Къде да си намеря половинка

   Е, нали в съседната тема усилено се нищи как съвременните мъже не можели да си намерят сериозна жена – демек, жена, която да успява да поддържа романтичните им представи и копнежи и да е съвършената дама; повечето жени им се стрували прекалено директни и напористи, та затова били сами. Ето, значи има равновесие, стига тези елементи да се срещнат – дамите мечтаят за кавалер в рицарски доспехи, мъжете пък – за своята Дулсинея (това поне на теория).

   Аз отдавна съм off-the-market, ако ме разбираш, така че не знам дали разсъжденията ми са приложими към действителността – а и Слава Богу, че не съм свободна, че, като гледам, стоката, предлагана на пазара, е масово я застояла, я червива, я с наченки на вмирисване, я с необосновано завишена цена, с оглед предлаганото качество...

  Защо?



Какво толкова се случва в тези нови времена и кога са настъпили? Към какво трябва да се приспособявате?

И зависи кой как разбира "живеенето добре".

Някои хора доста неумело си играят с думата еманципация, без въобще да знаят значението й. Еманципация не означава жената да си плаща сметката и да носи торбите с покупките. Все по такива поводи чувам тази дума, а не когато става въпрос за гласуване на избори, например.

Е а кво значи - равнопоставеност само в правата, а всички задължения за мъжа:) жените често заемат и високи позиции, като изместват мъжете не непременно с качества, а с напористост, безогледност или по най-простия начин - като се свалят с най-големия шеф:) и така хем вземат повече пари от много мъже, хем да не плащат и сметките:) Хитро:)

А си помислете например какви са шансовете за започване на работа на едно 20-годишно момиче и на едно 20-годишно момче, като изключим тежка физическа работа. Момичето веднага биха го взели на сума ти места, и за продавачка, и за секретарка, и за фронт-офис - в банка или другаде, където има работа с клиенти, за промоутърка и за кво ли не... а момчето няма никакъв шанс. А и като млад специалист с висше биха предпочели момичето. Ми че то и аз като търсех хора за отдела, взех момиче, счита се, че е много по-подходящо, по-съвестни са, по-изпълнителни, повече се стараят, това е масовият стереотип на мислене у работодателите:)
И после това 20 - годишно момче като излезе с мацка, да трябва да плати сметката, а после и таксито. Ми че той едва има пари за хляб! Сигурно мацката изкарва много повече от него. Това е ужасно несправедливо.
Друга работа е когато мъжът вече се е реализирал в живота, ето сега на тази възраст ако изляза с дама, няма и да се замисля да платя сметката и в Шератон и където и да е, само че сега не излизам по такива срещи, защото отдавна съм женен, а пък с жена ми като бяхме гаджета, нямах тези възможности, които имам сега и всеки си плащаше или пък който се случи да има пари. И тя ме е черпила много пъти. Ако тя очакваше всеки път аз да плащам и да има кви ли не капризи, нямаше да стане работата.

Най-най-най високите позиции само, директори на големи фирми, политици, баш - баш шефове, съм съгласен, че са повече заети от мъже, но колко хора са на такива позици - 0,01% от населението. Средните шефски позиции обаче масово са заети от жени. И май като се замисля повечето жени, които аз познавам, изкарват повече пари и от мъжете си, и от средностатистическия мъж.

От миналата седмица загледах тази тема. Въпросът е "къде", а не каква да е половинката. Всеки човек е различен, има различни вкусове и т.н. няма смисъл да описвам  типове хора и предпочитания.. Затова си мисля, че може да се направи организация по градове , а за София по-удобно би било по райони. Да се каже ден и час и място  и хората да се харесат очи в очи. За някои нещата ще се получат за други не, но поне могат да разширят приятелският си кръг. Аз съм семейна, но покрай мен се намират свободни хора и виждам, че е трудно да намерят сродната си душа. Особенно когато са  30, 40 годишни, изгорила ги е някоя и друга любов, а живота ги е понамачкал, и се доверяват все по рядко. Може да не съм права, и че нещата могат да бъдат по-възвишени, някак ангелски,  някой принц на бял кон да целуне жабата и да стане принцеса. Според мен трябва да се подходи в началото практично- да се срещнат търсещите , пък те ще намерят своето. Сигурно е лесно отстрани да се дава акъл, но като чувам тези уредени срещи със спеаддата, или сайтове за запознанства не дават резултат. Тъй се хващайте момичета за всеки град си определете среща, пък мъжете ще додат. Все ще се намерят съфорумки, които да ги информират. А аз не намирам нищо странно и срамно в такава среща, така и така вече са ви обсъдили колеги и роднини на тази тема.  П.с. аз съм от Плевен и имам свободен мъж. Знам как звучи отстрани, но без инициативност нещат не се променят! Успех желая на всички и следващият път да сте с половинки!!!

   О, повярвай ми, еманципацията в най-чистия и́ вид е доста крайно нещо. Има жени-феминистки, които, например, отричат секса, тъй като го възприемат като част от инструментите за контрол на мъжа, не поддържат външния си вид, буквално изглеждат като момчета и т.н. Живяла съм известно време в Щатите и на такива неща съм се нагледала, че...

Коя е тая съседна тема?

Мисля че жените са мечтаели за рицаря на бял кон в 15-17 век(тогава доспехите са стрували много както и добър кон).Сега мечтаят за мъж в  костюм Scabal   каращ бугати и като върви да падат стотачки от джоба му,а той да не се навежда да ги взима, защото са трохички за него.

 

   Цък – прочети заглавната публикация.

Мерси.

Лелее, аз ще я прегледам тези дни по-подробно, ама вие разбрахте ли къде са тея сериозни, самотни и улегнали мъже.  Че и няколко. 

Я по-добре сподели мъжете за какви жени си мечтаят. Освен, ако не си по-наясно с мечтите на жените, де.

   Ооо, той, Ванко, само този въпрос чакаше – сега ще се развихри... Сещам се в една друга тема какви щуротии беше писал по въпроса.

Значи знае за какво мечтаят мъжете, така ли?! 

Аз се запознах със съпруга ми в един сайт за запознанства- елмаз мисля че беше.През далечната вече 2004 година.Запознахме се на 11.08., на 26.08 станахме гаджета и на 3.09 вече живеехме заедно.И така вече почти 10 години.Имаме едно прекрасно дете, борим се за второ и мога да кажа , че сме щастливи от първия ден до сега.Тогава аз бях на 21 , той на 26 и изобщо не съм си представяла, че нещата ще се развият до тук, но съм доволна и никога не бих променила нещо във връзката ни дори да имах тази възможност.Мисля че все още има свестни хора в тези сайтове и може би някой там те чака без да подозираш.

   Има доста детайлна представа даже; резюмирано от темите, в които съм попадала на негови мнения – да е голяма мръсница в леглото, обичаща риминга и сексуалните експерименти, да готви, да му пере гащите и да чисти, 'щото той тези неща никога нямало да ги прави, минимум 1.70, с дълга коса и манекенска физика, да не пуши, с чувство за хумор – е, стига толкова, изброих само малка част от изискванията, останалата той ще си я каже, като се появи.