- Публикувана: 17 март 2014, 10:05 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2015, 07:14 ч.
Ясновидци/врачки - тема 22
simona-75 ,MayyaI ,благодаря ви! 
Забравих да напиша,че лечителката е Минка от Пловдив.Не бих се изненадала с махалцето освен диагноза и лечение,да прилага и гледане всякакво...
Забравих да напиша,че лечителката е Минка от Пловдив.Не бих се изненадала с махалцето освен диагноза и лечение,да прилага и гледане всякакво...
Нали беше Светла от с. Маноле.
Коя е Минка от Пловдив?
Хора,не че на някой му е запукало как се чувствам,ама наистина спрете да търсите кой да ви направи "бяла магия". Втрисам се като прочета нещо такова- няма бели магиии,прави ли се нещо против волята на човека,а щом като той не е с вас,значи волята му е такава,да не е с вас и всичко друго е лъжа. Давайте напред и си живейте това,което ви е отредено,ако има нещо за вас то ще дойде,въпреки действието или бездействието ви.
И преди да ми скочите ще ви кажа,че никога не съм била толкова зле,както сега и последните две години- разхождам се по Ада и въпреки това не смятам,че трябва да правя нещо.
Ок е да се изчистите,ако имате магия,но дотам
И преди да ми скочите ще ви кажа,че никога не съм била толкова зле,както сега и последните две години- разхождам се по Ада и въпреки това не смятам,че трябва да правя нещо.
Ок е да се изчистите,ако имате магия,но дотам
А кой търси да му направят "бяла магия"?
Макар че, като се замисля нямам нищо против,... ако вярвам на това.
Макар че, като се замисля нямам нищо против,... ако вярвам на това.
А дали ще си съгласна да те вържат към някой ,който не желаеш?- много се съмнявам.Освен всичко друго,магиите,когато са направени както трябва/ в бг почти няма такива "правачи"/ няма да им пука дали вярваш в тях или не
Хора,не че на някой му е запукало как се чувствам,ама наистина спрете да търсите кой да ви направи "бяла магия". Втрисам се като прочета нещо такова- няма бели магиии,прави ли се нещо против волята на човека,а щом като той не е с вас,значи волята му е такава,да не е с вас и всичко друго е лъжа. Давайте напред и си живейте това,което ви е отредено,ако има нещо за вас то ще дойде,въпреки действието или бездействието ви.
И преди да ми скочите ще ви кажа,че никога не съм била толкова зле,както сега и последните две години- разхождам се по Ада и въпреки това не смятам,че трябва да правя нещо.
Ок е да се изчистите,ако имате магия,но дотам
И преди да ми скочите ще ви кажа,че никога не съм била толкова зле,както сега и последните две години- разхождам се по Ада и въпреки това не смятам,че трябва да правя нещо.
Ок е да се изчистите,ако имате магия,но дотам
много си права
simona-75 ,MayyaI ,благодаря ви!
Забравих да напиша,че лечителката е Минка от Пловдив.Не бих се изненадала с махалцето освен диагноза и лечение,да прилага и гледане всякакво...
Забравих да напиша,че лечителката е Минка от Пловдив.Не бих се изненадала с махалцето освен диагноза и лечение,да прилага и гледане всякакво...
Нали беше Светла от с. Маноле.
Коя е Минка от Пловдив?
Минка е лечителката с многомерната медицина от здрав.магазин в Пловдив.
Има две нови бройки за ден в колекцията...не ми казвайте, че съм луда, знам!
А подробностите?
Понеже тук явно се изчерпаха всички интересни врачуващи и реших да се спра, започнаха някакви случайности.
Първо с моя познат в петък и посещенеито ми при Божка в събота.
А вчера друг мой приятел, който работи във Виваком и ходи като техник по адреси е попаднал на една госпожа...
Този мой приятел винаги ми се е чудел как мога да ходя по такива места и да вярвам на подобни шарлатанки.
