ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 8

  • 70 392
  • 763
  •   1
Отговори
# 705
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Veseto, четох постовете ти наскоро.
Честита втора бременност. Simple Smile Дано бъде безоблачна.
И аз към това се стремя, само че не знам дали ще имам проходими тръби, а и сега май ми изникна някакъв полип (може и да се наложи хистероскопия); и ТСХ трябва да оправям май, че последните месеци нещо полудя.
Но най-важното остават тръбите и то главно едната, тъй като съм само с 1 работещ яйчник, а точно там имам огнище, та може да е отишла тръбата...
 Твоят случай ми дава доста надежда. Simple Smile И все пак всеки организъм е различен и различно засегнат, така че да се прави паралел е излишно.
Запомнила съм, че нашите деца са родени горе-долу заедно, моето е малко по-малко, пак октомврийче. Simple Smile Наистина може да се засечем.

Дава ми надежда и това, че Ненов прави всичко възможно да почиства и запазва максимално.


Ennya, четох, че на теб са слагали гел против срастване. Ще питам Ненов за него, добре че видях сега в постовете ти. Как шпионирам само, хахах.
Така или иначе, ако нямам проходима тръба, тоя гел не знам колко ще ми е от полза, но ще питам. Той ли ти го препоръча? На мен не е казвал нищо, но ние тепърва ще говорим предполагам.


# 706
  • Sofia
  • Мнения: 165
Той ми го препоръча и аз имах огнища, които видяха по време на лапарото и съответно изгориха.

Veseto, четох постовете ти наскоро.
Честита втора бременност. Simple Smile Дано бъде безоблачна.
И аз към това се стремя, само че не знам дали ще имам проходими тръби, а и сега май ми изникна някакъв полип (може и да се наложи хистероскопия); и ТСХ трябва да оправям май, че последните месеци нещо полудя.
Но най-важното остават тръбите и то главно едната, тъй като съм само с 1 работещ яйчник, а точно там имам огнище, та може да е отишла тръбата...
 Твоят случай ми дава доста надежда. Simple Smile И все пак всеки организъм е различен и различно засегнат, така че да се прави паралел е излишно.
Запомнила съм, че нашите деца са родени горе-долу заедно, моето е малко по-малко, пак октомврийче. Simple Smile Наистина може да се засечем.

Дава ми надежда и това, че Ненов прави всичко възможно да почиства и запазва максимално.


Ennya, четох, че на теб са слагали гел против срастване. Ще питам Ненов за него, добре че видях сега в постовете ти. Как шпионирам само, хахах.
Така или иначе, ако нямам проходима тръба, тоя гел не знам колко ще ми е от полза, но ще питам. Той ли ти го препоръча? На мен не е казвал нищо, но ние тепърва ще говорим предполагам.



# 707
  • София
  • Мнения: 8 160
Мерси. Simple Smile
На мен са ми запазени яйчници и тръби, които са проходими, но левият ми яйчник не работи. Кистата направо го е "изяла". Та и двете ми бременности (впрочем и четирите) са от десния яйчник.
Между другото, на секциото ми казаха, че нямам много сраствания от лапарото.

# 708
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Ами то най-важното е да има поне 1 работещ яйчник и тръба към него. Имала си късмет. На мен левият ми е работещият, но там имам огнище, защото много ме боли по време на менструация, а и извън нея постоянно имам бодежи ту отпред в яйчника, ту отзад пак в него, ту в опашката и на други места все отляво.

# 709
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
И овулацията си много силно усетих последния месец, направо си беше стабилна болка (по принцип започнах да си усещам овуто след раждане - не знам дали от ендото, или от раждането). Та мисля, може да имам срастване там и да е засегнало тръбата, иначе откъде ще ме боли така.

# 710
  • София
  • Мнения: 8 160
Дано огнището не е нанесло такава вреда. Аз имах огромна киста 8 см., срастнала с какво ли не. И дори с нея тръбата е проходима.
А аз и на десния имах киста, но беше 3 см.

# 711
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Моята беше 7 см, трикамерна  - на десния яйчник. На левия не съм имала. А при теб имаше ли срастнато нещо за тръбата или не знаеш?
Мен това огнище вляво ме болеше ежедневно преди бременността, само докато спях не го усещах. Мислех си, че имам възпаление нещо. Лекарите ме мислеха за луда и че си внушавам, че ме боли. След раждането и Лукрин-а почти не ме е боляло, и сега от 3,4 седмици пак се включи с все сила.

# 712
  • София
  • Мнения: 8 160
Имах яки сраствания. С дебело черво и дъгласовото пространство. И аз имах преди няколко месеца болки, които ми напомниха за ЕМ, но се оказа, че греша.

# 713
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
И аз подозирам, че имам нещо и към дебелото черво, защото през бременността изведнъж се надух един ден, напълних се с газове, получих болка горе към стомаха, епигастриум май му викаха, и 2 месеца почти не можех да се храня, карах само на течности. Толкова много газове имах, че трудно се движех от болка, която стигаше чак до рамената.
После влязох в болница за задържане заради контракции, биха ми кортикостероиди за дробовете на бебето, ако се роди по-рано. Точно 2 дни след като ми ги биха, стомахът и коремът ми се оправиха и започнах да се храня нормално. Прекалено голямо съвпадение беше, та имала съм някакво огнище или срастване, което кортикостероидите, бидейки мощни противовъзпалителни, са "излекували".

