Смело раздават ритници, нашите сладки юлски мъници - Тема 18

  • 24 638
  • 723
  •   1
Отговори
# 585
  • София
  • Мнения: 71
Момичета, благодаря ви за хубавите думи. То не беше прекрасния романтичен филм нашата история, но си е лично нашата и си я изживяхме истински и дълбоко емоционално по своему.  Hug
ТоНи_ , не казвам, защото вчера нали обсъдихме темата в групата във ФБ и за тук съвсем забравих да коментирам. А и толкова бързо пишете, аз съм много ангажирана днес, че ви чета по диагонал и не мога да смогна да се включа по всички теми, които искам. Ти не си страхливка, ние просто не знаем още какво ни очаква, затова сме по- смели може би. Но най- добрия вариант е да си родиш при докторката, която те е израждала и първия път и на която имаш доверие. Мен реанимацията не ме притеснява, че е 24 часа, аз съм сигурна, че ще имам нужда от тях. Относно това, че условията по горните етажи не са като в родилното също нямам възражения, то не е хотел. Аз очаквам напълно нормални болнични условия и просто да сме живи и здрави аз и бебе. На докторите там (в МД) имам пълно доверие и ще знам, че съм в добри ръце. Желая същото на всички мами, без значение къде ще раждат. Дано да можем в началото на август да започнем нова тема, всички с прекрасни малки бебоци, щастливи, здрави и забравили болката и страха от преживяното.  Hug

# 586
  • София
  • Мнения: 3 714
Моника, писах, писах и не успях да публикувам  Sad Форумът е под всякаква критика тези дни.

Моето секцио беше сутринта, извадиха бебето в 9:35. Донесоха ми я на втория час да я видя и гушна, доколкото мога. Тогава пуснаха и таткото да ни види и да гушне и той бебето. Следобеда ме вдигнаха да се раздвижвам, аз не исках, защото ме беше страх, но станах. Не се изкъпах веднага, нито ми разкачиха системите, но бебето ми го донесоха, дори го сложих на гърда и засука каквото имаше. Тя основно си спеше докато бяхме в болницата, не е изисквала кой знае какви грижи. Къпането и тоалета го правеха сестрите в болницата, а майките гледахме и се учехме. А да, няма реанимация, от операционната те слагат на твоето си легло (то е с колелца) и те избутват в твоята си стая, където си седиш до изписването. Първите часове си обкичена със системи и разни апарати дето ти следят жизнените функции, но си си в стаята. Акушерките проверяват и сменят превръзките, натискат те по корема да видят колко и каква кръв изтича. Не е приятно, но бързо минава и се забравя. А като ти донесат количката с дребното вътре и ти го гледаш и му се възхищаваш, забравяш за болките и дискомфорта  Heart Eyes

Тогава не ги оставяха при нас през нощта, но сега май има такава възможност.

# 587
  • Мнения: 181
Здравейте,да се включа и аз по последните теми,че бързо забравям.

За възрастта-аз съм на 23 години,имам две най-добри приятелки от училище-едната с 6 месечно бебе,другата е бременна във 25 седмица и някак си не съм го мислила това за въсрастта.Всички ме подкрепят и се радват!Някак си обаче извън семейния кръг другите си мислят,че като си толкова млада нищо не знаеш,нищо не те интересува и ще грешиш на всяка крачка #2gunfire с такова впечатление останах напоследък.Важното е,че една душичка расте у вас и скоро ще ви запълни живота с радост,независимо дали сте на 40 или на 20  Two Hearts

За присъствието на мъжа-моя приятел каза,че ако може би присъствал,но...някак си си мисля,че както и други мами писаха-ще ми е по-притеснено ако и той е там,така си мисля.

За любовта-с риск да ви шокирам,с моя приятел сме заедно от септември 2013г. и не-не съм забременяла случайно,пробвахме с голямо желание,въпреки че сме от толкова скоро заедно  Crazy Heart Eyes

# 588
  • София
  • Мнения: 71
Fuzzyblue, мен пък не ме шокираш. Понякога усещаш просто, че това е човека и, че това е правилното развитие на нещата. Аз като започнах връзка с ММ след първия месец вече знаех, че това е човека за мен и че с него искам да създам семейство. До ден днешен съм дълбоко убедена, че е било правилно усещането ми. Връзката ни е бурна и с много крайности (и двамата сме лъвове), но не можем един без друг и за ден. Така, че - разбирам те  Heart Eyes

# 589
  • Мнения: 181
Fuzzyblue, мен пък не ме шокираш. Понякога усещаш просто, че това е човека и, че това е правилното развитие на нещата. Аз като започнах връзка с ММ след първия месец вече знаех, че това е човека за мен и че с него искам да създам семейство. До ден днешен съм дълбоко убедена, че е било правилно усещането ми. Връзката ни е бурна и с много крайности (и двамата сме лъвове), но не можем един без друг и за ден. Така, че - разбирам те  Heart Eyes

Радвам се,че някой ме разбира,защото много добре знам по израженията на хората какво си мислят,когато чуят.За мен е важно,че разбрах колко прекрасни родители и близки имам!

