Зая, как намери работата. По твоята си спец. ли?
В коя част на града се установихте?
В коя част на града се установихте?
- Публикувана: 21 март 2014, 13:48 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2014, 08:49 ч.
Пролет идва вече, радва й се ЯНУАРСКОТО човече! (52)
зая, мерси за комплимента за дара! кукла е, ама не млъква за миг! вчера й викам "Дара, моля ти се, мамо, затвори за малко тази уста, ей така за разнообразие!" а тя ми отговаря "Мамо, разбери, не мога да я затворя, трябва да говоря цял ден!" детето има норматив 
ох, бубе, дано бързо се оправи Влади! много гадно с този конюнктивит!
люба, чакам за ривиерата!
мацки, я ми кажете какво да дам да Дара за кашлица? нищо друго й няма, но явно теченето на вода от носа онзи ден не мина без последствия. тя досега никога не е кашляла и си нямам и идея какво да я правя. не кашля много, но чат-пат се закашля...
иначе аз изкарах поредната незабравима нощ. ама така е като няма с какво да си отпушиш носа
ох, бубе, дано бързо се оправи Влади! много гадно с този конюнктивит!
люба, чакам за ривиерата!
мацки, я ми кажете какво да дам да Дара за кашлица? нищо друго й няма, но явно теченето на вода от носа онзи ден не мина без последствия. тя досега никога не е кашляла и си нямам и идея какво да я правя. не кашля много, но чат-пат се закашля...
иначе аз изкарах поредната незабравима нощ. ама така е като няма с какво да си отпушиш носа
Елч, Дара е болна ли? Кашлицата от стичане на секрета по носоглъдката ли е?
Ревиерата.....незабравима естествено. Както казах проправи си път към сърцето ми и намери местенце сгушена там. Ще се връщам до безкрай там, обещавам ви го.
Корабът спря на известно разстояние от брега Вилафранче сюр мер. Докато закусвахме наблюдавахме как от върха на кораба спускаха спасителните лодки, с които караха нещо от и към брега. Ние се насочихме към изхода и там ни чакаха тендери за 70човека всеки. След 2-3 минути вече бяхме стъпили в китното и безупречно подредено село. Отново имаше инфотурист, дадоха ни карти и поехме по стръмния склон заобиколени от теменужки и палми, за да хванем рейса към Ница. Там всички те разбират какво им говориш на англ, но винаги отговарят на френски. Аз бях информирана за цената на билета и за това как се валидира. Рейса дойде и ние застанахме до прозореца. Огледахме хората, за разлика от Австрия и Испания те бяха облечени безупречно стилно. Рейсът потегли по крайбрежието, ах тези зелени води, аз както съм влюбена в морето, не откъсвах очи от водата. А къщите....на скалите така добре подредени. Веднага избрах една за своя и имаше мнооого цветя навсякъде. Слизайки от рейса докато вървяхме към плажа на Ница не бях очаровано, но в момента, в който стъпих на алеята и се надвесих над парапета, за да зърна морето, любов от пръв поглед. Поглеждайки по алеята надолу улицата бе пълна с хотели и заведения, хотели и кафета и безкраен плаж и онези пусти зелени води. Седях и не мърдах, гледах, гледах, гледах. След това по малките улички се шмугнахме към катедралата и едно пазарче за цветя, сувенири взехме. Изпратих поздрави от Елч и поехме към рейса за Монако и Монте Карло. През цялото пътуване само си заплювахме къщи и се чудехме колко ли пари трябва да имаш, за да живееш там
Ревиерата.....незабравима естествено. Както казах проправи си път към сърцето ми и намери местенце сгушена там. Ще се връщам до безкрай там, обещавам ви го.
