Депресивно състояние. Сексуални проблеми

  • 4 314
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте съфрумници.

От години съм в някакво депресивно състояние и от скоро започнах сам да търся проблемите, които са го причинили, но не мога все още да намеря решение. Някакси влизайки в детайли, изглежда че има силна връзка със сексуалността. Моята история накратко е следната. Женен съм, на 35 съм и имам прекрасно дете. Седем години сме заедно с жената, но още като се запознахме тя не беше мечтания сексуален парнъор за мен - говоря визулано. Все пак вървейки малко срещу себе си, решихме да просължим, тъй-като тя има много други качества и е добър човек. Постепенно отношенията ни започваха да се влошават, защото се оказахме много различни, но до четвъртата години е имало секс почти всеки ден. Може би секса крепеше отношенията, въпреки че накрая си представях някои неща. Роди се детето и какво при много други семейства нещата се влошиха. Тя има едни разбирания, аз имам други и така живеем в постоянни скандали и неможем дори вече да се гледаме. Аз постоянно се обвинявам, че аъм виновен за всичко, защото реално напоследък не обръщам внимание дори на детето, не се интересувам какво трябва да се прави вкъщи - пълна апатия. След раждането на детето, тя ме изгони в хола, защото съм хъркал и това тотално ни отдалечи. Всека вечер си пускам порно и чатя с други жени, търсейки мечтания сексуален обект. Освен емоционалното физичестото отблъскване към нея е огромно - тя е доста на 100 килограме вече (не и се подигравам), не реално е факт и това ми пречи много. Реших да пусна тази тема, за да събера малко мнения и съвети как би трябвало да се подходи в тази ситуация. Вярно е, че сам трябва да си го реша, но мисля ле ми трябват съвети. Въпросите, които ме мъчат са от рода на:
Може ли две годишната липса на секс и постоянното гледана на чужди жени по улицата да води до някакъв вид депресия? Може ли липсата на секс и това, че аъм убеден какво и да правя, че ние никога няма да правим секс и да се разбораме да е толко важно, че дори да ме кара да не се радвам на детето... Гледам порно вместо да ходя да му прочета една приказка за лека нощ Sad за поаледното се чувствам адаки виновен, но не мога да го контролирам... Има ли болест като сексуално вманиачаване или си е нещо нормално след две суши години? Най-интересното е, че пробвах да правя секс с друга жена и се излагам - първо гузно се чувствам, защото аз съм много принципен и за седем години това ми е първата изневяра, а възможности много съм имал... В крайна сметка може би думите "щастливо разведен" не идват случайно.

Мерси много

# 1
  • София
  • Мнения: 1 217
Добре е че оценяш положението и разбираш какво се случва...но все пак опита ли да поговориш с жена си? Дали тази апатия и отдалеченост не тежат и на нея? Мъжкото внимание понякога е голям стимул за една жена да се грижи за себе си, а липсата на такова води до занемаряване (имам доста такива нагледни случаи) В крайна сметка чатовете и мастурбацията не само няма да ти помогнат ами и напротив - ще те потискат. Пробвайте да се разберете с думи, но каквото и да става по-добре развод отколкото двойствен живот (поне според мен) Simple Smile

# 2
  • Мнения: 4 452
Според мен, ако наистина си в депресия /все пак това се установява от съответен специалист/, то тя се дължи на всичко, което се е случило до сега. Обикновено една връзка започва с харесване, влюбване, сексуално привличане... всичко това формира едно нормално семейство, с пикове и спадове във взаимоотношенията, те могат да се трансформират, но все пак с годините нещо остава. При вас май не е било така от самото начало. Правенето на секс всеки ден не е показател за любов, особено когато си млад - може да бъде естествена нужда, удоволствието от него може да бъде един вид самозаблуждаване, че всичко е наред, че дори и само за това си струва да се продължава. Седем години съвместен живот не са много, но не са и малко - ежедневието започва да си казва своето, виждат се недостатъците, може да настъпи разочарование, замисляне за перспективите за цял живот.... При някои може да настъпи и по-рано, или пък по-късно, а може и никога Simple Smile Но всичките тези фактори, особено когато са в негативна светлина може и да те доведат до депресия. А това, че си мислиш за жени и секс - е, кога да го правиш, ако не сега, на 35? Sunglasses

Така както описваш нещата, а и това че по принцип жена ти е добър човек, може да бъде предпоставка за интелигентен развод, особено по отношение на детето - да имаш възможност да присъстваш в живота му. Ако сега живеете по този начин, как си представяш същото още 30 години?

