Резекция на стомах

  • 29 605
  • 66
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 101
Така е. Здраве и за вас и близките ви.  Peace Wink

# 16
  • Мнения: X
Моля да споделите за хранителния си режим. Какво готвите, какво количество приемате... И още въпроси имам...

# 17
  • София
  • Мнения: 101
Ами за съжаление първоначално от болницата ни объркаха малко с режима. Трябваше да се учим и да се справяме сами. След операцията храненето трябва да е като на бебе. Супи, пюрета, каши. Да има постепенно захранване. Ние минахме през много тежък период, защото от болницата бяха дали някакво безумно меню, което да се спазва, а в него храненето беше по 150-200гр. на прием и включваше супа, хляб и ориз, което за опериран човек и без стомах е пълно безумие, но нали вярваме на лекарите... Майка ми мина през ада с това хранене. Спряхме да гледаме менюто и нещото което я спаси беше картофената крем супа. Ядеше постоянно това. Постепенно започна да си прави и други неща. Пюре или пък други супи. Грамажа беше около 50-70гр. на прием и постепенно го увеличавахме. Сега година и половина по-късно яде абсолютно всичко, дори и нещата които казват че не трябва, като пържено и люто. Да ми е жива и здрава, няма проблеми. Само понякога не знае кога да спре да си похапва и й става тежко и й се гади много, но това е много рядко. Преди беше постоянно. Изписаха й да пие Креон 40000 на всяко хранене, за да може от него да си набавя ензимите които да спомагат разграждането на храната.

Питайте каквото ви интересува, ще се радвам да ви бъда от помощ. Знам какво ни беше на нас, да не знаеш какво се случва и какво да правиш. С каквото мога като информация ще ви помогна Simple Smile Успех.

# 18
  • Мнения: X
        При нас такова меню май въобще не е давано...  Хемоглобина е на долната граница в момента, изтощение, липса на апетит, позиви за повръщане, желание за "сухоежбина"... Доста сме объркани...

# 19
  • София
  • Мнения: 101
Ами майка ми също не искаше да яде. Карах я на сила. Тя осъзнаваше, че не е редно да не яде, а и като й се повръща постоянно е нормално да не иска да яде. Трябва много голяма воля и инат. Опитайте с крем супа, течно е и е лесно за приемане и в същото време е хранително. Реално погледнато, сега с пасаторите всяко ядене може да се направи на супа или пюре. Това е начина за по-лесен прием на храната. Но не трябва да прекалявате с пасираната храна, трябва си и дъвкане. Първо заради самата челюст и после организма трябва да започне да си меля сам храната. Не знам каква е била операцията при вас, на майка ми и махнаха целия стомах и свързаха директно хранопровода с тънките черва, като са направили някакво малко "джобче" (така ни обясниха), което да играе ролята на стомаха, т.е. там да постъпва храната. С течение на времето казаха че организма щял да свикне. Така се и получава, тя е значително по-добре.

Казаха й че трябва да приема витамини всеки ден и те да съдържат желязо. Купете някакви комплексни витамини, вижте да съдържат и желязо. Консултирали ли сте се с лекар след операцията? Майка ми ходеше при един гастроентеролог в Токуда, той й изписа да пие Креон-а. В началото и от него и беше много лошо, но сега е много по-добре.

Трябва много силна воля. Борете се и не се предавайте нито за миг. Аз имах много тежки моменти на отчаяние, мислех че мама ще се откаже и няма да се справи, но нито за миг не показах слабостта си пред нея. Постоянно й говорех и я карах да се стегне. Казвах й че живота е все още пред нея и тя ако не си помогне сама, няма кой да й помогне. Карах я да яде, броях й лъжиците. Хапваше малко, почиваше, след 5-10 минутки пак хапваше и така. Трябва да сте много настоятелни. Правете за ядене неща който обичате и са ви вкусни, колкото и да няма апетит трябва да се насилва, няма начин. Майка ми свали 40кг. след операцията. Влезе почти 90кг. и стана 48. Беше останала само кожа и кокали, а си беше пухкава преди това. Когато стигна тези 48кг. като че се изплаши и това я разтърси малко. Стегна се и сега е качила 8кг. и е значително по-добре.

Не знам какво друго да ви кажа. Питайте каквото се сетите. Успех и много търпение. Бъдете силни.

# 20
  • Мнения: 2
Съпругът ми е с резекция на стомаха от 10 месеца.Захранването премина добре, дори качи 5кг., но от месец и половина неможе да се храни, повръща всичко. Петскенера показа, че няма разсейки ядрено магнитния резонанс също. Някой сблъсквал ли се е с такъв проблем и знаете ли нещо, защото в болницата не му обръщат внимание.

# 21
  • София
  • Мнения: 101
Ние не сме имали подобен проблем. Понякога и става лошо на майка, или пък просто има дни в които и е малко по-кофти. Но нищо повече. Не знам на какво може да се дължи... щом няма и разсейки. Дано се оправи бързо и да е временно неразположение. Но все пак имате предвид че до 1 година състоянията се менят. Ту е добре, ту не. Майка ми вече е година и половина след операцията и както казах има тежки дни, но минават. Просто ограничава храната и кара на супи основно. Просто организма се нагажда.