Корабът спря на известно разстояние от брега Вилафранче сюр мер. Докато закусвахме наблюдавахме как от върха на кораба спускаха спасителните лодки, с които караха нещо от и към брега. Ние се насочихме към изхода и там ни чакаха тендери за 70човека всеки. След 2-3 минути вече бяхме стъпили в китното и безупречно подредено село. Отново имаше инфотурист, дадоха ни карти и поехме по стръмния склон заобиколени от теменужки и палми, за да хванем рейса към Ница. Там всички те разбират какво им говориш на англ, но винаги отговарят на френски
. Аз бях информирана за цената на билета и за това как се валидира. Рейса дойде и ние застанахме до прозореца. Огледахме хората, за разлика от Австрия и Испания те бяха облечени безупречно стилно. Рейсът потегли по крайбрежието, ах тези зелени води, аз както съм влюбена в морето, не откъсвах очи от водата. А къщите....на скалите така добре подредени. Веднага избрах една за своя и имаше мнооого цветя навсякъде. Слизайки от рейса докато вървяхме към плажа на Ница не бях очаровано, но в момента, в който стъпих на алеята и се надвесих над парапета, за да зърна морето, любов от пръв поглед. Поглеждайки по алеята надолу улицата бе пълна с хотели и заведения, хотели и кафета и безкраен плаж и онези пусти зелени води. Седях и не мърдах, гледах, гледах, гледах. След това по малките улички се шмугнахме към катедралата и едно пазарче за цветя, сувенири взехме. Изпратих поздрави от Елч и поехме към рейса за Монако и Монте Карло. През цялото пътуване само си заплювахме къщи и се чудехме колко ли пари трябва да имаш, за да живееш там
ех, Люба, с голям кеф те четох! навремето и ние изкарахме една седмица на френската ривиера и по същия начин гледахме разни къщета, а мм при всеки нов град, който посещавахме решаваше, че там иска да живее 
обаче аз съм си твърда фенка на Ница, някак о-непретенциозна ми е, Кан и Монако са ми твърде снобарски.
иначе Дара преди 2 дни имаше един ден с течащо носле. После спря и сега не й тече, но тази сутрин се събуди пресипнала и няколко пъти се е закашляла от сутринта. Още й е странен гласът и понеже и аз едва говоря и дишам и т.н. и ведага реших, че се разболяла, знам ли.
обаче аз съм си твърда фенка на Ница, някак о-непретенциозна ми е, Кан и Монако са ми твърде снобарски.иначе Дара преди 2 дни имаше един ден с течащо носле. После спря и сега не й тече, но тази сутрин се събуди пресипнала и няколко пъти се е закашляла от сутринта. Още й е странен гласът и понеже и аз едва говоря и дишам и т.н. и ведага реших, че се разболяла, знам ли.
Аааааа, Люба, напълни ми душата! 
Благодаря за страхотния разказ! 
Пътуванията са прекрасно нещо, може би единственото нещо, което се купува с пари и от което остават ярки спомени за цял живот. Един жокер за Рим и Колизеума - там винаги има километрични опашки на касите и много хора се отказват, само като видят. Но има една карта - казва се Рома Пас, с която се ползват отстъпки при посещения на културни обекти и музеи в цял Рим, ние си я взехме, заради Вила Боргезе, а тя се оказа супер полезна карта, защото като отидохме до Колизеума, видяхме, че има два входа - един за туристи с Рома Пас (празен - 2ма човека пред нас) и един за останалите (фраш с народ, сигурно 150 човека поне). Не мога да ви опиша колко бяхме щастливи, всички се изредиха да ми благодарят, че съм ги накарала да си купим картите. 
Не важат само за Ватикана, защото там се води отделна държава. Еееех, че ме върна и ти в спомени. Пак ще ида. 
Елч, ако не кашля много често и дълбоко, не е необходимо да даваш нещо. Най-вероятно е от секрета в нослето. Чай от мащерка го дават откашлечно. Предполагам ще мине бързо, Зори още буха по малко, хем колко време мина, но нищо не съм й давала. Ти как си?
