Познай коя е книгата - 10

  • 40 952
  • 737
  •   1
Отговори
  • София, България
  • Мнения: 2 222
Добре дошли на всички любители на книгите и загадките! Това е вашето място, където можете да поиграете и размените цитати от любими и не толкова любими произведения.




Регламентът е следният:
Всеки публикува цитат от книга. Който познае коя е книгата, пуска следващата загадка. Ако загадката стои повече от 24 часа неразгадана и авторът й не пуска жокер или не публикува правилния отговор, който желае може да пусне нова загадка.
Приятно забавление!

# 1
  • София, България
  • Мнения: 2 222
И ето и от мен първата загадка, подобаващо от един велик писател:

Божичко, колко я обичах! Какво щастие би било, мислех си, да се оженим, да живеем нейде между дърветата и из полята, никога да не порастваме, да не поумняваме, завинаги да си останем деца, да скитаме ръка за ръка из цветните ливади денем, а вечер да слагаме глава на зеления мъх, потънали в покоя и невинността на съня, а когато умрем, да ни погребат птиците!


.....


    Бих желал да бях умрял. Бих желал да бях умрял тогава, с онова чувство на сърцето си! Тогава бих бил по-достоен за рая, отколкото в който и да било момент след това.



Цитатите са от различни части на книгата, намира се в Интернет, но ще се радвам ако някой я познае и така. Ще ви пусна още хубави цитати ако се затрудните  Hug

# 2
  • гр.Варна
  • Мнения: 869
"Дейвид Копърфийлд" от Чалз Дикенс  Simple Smile

# 3
  • София, България
  • Мнения: 2 222
Колкото и "тайни" цитати да избирам от книгите не мога да ви затрудня  #Puppy dog

Парс, ти си  Peace

# 4
  • гр.Варна
  • Мнения: 869
Благодаря.   bouquet Ето го и цитата:
"Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка. "
Вие сте. Peace

# 5
  • Мнения: 860
Сун Дзъ- "Изкуството на войната"

# 6
  • гр.Варна
  • Мнения: 869
nosferata ,браво.   bouquet Ти си наред.

# 7
  • Мнения: 860
-Разбира се, че е лошо — въздъхна XXX. — На издателя му трябва обем, от който да направи книга. Или дванайсет-четиринайсет печатни коли за издание джобен формат, или двайсет и пет до трийсет — за дебела книга в обикновен формат. А двайсет не стават нито за едното, нито за другото. Джобният формат няма да издържи такъв обем и ще се разпадне, а обикновеният ще излезе тъничък и несериозен — да те е яд да го вземеш в ръце. И тогава издателят започва да си блъска главата какво да добави към моите двайсет коли, та да излезе дебела книга. Може да вземе повест от някой друг автор, но откъде да намери такава, която точно да му пасва на обема? Почти никой не пише повести от пет-осем колички, сега всички страдат от мания за величие — като мен. Всички бичат по осемнайсет-двайсет коли. Разбира се, освен най-опитните, които умеят предварително да си пресмятат обема.

# 8
  • София, България
  • Мнения: 2 222
С риск да се изложа - Стивън Кинг  newsm78

# 9
  • Мнения: 860
Тц...

ХХХ посвети съботната сутрин на любимото си занимание. Мързелува. Още предната вечер на въпроса на мъжа си: „Какво смяташ да правиш утре?“, тя честно отговори: „Ще мързелувам.“
И ето че сега се излежаваше, сърбайки силно горещо кафе, слушаше музика и лениво размишляваше. Вярно, трябва да й се признае — размислите й все пак бяха свързани с работата. Първо, мислеше за изчезналите веществени доказателства за убийството на петнайсетгодишното момче. Отделът им се занимаваше с това убийство вече четири месеца. Второ, мислеше за стоварилото се върху тях преди два дни убийство на петима души — цялото семейство на известен московски художник-портретист. Трето, ХХХ раздразнено си мислеше, че й предстои да получи новия си комплект униформени дрехи, а за целта ще трябва да намери старите ордери, срещу които така и не бе получила униформата си миналия път. Къде беше забутала тези ордери — ХХХ не можеше и не можеше да си спомни, значи щеше да й се наложи да съчинява покаян рапорт за тяхното загубване.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 65
Александра Маринина-Посмъртен образ

# 11
  • Мнения: 860
Дааам, ти си!

# 12
  • София, България
  • Мнения: 2 222
Виссиииии

# 13
  • Варна
  • Мнения: 65
Извинявам се за закъснението.

Името на Лечителя беше Фордс Дълбоката вода.
Тъй като беше душа, беше добряк по природа: състрадателен, търпелив, честен, добродетелен и любвеобилен. Безпокойството бе за него нещо необичайно.
Раздразнението дори още по-рядко. Но тъй като Фордс Дълбоката вода живееше в човешко тяло, понякога това беше неизбежно.
Стисна устни, когато чу в далечния ъгъл на операционната студентите по Лечителство да си шушукат. Изражението беше не на място за уста, свикнала по-често да се усмихва.
Постоянният му асистент Дарън видя гримасата и го потупа по рамото:
— Просто са любопитни, Фордс — каза тихо.
— Едно вмъкване едва ли е толкова интересна и трудна процедура. По спешност всяка душа от улицата може да го извърши. От днешното наблюдение няма да научат нищо. — Фордс се изненада, когато чу резки нотки да замърсяват обикновено вдъхващия успокоение глас.
— Никога досега не са виждали пораснал човек — отбеляза Дарън.
Фордс повдигна вежда.
— Не се ли поглеждат помежду си? Нямат ли огледала?
— Знаеш какво имам предвид — див човек. Все още без душа. Един от бунтарите.
Фордс погледна тялото на момичето, намиращо се в безсъзнание. То лежеше по очи върху операционната маса. Сърцето му се изпълни със съжаление, когато си спомни какво беше състоянието на нейното слабо, натрошено тяло, когато Търсачите я докараха в Лечебницата. Какви болки трябваше да изтърпи…

# 14
  • Мнения: X
"Скитница" от Стефани Майър.

Общи условия

Активация на акаунт