му оттече.Като ни изписаха ,дори не погледнаха ръката,казах на доктора ,той ми обясни ,че сестрите ще се погрижат.Никой нищо не направи та се наложи да се поразвикам.Иначе от Пластична хирургия дойде една доцентка.Трябваше да се направи нещо с дупката която зееше м/у веждите на детето.Тя дойде в отделението и каза детето да се отведе в манипулационната,чакаахме я 15 минути да се нахили и наприказва с другите доктори и когато най- накрая дойде,повдигна превръзката /а тя беше с крем със сребро,збравих му точното име/ и каза утре о доведете в отделението да направя пластиката.Добре ,че доктора който който звъриш интервенция беше нощна казах му и той се възмути и попита как е възможно,на тази прясна рана.В крайна сметка попаадднах на доктор Цолова.Тя каза какво тряябва да правим и го следеше и след изписваннето.Дупката вече няма има само лек белег,но ни предстои среща ,за да видим тя какво ще кажа,ка да процедираме по натам.
В тази връзка,ако някой я познава или и има телефона може ли на лични да ми го прати.Мъжа ми преинсталира телефона и не бяха архивирани номерата,та и загубих номера.Ще трябваа да ходя до Пирогов,но пролема е ,че тя е на смени.Е ще търся начини ,просто ме е яд ,че не мога да и честитя празниците поне
Сина ми на 2- год.и няколко месеца тогава,беше ухапан от нещо отровно точно м/у веждите.Мястото се поду и зачерви.Кожата започна да некрофира.Приеха ни в петък в Пирогов в събота му направиха интервенция ,не казвам операция,но беше с пълна упойка.Доктора който я извърши беше супер приятен и възпитан,колегите от екипа също.Но сестрите не бяха толкова любезни.15 минути го мъчиха докато му сложат абокат.Милия така пищеше ,че ми идваше да вляза вътре и си го взема.Не успяха и го отведоха в друго отделение за да му го сложат.Понеже нямаше място в детско отделение ни настаниха в гръдно.Не даваха да се движим по коридора.Само една сестра се опита да ми направи забележка,аз и обясних,че ако много държи да дойде да му обясни на него и до там.После разбрах защо толкова е плакало детето като му слагаха антибиотика,абоката пак не бил поставен добре,ръчичката му оттече.Като ни изписаха ,дори не погледнаха ръката,казах на доктора ,той ми обясни ,че сестрите ще се погрижат.Никой нищо не направи та се наложи да се поразвикам.Иначе от Пластична хирургия дойде една доцентка.Трябваше да се направи нещо с дупката която зееше м/у веждите на детето.Тя дойде в отделението и каза детето да се отведе в манипулационната,чакаахме я 15 минути да се нахили и наприказва с другите доктори и когато най- накрая дойде,повдигна превръзката /а тя беше с крем със сребро,збравих му точното име/ и каза утре о доведете в отделението да направя пластиката.Добре ,че доктора който който звъриш интервенция беше нощна казах му и той се възмути и попита как е възможно,на тази прясна рана.В крайна сметка попаадднах на доктор Цолова.Тя каза какво тряябва да правим и го следеше и след изписваннето.Дупката вече няма има само лек белег,но ни предстои среща ,за да видим тя какво ще кажа,ка да процедираме по натам.
В тази връзка,ако някой я познава или и има телефона може ли на лични да ми го прати.Мъжа ми преинсталира телефона и не бяха архивирани номерата,та и загубих номера.Ще трябваа да ходя до Пирогов,но пролема е ,че тя е на смени.Е ще търся начини ,просто ме е яд ,че не мога да и честитя празниците поне
Стига, бе, хора! Проблемът не е, че не можеш да пушиш в отделението, проблемът е, че те държат без нужда, правят операции вероятно без нужда, заради парите от касата (приемам, че самите правила и нуждата от финансиране понякога ги принуждават да правят подобни маймунджилъци, но никой не иска да е за негова сметка); за да се съгласиш да ги направят, те плашат (будалкат?) с уж-диагнози и уж надвиснали усложнения, държат се грубо, не ти обясняват човешки...