Но вчера изумително за мен се обади да ми каже, че е впечатлен от дамата на която прекрава Интернет.
Казала му някакви неща, докато той си вършел работата и ми се обади да сподели.
Чух се после с жената и се разбрахме за днес.
Много странно за мен се срещнахме в един магазин до бул.България, където тя си имаше кътче за разговори.
Името й е Любка, гледа на ръка, на кафе и нумерология, но някаква на която не бях попадала досега.
Много бях изморена днес, недоспала, на автопилот.Като се замисля сега улови доста неща.
След сметки с датите и годините на раждане доста точно описа ситуациите.
Получих и 3 изписани листа за мен, защото още вчера по телефона ми поиска моята дата и година и се беше подготвила доста изчерпателно.
Знаете ли, като цяло останах много доволна, защото се чувствах различно - и обстановката, и нещата по начина по който ми бяха поднесени и всичките ми въпроси на които получавах логичен отговор.
Каза, че в предишен живот съм била проститука - историята от регресията с Петър съм я дала и който я е чел знае.Оттам и доста нови отговори получих за себе си.
За това, че може да променяме съдбата си във времето - винаги съм вярвала в това и след всичкото ми обикаляне години наред по подобни места, след смяната на факти и ситуации, аз наистина вярвам в това.
За това, че избираме в кой живот да влезем и ние определяме как да го изживеем.
Интересно ми беше.
Много попадения, много нещо.
На ръцете ми обърна много внимание.На кафето не толкова.
Попитах за такса днес на място, защто вчера пропуснах, каза колкото преценя.
С много уговорки поне да ме ориентира /беше ми отделила повече от час/ съвсем неудобно ми каза, че по принцип й оставяли по около 20 лева...реших да оставя 30, но докато ги вадех изпаднаха още 5, така че си казах - за нея са.
Имаше друга клиентка след мен и на нея й стана толкова неудобно, че трябва да ме изпрати.
Но така или иначе бях твърде изморена за да попия повече информация.
Тръгнах си и се видях с една приятелка.
Която от няколко дни ме врънка да я водя с мен по такива места.
Тя ми беше казвала за една жена от кв. Христо Ботев - възрастна, бяхме ходили веднъж но я нямаше.И бях забравила.
Решихме че сме свободни и да направим втори опит.
Тогава пък ми звънна един познат от квартала и се заговорих с него къде отивам.
Той ми вика, бе има една в квартала - до училището, викам, споко, Божка, знам я.
Вика не е Божка.Божка я знам и аз, точно до нея, само че вдясно има друга.
Айде натам, ориентира ни.
Отидохме.
Намерихме някви съседи, упътиха ни.
Влизаме в двора и чуваме отгоре от някакъв прозорец:Стойте, кои сте вие?
Обяснихме за какво идваме.
Кой ви изпраща, опитах да обясня.
Болна съм, не мога да ви приема и прозореца се затвори с гръм и трясък.
Качихме се в колата.Тя ми наду главата за Божка, и без това бяхме там, Божка е буквално отсреща.
Викам, айде, тъкмо да я направя дива и щастлива.
Обадих й се, излезе тя, зарадвана, явно вчера вече нямаше клиенти, днес хич и натрупаното състояние от неделя се топеше бързо.
Почнах я.Тя чак не можеше да повярва, че й говоря така.
Нямах нищо общо с любезното си поведение от събота.Чак с еуплаши жената.
Аз изнервена след кафето при Любка, недоспала, неориентирана си изкарах всичко на нея.
По едно време чак ми се стори че ще се разплаче.
Направи кафе.Реших да се заяждам.Викам, гледай ми и на мен.
Взе чашата и почна ще получиш вест, тралала, бля бля бля.
Само я контрирах.Много неприятно й стана.
Викам, айде почвай на Вики, на мен ми се спи, не искам да ти слушам глупостите.
Много я разочаровах.
Почна да говори на Вики, гледах нещо по тв , слушах с едно ухо.