Бубе, така е, децата са жертви на възпитанието на възрастните. Те копират моделите в семейството, а когато няма кой да се занимава с тях, виреят по собствено осмотрение и резултатите са налице. Радвай се, че са ви далече и се зареждай с търпение, когато гостува...
Благодаря за страхотния разказ! Пътуванията са прекрасно нещо, може би единственото нещо, което се купува с пари и от което остават ярки спомени за цял живот. Един жокер за Рим и Колизеума - там винаги има километрични опашки на касите и много хора се отказват, само като видят. Но има една карта - казва се Рома Пас, с която се ползват отстъпки при посещения на културни обекти и музеи в цял Рим, ние си я взехме, заради Вила Боргезе, а тя се оказа супер полезна карта, защото като отидохме до Колизеума, видяхме, че има два входа - един за туристи с Рома Пас (празен - 2ма човека пред нас) и един за останалите (фраш с народ, сигурно 150 човека поне). Не мога да ви опиша колко бяхме щастливи, всички се изредиха да ми благодарят, че съм ги накарала да си купим картите. Не важат само за Ватикана, защото там се води отделна държава. Еееех, че ме върна и ти в спомени. Пак ще ида. Елч, ако не кашля много често и дълбоко, не е необходимо да даваш нещо. Най-вероятно е от секрета в нослето. Чай от мащерка го дават откашлечно. Предполагам ще мине бързо, Зори още буха по малко, хем колко време мина, но нищо не съм й давала. Ти как си?
Бубе, така е, децата са жертви на възпитанието на възрастните. Те копират моделите в семейството, а когато няма кой да се занимава с тях, виреят по собствено осмотрение и резултатите са налице. Радвай се, че са ви далече и се зареждай с търпение, когато гостува...
амнезия, в "икеа" има готови и много евтини. освен това в големите мебелни магазини също има, тип "лабиринт", "зона", както и в "мосю броколаж" и т.н. иначе сега се сещам за един магазин около женския пазар, по линията на трамвая, както и по раковска. може да видите и в по-големите магазини за платове.
буби, аз се чувствам все едно цялата ми глава е една огромна буца заради това, че не мога да си отпуша носа. ушите ме болят от запушването, глъхнат ми, пукат, абе пълен ужас. ако имаше как да си отпуша носа хич нямаше да съм зле, ама така направо бера душа.
буби, аз се чувствам все едно цялата ми глава е една огромна буца заради това, че не мога да си отпуша носа. ушите ме болят от запушването, глъхнат ми, пукат, абе пълен ужас. ако имаше как да си отпуша носа хич нямаше да съм зле, ама така направо бера душа.
Елч, и обикновени инхалации с кърпата на главата много ще те облекчат. Може да запариш лайка с една с.л. хлябна сода. Ако имаш евкалиптово масло можеш да капнеш капка две в тенджерата и тогава да дишаш, много помага. Казвам го от опит, защото нали преди два месеца се задръстих ужасно и си докарах синузит, та това наистина ме облекчаваше много.
Люба, права си, 4 часа не стигат изобщо.
Люба, права си, 4 часа не стигат изобщо.
Черешката- Монако и Монте Карло. Изкачихме безбройните стъпала, за да стигнем до двореца на Принца на Монако. Както се сещате бяха наредени едни джипове и лимузини. Минахме по една пътечка и се озовахме в една екзотична градина, която разкрива невероятна гледка през всяка крачка, от високото виждахме едно частно пристанище с пригледно подредени яхти. На едната имаше въртолеееет.
Градините бяха разкошни, фонтани бълбукаха, а аз се оглеждах в синьо зелените им води. Присядахме на пейките за снимка и припкахме жадни за още и още. Настроението ни се разваляше с всеки изминал час, защото предстоеше последната нощ на кораба, всичко мина в миг. Все едно се бяхме качили вчера( обикновено последните дни нямам търпение да се прибера, нооо този път не)
Решихме да вземем рейс до Казиното, кафе дьо Пари- снобарщина. Снимахме се с Ферарита и Ламборгинита. И хоп озовахме се в едно казино( да отидеш там и да не играеш... все едно не си ходил), аз избрах машината, а мм игра. Е, спечелихме 270€, невероятно, нали.
