Като цяло идеята анонимна компания да иска мотивационно писмо е леко странна, макар че и аз съм попадала на такива. Но в такава ситуация, просто не пиша писмо, респективно не кандидатствам за тях. Според мен мотивационното писмо трябва да е писано специално за позицията и компанията, за която се кандидатства. Ако ще е просто някакъв бланков текст, то просто няма смисъл от него (освен ако идеята не е да се провери до колко кандидатите могат да свържат няколко смислени изречения).
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
Да, и за мен е странна идеята, но съм виждала такива. Има и случаи, в които не изискват мотивационно писмо, но все пак нали пишеш 3 реда, че искаш да кандидатстваш при тях и им изпращаш автобиографията си. В много случаи пък, дори и да знаеш компанията, не знаеш точно кой е отговорен за първоначалното и следващото пресяване на кандидатите - може да знаеш примерно името на собственика/управителя (а може да не са си направили и труда да ги пишат в сайта на компанията дори), но не знаеш директния човек, който се занимава с наемането и на мен ми изглежда по-неприемливо, дори обидно, да адресирам "Уважаеми г-н Иван Петров", когато всъщност Петранка Иванова се занимава с подбора.
Да, и за мен е странна идеята, но съм виждала такива. Има и случаи, в които не изискват мотивационно писмо, но все пак нали пишеш 3 реда, че искаш да кандидатстваш при тях и им изпращаш автобиографията си. В много случаи пък, дори и да знаеш компанията, не знаеш точно кой е отговорен за първоначалното и следващото пресяване на кандидатите - може да знаеш примерно името на собственика/управителя (а може да не са си направили и труда да ги пишат в сайта на компанията дори), но не знаеш директния човек, който се занимава с наемането и на мен ми изглежда по-неприемливо, дори обидно, да адресирам "Уважаеми г-н Иван Петров", когато всъщност Петранка Иванова се занимава с подбора.
В този случай аз бих се обърнала Уважаеми г-н Петров, защото той като представляващ дружеството, наема кандидата, ако е избран. За подбора Иван Петров е делегирал права на Петранка Иванова и не виждам в какво качество ще се обърна към нея.
Скрит текст: Вчера един подобен ме засече на един прелез, като движех по път с предимство и намалих, за да може един човечец да направи обратен завой , видях го отдалеч и леко намалих.... и оня реши, че ще се възползва, излизайки от прелеза, да се включи и той на главния път. Не съм го очаквала изобщо, добре, че бях с около 50, набих спирачки, прозорецът ми беше отворен и съвсем селски и просташки така "мило" го "игнорирах", че чак мен ме хвана срам. Просто има всевъзможни селяндури по пътищата и искаш - не искаш, влизаш им в тона. Ти си успяла да запазиш самообладание, аз не можах.
П.П. Това с регистрационния номер е без значение, има и софиЯнци, които карат все едно са Богопомазани.
А има и "софиянци", нали.... 
Уважаеми г-н..../г-жо... задължително фамилията. Аз така бих го написала, без да твърдя, че е правилно.
На мен това ми звучи по-добре, ако действително знаеш имената на г-н/г-жа Х. Ако не ги знаеш, а пишеш до компанията У, ми звучи доста тъпо да се напише "Уважаеми г-не от У ООД" (примерно), ама дори може да не си сигурен, че господин ще го чете, ако не знаеш подробности като позицията и името на четящия. Може само да предполагаш дали е господин, дали е ЧР и т.н. Ако не знаеш със сигурност, е много по-добре да се придържаш към неутралното "Здравейте".