Подозирам, че имам и в дъгласовото пространство срастване, защото на епикризата от секциото ми пише, че имам срастване на задна маточна стена, което сигруно е именно там. 

# 714
  • София
  • Мнения: 8 160
Дори да е така, виждаш, че "измъкване" има. Въпрос на добър лекар и малко късмет. Пък и имаш вече едно детенце.
Аз затова си казах, че нямам време. Да родя, живот и здраве, още едно пък после каквото ще да става.

# 715
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Права си - затова се надявам Ненов да "позакърпи" положението. И да имам късмет с тръбата.
 Ако мога да имам второ - чудесно, ако не мога - ще го мисля.
 А иначе ние винаги ще се оправяме някак си, я с някоя друга лапароскопия, я с нещо друго... Това не е чак животозастрашаваща болест, че да ни плаши толкова. Simple Smile

# 716
  • София
  • Мнения: 8 160
Именно.
Моето лапаро беше на 14 декември 2010. И от тогава съм ок, нямам рецидив (пу-пу), ходя си профилактично на 5-6 месеца и през останалото време не го мисля много.
Да, имам си своите проблеми. Например намаленото качество на яйцеклетките, заради което имам и две биохимични бременности, а може и повече да са, но тези съм засичала аз.
Та, може някой да си каже, че ми е широко около врата, понеже вече имам дете, но съм си изживяла своите страхове и притеснения. Та ми се иска да вярвам, че рано или късно нещата се случват. По един или друг начин!  Peace

# 717
  • София
  • Мнения: 3 279
Именно.
Моето лапаро беше на 14 декември 2010. И от тогава съм ок, нямам рецидив (пу-пу), ходя си профилактично на 5-6 месеца и през останалото време не го мисля много.
Да, имам си своите проблеми. Например намаленото качество на яйцеклетките, заради което имам и две биохимични бременности, а може и повече да са, но тези съм засичала аз.
Та, може някой да си каже, че ми е широко около врата, понеже вече имам дете, но съм си изживяла своите страхове и притеснения. Та ми се иска да вярвам, че рано или късно нещата се случват. По един или друг начин!  Peace

Много се радвам за втората бременност  Hug и ти пожелавам да е лека и със живо и здраво бебче или бебчета на финал.  bouquet

Сега като говорихте за сраствания с червата се сетих, че аз от преди доста  години съм имала винаги някакви поддувания на стомаха, които не можех с нищо да ги оправя. Корема се подуваше, ставаше твърд и все едно съм глътнала топка. Еспомизан и др. подобни не са ми помагали. При операцията се видя огромно срастване на ендометриоза и на червото и доктора махна 10 см. от червото и образувание колкото юмрук, скрито под червата. /Не се беше видяло нито на предходните две лапароскопии,  нито на ядреномагнитен резонанс.
И познайте. Вече нито веднъж не съм имала подуване на стомаха, дори и да се случи да смеся различни храни. Аз съм сигурна, че е било от тази гад.

afrikancho
Затова съветвам, понеже на лапароскопия огледа става на малко пространство, да се говори с оператора да огледа червата. Не всичко се вижда на лапароскопия,  ако не се гледа на различни места и се пропуска.
Стискам палци и дано всичко е наред.  bouquet

# 718
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Magnolia, това звучи страшно, на теб с лапароскопия ли ти махнаха 10 см от дебелото черво? Все се надявам да не стигам до лапаротомия...

При секцио дали се вижда достатъчно?

Аз и преди бременността и сега имам болки вляво чак на ниво пъп, тоест дебело черво.
Ти имала ли си такива?

Последна редакция: чт, 02 апр 2015, 17:00 от afrikancho

# 719
  • Мнения: 229
Здравейте , за жалост и аз се записвам да следя темата
Все още съм в началото на осмислянето и честно да си кажа не знам къде се намирам , колкото повече чета , толкова повече се плаша какво ме очаква . От година и 4 месеца се опитвам да забременея , след първите 4 месеца без резултат започнахме да правим основните изследвания . Не живеем в България и тук здравната система е доста мудна и всичко отнема време . Спермограмата на ММ беше много лоша - вече няколко месеца чакаме за час при специалист . При мен нещата бяха добре , докато докторът който ми прави ехографии не започна да ме вика всеки месец заради някакво си негово съмнение . Последва 8 см . функционална киста , след два месеца тази киста намаля до 3.5 без лечение , но последва нова с мътно съдържимо .Ново 3 месечно проследяване и така до миналата седмица , когато се оказах с по една киста на всеки яйчник ,които според доктора за шоколадови кисти . Обясни ми , че няма как да каже на 100% какви са без лапароскопия , но както вече написах тук нещата стават много бавно и за нея ще чакам поне 1 година . В крайна сметка се разбрахме , че правим последни 3 месеца проследяване и юли месец ядрено-магнитен резонанс , като през това време ще си чакам за лапароскопията . Имам толкова много въпроси , а на последният преглед си изгубих граматиката и не успях нищо да попитам .

Общи условия

Активация на акаунт