Юлчета 2008 (тема 148)

Еха, наистина са им доста високи изискванията. Лили не ги може тези неща нито на френски, нито на български. Айде с броенето може и да се справи, ама нито може да събира и изважда до 20, нито да пише цели изречения.
За зъбите е подобно и при Лили, даже по-зле

Заговорихте за зъби. Как успяват да им направят пломбите? Лора не съм я водила дори на профилактичен. И закъснявам даже.

Денис се държи геройски при зъболекарката, а иначе е голям ревльо. Но за зъбите слуша и търпи, за моя огромна изненада.

Ние водим Мариела през няколко месеца на зъболекар, профилактично. Много е важен подхода на зъболекаря. Хубавото е, че така се хващат кариесчетата много в началото и се оправят бързо и лесно. Отдавна не се е налагало да използват "бръмбъра", така наричат машинката. Най-хубавото е, че детето изгражда навик да ходи редовно на зъболекар и не се страхува.

Млечните зъбки са меки и не се налага много стъргане с машинката. Аз броя до 5 на глас и тя като знае, че скоро ще приключи и търпи.
Бухти, в интерес на истината, Лора не ги може повечето неща, писането определено я затруднява, ама то английския правопис е труден. Ако и диктувам по букви се справя. Но това им е таргета и повечето деца са доста напред с материала.

Е по букви да диктувам и Лили може. Но сама да напише цяло изречение е абсурд. Сама да пише съм я виждала единствено "От Лили за мама/тати".

Здравейте мили мами,
от отдавна не съм писала тук. Преживяхме ужасен период, изпълнен с милион и един проблема. И семейството ни беше пред разпад и мизерствахме страшно, и се сблъскахме с отвратително предателство от близък човек. Откакто пометнах първия път нещата тръгнаха с главоломна сила по нанадолнището. Толкова ми беше черно пред очите, че нямах никакво желание и настроение да пиша и споделям. От лошо на по-лошо и така се изтощих, че не бях в състояние да правя нищо извън задължителния минимум. За който не знае - емигрирахме от България и най-после полека лека животът ни започва да се нормализира. Надявам се лошото да е зад гърба ни. Просто повече не мога да понеса. Още се възстановявам - от стрес съм пълна развалина. Наложи се много дълго време да издържам семейството, а мъжа ми въобще не беше в час и вместо да ми помага, точно обратното правеше.

Киса, прегръщам те силно. Не мога да си представя какво ти е, но се надявам с времето да успеете да изградите нормално ежедневие и да започнете да се радвате на живота. Със сигурност ще дойдат и други щастливи моменти и дано да не чакате дълго

Бухти, решението ти е правилно. На първо място трябва да мислиш за собственото си щастие, защото то определя и щастието на Лили. Не може майката да е нещастна, а детето да е добре в същото време. Освен това си твърде млада, за да се отчайваш че няма да намериш любовта отново. Животът е пред теб, грижи се за себе си и Лили и всичко ще се нареди.

За зъбите - на Сами не му е паднал нито един все още. Няма и кариеси (пу-пу), дано да са му здрави зъбите. Столче отдавна не ползва, просто главата му излизаше извън него. Вози се върху повдигаща седалка с колан. В момента е болен, за пореден път. Откакто дойдохме в Монреал и тримата боледуваме повече от обикновено. Може да е аклиматизация някаква, но дано скоро да приключи, че ни омръзна.

Спирам дотук, че се олях с писането 

Aelia, много щастие и успехи на новото място Гледам ви снимките във фб, много сте сладки и Сами е пораснал страшно много
И на мен на моменти вече изобщо не ми се стои тук и ми идва да се махна, но нямам никакъв вариант, ако се разведем си оставам вързана тук при всички положения докато навърши 18 Лили

Aelia, като те чета и някак си го представих   Ти си истински герой  

Ние също имаме планове за емиграция, заради което напуснах работа (безкрайно съм щастлива от факта, беше си чисто мъчение). Доста неизвестни има още, у дома сме страшно изнервени, ако не се избием, докато заминем, всичко ще се нареди  