В такъв случай някак по - бива "Уважаеми Дами и Господа"? Не мислиш ли?Скрит текст:
Прибирам се от работа и решавам да мина през кварталния супер. Паркингът отпред е малък, но местата са разчертани. Излиза кола, паркирам на нейното място, абсолютно в очертанията, отдясно има кола, отляво чувам, че с много газ ще паркира друг автомобил, но назад. Насочил се е към моята кола, възпълничък е да се завърти на място и да се огледа, с рискова маневра изправя в последния момент, в резултат на което шофьорските ни врати са в опасна близост една срещу друга. Изчаквам да видя какво мисли господинът и поглеждам вероятно към него, абсолютно без никакви намерения. Чувам: "И к`во сега, харесАхме ли се та се гледаме? Как ше слеземе?". Не влизам в тона и се измъквам елегантно от моята кола. В това време той продължава да ме навиква през отворения прозорец и жената с него казва "Данчо, хайде стига", при което Данчо отговаря "Ае млъквай, да не ви прибЕрем сега по колите! Пълно е със селски пръчки тука и не ме гледай" (казано на мен). Поглеждам регистрационния му номер, установявам че той ни е дошъл на гости и отново подминавам с мълчание репликите му. Та сега питам: селянка ли съм, селска пръчка ли съм, Големия какъв е и аз какво трябваше да направя?
П.П. Това с регистрационния номер е без значение, има и софиЯнци, които карат все едно са Богопомазани.
А има и "софиянци", нали.... Аз поради тази същата причина съм се чудила как да започва едно мотивационно писмо за работа... 
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
Уважаеми г-н..../г-жо... задължително фамилията. Аз така бих го написала, без да твърдя, че е правилно.
На мен това ми звучи по-добре, ако действително знаеш имената на г-н/г-жа Х. Ако не ги знаеш, а пишеш до компанията У, ми звучи доста тъпо да се напише "Уважаеми г-не от У ООД" (примерно), ама дори може да не си сигурен, че господин ще го чете, ако не знаеш подробности като позицията и името на четящия. Може само да предполагаш дали е господин, дали е ЧР и т.н. Ако не знаеш със сигурност, е много по-добре да се придържаш към неутралното "Здравейте".
Бива, ако ще изнасяш реч пред аудитория.
Ми не знам бре, затуй питам.
Аз поради тази същата причина съм се чудила как да започва едно мотивационно писмо за работа...
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
....
С уважение,
..
Говорим за бизнес коренспонденция.
На второ, трето писмо, се отговаря според реакцията на клиента, но официалността е равна или по-голяма от тази, която използва клиентът. Така мисля аз.
Аз поради тази същата причина съм се чудила как да започва едно мотивационно писмо за работа...
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
....
С уважение,
..
Говорим за бизнес коренспонденция.
На второ, трето писмо, се отговаря според реакцията на клиента, но официалността е равна или по-голяма от тази, която използва клиентът. Така мисля аз.
Аз поради тази същата причина съм се чудила как да започва едно мотивационно писмо за работа...
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
"Здравейте", "Уважаеми дами и господа", "Добър ден" или пък какво?
Все недоволни ще има.
....
С уважение,
..
Говорим за бизнес коренспонденция.
На второ, трето писмо, се отговаря според реакцията на клиента, но официалността е равна или по-голяма от тази, която използва клиентът. Така мисля аз.
Ако е за мотивационно писмо, аз също бих го адресирала така, но без съкращенията.
Или ако се знае към кого е писмото, дори да не знаем името, може да се напише Уважаеми господин директор/ректор/председател, или какъвто е адресанта. Не съм сигурна обаче къде е главна буква, къде малка.
Няма ли из интернет примерни такива писма на български? При нас курсове правят.
Много селско, от последните минути: автобус за Златните, естествено вьрви само сьботно-неделно, естествено е най-голямата трошка, естествено е на рядко, и...е пьлен с ядосани бабички и лелки. Качвам се с 5 годишен и моля някой да отстьпи, за да може да седне. Навалица е и ме е страх да не бьде смазан. Че като зинаха...не спряха да викат 15 минути. Що не сьм ходела с такси и пр...
Не знам селско ли е, но е вбесяващо. И отношението на общината и отношението кьм децата.
П.П.
Все пак една жена му направи място и после го поразпитаха. Заключението беше, че е с дьлга коса, единствено с цел да ги обьркам.
Не знам селско ли е, но е вбесяващо. И отношението на общината и отношението кьм децата.
П.П.
Все пак една жена му направи място и после го поразпитаха. Заключението беше, че е с дьлга коса, единствено с цел да ги обьркам.
За другото - считам твоята постъпка за селска, освен ако на детето не му е било лошо. 