- Публикувана: 27 март 2014, 23:28 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2014, 17:53 ч.
Къде да си намеря половинка
Аз пък дълбоко вярвам в такова приятелство, може би защото от малка съм си играла с момчета. И днес имам приятели мъже, при това доста близки. Някои от тях ми споделят доста лични неща с мен. Също са се отзовавали на помощ в доста неприятни за мен моменти. Естествено имало е и такива, които са показвали и друг интерес и затова с тях не поддържаме вече близки взаимоотношения. Това става ясно доста бързо, повечето мъже време не губят в чудене. А и такива мними приятели автоматично изчезват, когато имаш сериозна връзка с някой.
Просто има един момент на някакво междуполово напрежение, когато всеки се опитва да разбере дали има и нещо друго освен приятелството и когато стане ясно или премине този момент, остават някакви по-трайни взаимоотношения на база общи интереси.
Просто има един момент на някакво междуполово напрежение, когато всеки се опитва да разбере дали има и нещо друго освен приятелството и когато стане ясно или премине този момент, остават някакви по-трайни взаимоотношения на база общи интереси.
Не виждам как такива приятелства биха оцелели в условията на една сериозна връзка, в която е въвлечен един от двамата приятели (независимо дали е мъжът или жената).
Колко трябва да е близко това приятелство, че да попречи на връзката на единият
?Най-близките ми приятели са мъже. Ако приятелят ми каже, че това му е проблем, лошо му се пише
.Аз също мисля, че приятелството между необвързан мъж и необвързана жена е трудна работа.
По мои лични наблюдения в някакъв момент мъжът показва, че само пиене на кафе не му е интересно - казано прозаично, а всъщност е предложене романтично.
Дори и да се уговарят, че приятелството им е ценно и искат да си го запазят такова, каквото е, мъжът лека-полека губи интерес и се отдалечава.
Приятели за футбол и бира има достатъчно.
Още по-сложно е, когато в приятелството трябва да се споделя и одобрява и от трети (може и четвърти) човек. Особено, ако "само приятелката" е доста по-атрактивната и като поведение, и като външност.
Не е невъзможно, и едната опция, която дава шанс да се развие просто приятелство между мъж и жена, това са семейните приятели или "приятелите на мъжа ми са и мои приятели". Но личните ми приятели мъже, които съм имала преди връзката, обикновено с времето окапват.
По мои лични наблюдения в някакъв момент мъжът показва, че само пиене на кафе не му е интересно - казано прозаично, а всъщност е предложене романтично.
Дори и да се уговарят, че приятелството им е ценно и искат да си го запазят такова, каквото е, мъжът лека-полека губи интерес и се отдалечава.
Приятели за футбол и бира има достатъчно.
Още по-сложно е, когато в приятелството трябва да се споделя и одобрява и от трети (може и четвърти) човек. Особено, ако "само приятелката" е доста по-атрактивната и като поведение, и като външност.
Не е невъзможно, и едната опция, която дава шанс да се развие просто приятелство между мъж и жена, това са семейните приятели или "приятелите на мъжа ми са и мои приятели". Но личните ми приятели мъже, които съм имала преди връзката, обикновено с времето окапват.
Добре, де, а на дамите със сериозните приятелства с мъже някога случвало ли им се е половинката да не одобрява? Както и обратното – някой господин от компанията се хваща с друга жена, непозната за приятелите му, и постъпателно се долавя от околните, че се отдалечава от приятелския колектив? Моля за честни отговори, да не скокнете сега с: "Моите приятели държат на хората около себе си и не биха се оставили половинките да им влияят.", 'щото това звучи доста клиширано и реалността е малко по-различна.
Питам ви, защото знам за поне 20-ина такива случаи, в които се стигна до разрив в отношенията между дългогодишни приятели, поради наличието на неодобряваща трета страна. Иначе, аз този "проблем" в своята собствена връзка никога не съм го имала, понеже, както поясних, с любимия нямаме склонността към близки приятелства със срещуположния пол.
Моля за честни отговори, да не скокнете сега с: "Моите приятели държат на хората около себе си и не биха се оставили половинките да им влияят.", 'щото това звучи доста клиширано и реалността е малко по-различна.Питам ви, защото знам за поне 20-ина такива случаи, в които се стигна до разрив в отношенията между дългогодишни приятели, поради наличието на неодобряваща трета страна. Иначе, аз този "проблем" в своята собствена връзка никога не съм го имала, понеже, както поясних, с любимия нямаме склонността към близки приятелства със срещуположния пол.