# 590
  • Мнения: 58
За присъствието на татковците- DiyanaChar го спомена, наистина ще ми е по-добре ако е до мен, но знам, че това вътрешно ще го нарани и не искам да бъда егоист.Ето една история, в знак на потвърждение: Когато сключвахме граждански брак и трябваше да дадем кръв за изискуемите изследвания /СПИН, Васерман и т.н/ влязохме заедно. Аз седнах първа, сестрата започна неистово да ми човърка в ръката и да се поти в опитите си да ми намери вената. В един момент на ММ не му издържаха нервите, хвана лаборантката за ръката и с много лош поглед и каза: "Остави я намира, вземи кръв от мен и за двама ни" И сега кажете  как да го оставя да гледа това кървище, сигурно вътрешно ще му се иска да се намеси пак..  box
lokosff браво за хубавите новини! Аз пък ще лежа до 35 г.с., тогава ще ме приемат в МД и оттам насетне-докато преценят момента..Аз много искам да устискам след  22-ри юни, т.к. съм ОБЕЩАЛА на нашия татко, че бебетата ще са неговата зодия  Mr. Green

Момичета, Копитето  на Свидетелството за брак трябва ли и то да е нотариално заверено?

Превръзки за родилки има и в пакостник, и в бебеландия, сигурно и по другите такива магазини

За възрастта и аз съм на 33, Когато бях на 29 направих перитонит, последва операция -салпингектомия.Беше осми март, най-тъжния женски празник, защото от този момент сякаш не се  чувствах  жена. Мислех, че никога няма да имам деца..  cry Година по-късно съдбата ми отвори най-хубавата врата, събра ме с ММ и ето, макар и с трудности и изпитания, вече очакваме нашите дечица. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
josi_josi наистина прекрасна история и като каза, че сте лъвове, честно, представих си онези анимационни грациозни сладури /лъвът и лъвицата / от Цар лъв newsm76
Скрит текст:



 
 

# 591
  • Мнения: 5
Very_me, ше стискаме, няма как, до 35 е  направо екстра, ако стане, дай боже  Hug

# 592
  • Мнения: 370
Veryme и ММ ме притеснява по същите причини. Ще вземе да ги разхвърля там, ако нещо не му хареса и направо незнам. Затова ми е притеснено, иначе по принцип ще се чувствам по-спокойна ако е с мен.

# 593
  • София
  • Мнения: 71
И аз да се изкажа за присъствието на татковците на раждането - моето мнение е, че не им е там мястото, там няма нищо красиво и приятно за споделяне. По- скоро ще ги травмира това споделено "изживяване". Мое мнение. Иначе и аз като VeryMe - ММ е същия като нейния мъж. На Коледа ме приеха в болница - първата вечер остана да спи при мен. Сутринта си тръгна, но докато ме изписаха идваше всеки ден и не искаше да си тръгва. Майка ми каза, че не е ял цяла седмица докато ме няма. Почти не беше и спал. Затова не мога да му причиня мъчението да ме види в такова безпомощно състояние, изпитваща болка и т.н.
VeryMe, моя първа братовчедка беше от тийнейджърка с диагноза стерилитет. Като и предложи брак мъжа и тя каза - аз не мога да ти родя деца. А той каза - аз се женя за теб, защото те обичам, а не си взимам крава за разплод. Ожениха се и след няколко години тя забременя. По естествен начин! Сега имат 2 прекрасни дечица. Важното и за двете ви е, че сте си намерили истинските половинки, които знаят за всичко добро и лошо около вас и ви приемат такива каквито сте (прозвуча все едно сте прокажени, извинявай това важи за всяка от нас, мисля, че разбираш какво искам да кажа). И като награда за истинската ви любов идват дечицата, дано са ви живи и здрави и да ги отгледате щастливи и безгрижни. Такива хубави неща се случват само на добрите хора, които са ги заслужили  Hug
Благодаря за хубавите думи за мен и ММ. Съвсем не сме толкова грациозни и красиви. Важното е, че сме се намерили и всеки от нас е открил половинката си в лицето на другия. Бих ви постнала снимка да ни видите, ама не знам как.

