Бях на 19 г.(дванадесети клас).Имах връзка с едно момче още от 14 годишна. Аз забременях края на януари 2008 г. Научих, че съм бременна в 14-та седмица...бях уплашена.Случи се от първия път , той се изпусна само веднъж и стана. Май месец ни предстоеше и на двамата бал, родителите ми не го одобряваха и дълги години се налагаше да крия за връзката си. Преценихме, че не му е времето и април аз направих аборт.Бях с пълна упойка, абортът беше извършен с вакуум.На никого не казах,само неговите родители знаеха. Честно казано, те много го искаха,аз също,приятелят ми се двоумеше,но нямаше да ме накара да го махна на сила....Както и да е.Заминах студентка, бяхме заедно още година и нещо, но той замина за чужбина. Относно чувствата ни,коментара ми е излишен, а и темата не е такава. Продължавахме да се обичаме,но времето лекува. И така миналата година започнах взаимоотношения с друг мъж. В началото много искахме дете,не се пазехме.Мина месец,два и аз не забременявах.( На сегашния си приятел не съм казала за аборта)Отидох на гинеколог. Той видя,че съм правила аборт.Не каза,че имам някакви усложнения след него.Спомена ми само, че съм с обърната матка и така ще забременея по-трудно, когато реша да имам дете.Откри ми инфекция и започнах лечение. по време на лечението спряхме да правим опити.Но и до днес все още не правим,решихме, да поизчакаме.Въпроса ми е към тези,които са преживели нещо подобно-не съм могла да зачена ,заради аборта и матката ли?И ако не можех да имам деца,гинеколога нямаше да ми го спести, нали?
Ще съм благодарна за мнение.