Не ми се е случвало да се откъсне някой мой приятел, защото си е хванал гадже, случало се е да се виждаме по-рядко, което е нормалното. Аз ознавам приятелките на моите приятели. Да, случвало се е да ревнуват от мен, случвало се е и аз да ревнувам, и любимият ми да ревнува от приятелите ми, но това не е ли в рамките на нормалното? Като се запознаете и излизате заедно нещата се успокояват. Иначе и на мен има една бивша приятелка на моя, с която са приятели и която изобщо не ми е приятна и не само, че ревнувам от нея, но ми е и гадна човек, но никога не бих казала "не искам да се виждаш с нея". Просто му казвам, че ревнувам, той гледа да ме успокоява с поведението си. Друг е въпросът, че обикновено сме всички заедно, когато се виждаме. За мен това са си нормални неща, някаква ревност също. Но не бих търпяла някой да ми забранява да се виждам с приятелите си или аз да тръгна да задушавам някого, защото ревнувам.
Не знам, това просто показва колко различни сме хората. 
Ако приятелят ми недвусмислено ми покаже, че присъствието на дадена персона около мен му е неприятно, да, аз бих прекратила контакта, без да се замисля, или, най-малкото, бих го ограничила, ако крайното отдалечаване е невъзможно по определени причини, например – колеги сме с въпросния човек. Това нито би ме накарало да се чувствам притисната, нито задушена. Знам, че и той с готовност би направил същото за мен. Защо е необходимо двамата партньори да си дават поводи за ревност и да си тикат в лицата един на друг трети хора, които са им неприятни? 
Не бих поддържала връзка с бивше мое гадже. Като късам, късам всичко и завинаги.
Ако приятелят ми недвусмислено ми покаже, че присъствието на дадена персона около мен му е неприятно, да, аз бих прекратила контакта, без да се замисля, или, най-малкото, бих го ограничила, ако крайното отдалечаване е невъзможно по определени причини, например – колеги сме с въпросния човек. Това нито би ме накарало да се чувствам притисната, нито задушена. Знам, че и той с готовност би направил същото за мен. Защо е необходимо двамата партньори да си дават поводи за ревност и да си тикат в лицата един на друг трети хора, които са им неприятни? Не бих поддържала връзка с бивше мое гадже. Като късам, късам всичко и завинаги.
Да, наистина сме различни...А по същия начин ли би реагирала ,а ко той не хареса най-добрата ти приятелка, например? Би зарязала приятелката си? Или примерно роднина? Защото за мен някои от тези хора са ми по-близки от близки роднини.
Аз наистина не бих си позволила да казвам на когото и да е било с какви хора да общува, както не бих позволявала и на мен някой да ми каже. Би ми било много странно, ако някой ми заяви "тази приятелка ми е неприятна, онзи ти приятел не ме кефи".
Иначе бившата му е изключително неприятна личност. Тя е точно от типа хора, които са много привилегировани, винаги са били, и обичат да имат "the upper hand" във връзките си. Да излизат с хора, по-ниски от тях, които да унижават. Сега излизаше с някакво младо момче французин, за когото разправяше как не бил наред и тн, а момчето очевидно е с психически проблем (има халюционации и прочее, според мен направо шизофрения може да има). И тази тъпа лигава дрисла излиза с него, тотално се възползва, че момчето не е добре и го одумва с насмешка. Абе много ми е гнусна. Това може би е единственото, което не харесвам на моя човек ---как е могъл да обича и да бъде с такава натура.
Аз наистина не бих си позволила да казвам на когото и да е било с какви хора да общува, както не бих позволявала и на мен някой да ми каже. Би ми било много странно, ако някой ми заяви "тази приятелка ми е неприятна, онзи ти приятел не ме кефи".