# 3
  • Мнения: 109
Моето мнение е, че на първо място трябва да поговорите открито за това как и двамата се чувствате във връзката и да изясните причините, за да може да се стигне до възможно най-разумното решение. Вероятно тя е намерила своето убежище в детето, а ти нямаш свое(убежище) и се опитваш да компенсираш със сексуални фантазии, което е само залъгалка...
Според мен, толкова дълго отчуждаване един от друг е безвъзвратно и е само взаимно мъчение..Понякога просто попадаме на неподходящ човек и това е нормално.Винаги ще има наранена страна, но би било далеч по-леко ако се поговори открито и интелигентно с партньора.
Колкото до депресията- много ясно...Тя е от постоянното негодувание от това,че нямаш каквото искаш и очакваш от една връзка.

# 4
  • Мнения: 9
Мерси на всички за отговорите. Прави сте, че доста голямо значение има мъжкото внимание и действително ако поговоря с нея и започна да се държа мило, ще постигна някакъв успех. Всъщност ние сме говорили доста пъти и тя и аз знаем за всичко, което ни мъчи. Проблема е, че някои неща не могат да се променят, защото са заложени и в двамата. Незнам за мен защо толко голямо значение има секса и един от основните проблеми са ми, че тях никога няма да стане жената, която ми харесва сексуално. Ние сме тотално различни в много отношения. Примерно аз съм супер социален и постоянно обичам да се виждам с хора и това, че има дете според мен трябва да ограничава излизанията, но не да ги спира напълно. Тя е точно обратното - никой от моите приятели не е виждал детето, никой не е идвал в нас, вманиячила се е в него и се побърква - дори стерилизатор се ползва още на дете на близо три години. Аз може би вътрешно съм си решил, че не сме един за друг, но най-голямото опасение ми е, че при следващата жена ще се получи същото. Уплашен съм. Гаранция няма какво ще стане, но разсъждавайки, че тръпката отминава след време, може би ще се получи нещо подобно. Толко съм объркан, че тотално незнам какво да правя. Пак се обвинявам, че аз съм виновен за всички и за това, че не я оценявам и само се заглеждам по разни жени и ми е мъка, че не съм с такава. Относно диагнозата - ходих на няколко лекаря. Депресия само аз си казвам, че имам и тяхното мнение е, че сам трябва да си оправя проблемите. Хапчета съм пробвал и няма никакъв ефект. Единствено мисля да се захвана със според сериозно, но едва ли ще има ефект след като секс ми липсва - може би ще имам повече тонус, но едва ли генерално ще съм по-добре. На въпроса, представям ли си така да е следващите 30 години - е не си го представям и незнам дали няма да изкарам само 10 Wink

# 5
  • Мнения: 4 272
Не е мечтаният сексуален обект, а четири години секс всеки ден?! Всяка вечер си пускаш порно и си чатиш с други жени, търсейки мечтания сексуален обект. Освен емоционалното физичестото отблъскване към жена ти е огромно; 2-годишна липса на секс и постоянното заглеждане по чужди жени по улицата; гледаш порно вместо да прочетеш приказка на детето за лека нощ... Аз се чудя какво си обсъждате с жена ти, но ми е интересна нейната гледна точка, тя какво мисли за създалото се положение.