За недотам добрите материални условия в доста от нашите болници не мога да обвиня никого от персонала (и моята племенничка стоя в такова сравнително мизерно отделение на иначе голяма и авторитетна болница), но другото си е за възмущение. Дори част от причината да е в кофтите правила.
За недотам добрите материални условия в доста от нашите болници не мога да обвиня никого от персонала (и моята племенничка стоя в такова сравнително мизерно отделение на иначе голяма и авторитетна болница), но другото си е за възмущение. Дори част от причината да е в кофтите правила.
Уф, само като прочета "Пирогов" и лошо ми става.
Вече пращам всеки, ако има нужда, да ходи в спешния център на ВМА, а не там.
На мен не стига че ми объркаха диагнозата един път, аха да се възстановя, случи ми се отново и после НАРОЧНО не ми я казаха (А ме пратиха при един частен лекар, след като ме изписаха "За всеки случай, може да имаш проблеми след време).
Попадала съм там с нервен спазъм - не можех да дишам. Но точно им уцелих "сменянето" ! Казаха "изчакайте един час тук, докато се сменим", а после лекаря, който ме посрещна, отказа да ме приеме защото не съм била умирала, видиш ли и ще се оправя!
Въобще имам доста лоши примери от тях. Като малка редовно ги посещавах - я за изкълчване, чупене, натравяне. Ама живеем там (преди де, сега съм в друг квартал, но нашите са си още там) и това винаги е било най-близкото и е "реномиран" спешен център, м... му...
За седенето 3 дни - държат, дори да ти няма нищо, защото иначе им се губят парите, които отпускат по ЗК. В мноооооого редки случаи дават да си ходиш вкъщи на третия ден и то след като си подписал декларация.
Вече пращам всеки, ако има нужда, да ходи в спешния център на ВМА, а не там.
На мен не стига че ми объркаха диагнозата един път, аха да се възстановя, случи ми се отново и после НАРОЧНО не ми я казаха (А ме пратиха при един частен лекар, след като ме изписаха "За всеки случай, може да имаш проблеми след време).
Попадала съм там с нервен спазъм - не можех да дишам. Но точно им уцелих "сменянето" ! Казаха "изчакайте един час тук, докато се сменим", а после лекаря, който ме посрещна, отказа да ме приеме защото не съм била умирала, видиш ли и ще се оправя!
Въобще имам доста лоши примери от тях. Като малка редовно ги посещавах - я за изкълчване, чупене, натравяне. Ама живеем там (преди де, сега съм в друг квартал, но нашите са си още там) и това винаги е било най-близкото и е "реномиран" спешен център, м... му...
За седенето 3 дни - държат, дори да ти няма нищо, защото иначе им се губят парите, които отпускат по ЗК. В мноооооого редки случаи дават да си ходиш вкъщи на третия ден и то след като си подписал декларация.
Аналогичен случай мога да разкажа, само дето аз се натресох там с "връзки", ноо майчината ми интуиция и късмета на сина ми ни спасиха да не легне на операционната маса с пълна упойка заради едно .... нищо, един мазол на палеца на крака, който аз изгорих с йодови препарати и картинката наистина изглеждаше неприятна 
Забравила си да кажеш, че ти искаха пари и за твоето преспиване там, и да направят снимка на белия дроб при хоспитализирането, да им имам пътеките.
Но и ние преспахме една нощ, но се ометохме благополучно на другия ден, след куп заплахи, слава на Бога.
Искам да се редактирам, тези лекари, правят и чудеса, за това денонощие, което прекарах там, видях доста страшни случаи, в които много нещо бяха направили те, ноо защо си измислят несъществуващи операции
Забравила си да кажеш, че ти искаха пари и за твоето преспиване там, и да направят снимка на белия дроб при хоспитализирането, да им имам пътеките.
Но и ние преспахме една нощ, но се ометохме благополучно на другия ден, след куп заплахи, слава на Бога.
Искам да се редактирам, тези лекари, правят и чудеса, за това денонощие, което прекарах там, видях доста страшни случаи, в които много нещо бяха направили те, ноо защо си измислят несъществуващи операции
Прекаляваме с плюенето по докторите. Всеки пост завършва с - ама те обаче и много помагат.