Покрай вас, отведох Катето на зъболекар   За щастие, няма кариеси, въпреки нередовното миене на зъби... Храненето й отнема толкова време, а сутрин бързаме за училище, вечер да ляга и пропускаме редовно  
Тя спори за всичко и не спира да ни дава акъл и ако ни пита нещо е, за да провери ние дали го знаем.
На моменти, е много грижовна с брат й   той, за сметка на това, я тормози с хапане, щипане и подобни.
Съвестно ми е, че покрай него не й обръщаме достатъчно внимание, но не виждам решение, защото той все е още е в опасна фаза - катери се, скача и тн. Покрай него не може да реди пъзели например - дори и на масата да е, той се качва и почва да въвежда ред  

 

Aelia,  дано колелото да се завърти и оттук нататък всичко да е наред при вас.
Гнидка, хайде, идвайте насам   Какво стана с у-щето? Уредихте ли място?

Здравейте,
включвам се и аз за зъбките. На Криси и паднаха долните предни два зъба и тя с гордост ги показва. Гледах на другите дечица им падат отгоре първо, има ли някакво значение и да споделите и при вас как стоят нещата.
Иначе аз съм пуснала документи за училище да я запиша, но ще видим дали ще я приемат. Ако не си продължава в градината и догодина

 Павел сега се учи да срича, много му е интересно . Тази сутрин писахме думи по срички с тиренца, сам иска да пише, той има инициатива, пита, иска да му показвам. След около 30-40 минути му омръзва, което е нормално предполагам.Ще видим до кога ще е така въодушевен. След 10 дни свършва училище, нямам идея какво ще го правя цяло лято. Мислих за Родни Балкани или Варненче да го запиша поне за седмица - две.
 Кариеси няма за сега, здрави му изглеждат зъбите, въпреки безразборното ядене на бонбони.. Дано не прилича на мен по това, моите зъби са трагедия.

Аелиа, и аз ви гледам снимките във ФБ с най-голямо удоволствие. Дано намерите щастието там, където сте и всичко лошо да сте оставили зад вас

Гниде, значи и вие ще емигрирате. Успех и бърза адаптация! Всеки път, когато чуя за някой познат, който заминава от България хем се радвам за него, хем ми става тъжно, че най-кадърните и свестни хора напускат страната. И на нас никак не ни се остава тук, но нямаме вариант засега. Нали преди няколко години глупаво проиграх шанса ни. Но все пак не спирам да се надявам да направим нещо по въпроса.

Ине, долните зъбки падат първо, после горните. Илия също смени долните. Горните зъби ги сменят около 7-мата година. Когато Алекс беше първокласник, почти целия му клас беше без горни зъби 

Искам да ви попитам как се справяте с децата? Сами често ни побърква ужасно. Получава и забележки в училище. На периоди е. Понякога е много послушен, справя се отлично в училище. После идва период, в който изобщо не слуша - нито учителите, нито нас. Не се контролира когато се ядоса или превъзбуди. Прави тъпотии, дразни и децата. Често се чудя къде бъркам и съм безсилна
Говоря, говоря, говоря, той изглежда засрамен. Понякога се коригира веднага, понякога все едно не сме говорили. Не знам това нормално поведение за възраста ли е или има някаква друга причина да се държи така? Освен че досажда като иска нещо и го повтаря докато не го получи. И че като му правя забележки, въобще не чува, освен ако не повиша тон. То с тия стресове дето преживяхме и тримата се чудя дали ние не сме го прецакали 

Aelia, моето дете е същото, понякога е страхотна, но на моменти не се трае. "Не и няма" като чуя вече и ми се повдига. А като се има предвид през какво сте минали и все още сигурно се адаптира, все пак новов място,  нови деца, всичко ново, нормално е да има такива периоди или поне аз така си мисля.

Супер е, че раздвижихте темичката. Липсваше ми да ви чета.

Симона няма кариеси още, нито е сменила зъби. Мисля тези дни да направим един преглед за по-сигурно.

Гнид, и ти ли Бруте?

Мен ме е страх да заговоря за емиграция. Всеки път като се замислим или подам документи и забременвам.  Последния път даже стигнах до щатите и резултата вече е на 3 г. и 1/2 див и необуздан. Така си оставам тук и чакам ОСТАВКА!