На Вики историите всичките ги знам.
По едно време започна да става много интересно и почнах да слушам с интерес.
Ами всичко й каза.
Вики чак ме сръга, вика, ти ли й каза всичко това?
Викам, бе не съм бе.Виж, че съм й ядосана, какво пък ще й казвам за теб...
Малко се кротнах.
Викам, гледай пак на моята чаша.
Тя вика, нищо не мога да ти кажа, защото ти изобщо не ми вярваш.
Няма как да стане така.
Хубаво, и без това какво можеше да ми каже от събота насам.
Пари не оставих, Вики й остави 20 лева и си тръгнахме.
Сега към кв.Христо Ботев.Да търсим една баба.
Този път я намерихме, тя вика, не мога сега, не е удобно у нас, има хора, друг път.
Викам, не може друг път, искам сега.
Тя вика, ако има къде да отидем ще дойда и ще ме върнете после.
Къде, къде хайде у Вики.
Отидохме, кафета, глупости, аз вече заспивам.
Беше вече към 20 часа..
Първа Вики.Тя на въпроси не отговаря, но и въпроси не задава.
Каза ни така, каквто виждам казвам, щом не казвам повече, не ме питайте за още.
Изслушах още веднъж на Вики същата история от преди 2 часа при Божка.
Айде мой ред.
Почна с делото, документ ще подпишеш и ще свърши най- после това, което толкова ти тежи.
Сираче си ти, нямаш майка, нямаш баща.
На мъже разчиташ само, не искаш приятелки.
И т.н, и т.н.
Всичко ми каза, което ме интересуваше.
Викам, колко пари.Не искам пари.
Извадих 20 лева, не иска и не иска, и не иска, набутах й ги в джоба.
Възрастна жена, може би около 80 годишна.
Вика, аз не гледам за пари, ей така някой познат ако иска - тогава.
Не ми пращайте никой, съгласих се само заради Вики, че се познава с нейната баба, и оттам изобщо Вики знаеше за нея.
Нито веднъж не ми зададе въпрос.Нито веднъж не ме попита;Така ли е?
Нито веднъж не се поудвоуми какво да каже.
Загубила двама сина и мъж, тогава започнала да вижда всичко в чашите.
Погледнах си чашата, исках да видя нещо, образи, картинки, нищо не можех да видя.
Къде ги виждаше всички тези неща, които ми каза и бяха част от моя живот - не разбрах.
Нито ме е питала как се казвам, нито години, нито ми каза фантасмагория, че имам деца, че съм женена или разведена, че имам или нямам пари.Толкова изчистено гледане, без излишни неща, без въпроси, без двоумене - никой досега не ми беше правил.
Закарах бабата до в къщи и ми се ще да я видя пак някой ден, но не знам дали ще мога.
И разбрах, че дарбата е дарба точно в това да я имаш само ти, за себе си, без да я продаваш, без да правиш бизнес от нея.
И докато карах към нас, докато се качвах, докато приготвях вечерята, докато седнах на лаптопа ...си мисля все за тази баба.
Дори когато я карах към тях, не ми зададе въпроси, не ме попита дали съм доволна, говореше си за внучките, за съседката, за животните...
И ме обзе едно странно спокойствие.И разбрах, че ако някога съм търсила отговори по този начин - най после съм намерила начина и човека, който да ми ги даде точно както съм си представяла, че мога да ги получа по подобен начин.
Едва ли бих отишла някъде повече.Запомних с точност къде живее.
И се помолих да е още дълги години жива и здрава, за да ми дава отговори, когато ми се наложи да ги търся.
Затова се спирам.
Този път си вярвам дори самата аз.
За бабата не ме питайте, не бих нарушила по никакъв начин спокойното й съществуване.
Нито имам телефон, нито мога да обясня на някой да стигне до там.
Макар, че живее в кв., Христо Ботев и първото, което можете да си помислите че е циганка.
НЕ!Не е.