Взехме парите и газ да ни няма. Качихме се на рейса за Вилафранче и омърлушени и изморени от емоции се върнахме на кораба.
Следващият ден бе уморителен, много, много. Освободихме каютата в 8, а до 17ч се мотахме на кораба. Нещастни и впечатлени. Когато слезнахме в Савона не ни се видя толкова негостоприемна, както в първата ни среща. С тежкия куфар вървяхме по главната улица влизахме във всеки магазин за подаръци.
Стигнахме до гарата, а после до летището. Имахме 4-5 часа в чакане и най-сетне кацнахме у дома. Не бях спала цяла нощ и бях труп, пльоснах се на моето легло и сега лежа на моя диван. Отново щастлива Прегръщам ви и планувам следващи емоции.
Къде ще сте по майските празниците?
Градините бяха разкошни, фонтани бълбукаха, а аз се оглеждах в синьо зелените им води. Присядахме на пейките за снимка и припкахме жадни за още и още. Настроението ни се разваляше с всеки изминал час, защото предстоеше последната нощ на кораба, всичко мина в миг. Все едно се бяхме качили вчера( обикновено последните дни нямам търпение да се прибера, нооо този път не)
Решихме да вземем рейс до Казиното, кафе дьо Пари- снобарщина. Снимахме се с Ферарита и Ламборгинита. И хоп озовахме се в едно казино( да отидеш там и да не играеш... все едно не си ходил), аз избрах машината, а мм игра. Е, спечелихме 270€, невероятно, нали.
Взехме парите и газ да ни няма. Качихме се на рейса за Вилафранче и омърлушени и изморени от емоции се върнахме на кораба.
Следващият ден бе уморителен, много, много. Освободихме каютата в 8, а до 17ч се мотахме на кораба. Нещастни и впечатлени. Когато слезнахме в Савона не ни се видя толкова негостоприемна, както в първата ни среща. С тежкия куфар вървяхме по главната улица влизахме във всеки магазин за подаръци.
Стигнахме до гарата, а после до летището. Имахме 4-5 часа в чакане и най-сетне кацнахме у дома. Не бях спала цяла нощ и бях труп, пльоснах се на моето легло и сега лежа на моя диван. Отново щастлива
Прегръщам ви и планувам следващи емоции. Къде ще сте по майските празниците?
Елч, тантум верде - за смучене. Много съм доволна от тях при кашлица, леки възпаления и т.н.
Амнезия, има една пресечка на Стамолийски, след като пресечеш Ботев, по път към Св. Неделя. Пада се или първата, или втората пряка - ако не се лъжа се казва "Цар Самуил". Магазинът е много голям и цените са убийствено яки. Пердетата се предават на килограм, а не на метър. Разнообразие имаш, вътре продават и дрехи в този магазин. Италиански е някакъв. Всички пердета удома са от там. Тънките пердета ми излизат за около 30-40лв, а дебелите за около 80, което сравнение с другите магазини, беше двойно по-скъпо.
Амнезия, има една пресечка на Стамолийски, след като пресечеш Ботев, по път към Св. Неделя. Пада се или първата, или втората пряка - ако не се лъжа се казва "Цар Самуил". Магазинът е много голям и цените са убийствено яки. Пердетата се предават на килограм, а не на метър. Разнообразие имаш, вътре продават и дрехи в този магазин. Италиански е някакъв. Всички пердета удома са от там. Тънките пердета ми излизат за около 30-40лв, а дебелите за около 80, което сравнение с другите магазини, беше двойно по-скъпо.