# 594
  • Там някъде
  • Мнения: 122
Ииии, много добре се справяте с писането - не мога да ви изчета!
За възрастта - аз другата седмица ставам на 31 и що коментари чух по свой адрес преди да забременея и то все от "приятели" - сбъркани ми били приоритетите (сиреч искам дом, работа и т.н), не съм си давала сметка как ми тиктака биологичния часовник, с възрастта по трудно се понасяла бремеността, сигурно проблем сме имали ама видиш ли не сме искали да кажем (с ММ сме заедно от 10 години). Е, имам човек, който обичам и ме обича, дом, работа и мога спокойно да кажа, че се чувствам сигурна и уверена (чак да ми се чуди човек от къде тази увереност  Mr. Green) в решението да имаме дете и чакам появата на бебо с огромно нетърпение и вълнение. И само вметка - карам си лека бременост  Grinning
Относно присъствието на ММ - той имаше желания (щял да се справи, нали присъствал на прегледа с вагинален ефограф при установяване на бремеността  Joy), а аз много бързо попарих тез негови мераци. Нека си крачи и пуши на спокойствие пред родилно!

# 595
  • София
  • Мнения: 670
Много хубави лични истории сте разказали, момичета, пуснах и аз някоя сълзичка Blush
Днес бях на ЖК и за първи път на слушане на тонове. Младежът е добре, около 1500-1600гр тежи. Миналия път беше с главата надолу, а сега е напречно разположен - не може да вземе решение какъв път да поеме  Laughing
ММ категорично отказва да присъства на раждане, колкото пъти съм го подкачила, но и аз самата никак не държа.
За възрастта, ние с ММ се срещнахме на по 33г и около две години ни трябваха да решим, че сме готови. Само дето не винаги нещата се получават както ги плануваме и доста се наложи да го почакаме нашето чудо, около 4 г.  Praynig Както е видно, и то не е от тези, дето лесно вземат решения  Rolling Eyes

# 596
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 195
lokosff, браво за хубавите новини! Hug Ще устискаш и тези пусти поне 4 седмици и всичко ще е наред. Hug

sweetpie, изпълни си "заканата" за нощницата с котенцата значи. Joy Hug

DiyanaChar, прекрасен и много емоционален разказ!!! Heart Eyes Това ще ти остане спомен за цял живот. Hug

salji4ka, стискам палци да те изпишат утре! fingerscrossed

fuzzyblue, и мен не ме шокираш, даже ти се възхищавам. Hug Човек усеща, когато срещне половинката си. Ние с ММ сме заедно от почти 7 години и още от първите месеци разбрах, че това е Мъжът. Малки бяхме тогава да си правим планове за семейство и т.н., но просто усетих, че един ден връзката ни ще прерасне в нещо повече. И не се излъгах. Heart Eyes Важното е, че си намерила човека за себе си, а хората винаги ще намерят за какво да те обсъждат, така че не ги мисли, а се радвай на щастието си. Hug

VeryMe, и аз съм обещала едно малко раче на нашия татко-рак. Mr. Green Той даже е роден на 2 юли, а терминът ми е на 3-ти, та може и датата да нацеля без да искам, ако устискам дотогава. Laughing Но най-много бих се радвала да родя на 1-ви юли.  Blush Така ще ми се получи идеално: Свекървата е на 30 юни, бебка да е на 1-ви юли и ММ си е на 2-ри юли. ( hahahaИ ще сме като в приказките - три дена яли, пили и се веселили Grinning). Ама понеже си правя сметките без кръчмаря, надали ще ме огрее. Mr. Green Но каквото стане, Божа работа. Пожелавам ти да устискаш до след 22-ри юни и да си имате малки рачета. Heart Eyes Hug

piafff, браво за хубавите новини! Hug

# 597
  • Мнения: 613
Ехаа момичета, много ме разчувстваха вашите истории.
Veryme  Hug

Ние с ММ сме заедно от 8 години, като миналото лято се оженихме. Спряхме да се пазим септември/октомври а идеята, че бебето няма да стане от раз, защото и аз си имах някакви хормонални проблеми, но ето че стана веднага. Е малко ни развали плановете за сватбеното пътешествие, но дай боже по-натам   Heart Eyes

Тони, мерси че отдели време да ми разкажеш. Много полезна информация!

Не се шашкайте момичета, всички ще устискаме. Вече сме на финалната права. Имам добро предчуствие.

Пайче, вила Росиче мммм ще станем на прасенца. Купнея за целувчената им торта  Mr. Green Аз съм навита  Sunglasses

# 598
  • София
  • Мнения: 71
Май успях да кача някакви снимки да ни видите на какво приличаме.

Последна редакция: чт, 15 май 2014, 18:48 от josi_josi

# 599
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 195
josi_josi, много сладко семейство сте и даже от снимките си личи колко много се обичате! Все така да сте!!! Heart Eyes Hug

Общи условия

Активация на акаунт