После се сетих, че преди няколко дни Бойка ми каза, че на 25.03 ще ми се случи нещо много хубаво, ще получа отговори на много въпроси и макар, че очаквах отговорите от друг човек - деня наистина беше изморителен, но прекрасен.
Поздрави
Първо с моя познат в петък и посещенеито ми при Божка в събота.
А вчера друг мой приятел, който работи във Виваком и ходи като техник по адреси е попаднал на една госпожа...
Този мой приятел винаги ми се е чудел как мога да ходя по такива места и да вярвам на подобни шарлатанки.
Но вчера изумително за мен се обади да ми каже, че е впечатлен от дамата на която прекрава Интернет.
Казала му някакви неща, докато той си вършел работата и ми се обади да сподели.
Чух се после с жената и се разбрахме за днес.
Много странно за мен се срещнахме в един магазин до бул.България, където тя си имаше кътче за разговори.
Името й е Любка, гледа на ръка, на кафе и нумерология, но някаква на която не бях попадала досега.
Много бях изморена днес, недоспала, на автопилот.Като се замисля сега улови доста неща.
След сметки с датите и годините на раждане доста точно описа ситуациите.
Получих и 3 изписани листа за мен, защото още вчера по телефона ми поиска моята дата и година и се беше подготвила доста изчерпателно.
Знаете ли, като цяло останах много доволна, защото се чувствах различно - и обстановката, и нещата по начина по който ми бяха поднесени и всичките ми въпроси на които получавах логичен отговор.
Каза, че в предишен живот съм била проститука - историята от регресията с Петър съм я дала и който я е чел знае.Оттам и доста нови отговори получих за себе си.
За това, че може да променяме съдбата си във времето - винаги съм вярвала в това и след всичкото ми обикаляне години наред по подобни места, след смяната на факти и ситуации, аз наистина вярвам в това.
За това, че избираме в кой живот да влезем и ние определяме как да го изживеем.
Интересно ми беше.
Много попадения, много нещо.
На ръцете ми обърна много внимание.На кафето не толкова.
Попитах за такса днес на място, защто вчера пропуснах, каза колкото преценя.
С много уговорки поне да ме ориентира /беше ми отделила повече от час/ съвсем неудобно ми каза, че по принцип й оставяли по около 20 лева...реших да оставя 30, но докато ги вадех изпаднаха още 5, така че си казах - за нея са.
Имаше друга клиентка след мен и на нея й стана толкова неудобно, че трябва да ме изпрати.
Но така или иначе бях твърде изморена за да попия повече информация.
Тръгнах си и се видях с една приятелка.
Която от няколко дни ме врънка да я водя с мен по такива места.
Тя ми беше казвала за една жена от кв. Христо Ботев - възрастна, бяхме ходили веднъж но я нямаше.И бях забравила.
Решихме че сме свободни и да направим втори опит.
Тогава пък ми звънна един познат от квартала и се заговорих с него къде отивам.
Той ми вика, бе има една в квартала - до училището, викам, споко, Божка, знам я.
Вика не е Божка.Божка я знам и аз, точно до нея, само че вдясно има друга.
Айде натам, ориентира ни.
Отидохме.
Намерихме някви съседи, упътиха ни.
Влизаме в двора и чуваме отгоре от някакъв прозорец:Стойте, кои сте вие?
Обяснихме за какво идваме.
Кой ви изпраща, опитах да обясня.
Болна съм, не мога да ви приема и прозореца се затвори с гръм и трясък.
Качихме се в колата.Тя ми наду главата за Божка, и без това бяхме там, Божка е буквално отсреща.
Викам, айде, тъкмо да я направя дива и щастлива.
Обадих й се, излезе тя, зарадвана, явно вчера вече нямаше клиенти, днес хич и натрупаното състояние от неделя се топеше бързо.
Почнах я.Тя чак не можеше да повярва, че й говоря така.
Нямах нищо общо с любезното си поведение от събота.Чак с еуплаши жената.
