По бг-маммски- пита ме дали си въобразявам, че минералната вода, която търкалям, е по-чиста от сандалите на малкия?
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
А майката как реагира? Предполагам - никак?
Най-много да се е чуло...."не такааа беее мамееее".
Днес, голяма заградена детска площадка. Пълно с деца от 1г до 10г. Вътре почти същият брой родители, баби, подпрели се тук там и си говорят.
Един баща и 10г. щерка играят на волейбол с топка. Момиченцето постоянно изпуска, или не може да удари топката към бащата и тя пада м-у децата. На няколко пъти щеше да удари по-малки деца.
Извън площадката има достатъчно свободно пространство, както и хубава тревна площ, на която могат да играят без да пречат и опасност да ударят други деца и хора.
Ами селско ми е...
По бг-маммски- пита ме дали си въобразявам, че минералната вода, която търкалям, е по-чиста от сандалите на малкия?
Това не е по бг маммски, а по български. Или си мислиш, че тук сме се събрали най-най-лошите и невъзпитани представители на народа? Де да беше така.
Детето не е виновно. Виновна е кифлата майка. И касиерката, щом си е премълчала.
Аз бих вдигнала скандал
Чела съм я. Но това е, пак казвам, по български. За съжаление.
Цялото ни общество е такова (е, с някои изключения). Всичко, което е извън моят дом/градина/нива, подлежи на чупене, оплюване, поругаване, оакване, скубане, разрушаване. Затова и когато престъпим праговете на домовете си, газим хартийки, стъпваме в лайна, и се спъваме в пластмасови шишета.
Апропо, вчера на тротоара на бул Васил Левски детето ми се спъна в шише от кола. И ме попита защо е там.
Цялото ни общество е такова (е, с някои изключения). Всичко, което е извън моят дом/градина/нива, подлежи на чупене, оплюване, поругаване, оакване, скубане, разрушаване. Затова и когато престъпим праговете на домовете си, газим хартийки, стъпваме в лайна, и се спъваме в пластмасови шишета.
Апропо, вчера на тротоара на бул Васил Левски детето ми се спъна в шише от кола. И ме попита защо е там.
По бг-маммски- пита ме дали си въобразявам, че минералната вода, която търкалям, е по-чиста от сандалите на малкия?
Тази майчица не е просто кифла, а проста кифла.На това ли ще учи детето? Да ходи върху храната(на другите). Щото щом за другите е ОК, трябва и за нея да е ОК да се храни с храна, мачкана с крак.
Апропо, вчера на тротоара на бул Васил Левски детето ми се спъна в шише от кола. И ме попита защо е там.
Селско е да отидеш с още 6 човека на море и да им провалиш почивката с постоянното си мрънкане, капризи и недоволство от всичко.
То не беше морето, плажа, хората, заведенията, продавачите .. Вечно намусените физиономии, все едно са сърдити, че са се родили.
Последните две вечери напрежението не се издържаше, нямах търпение да си тръгна ..
на всичкото отгоре накрая така направиха, че компанията се раздели на две групички. Нямам думи просто, не бих повторила тази грешка.
То не беше морето, плажа, хората, заведенията, продавачите .. Вечно намусените физиономии, все едно са сърдити, че са се родили.
Последните две вечери напрежението не се издържаше, нямах търпение да си тръгна ..
на всичкото отгоре накрая така направиха, че компанията се раздели на две групички. Нямам думи просто, не бих повторила тази грешка.
Да си кажа ,че за мен е невъзпитано ,да не кажа селско, да не знаеш детето ти на 6 години къде и в кои съседи е с часове и да не му обясниш, че на хората след работа не им се искат гостенчета за часове всяка вечер .
А за сърдитите хора- не ми действат, даже се забавлявам. Колкото повече те мрънкат, толкова повече аз излъчвам хармония и щастие
На мен затова напоследък ми е най.добре само двамата с мъжа ми да ходим, не се съобразяваме с никой и нищо, сядаме да вечеряме когато и където решим, ходим на плаж когато си искаме......
Да, абсолютно е така. Само, че това ни е компанията в София, с която си излизаме попринцип и решихме, че няма да е проблем и на море да отидем заедно. Само, че когато си 10 дни с един човек си проличава характерът му. До сега за по 2-3 часа в кафе/ ресторант не е било проблем.
На това море най - често употребявана дума беше "чакай". Чакай да тръгнем за плаж, чакай да тръгнем за вечеря, чакай някой, че се е запилял по магазините. И на всичкото отгоре се сърдят, ако не ги чакаш. Поради тази причина ние, които ставахме в 9-10 да ходим на плаж, чакахме до 12-1 да се натуткат всички, за да тръгнем. Ако ходим на близкия плаж - добре, всеки си отива, когато иска, но ние ходехме на по - далечен с колите и нямаше как да не се чакаме.
Направо полудях, за първи път нямах търпение да се прибера от морето.
И всичко това заради двама индивиди, които се чудеха за какво да мрънкат, как да дразнят останалите и правиха егати скандалите по заведенията. Заради тях може би няма заведение в Приморско, в което да не ме е срам да вляза
