Добре, де, а на дамите със сериозните приятелства с мъже някога случвало ли им се е половинката да не одобрява? Както и обратното – някой господин от компанията се хваща с друга жена, непозната за приятелите му, и постъпателно се долавя от околните, че се отдалечава от приятелския колектив? 
Моля за честни отговори, да не скокнете сега с: "Моите приятели държат на хората около себе си и не биха се оставили половинките да им влияят.", 'щото това звучи доста клиширано и реалността е малко по-различна.
Моля за честни отговори, да не скокнете сега с: "Моите приятели държат на хората около себе си и не биха се оставили половинките да им влияят.", 'щото това звучи доста клиширано и реалността е малко по-различна.На мене ми се е случвало. И в едната, и в другата посока. Приятелка на "само приятел", който никога не е криел възхищениет сиот мен, си го е "прибирала при себе си". И това не е единичен случай и не винаги аз съм била в основата на нещата. Случвало се е и в семейството на родителите ми - съпруги да развалят бързо или постепенно семейни приятелства, заради по-привлеклни други съпруги.
Случва се и на други мои познати. Не съм останала с впечатлението, че аз съм някакъв особен случай в това отношение. Не мисля, че НА МЕН ми е невъзможно да имам приятел мъж, а че такова приятелство е много трудно и много рядко.
Като малка не съм си играла с момчетата, а с кукли.
Просто вече обясних, че не вярвам в приятелствата между мъж и жена и не поддържам такива, както и човекът до мен. Когато сме се избирали, явно сме гледали да сме с еднакви разбирания по някои базови въпроси, за да не си късаме нервите в последствие. 
? 