Аз изнервена след кафето при Любка, недоспала, неориентирана си изкарах всичко на нея.
По едно време чак ми се стори че ще се разплаче.
Направи кафе.Реших да се заяждам.Викам, гледай ми и на мен.
Взе чашата и почна ще получиш вест, тралала, бля бля бля.
Само я контрирах.Много неприятно й стана.
Викам, айде почвай на Вики, на мен ми се спи, не искам да ти слушам глупостите.
Много я разочаровах.
Почна да говори на Вики, гледах нещо по тв , слушах с едно ухо.
На Вики историите всичките ги знам.
По едно време започна да става много интересно и почнах да слушам с интерес.
Ами всичко й каза.
Вики чак ме сръга, вика, ти ли й каза всичко това?
Викам, бе не съм бе.Виж, че съм й ядосана, какво пък ще й казвам за теб...
Малко се кротнах.
Викам, гледай пак на моята чаша.
Тя вика, нищо не мога да ти кажа, защото ти изобщо не ми вярваш.
Няма как да стане така.
Хубаво, и без това какво можеше да ми каже от събота насам.
Пари не оставих, Вики й остави 20 лева и си тръгнахме.
Сега към кв.Христо Ботев.Да търсим една баба.
Този път я намерихме, тя вика, не мога сега, не е удобно у нас, има хора, друг път.
Викам, не може друг път, искам сега.
Тя вика, ако има къде да отидем ще дойда и ще ме върнете после.
Къде, къде хайде у Вики.
Отидохме, кафета, глупости, аз вече заспивам.
Беше вече към 20 часа..
Първа Вики.Тя на въпроси не отговаря, но и въпроси не задава.
Каза ни така, каквто виждам казвам, щом не казвам повече, не ме питайте за още.
Изслушах още веднъж на Вики същата история от преди 2 часа при Божка.
Айде мой ред.
Почна с делото, документ ще подпишеш и ще свърши най- после това, което толкова ти тежи.
Сираче си ти, нямаш майка, нямаш баща.
На мъже разчиташ само, не искаш приятелки.
И т.н, и т.н.
Всичко ми каза, което ме интересуваше.
Викам, колко пари.Не искам пари.
Извадих 20 лева, не иска и не иска, и не иска, набутах й ги в джоба.
Възрастна жена, може би около 80 годишна.
Вика, аз не гледам за пари, ей така някой познат ако иска - тогава.
Не ми пращайте никой, съгласих се само заради Вики, че се познава с нейната баба, и оттам изобщо Вики знаеше за нея.
Нито веднъж не ми зададе въпрос.Нито веднъж не ме попита;Така ли е?
Нито веднъж не се поудвоуми какво да каже.
Загубила двама сина и мъж, тогава започнала да вижда всичко в чашите.
Погледнах си чашата, исках да видя нещо, образи, картинки, нищо не можех да видя.
Къде ги виждаше всички тези неща, които ми каза и бяха част от моя живот - не разбрах.
Нито ме е питала как се казвам, нито години, нито ми каза фантасмагория, че имам деца, че съм женена или разведена, че имам или нямам пари.Толкова изчистено гледане, без излишни неща, без въпроси, без двоумене - никой досега не ми беше правил.
Закарах бабата до в къщи и ми се ще да я видя пак някой ден, но не знам дали ще мога.
И разбрах, че дарбата е дарба точно в това да я имаш само ти, за себе си, без да я продаваш, без да правиш бизнес от нея.
И докато карах към нас, докато се качвах, докато приготвях вечерята, докато седнах на лаптопа ...си мисля все за тази баба.
Дори когато я карах към тях, не ми зададе въпроси, не ме попита дали съм доволна, говореше си за внучките, за съседката, за животните...
И ме обзе едно странно спокойствие.И разбрах, че ако някога съм търсила отговори по този начин - най после съм намерила начина и човека, който да ми ги даде точно както съм си представяла, че мога да ги получа по подобен начин.
