Продуцент: Керем Чатай
Режисьор: Али Билгин
Сценаристи: Едже Йоренч и Мелек Генчолу
Музика: Тойгар Ъшъклъ
Жанр: Драма
Яман, който живее в едно от предградията на Истанбул - Тозлудере, си навлича големи неприятности на главата заради по-големия си брат. До този ден Яман за да промени съдбата си полага усилия да бъде отличен ученик, но в тази нощ той се запознава с престъпността. И чистото досие на Яман се опетнява. В мига в който е загубил всичките си надежди се запознава с адвокат Селим Серез. Селим вижда, че зад калта с която се е замърсил Яман стои един многообещаващ млад мъж. Той вижда, че Яман колкото и да се мъчи да стои далеч от белята, все повече затъва и понеже той му напомня за него самия като млад, адвокатът решава да не позволи историята на това момче да приключи зад решетките.
Отначало Яман не взема насериозно предложението на богатия адвокат Селим Серез, защото си мисли, че това не може да се осъществи. Но когато се връща вкъщи, разбира, че впоследствие на случилите се събития вече не може да продължи живота си оттам, където го е оставил. Гласовете от бедната къща се извисяват и още веднъж достигат до Селим. Яман този път няма да откаже предложението на Селим, който заради лошите събития влезе в живота му и през вратата, която той открехна за него, той ще направи крачка към един много различен свят.
Яман макар и да знае, че в живота не се случват чудеса, няма друг шанс освен този да влезе през тази врата. Яман с тежестта на миналото на гърба си, сред непознати хора го очаква много по-труден живот от този в Тозлудере ...
Вграждане на субтитрите в торента: ivva
1-50 тема
Тема 51 Тема 52 Тема 53 Тема 54 Тема 55 Тема 56 Тема 57 Тема 58 Тема 59
Архив на темите на сериала от времето, когато е излъчван в Турция
Превод: Лили (LiLisy)
Интервю със Серенай за "Elle" 01/2014
Превод: Ани (Aniska)
Интервю с Мине за "InStyle" 02/2014
Превод: Лили (LiLisy)
Интервю с Метин за "Marie Claire" 01/2014
Превод: Ани (Aniska)
Колко ли по-хубав може да е Ча
И от дългата дискусия - уши, ръце, глава
На Ивето музата взе, че избегА
Днес гледаме си Ча под лупа
и пак сърцата ни разтупа.
Първо бяха ушните му миди,
други като тях никой никъде не може види.
да ги погалим всички тук сме изкушени.
Извивката им е прецизна,
направени сякаш от ръка капризна.
Припаднахме по тез уши невероятни
и продължихме със неща още по-приятни.
Взряхме се в красивото чело,
пише по бръчиците се гадаело,
Той спокоен ли е или лют,
и решихме – всичко му е абсолют.
Тъй със смях и веселба,
Ренка драсна пак хвалба.
Ръцете му написа са прекрасни,
а ние всички- да, съгласни.
Ръцете дето галят и разтапят,
в грешни мисли ни потапят.
Формата им е перфектна,
под тях стоманата дори омекна…
А дланите са толкоз силни,
и нежни са, и са стабилни.
Пръстите му дълги и красиви,
и гъвкави кат котки диви.
Пууууу, как човек да не завиди
и наум да не обиди,
там тая късметлийка,
дет грабна туй съвършенство на тепсийка….