била си подготвена!
Пожелавам ти всичко да мине безпроблемно! 
аз се регистрирах едва преди ден-два, но преди това четох много, ама наистина много тук за лапароскопията за да си дам малко кураж иначе ще умра от страх преди да стигна до нея и то най-вече от болката след нея за която ме е страх даже да помисля с една дума - мога да получа чак удар от страх.Бързам да поздравя всички смели дами, които са минали през толкова сложни и не толкова сложни операции - евала ви правя четно - поздарявявам ви затова!!!!Дано някой ден и аз да мога да давам такъв кураж на други нуждаещи се.И така......моят проблем даже незнам какъв е, но определено го имам щом вече две гинеколожки ми предлагат лапаро, когато първата ме прати на това и ми обясни какво е едва не се напиках от страх и заради това отидох при друга с надеждата че тя няма да ме прати на операцията, но уви като и разказах всичко и тя това ме посъветва.Сега ще споделя и с вас ако имате време за още една нещастна страхливка.На 18 г. се омъжих и 2 години не сме се пазили със супруга ми и неуспях да забременея цели 2 години, дотук добре понеже мъжа ми не излезе стока и така или иначе го оставих и се разведохме.По-късно когато вече бях на около 28г. имах друг приятел с който живеех и също опитвахме около 8 месеца и пак нищо, случи се така, че се разделих и с него и сега когато съм вече на 33г. сега съм омъжена от 3 години за прекрасен, добър и разбран мъж, но за трите години през които не сме се пазили пак несъм забременявала.Това не е особено от голямо значение и за двама ни и нито аз нито той нежелае да се подлагам на нищо болезнено за да имаме бебе защото можем и така да си живеем, но ме притеснява какво ли може да е това заради което не мога да зачена.Може да е нещо опасно но ако е така от 18 годишна досега (33г.) би трябвало да усетя нещо.Цикъла ми е редовен + – 3-4 дена но пък това не е кой знае каква разлика все пак.несъм имала болки нито при цикъл нито по време на овулация, но кой знае какво може да е ..... вначалото имах поликистоза на яйчниците вследствие на инсулинова резистентност и качих и доста кила, но досега пия Глюкофаж вече близо 2 години и половина който ми е изписан от ендокринолог, изследвах и хормоните, последно дори и двете гинеколожки про които ходих ми казаха, че поликистозата била почти изчистена и че сега само трябва да действаме - обаче пак нищо!Остана само лапаро може би а от него ми настръхва косата от страх само при мисълта - вече немога да спя дори и чак пия ксанакс да ме омотае малко че да подремна.Страх ме е и от цветните снимки защото съм чувала от приятелки че и те доста болят а и след това пак може да те пратят на апаро така или иначе, затова и за там неща да чуя.Има ли някоя дама която да ми даде съвет какво да правя и как да постъпя и най-вече как да преодолея този страх...ужасно е....просто ме убива бавно тази неизвестност от болката след това
аз се регистрирах едва преди ден-два, но преди това четох много, ама наистина много тук за лапароскопията за да си дам малко кураж иначе ще умра от страх преди да стигна до нея и то най-вече от болката след нея за която ме е страх даже да помисля с една дума - мога да получа чак удар от страх.Бързам да поздравя всички смели дами, които са минали през толкова сложни и не толкова сложни операции - евала ви правя четно - поздарявявам ви затова!!!!Дано някой ден и аз да мога да давам такъв кураж на други нуждаещи се.И така......моят проблем даже незнам какъв е, но определено го имам щом вече две гинеколожки ми предлагат лапаро, когато първата ме прати на това и ми обясни какво е едва не се напиках от страх и заради това отидох при друга с надеждата че тя няма да ме прати на операцията, но уви като и разказах всичко и тя това ме посъветва.Сега ще споделя и с вас ако имате време за още една нещастна страхливка.На 18 г. се омъжих и 2 години не сме се пазили със супруга ми и неуспях да забременея цели 2 години, дотук добре понеже мъжа ми не излезе стока и така или иначе го оставих и се разведохме.По-късно когато вече бях на около 28г. имах друг приятел с който живеех и също опитвахме около 8 месеца и пак нищо, случи се така, че се разделих и с него и сега когато съм вече на 33г. сега съм омъжена от 3 години за прекрасен, добър и разбран мъж, но за трите години през които не сме се пазили пак несъм забременявала.Това не е особено от голямо значение и за двама ни и нито аз нито той нежелае да се подлагам на нищо болезнено за да имаме бебе защото можем и така да си живеем, но ме притеснява какво ли може да е това заради което не мога да зачена.Може да е нещо опасно но ако е така от 18 годишна досега (33г.) би трябвало да усетя нещо.Цикъла ми е редовен + – 3-4 дена но пък това не е кой знае каква разлика все пак.несъм имала болки нито при цикъл нито по време на овулация, но кой знае какво може да е ..... вначалото имах поликистоза на яйчниците вследствие на инсулинова резистентност и качих и доста кила, но досега пия Глюкофаж вече близо 2 години и половина който ми е изписан от ендокринолог, изследвах и хормоните, последно дори и двете гинеколожки про които ходих ми казаха, че поликистозата била почти изчистена и че сега само трябва да действаме - обаче пак нищо!Остана само лапаро може би а от него ми настръхва косата от страх само при мисълта - вече немога да спя дори и чак пия ксанакс да ме омотае малко че да подремна.Страх ме е и от цветните снимки защото съм чувала от приятелки че и те доста болят а и след това пак може да те пратят на апаро така или иначе, затова и за там неща да чуя.Има ли някоя дама която да ми даде съвет какво да правя и как да постъпя и най-вече как да преодолея този страх...ужасно е....просто ме убива бавно тази неизвестност от болката след това 