Защо се предполага, че домакинската работа е задължение на жената?

Eто това са неща, които и да мога, никога няма да свърша, ако ще мазилката да пада на парчета и пантата да е закрепена с връвчица. Просто не смятам, че трябва да се грижа за подобни неща   Ако някоя се чувства като слугиня да сготви и изпере, то аз ще се чувствам като общ работник ако трябва да мажа с латекс и да затягам контакти, направо ще ми е обидно тези неща да ги правя и май започвам да разбирам мъжете, които не искат да участват в "женската" работа.

Аз пък не. Не мога да намеря никаква връзка м/у неща, които се правят веднъж годишно, дори по-рядко. И онова, което е ежедневно, което направо опира до лична хигиена.


Доколкото разбрах от темата, явно си намерила женчо, който не изкарва достатъчно пари, за да не работиш. Или за да наемете персонал да ви мие тоалетната. Или си прекалено еманципирана  

ха ха ха това как не съм го видяла. Аз лично от т.нар. мъжки неща не мога да правя почти нищо, освен да си закарам колата на ремонт и на преглед и прочее неща. Другите т.нар. мъжки неща не ги правя, защото не разбирам и не мога  . Мъжът ми прави всичко  , аз най-много нещо да подам   . И вкъщи по-често готви мъжа ми, мога да готвя много добре, но на него му е хоби и го прави с далеч по-голям ентусиазъм от мен.  

Аз мия чинии и пера (тоест пералнята пере и сушилнята ги суши). И мия пода, с прахосмукачката мъжът ми чисти. То това не знам домакинска работа ли е и какво е, но подреждам аз, че той не е много по тази част.  
Така де, излизам кифла, но не е така. Аз оправям цялата документация вкъщи и следя всичко да е в ред, че той мрази да се занимава с бумащината. Истината е, че всеки от нас допринася за семейното благо с това, което може . Не деля нещата на "мъжки" и "женски", защото ми е остаряло. Ако можех да слагам паркет, щях да слагам.

 Е, че то няма всяка вечер контакти за оправяне. Дребните поправки са инцидентни.

  Цялата работа е, че всеки иска като се върне вечер да се опне и да се отмори, а не да бърка манджи и слага маса. Ама няма как, щото домакинската работа не ще да се върши самичка. Едно, друго, и хоп, станало 10 часа.
  Преди едно 20 годинки мъжете масово през това време се излежаваха с вестника, докато жена им свърши всичко, аз ги разбирам, че им е било по-хубаво примък-отмък, обаче... няма как

 ПП. Почти всичко мога да правя от майсторските работи, освен прекалено силовите дейности. Сръчна съм си, какво сега.

Именно.
Но ето че не било така. И мъжете правели много мъжки неща след работа. Но никой не признава кои, тайна е явно. Само разходки и шопинг споменаха. Ама ако това са мъжките... айде без коментар.

Като цяло след работа има да се направи една вечеря и нищо друго, вие всеки ден ли чистите и миете банята и балконите? Затягането на вратички и контакти, подмяната на корнизи,панти, дръжки и кранчета е точно толкова важна работа, колкото и всичко друго, защото ако не се поддържа един дом, заприличва на циганска кочина само след няколко години.
Ние сме горе-долу така: аз се прибирам поне един час по-рано и в това време съм сготвила, за да може заедно да вечеряме, а когато се прибираме заедно, първо минаваме да напазаруваме и после правим нещо набързо, т.е. аз готвя ( у нас това е изцяло мое задължение), а той ми прави компания, така ми е приятно и ми се струва честно.

 На мен не ми се струва честно. Нямам нужда от кибици да ми правят компания, а да обелят картофите, или нарежат лука. Или докато единия прави това, другият да прибере дрехите или да сложи мръсните в пералнята.
  Иначе не чистим всеки ден. Но прахът трябва да се мине поне два пъти в работната седмица, а коридора с мокър парцал - всеки ден. Така че работа вечер си има.
 
 А контакти, вратички, бушони и шушони - не. Те са рядко.