# 6
  • Мнения: 9
Нейната гледна точка е следната. Тя много добре знае, че това ме мъчи, но за да отлабне (което е важно не само за секса, а здравословно за самата нея) трябвало да се почувста обичана и желана. Пробвал съм противопоставяйки се на всичко, което ме дразни да бъда мил и добър. Няма осбен ефект, а пък също така държейки се мило с нея означава в един момент, че живея нейния живот. Правя това, което тя иска - с други думи живея нейния живот. Пак повтавям, че не и се подигравам, че е дебела, но в идеални условия от 128 килограма да стане  60 ще отнеме години, ако въобще стане. Аз до тогава ще се съсипя. Нейния живот включва - никакво излизане, гледане на детето вкъщи, отказване на цигари и алкохол, да не се виждаме с никой или само с някакви супер интелигентни хора... Защо всичко трябва да е толкова сложно Sad Вчера си направих един експеримент. Взех си отпуска един ден и си гледах сам детето без нея. Еми то аз съм разкошен баща. Всички нейни твърдения, че не мога да гледам детето и не се интересувам се опровергаха веднага за мен... То не бяха игри, то не беше гушкане и целуване... Извинявайте, че ви занимавам, но нали от друга страна това е целта на тези форуми - някакви хора си обсъждат нещо си, за да се стигне до някакво заключение Simple Smile Четири години секс всеки ден ми подсказват, че явно емоционалното отблъскване е много важно. Въпреки, че не е била мечтания обект, имахме някакви отношения и дори фантазирайки си се получаваха нещата. Сега не мога да я докосна! Не е била мечтания, но от 60 до 120 има разлика голяма...

Последна редакция: вт, 20 май 2014, 13:01 от Alexander35

# 7
  • Мнения: 2 732
Мен ми е интересно ти ,ако станеш 120 кг какво би мислил по твоите въпроси ?Вярно ,че външният вид има значение ,ама сега нали ти е ясно ,че връщане на 60 кг едва ли би могло да стане и то за кратък срок ,както ти искаш.Сигурен ли си ,че само кг са проблемът в отношенията ви ?
А от тук решение на проблема не виждам как ще стане .Имаш два варианта живееш с тази жена или се развеждаш и си набелязваш др обект и то дано този път да ти е мечтания сексуален партньор

# 8
  • Мнения: 9
като стана 120 ще му мисля.. сигурно няма да е приятно... Поне знам, че ако парнъора го дразни и ако го обичам бих положил усилия... Инача както каза и по-горе, явно е че не са самокилограмите проблем. Ако беше човек на сърцето ми, с който много се разбирам, най-вероятно щях да полагам усилия и да чакам да отслабне

Последна редакция: вт, 20 май 2014, 16:43 от Alexander35

# 9
  • Мнения: 3 612
Eстествено, че за един ден ще ти се стои лесно да гледаш детето. Я пробвай за няколко месеца.

И за какъв си се оженил за нея като не те е привличала физическо още преди сватбата?

Разведи се и ще освободиш не само себе си, но и нея и детето. Пък и ще си свободен да срещнеш жена която ти харесва.

# 10
  • Мнения: 9 992
Докторите казват , че мъжете не обвиняват себе си , а другите , а жените обратното . Ти се самообвиняваш и за мъж със задръжки , че изневеряван не бях чувала .

# 11
  • Мнения: 325
А сигурен ли си ,че тя като стане 60 кг,ще иска теб?????

# 12
  • Мнения: 4 336
Много грубо звучи всичко това спрямо жената. Излиза, че проблемът ти е, че е пълничка и не се поддържа. Твърде вероятно е и тя да е в депресия, щом не излиза никъде и не се грижи за себе си. Помисли малко и за нея, за това как се чувства. Само с разговор и внимание от твоя страна ще станат нещата.

# 13
  • Мнения: 9
То тук започна да прилича като война срещу мен и явно няма смисъл да се пише Гледал съм детето за един месец, сменявам памперси, готвя му и какво ли не, когато не съм издразнен. И да, може да не иска мен като стане 60. И тя е депресирана, но така си беше и не е от мен... А съм се оженил по други причини! Какво ме обвинявате - това са хормони, да не би да искам да я мразя и да не мога да я гледам...

# 14
  • София
  • Мнения: 1 217
В крайна сметка пък щом си толкова нещастен - един развод и това е. Move on. Може пък това да я накара да се стегне, да се погрижи за себе си и да й помогне да намери човек, който да я обича такава каквато е Wink

Общи условия

Активация на акаунт