Скрит текст:
Класически номер на селски пиниз е някой да те помоли да му поръчаш нещо с твоята кредитна карта, щото той нямал и удобно да забрави да ти плати поръчката като я доставят. Хем няколко пъти са ми го правили тоя номер и все с един и същи резултат. Просто недоумявам как може да забравят, че дължат и то не малка сума. На мен пред такава наглост ми е неудобно да поставя въпроса, щото миналия път като го повдигнах излязох интересчийка и стисната, демек притеснявам широко скроените личности, които имат желание да се ползват от моите финансови ресурси, пък аз се стискам.
И друга случка, плод на нахалството на колеги отново. Похвалих един хляб, който купих от нашия магазин и тутакси бях учтиво помолена да закупя и на тях. Купих веднъж, не взех пари, хора сме. Но когато категорично отказах да снабдявам редовно с хляб още няколко домакинства /даже и срещу заплащане, не е мое задължение да им пазарувам все пак/ те се изненадаха неприятно. Изобщо недоумявам как може някой да счита, че друг му е длъжен за определено нещо и трябва да ходи да върши чужда работа, като че ли няма свои задължения и отговорности.
И друга случка, плод на нахалството на колеги отново. Похвалих един хляб, който купих от нашия магазин и тутакси бях учтиво помолена да закупя и на тях. Купих веднъж, не взех пари, хора сме. Но когато категорично отказах да снабдявам редовно с хляб още няколко домакинства /даже и срещу заплащане, не е мое задължение да им пазарувам все пак/ те се изненадаха неприятно. Изобщо недоумявам как може някой да счита, че друг му е длъжен за определено нещо и трябва да ходи да върши чужда работа, като че ли няма свои задължения и отговорности.
Чета и си мисля, ние всички, на които се случват подобни неща ли сме си виновни по някакъв начин, прекалено услужливи ли сме, будали ли сме, или по някакво стечение на обстоятелствата около такива като нас се навъртат наглеците?
Ползвала съм за поръчка на обувки от САЩ кредитната карта на колежка. Обувките трябваше да ги имам заради точно определена рокля за особено важен случай. Колежката ми се довери, даде ми всички данни аз да си правя поръчката, но още на другия ден аз й дадох парите със сума отгоре за покриване на дължимата лихва. Седмица след това имах кредитна карта, за да не притеснявам никого, когато ми се наложи.
Имам „приятелка“ (в кавички, защото очевидно само аз съм била с такава нагласа), която често се възползва от услугите ми във всякакъв аспект, поръчва ми да й купувам някакви неща от чужбина, да я извозвам насам-натам, да я консултирам за покупки, товари ме с проблемите си, с хобито си, което аз не приемам, заявила съм го категорично, а насреща – абсолютно нищо с обяснението, че аз сама се оправям. Спрях да я отразявам, гледам че се чуди какво става.
- развитието на случката с "детското такси". 