Toва са си решения, които се взимат според отделното семейство, на мен пък ми е особено приятно да имам компания докато си шетам в кухнята, а ако компанията вземе да обели чесън и да наточи ножовете, още по-добре, но и да не го направи, не се чувствам прецакана.
Рядко са наистина, но все има нещо да оправяне, поне при нас.

 Аз имам една приятелка, на която "компанията" докато тя се върти около печката и с парцала, седи на масата с чашка и мезенце и си хортуват, така че вкусове всякакви.

 Моят мъж е  възпитан по друг начин - не от мен, вероятно още от майка си, за което съм и благодарна.

Нямам проблем мъжа ми да ми прави компания, докато готвя и да си пийваме винце междувременно. Случва се и обратният вариант. Иначе си пречим ако и двамата едновременно кълцаме нещо.

Янечек, готвене, сервиране, вдигане на маса, миене на чинии, връщане обратно по местата, простиране, сгъване на дрехи, подреждане на стаите (не основно, но си се налага всеки ден, иначе изникват всякакви неща на невероятни места), тоалетната и мивката също неосновно мием веднъж в седмицата, освен другото почистване. Не в конкретен ден, но като види някой от нас, че е омазана с паста за зъби, огледалото е напръскано. Тоалетната чиния също си иска да се мине, дори да се почиства нормално след ползване от всеки.

От изброените неща за дома, единствено кухненското кранче е протичало и 2 контакта се прецакаха. Това за 10 г. Но дори да отдели мъжът 1 ден в седмицата, за да поддържа тези неща, а жената да поеме всичко останало, не виждам каква връзка има с останалите дни от седмицата. Защото другата работа никога не свършва. Даже да не переш/простираш/сгъваш/чистиш стаи/баня/прах/балкони в делничните дни, ако ти се струпа в събота, малко е нагло 1 затегната пантичка да е оправдание за това да не хване поне едно нещичко.

Aко и на двамата им е добре, не виждам защо тази приятелка да е лош пример. Лошо е, доколкото е пример за битов алкохолизъм.
пп: така е, като цяло работата няма край, затова и е редно така да е организирана, че да има повече време за приятни занимания в общото свободно време.

На мен ми е кеф, аз обичам да се занимавам с такива неща и не го чувствам като принуда, а пък от друга страна съм прекалено нетърпелива да стоя отстрани и да гледам, като знам, че ако се включа, ще стане за два пъти по-малко време Но това са дейности, дето я се случат веднъж на няколко години, я не.

След работа в двата часа, дето имам, трябва освен да се сготви, да се пусне една пералня, да се извади една сушилня, да се сгънат всичките тия дрехи (то това изглежда нищо работа, ама на мен всяка вечер ми отнема по 20-30 минути да сгъна дрехите на четирима човека), да се приберат по гардеробите, да се приберат чиниите от миялната, та да се освободи място за новите мръсни, пък да сложиш масата, пък да я прибереш, пък да подюркаш децата да се къпят, като на едното трябва да му помогна, пък да поприберете я играчки, я дрехи, дето не са на мястото си, пък да оправиш леглата за спане, пък и на дяцата да обърнеш малко внимание и така, както всяка дейност ти изглежда по 5 минути, като се насъберат десетина, ей ти ги 50 минимум, а вечерята аз поне за по-малко от половин час не мога да я приготвя. И се справям, само ако съм супер организирана и не посядвам, защото а съм нарушила ритъма, а за другия ден са се събрали две перални дрехи са сгъване А от време навреме ми се ще и да си почина, да се неначуди човек
Никого никога не съм карала да ми "помага". Мъжът ми е от типа хора, които, като видят, че нещо им е разхвърляно/мръсно/несготвено, хваща и си го оправя, не ме чака мен.

И трите, и трите

Ето това е и моят принцип. Но не виждам как е стане, ако хората имат предразсъдъци за най-дребните неща. Айде, разбирам да не харесваш едно нещо, все ще се намери решение, ама за всичко ежедневно си е направо лигавене 

Ами, там където само единият върши всичко, обикновено на другия му е нужна само компанията на телевизора.