Пък и само за пари, сметки, финансов принос и облагодетелстване говориш.
И да, сори, ти пък не си хванала господ за шлифера със заможния си мъж, а напротив, обувките ти сочат постоянно към вратата, защото ти сама се виждаш в такава позиция, проблемът си е изцяло твой, не наш. Няма какво да проектираш собствените си страхове за изоставяне, гледане на деца в бедност с мъж-прасе и прочее върху чуждите животи.И не, няма да пусна някаква леля у нас да ми шета, да ми пипа вещите, абсурд да я изтърпя.
Ако аз ще върша повечето, за да избегна горното, пък тя само ще удари прахосмукачка и парцал, не виждам смисъл. Обсъдено е и отхвърлено за семейството ми. Като се сдобия с нещо над 200 квадрата за стопанисване, ще го мисля.
ПП. Аз ти обясних с какво са различни законите достатъчно ясно. Повече не мога да ти помогна.
Ами освен да ти пожелая да живееш в нещо по-голямо от 200 кв. м. тогава, за да имаш възможността да усетиш удобството някой друг да ти измие прозорците и да ти изпере и изглади пердетата примерно (тази дейност, която се върши за един ден, струва около 30-40 лв., може и за по-малко да си намериш човек). На авторката на темата пожелавам да убеди мъжът си в удобството от наемане на домашна помощница. Колкото до това за законите, аз съм и чужд гражданин, та поназнайвам законите и в друга държава, малко "по-бяла" от нашата. Тази, дето гледаме повечето филми от. И не са много по-различни от българските по отношение на семейните отношения.
Питай когото си искаш, ако на мен не вярваш.


Да не би да имаш някакво вътрешно усещане, че все пак имам известно право?
И ако не върти парцала заедно с мен, значи не ме обича - леле! И това ако не е сметкаджийство, здраве му кажи. И някои хора имат очи да ме коментират като меркантилна....
То по отношението и по идващото от самосебе си разпределение си личи кой мисли и го е грижа за жена му и на кого му е все тая колко ще се натовари тя, стига да не закача него за нищо.