Детето и следващата връзка?

Напълно разбирам притесненията ти.Аз имам син от предишен брак/мъжът ми почина/,сега от 1г съм с друг мъж.Бяхме гаджета  8м,преди да решим да живеем заедно.В началото на връзката не запознах детето с приятелят ми,това стана,когато видях неговата готовност да направи опит да приеме и малкия.Живеем заедно от почти 6м.Трудно е за всички,за мен,да свикна ,че има още един родител за детето.За партньора ми,да свикне с отговорността и отношението към едно малко дете.За детето,естествено,новият човек у дома.Но с времето нещата идват по местата си.Сега виждам в мъжа си много по-голямо желание и радот да се грижи за детето ми,трябваше му време.Беше ми трудно да му го дам и да не се откажа,от страх и несигурност.Исках и той да приема детето,както аз,да му се радва като негово.Това естествено не става бързо и безболезнено.Радвам се,че имах търпение и сега отношението между всички нас е по-хармонично.Надявам се и при вас всичко да се развие така.Успех ,късмет и тьрпение.

Ето и продължението:
Времето при мен лети, а август месец мина още по-бързо и беше наситен с много, много преживявания и вълнения! Имаше доста събития през изминалия месец, но сега искам да ви разкажа за въпросния господин!
Той си дойде в началото на месеца, трудничко ни беше да си говорим конкретно, всеки чака другия да направи първата крачка, загубихме доста време в такива глупости. Не успяхме да отидем заедно на море, въпреки че ни се искаше. Аз си бях планирала почивката, а той тогава имаше гости и нямаше как да ги остави...
Иначе тръпката си я има и от двете страни, обаче и двамата си знаем, че няма какво да си обещаем.
През изминалите месеци си дадох сметка колко добре се чувствам сама, въпреки че на моменти не ми се иска, но си има и преимущества. Свикнах с този начин на живот, свикнах да се оправям сама с всичко и да не се съобразявам с никой (освен с детето, разбира се) 
Той също съвсем ясно ми каза, че неможе нищо да ми предложи, защото сам незнае колко време още ще остане там. Единственото, което обещава е да работи извънредно до Коледа, за да го пусне шефа му да си дойде за празниците.
И другото важно нещо, което си обещахме и двамата е за нищо на света да не си разваляме приятелството. 
Послушах съветите ви и не съм намесвала детето в цялата история, само веднъж се случи така, че аз бях излязла на разходка с Ивайло и той ми се обади да пием кафе. Беше много интересно! Аз наистина наблюдавах с интерес реакциите и на двамата.
Детето е много малко и още нищо не разбира, но се засрами, криеше се, а в същото време му беше интересен този непознат чичко и само с очички се закачаше.
Чичкото му беше донесъл подарък като си дойде - една кошничка и вътре малко спящо котенце, много сладко, като истинско е! А като се видяха, го позакачи, даже го държа, доста несръчно, разбира се! Бяха страшна картинка! Е, проявява интерес човека, ама ролята на татко още му е доста далечна
И така дните се изнизаха, беше ни наистина много хубаво заедно  , но... се наложи пак да се върнем всеки в неговото си ежедневие (това е моето ежедневие, хоби и работа в едно) Първия ден като замина бях доста зашеметена , но вече влязох в час!
Сега продължавам смело, но не безотговорно, напред и мисля, че каквото има да става ще стане, а това което се случва никога не е случайно!
Благодаря ви за търпението и за съветите, тогава наистина бях доста зашеметена и имах нужда от безпристрастни мнения!   

Хей, животът е един. Изживей го така, че да се усещаш щастлива. Не се страхувай от упреци от страна на майка му, дори и да има такива. Дори и да има неодобрение в крайна сметка коя майка не иска детето и да е щастливо, а ако види, че нейния син е щастлив с теб ще приеме всичко. Важното е да се обичате, а щом е налице обич, доверие и отношение значи имате всички шансове да сте щастливи.
А разстоянието ... си е проблем, но  и това има решение. Или той се връща тук, или вие двечките заминавате при него.

 Бъди щастлива сега, защото незнаеш какво те очаква утре  Така мисля аз.