Иначе бившата му е изключително неприятна личност. Тя е точно от типа хора, които са много привилегировани, винаги са били, и обичат да имат "the upper hand" във връзките си. Да излизат с хора, по-ниски от тях, които да унижават. Сега излизаше с някакво младо момче французин, за когото разправяше как не бил наред и тн, а момчето очевидно е с психически проблем (има халюционации и прочее, според мен направо шизофрения може да има). И тази тъпа лигава дрисла излиза с него, тотално се възползва, че момчето не е добре и го одумва с насмешка. Абе много ми е гнусна. Това може би е единственото, което не харесвам на моя човек ---как е могъл да обича и да бъде с такава натура.
Много ми е трудно да отговоря на въпроса ти с лаконичното "да" или "не", макар да не обичам да разтягам и винаги да предпочитам категоричността в изказа.
Това е така, защото всеки води различен начин на живот и има различна потребност по отношение честотата на срещите с приятелите си. Ние с моя човек, например, сме от хората, водещи по-затворен начин на живот, като се виждаме сравнително рядко с приятелите си. Освен това, през отделните периоди от живота си кръгът ми от приятели е бил съвсем различен, сменящ се с възрастта и с моето личностно израстване като човек. Това е така, защото хората не сме статични същества, неподлежащи на промяна и смяна на интересите и предпочитанията си. Та, мисълта ми е, че за мен няма нищо драматично в това едно приятелство да се прекъсне – естествено, ти сам трябва да вземеш това решение, няма как някой да ти поставя ултиматуми.
Това е така, защото всеки води различен начин на живот и има различна потребност по отношение честотата на срещите с приятелите си. Ние с моя човек, например, сме от хората, водещи по-затворен начин на живот, като се виждаме сравнително рядко с приятелите си. Освен това, през отделните периоди от живота си кръгът ми от приятели е бил съвсем различен, сменящ се с възрастта и с моето личностно израстване като човек. Това е така, защото хората не сме статични същества, неподлежащи на промяна и смяна на интересите и предпочитанията си. Та, мисълта ми е, че за мен няма нищо драматично в това едно приятелство да се прекъсне – естествено, ти сам трябва да вземеш това решение, няма как някой да ти поставя ултиматуми.
Добре, де, а на дамите със сериозните приятелства с мъже някога случвало ли им се е половинката да не одобрява?
При нова връзка неизбежно личните контактите намаляват, създават се нови или се поддържат по-често само с определени хора от единия или другия кръг. Ние поддържаме отношения с почти всички, но не толкова често.
Ако съпругът ми ревнуваше от мъжките приятелства, предполагам щеше да си остане една авантюра. И обратното.
Добре, де, а на дамите със сериозните приятелства с мъже някога случвало ли им се е половинката да не одобрява? Както и обратното – някой господин от компанията се хваща с друга жена, непозната за приятелите му, и постъпателно се долавя от околните, че се отдалечава от приятелския колектив? Моля за честни отговори, да не скокнете сега с: "Моите приятели държат на хората около себе си и не биха се оставили половинките да им влияят.", 'щото това звучи доста клиширано и реалността е малко по-различна.
Питам ви, защото знам за поне 20-ина такива случаи, в които се стигна до разрив в отношенията между дългогодишни приятели, поради наличието на неодобряваща трета страна. Иначе, аз този "проблем" в своята собствена връзка никога не съм го имала, понеже, както поясних, с любимия нямаме склонността към близки приятелства със срещуположния пол.
Моля за честни отговори, да не скокнете сега с: "Моите приятели държат на хората около себе си и не биха се оставили половинките да им влияят.", 'щото това звучи доста клиширано и реалността е малко по-различна.Питам ви, защото знам за поне 20-ина такива случаи, в които се стигна до разрив в отношенията между дългогодишни приятели, поради наличието на неодобряваща трета страна. Иначе, аз този "проблем" в своята собствена връзка никога не съм го имала, понеже, както поясних, с любимия нямаме склонността към близки приятелства със срещуположния пол.
Да, случвало ми се е нещо такова
. Приятелки на мои приятели са ревнували от мен, но в рамките на нормалното. Ако някоя каже на приятеля си, че не иска той да се вижда повече с мен, определено ще ми е неприятно, но чак до там не се е стигало.На мен ми е много интересно следното, защо някой си мисли, че мъжът първо ще скочи на някоя, която му се води само приятелка ? Ако ви притеснява някоя приятелка на мъжа ви, няма ли повече да ви притеснява, ако той работи и прекарва много време сред жени, където би било много по-вероятно да завърже някоя ?