Имат ли мъжете инстинкт да пазят децата?

Моят мъж определено е опериран от всякакъв такъв инстинкт.Не е никак лош баща - напротив грижи се за децата боготвори ги дори играе с тях но  и игрите му с малката трябва да наблюдавам защото измисля неща които ако не му направя забележка не би приценил като опосни за възраста и напр.разни катерения итн.Направо това на моменти ме побърква имам чувството че и той се вдетенява покрай нея,а аз само пригласям"внимавай ,не така,това е опасно , дръж я здраво и тн.Завиждам на мамите които имат бдителни татковци

Пази я не по-малко от мен.

До човек е, по мое мнение, нашия татко е много разсеян по начало. Сега като се замисля склонна съм да отдавам това му състояние и на преумора...Иначе се старае, много даже, но все се случва някакъв сакатлък докато се гледат .

Моят съпруг има малко по-малък инстинкт от мен. Особено в игрите. Пресен случай-в събота си играят с щерка ни, и той в стремежа си да я завърти някак си, й блъсна челото в коляното си. Резултата-огромна цицина на челото й и рев!
Втора фрапираща случка: миналата година на ски в Говедарци. Детето се пързаля с шейна, аз я пускам от склона, а той трябва да я чака долу. За лош късмет шейната взима насока към една моторна шейна, аз започвам да крещя неистово, а той се движи като балетист от "Лебедово езеро". Резултат: сблъсък на малката пластмасова шейна с моторната, удар на детето в главата, рев, сълзи и сополи, цицина на челото. Обяснението-мислел, че шейната ще спре сама!
Най-пресния пример-снощи, отваряме прозореца на детската стая да се проветри. Той идва по някое време със заспалото бебе и го слага в креватчето му. В последствие се оказва, че детето било изпотено...
Добре,че подобни сцени ни се случват рядко.

Абе имат но не толкова колкото на една майка.

Моят мъж също е по бърз и по-внимателен от мен. Благодарение на неговата бърза реакция бе предотвратено едно падане на дъщерята, когато прохождаше за което просто не ми се мисли какво можеха да са последзиците. Хвана просто преди да полети с главата надолу срещу острите ръбове на масата и креслото.
Той все вижда как като играят с някоя играчка ако я приложат не по предназначение могат да се наранят. Аз все прозяпвам или не ми хрумват такива страшни последици

Така...да обясня и аз-ама отдалече-значи, когато детето беше малко на практика не е имало от какво да го пази толкова май...то си стоеше в количката навън.Вкъщи-нито аз, нито той  сме си давали някакъв зор, защото достатъчно добре сме обезопасили апартамента.Сега е достатъчно внимателен-при пресичане на улици особено, за това винаги да е за ръка за мама или тате...елементарни неща, но и аз категорично спазвам основни правила-пресичаме на светофати и пешеходни пъреки само-уча, обяснявам и т.н. Да, определено има инстинкт да пази детето така, както пази и себе си все пак.Като сложим и това,че изцяло аз се грижа за детето и има дни в които те не се виждат-значи си е до натура, а не до това кой колко време прекарва с детето.

При нас положението е същото.Примерно като падне,той веднага скача да види да не се е ударила,а аз знам че както е паднала,така и ще стане.

И аз мисля ,че си е до човек но маи при повечето мъже този инстинкт е доста притъпен,аз определено немога да разчитам ,все нещо се случва докато се гледат.

Едно към едно с нашия 

Моят със сигурност има, някои неща дори ги усеща по добре от мен.,относно детето.Сега се гледат с малкия и се справя чудесно,защото мама ходи на работа.Аз дори и не им липсвам така добре се оправят по мъжки.С татковците на момиченца може би епо трудно незнам.

По принцип е внимателен, но чак пък инстинкт... Не разчитам на никого, дори на него. Аз ги гледам и само аз знам "на какво са способни". А за свекърва ми съм направо параноичка (а тя за мен- безотговорна).

То тук трябва да уточним все пак-да, в много случаи аз бих се справила малко по-добре-например в даването на лекарство или в съчетанието на дрехите за навън.Но за директно опазване от наранявания например-той има по-добри рефлекси от моите-аз дори и да усещаш вътрешно нещо-по-бавно реагирам понякога.Също така,водена от принципа, че уж познавам детето по-добре,защото сме заедно по цял ден-аз понякога съм уверена,че то няма да направи нещо-например да тръгне към улицата.При таткото това го няма-той си я пази и даже няколко пъти ми е правил забележки, че не я водя за ръка или я оставям да върви след мен, а не е пред погледа ми.

Зависи за какво пазене става дума. Нашият тати много се занимава и играе с мъника. Но не му идва на ума да го провери, примерно, преди да си легне. Обикновено малкия е или напишкан, или изпотен, или с пълен памперс, така че преди да си легна винаги ми се налага да го сменя или преоблека. Не го чува също и ако се събуди през нощта. Един от куриозните ни случаи беше, когато аз полуспяща, чувам че детето се събуди и проплаква, но в същото време котката спеше върху мен. За да не събудя котката, дълго ръчках мъжа ми да стане да даде бутилката на детето. На сутринта като се осъзнах, много се смяхме  Обратно по темата, на мъжа ми не му прави особено впечатление ако дребчо е бос и краката му са ледени, или ако не яде достатъчно. Обаче, когато сме навън, мъжа ми е много по-наблюдателен и бърз от мен. Бяхме веднъж на гости при приятели, на маса в градината им и Алекс си играеше и катереше 3 циментови стъпала към къщата. В един момент политна и тръгна да пада. Както бяхме на 3-4 метра от стълбите, мъжа ми с един скок се намери до тях и хвана Алекс във въздуха, преди да се удари в следващото стъпало  Как стана, никой от нас не разбра. Но пък другото, което понякога ме ядосва е, че мъжа ми е малко по-смел в игрите. Наскоро малкия скачаше на леглото и играеше с баща си. Аз му приготвях чай. В един момент чувам само "Алекс не!", трясък и рев. Както е засилен и скачал, се треснал челно, направо се залепил на стената. Влизам в стаята - малкия реве, мъжа ми се хили истерично.  Взех детето, тръгнахме да се успокояваме. После викам на мъжа ми, "абе ти как можеш така да се хилиш като ряпа докато детето плаче!" Пък той отвръща "А, ако знаеш колко смешно беше!" Иди ги разбери ...