Нека да поговорим за Единствения...

Много ми е смешно как се гледат лъскави външни качества и се решава, че този е "единственият". Понякога такива качества крият празна душа или по-опасни отклонения.

Значи, да решиш, е е най-красивият, като му гледаш само външните белези, виждала си го 3-4 пъти и даже не сте разговаряли сериозно - иди-дойди. Но, че е Единственият... Все си мислех, че само 14-15-годишни момичета могат да споделят такова схващане.

Авторката много да внимава да не й врътне някой номер наивността й с някой красиво-загадъчен извратеняк.

В някои общества може да е приемливо да се хванеш с някоя много успешна "социална персона", тоест да се влюбиш главно в маската на човека. Че е лекар примерно, или интелигентен, или друго нещо, с което подръка другите жени ще ти завиждат.

Но не го препоръчвам за дългосрочно събитие.

Срещала съм известен брой "единствени" по тоя критерий. Дори не ги доближих.

И да знаете, 50 Нюанса Сиво е само фикшън:)

по-ясен знак, че това не е идеалния, единствения и т.н здраве му кажи.

някой беше попитал за професията-предпочитам да не навлизам в детайли. Знам, че така няма как да се анализира личността му и да ме съветвате, но това, което прочетох до тук също ме убеди, че поняко е въпрос на химия-дори и едностранна да е. Аз не го познавам мнооого добре, но поне малко мога да преценя дали си струва човека. Как пък някои стигнаха до извода, че може и психопат да е незнам....
Напълно нормален човек, с обноски, добро държание, контактен (професията му я налага)... Има си цели в живота. Просто си мисля, че жена в живота му (точно сега) не се вписва.
То аз сама си стигнах до заключението, че е по-добре да държа и аз дистанция, та може и на него по-интересна да му стана. А ако не-значи не си пасваме.

А ако някой иска да сподели как е преценила/срещнала Единствения, бих прочела с удоволствие!

Сериозно ли питаш? Май все още няма във форума някоя толкова престаряла, че да може с ръка на сърцето да заяви, че е срещнала Единствения. А иначе как: срещаш симпатичен младеж, симпатията е взаимна, започвате да излизате, виждате, че си допадате и духовно... заживявате заедно, жените се (или не, както ви харесва), после той става баща на децата ти, гледате ги заедно, притеснявате се заедно за тях, когато ти като жена истерясаш от страхове и притеснения, той поема част от тях върху мъжките си рамене... и някак само от това нещата се оправят  , децата порастват, излитат от гнездото, създават свои деца ... и когато и внуците  спрат да посещават често баба и дядо, защото и те са поели по своя път... а вие все още се държите за ръце..... тогава явно това е бил твоя Единствен..... До тогава я камилата, я камиларя... "Единствен" само защото са му черни/сини очите и като го видя ми се подкосяват краката, макар че все още не си знаем имената.....Тц. 
П.С. Нали разбираш какво искам да кажа, много силни думи използваш, много силни!!! за някой, когото не познаваш

"Как пък някои стигнаха до извода, че може и психопат да е незнам....
Напълно нормален човек, с обноски, добро държание, контактен (професията му я налага)"

Ми ей така. Има такива хора- наглед перфектни, съвсем нормални, но всъщност- демони от преизподнята. Особено тия, дето са много нормални и успешни. Причината за извода е, че днешното общество награждава психопатски тенденции, особено в някои професии и когато някой е много добре адаптиран, много добре вписан и успешен, това вече е притеснителна черта.

Единственият...ми хващаш някой достатъчно добър, който освен това те харесва и то после се вижда дали става.

колко престаряла трябва да съм , за да го заявя?

Как пък реши че е Единствен от 3-4 срещи?

Май казах колко.  Хайде да го кажа още ведънж - когато на 80 се държите за ръчица, тогава. Щото до тогава няма гаранция. Че то и на 80 няма гаранция и по принцип няма гаранция за нищо. Днес ме носи на ръце, утре случайно разбирам, че освен мен има и алтернативно семейство. И и там се подвизава като Единствен. Сега съм на 40 и мисля, че съм с Единствения, след много лутане. Ама на 50 няма гарнция, че той, раздрусан от синдрома на застаряващия мъж няма да ме зареже и да хукне след някоя 20 годишна, на нея да и става Единствен. (Да не говорим, че и мен може да ме друснат хормони в критическата и да хвръкна по някое младо яре!) В този смисъл, на 80, ако все още се будим заедно, след всичко сътресения в живота, ще мога да кажа, че да, срещнах и изживях живота си с Единствения. Така разбра ли се какво имам предвид или пак е сложно? 

Хайде да го кажа така: Не си прехвърляй собствените съмнения и неуверености върху другите хора, които нито живеят живота ти, нито връзката ти.

От еволюционна гледна точка няма Единствен 

Боже, защо го приемаш толкова лично? По принцип в живота няма нищо сигурно, освен данъците и смъртта. Или както там беше сентенцията. Повече от това никакви съмнения нямам, нито за моя, нито за чуждия живот. 

Подкрепям. Като ще използвате думата "единствен" - е те това е. Ако започнете да се изразявате по-нормално и да мислите по-нормално за потенциалното гадже и мъж срещу вас, ще има друга сентенция.

Принципно - кой какъв е точно, се установява с опознаването му отвътре, с поставянето му/ви в различни житейски ситуации, с реакциите му, с оценка на обкръжението и заниманията му и т.н. На външен вид доста го "докарват" - и да, има и психопати, и нерваци, и побойници, и ниско мотивирани мъже, и некадърни любовници, и самовлюбени или егоистични коп*лета и какви ли не, дето утре не бихте нарекли "единствен" и "неповторим".

Моят "мъж в живота ми" срещнах случайно по работа и да ви кажа, стори ми се несериозен за мен. Ухажваше ме иначе доста нестандартно, и хуморът му беше свеж, и нахален малко беше. Но когато излязохме за първи път, прекарахме на 1 открито кафене до 5 сутринта, разговаряйки все едно сме се познавали от деца и просто някоя година не сме се виждали, а на следващия ден като дойде у нас...така си и остана тук до ден днешен. Заживяхме заедно, той пръв заговори за брак, аз пак малко трудно му се дадох, чааак след половин година. В момента чакаме третото си дете, все още се държим за ръка, когато излизаме, той е невероятен съпруг, баща и любовник, правим почти всичко заедно и сме щастливи, а току някой ни попита (фризьорката ми най-често) "ама вие след 11 години сте още влюбени, май" - ми, да, влюбени сме. НО ДАЛИ ЩЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ? Ще ми се да е така. Но знае ли се? Важното е, че сега ни е добе и не съм се питала преди 11 години "ама той ли е Единственият?" Баси, ми ако не е? Да не подписвате договор?!

Аз пък ще кажа, че Единственият може да е само в категорията на тръпката, не е нужно да е и партньор в живота. В психологията има такова нещо като "анимус проекция" или идеалния образ на мъжа. Може някой много да се доближава до този образ и това да го прави различен и уникален в живота на жената. Но това не значи, че става за партньор. Обратно, понякога добрите партньори доста се отдалечават от образа на Единствения. Не са толкова идеални и драматични. Единственият е по-скоро митологично създание. Не е задължително да има качества на баща или семеен човек- даже е по-вероятно да няма.

Моят Единствен например е литературен герой.