Съжалявам, но аз пък съм се нагледала на майки с безбожни претенции, на които никога не може да се угоди. Само като прочета, че някой от некадърност не сложил добре абоката на детето му и ми иде да викам - слагали ли сте някога абокат бе хора, а на обезводнено дете, на което всяка докосната вена му се пука слагали ли сте, а на постоянно мърдащо дете слагали ли сте - хайде да спрем да ги съдим толкова остро, все пак ни лекуват и често ни спасяват живота. О да, има ужасно отношение много често в болниците, но вие какво правите срещу него - плюете ги по форумите? И на база на какво медицинско образование заключвате, че диагнозите не били верни, операциите не били необходими - ами не подписвайте и не оперирайте децата си, насила никой никого не лекува - подписвате информирано съгласие и ако такова информирано не ви е дадено, защо не си го искате?
Не разбирам защо не действате на момента, ами после ги плюете? Ако някоя санитарка цял ден вика по вас в отделението, вие какво правите, мълчите ли, особенно ако е нискоинтелигентен човек, но единствения, навил се да работи за смешно малко пари?
И не на последно място, не забравяйте, че и те са заложници в една смешна и мафиотска система, от която занимаващите се със здраве изкарват много пари. На мен лично ми е жал за всички доктори, сестри и санитари в българските болници, принудени да паднат на нивото на просията и измамата, заради тоталната мизерия, в която самите те са поставени, вместо да ни лекуват.
Не прочетох нито една от вас да е предприела някакви мерки срещу неправдите, за които пишете - ако утре ви се наложи ( дано не ви се, пожелавам ви го най - човешки) отново да стигнете до болница какво ще правите?
Съжалявам, но аз пък съм се нагледала на майки с безбожни претенции, на които никога не може да се угоди. Само като прочета, че някой от некадърност не сложил добре абоката на детето му и ми иде да викам - слагали ли сте някога абокат бе хора, а на обезводнено дете, на което всяка докосната вена му се пука слагали ли сте, а на постоянно мърдащо дете слагали ли сте - хайде да спрем да ги съдим толкова остро, все пак ни лекуват и често ни спасяват живота. О да, има ужасно отношение много често в болниците, но вие какво правите срещу него - плюете ги по форумите? И на база на какво медицинско образование заключвате, че диагнозите не били верни, операциите не били необходими - ами не подписвайте и не оперирайте децата си, насила никой никого не лекува - подписвате информирано съгласие и ако такова информирано не ви е дадено, защо не си го искате?
Не разбирам защо не действате на момента, ами после ги плюете? Ако някоя санитарка цял ден вика по вас в отделението, вие какво правите, мълчите ли, особенно ако е нискоинтелигентен човек, но единствения, навил се да работи за смешно малко пари?
И не на последно място, не забравяйте, че и те са заложници в една смешна и мафиотска система, от която занимаващите се със здраве изкарват много пари. На мен лично ми е жал за всички доктори, сестри и санитари в българските болници, принудени да паднат на нивото на просията и измамата, заради тоталната мизерия, в която самите те са поставени, вместо да ни лекуват.
Не прочетох нито една от вас да е предприела някакви мерки срещу неправдите, за които пишете - ако утре ви се наложи ( дано не ви се, пожелавам ви го най - човешки) отново да стигнете до болница какво ще правите?
Каквото е трябвало сме направили, на първо място сме си размърдали сивото вещество и сме проумяли, за какво става въпрос. Като знаеш за какво отиваш и от средна интелигентност прочиташ с каква диагноза те приемат, като ти кажат, че ще направят една манипулация с местна упойка, а на другия ден ти заявят, че при деца само с пълна упойка действат, няма ли тези факти да те накарат, да се замислиш, а?
За какво информирано съгласие става въпрос, като ти бутат в ръцете няколко листа, по-големи от А4, изписани с възможно най-дребния шрифт и те карат да се подпишеш.
Случаят, който разказах е от май месец 2011 г. и е факт, че явно в това отделение такава им е схемата на работа.
За какво информирано съгласие става въпрос, като ти бутат в ръцете няколко листа, по-големи от А4, изписани с възможно най-дребния шрифт и те карат да се подпишеш.
Случаят, който разказах е от май месец 2011 г. и е факт, че явно в това отделение такава им е схемата на работа.