аа, бубе, как двойно. аз миналата година се убих да търся пердета за спалнята ни. търсех най-обикновени чисто бели изчистени пердета. когато ги открих направо ми приседна - излизаха над 500 лв. но да живее икеа - за 20 лв. си имаме перфектни пердета, точно каквото исках
буби, днес съм решила да се впусна в инхаациите, макар хич да не ми е ясно как се правят. колко топла трябва да е водата? четох, че не трябва да е вряла, ама после престава да излиза пара
иначе да ти се оплача дара от 2 дни се е сетила за вилата и непрестанно повтаря "искам на вилата. аз ще правя балончета, а зори ще ги пука. и бебе митко ще е там, той вече е пораснал, но аз ак ще го гъделичкам!" и това по 300 пъти на ден! пришка ми излезе на езика да обяснявам как сега е още студено. вчера й давам един наръч морковени пръчици, след 20 минути гледам продължава да го държи. питам я "защо не си ядеш морковите?" а тя ми казва "пазя ги за зори като идем на вилата!"
иначе да докладвам снощи към 1 ч. благополучно след китайското мъчение "мед в носа" успях да си отпуша едната си ноздра и да заспя. спах 4 ч., но това си е постижение със запушен нос
буби, днес съм решила да се впусна в инхаациите, макар хич да не ми е ясно как се правят. колко топла трябва да е водата? четох, че не трябва да е вряла, ама после престава да излиза пара
иначе да ти се оплача дара от 2 дни се е сетила за вилата и непрестанно повтаря "искам на вилата. аз ще правя балончета, а зори ще ги пука. и бебе митко ще е там, той вече е пораснал, но аз ак ще го гъделичкам!" и това по 300 пъти на ден! пришка ми излезе на езика да обяснявам как сега е още студено. вчера й давам един наръч морковени пръчици, след 20 минути гледам продължава да го държи. питам я "защо не си ядеш морковите?" а тя ми казва "пазя ги за зори като идем на вилата!"
иначе да докладвам снощи към 1 ч. благополучно след китайското мъчение "мед в носа" успях да си отпуша едната си ноздра и да заспя. спах 4 ч., но това си е постижение със запушен нос
Хаххаха, Елч, хубаво ги пази Дара морковите, ако Зори е наблизо няма да останат! Ееех, и аз се сещах за лятното ни приключение на Батак, скоро ми се мерна една снимка, на която държа Дара и Зори на ръце да видят един гущер, много хубаво беше!!!
Иначе за инхалациите, ще ти кажа аз как ги правя. Слагам една тенджера с вода да заври, сипвам в нея лайка и слагам 1 с.л. хлябна сода. Свалям от котлона и още, докато водата е вряла и излиза най-много пара мятам една хавлия и се навеждам над тенджерата. Последния път си капвах и масло от евкалипт, много отпушва. По 1-2 капки. Най-ефективна е инхалацията, докато водата е много вряла, защото точно парите отпушват носа. Аз стоя десетина минути над тенджерата, после вече изпаренията намаляват. Като си дръпнеш главата от тенджерата, си завий лицето с хавлията и постой така завита, за да не ти се изстуди веднага лицето и носа.
Иначе за инхалациите, ще ти кажа аз как ги правя. Слагам една тенджера с вода да заври, сипвам в нея лайка и слагам 1 с.л. хлябна сода. Свалям от котлона и още, докато водата е вряла и излиза най-много пара мятам една хавлия и се навеждам над тенджерата. Последния път си капвах и масло от евкалипт, много отпушва. По 1-2 капки. Най-ефективна е инхалацията, докато водата е много вряла, защото точно парите отпушват носа. Аз стоя десетина минути над тенджерата, после вече изпаренията намаляват. Като си дръпнеш главата от тенджерата, си завий лицето с хавлията и постой така завита, за да не ти се изстуди веднага лицето и носа.
Препоръчани теми