Едва ли бих отишла някъде повече.Запомних с точност къде живее.
И се помолих да е още дълги години жива и здрава, за да ми дава отговори, когато ми се наложи да ги търся.
Затова се спирам.
Този път си вярвам дори самата аз.
За бабата не ме питайте, не бих нарушила по никакъв начин спокойното й съществуване.
Нито имам телефон, нито мога да обясня на някой да стигне до там.
Макар, че живее в кв., Христо Ботев и първото, което можете да си помислите че е циганка.
НЕ!Не е.
После се сетих, че преди няколко дни Бойка ми каза, че на 25.03 ще ми се случи нещо много хубаво, ще получа отговори на много въпроси и макар, че очаквах отговорите от друг човек - деня наистина беше изморителен, но прекрасен.
Поздрави
А кой търси да му направят "бяла магия"?
Макар че, като се замисля нямам нищо против,... ако вярвам на това.
Макар че, като се замисля нямам нищо против,... ако вярвам на това.
А дали ще си съгласна да те вържат към някой ,който не желаеш?- много се съмнявам.Освен всичко друго,магиите,когато са направени както трябва/ в бг почти няма такива "правачи"/ няма да им пука дали вярваш в тях или не
Че следя темата, следя е. Естествено, че няма лошо. Аз още много теми следя.
Честно казано не съм обърнала внимание на въпроса "кой може да ми направи бяла магия"
Дали съм съгласна да ме вържат за някой-ми не знам.
Мъжът ми е споделял, че е ходил по врачки, когато си имахме "хър-мър". Няма как да знам дали нещо са правили или не.
А че в Бг, почти или изобщо няма хора, които наистина да правят нещо ; ясно е.
И да, напълно те подкрепям за това, че ако някой може да прави нещо като магия, едва ли ще му пука дали вярвам или не.
"Има една типична черта в психологията на българина - последователност в озлоблението, завистта и злочинството. Разбира се, става дума не за всички, а за онези, чийто интелект и личностни характеристики допускат използването на подобни методи като магията във взаимоотношенията с останалите. Такъв човек, поръчал веднъж подобно въздействие върху някого, стриктно следи дали действията са довели до желания резултат. Ако прецени, че постигнатото не е достатъчно, отива отново при врачката и поръчва нова магия и така дотогава, докато това, което иска, не се изпълни."
Затова, тези, които се съмняват, че имат магия, може би не е лоша идея да потърсят човек, който не да разваля или прави нова "бяла" върху старата с идеята да я неутрализира, а да я прекодира така, че вече направената магия да се обърне върху този, който я е правил и поръчвал, така, както я е правил и поръчвал.
Преди не вярвах, че има кадърни, които да направят, но след това, което видях, вече вярвам. За лошото граници няма.
Затова, тези, които се съмняват, че имат магия, може би не е лоша идея да потърсят човек, който не да разваля или прави нова "бяла" върху старата с идеята да я неутрализира, а да я прекодира така, че вече направената магия да се обърне върху този, който я е правил и поръчвал, така, както я е правил и поръчвал.
Преди не вярвах, че има кадърни, които да направят, но след това, което видях, вече вярвам. За лошото граници няма.
Не можем да избягаме от болката; не можем да избягаме от вродената природа на нашия живот. Имаме обаче избор. Можем да се предадем и да плачем или да се борим, да настояваме и да създадем живот, който си струва да живеем – един благороден живот. Болката е просто факт; начинът, по който я оценяваме, е въпрос на избор.
- Джейкъб Хелд
Приключвам участието си в тази тема с този пост!
Приключвам със развиващата ми се зависимост към врачки!
Отивам да живея живота си такъв какъвто си го направя!
Бъдете здрави!
- Джейкъб Хелд
Приключвам участието си в тази тема с този пост!
Приключвам със развиващата ми се зависимост към врачки!
Отивам да живея живота си такъв какъвто си го направя!
Бъдете здрави!