В онази тема писах и аз и писах това:
Аз да си кажа. Една от многото съм - с многото мнения и никого няма да пускам по пързалката. Но предпочитам да съм анонимна.
С моят мъж не сме заедно толкова време колкото вие, но ситуацията е сходна, само дето все още не сме се разделили. Зная, че направим ли го веднъж - това ще бъде краят. Поне за мен.
Аз се уморих от компромиси, само 3 години са минали, вярно е, но съм страшно уморена. Уморих се да озаптявам лудата му глава от правене на щуротии (нямам намерение да ги описвам точно сега) и от унищожение на всичко, което сме изградили до момента. Подобно на теб съм получавала упреците за лошата майка, но си мисля, че всъщност ние сме идеалните майки за децата си. Моето е мъничко (малко над година и половина - почти се издадох
), но получава това, което имам сили да дам от себе си и никак не е неодтатъчно според мен. Има и майката и детето в моето лице, които го обожават и му дават всичко на което са способни. А това всъщност никак не е малко. Не вярвам да има жена, която и за миг да не се е питала дали е добра майка или не...
Аз зная, че повече не мога да се боря - твърде много страдания ще ми донесе. Не искам и детето ми да е свидетел на викове и да ме вижда нещастна и плачеща в безсилието си да спася онова, което отдавна е изгубено.....
Намерила съм отговора за себе си - пожелае ли да си тръгне отново няма да го спра, пък каквото ще да става. Важното е човечето ми да бъде с мен, аз ще го направя щастливо, независимо какво би ми коствало това...
Мисля, че в повечето случаи просто ни липсва смелост
.
С моят мъж не сме заедно толкова време колкото вие, но ситуацията е сходна, само дето все още не сме се разделили. Зная, че направим ли го веднъж - това ще бъде краят. Поне за мен.
Аз се уморих от компромиси, само 3 години са минали, вярно е, но съм страшно уморена. Уморих се да озаптявам лудата му глава от правене на щуротии (нямам намерение да ги описвам точно сега) и от унищожение на всичко, което сме изградили до момента. Подобно на теб съм получавала упреците за лошата майка, но си мисля, че всъщност ние сме идеалните майки за децата си. Моето е мъничко (малко над година и половина - почти се издадох
), но получава това, което имам сили да дам от себе си и никак не е неодтатъчно според мен. Има и майката и детето в моето лице, които го обожават и му дават всичко на което са способни. А това всъщност никак не е малко. Не вярвам да има жена, която и за миг да не се е питала дали е добра майка или не... Аз зная, че повече не мога да се боря - твърде много страдания ще ми донесе. Не искам и детето ми да е свидетел на викове и да ме вижда нещастна и плачеща в безсилието си да спася онова, което отдавна е изгубено.....
Намерила съм отговора за себе си - пожелае ли да си тръгне отново няма да го спра, пък каквото ще да става. Важното е човечето ми да бъде с мен, аз ще го направя щастливо, независимо какво би ми коствало това...
Мисля, че в повечето случаи просто ни липсва смелост
.Просто нямам сили да се боря, за мен нещата са решени. Не искам да се сдобрявам - няма смисъл, въпрос на време е всичко да тръгне по старому.
Благодаря на всички ви!
. От това ми е още по-болно и мъчно за теб 
.
! 
. Положителното поне е, че се чувстваш спокойна в момента. 
Маргарита, важното е да се чувстваш спокойна...