# 22
  • Мнения: X
Съпругът ми е с резекция на стомаха от 10 месеца.Захранването премина добре, дори качи 5кг., но от месец и половина неможе да се храни, повръща всичко. Петскенера показа, че няма разсейки ядрено магнитния резонанс също. Някой сблъсквал ли се е с такъв проблем и знаете ли нещо, защото в болницата не му обръщат внимание.

        А как се чувства, когато приема течна храна? Може би проблемът е в приеманото наведнъж количество плюс течностите. /Това е мнението ми на роднина, който не е бил непрекъснато около човека/
Мисля, че навикът да изпиеш наведнъж цяла чаша с вода, защото си жаден, или да изядеш обичайния сандвич, защото чувстваш, че си гладен, кара пациента да прекалява с количествата. Смятам, че пренастройката към честото хапване на нещо и пиене на течности в малки количества ще облекчи състоянието на съпругът ви.
         Не чакайте докторите да ви потърсят, за да питат имате ли проблем. Търсете ги вие. Напишете си на един лист всички въпроси, които ви вълнуват и питайте. Месец и половина е много време, през което повръща всичко - как е хемоглобина, какво казват в болницата?

     ПП С Лилия сме писали едновременно - и аз препоръчвам супи

# 23
  • Мнения: 2
Относно супите- храни се на 2часа по малко, трудно пие течности.Пие на малки глътки, всъщност точно течностите му създават по-голям проблем. Сега му пюрирам храната, успява да изяда съвсем малко, защото образува храчки. Не е настинал и преди се появяваха, но рядко, а сега са посточнни. Просто не зная към кого да се обърна. Към какъв лекар. Ако можете, помогнете ми с информация.
  НЕ СА МУ ИЗПИСАНИ НИКАКВИ ПРОБИОТИЦИ ИЛИ ДОБАВКИ. МОЛЯ ПОМАГАЙТЕ.

# 24
  • София
  • Мнения: 101
Майка ми също има проблем с течностите. Най-много с водата, което за нас е много странно. Все пак това е вода... На майка ми също не са и изписвали пробиотици. Единственото лекарство което и изписаха е Креон от 40000 единици. Това трябва да пие на всяко основно хранене. Тя ходи при много добър гастроентеролог в Токуда. Казва се Петко Карагьозов. Ако можете запишете си час и отидете на консултация при него да видите какво ще ви каже. Не знам какво друго да ви посъветвам...

# 25
  • Мнения: X
       Не мисля, че трябва храната да е пюрирана, а много добре сдъвкана. Как стои въпроса с изхождането по голяма нужда? Нужно е и движение, разходка, а не залежаване. Поздравления за резултатите от петскенера и ЯМР! Разнообразявайте менюто!  Grinning

       

Последна редакция: пн, 30 ное 2015, 00:56 от Анонимен

# 26
  • Мнения: X
                  Ето една много полезна статия, в която пък точно супите в определен момент остават на заден план. Много ми допадна идеята за водене на записки:
                http://anticancer-bg.com/news/%D0%B0fter-operation-gastric-cancer

# 27
  • София
  • Мнения: 30
На моя баща му се налага да му направят пълна гастректомия - т.е. премахване на целият стомах, нямаме информация как протича операцията, как живее човек след това, с какво се храни, в абсолютно невежество съм.
 Разчитам само на това, което чета в интернет, а то е доста оскъдна информация.
 Моля, ако някой може да ми каже нещо повече или е преживял подобна интервенция или на негов близък, да сподели!

# 28
  • София
  • Мнения: 101
Здравейте. Всичко което сме преживяли и научили от операцията на мама съм опитала да напиша тук. Ние бяхме в същото неведение и нямаше кой да ни каже и думичка. Прочетете какво съм писала и ако се сетите за нещо конкретно можете да ме питате. Ще помогна с каквото знам. Към днешна дата майка ми е добре. Минали са 3 години, свали 40кг. и качи 12кг до този момент. Но тук с килограмите е относително. Захранването е много важно, а нас там ни объркаха и беше страшно. Храни се и живее нормално без стомах. Желая ви успех. Ако се сетите за нещо което не сте прочели в темата питайте.

# 29
  • София
  • Мнения: 30
Здравейте. Всичко което сме преживяли и научили от операцията на мама съм опитала да напиша тук. Ние бяхме в същото неведение и нямаше кой да ни каже и думичка. Прочетете какво съм писала и ако се сетите за нещо конкретно можете да ме питате. Ще помогна с каквото знам. Към днешна дата майка ми е добре. Минали са 3 години, свали 40кг. и качи 12кг до този момент. Но тук с килограмите е относително. Захранването е много важно, а нас там ни объркаха и беше страшно. Храни се и живее нормално без стомах. Желая ви успех. Ако се сетите за нещо което не сте прочели в темата питайте.


Здравейте и благодаря за отговора!
Колко време протича операцията, как става веднага след това възстановяването...?

Общи условия

Активация на акаунт