Смуча си пръста - моля, не ме безпокойте

Аз и без да съм психолог не ми дреми какво ми казват хората.Всички те разбрахме ,ама ти
така се нахвърли тука сякаш ние ти казваме нещо.Има тема където майки на 3-4-5г деца се опитват
да им извадят пръстите от устата.Ами следващия път като те питат кажи,че не можеш да се пребориш с
проблема.Ползите и вредите от смученето на пръсти са ясни.Не можа ли да пуснеш тема ,че имаш проблем
с хорските приказки.

Първо, защо пък бибата да е лепкава   и второ, както си смучеше пръста, в което уж няма нищо лошо, усети, че на пръста има нокът и реши да го похапне. И така до днес. 100 пъти предпочитам бибата пред нокътя или пред опасността да лапне/глътне/вдиша нещо дето не трябва.  

Всеки родител сам решава, в пълното си право сте да казвате, че за вас не е проблем и да отклонявате разговора. Но не смятам, че трябва чак да се препоръчва и да се обясняват положителните страни.
Моята първа братовчедка е с деформиран палец заради това смукане. Голяма ни е разликата и съм свидетел на всичко. Никой не може да ме убеди, че е безопасно.
Това че в утробата го смуче не значи нищо, то там се храни и с пъпната връв, но навън е друго, нали?
Да смучат биберони, парцалчета, играчки, дори гърда ми е по-допустимо, защото винаги можеш да му го отнемеш, ако прецениш, че нещата загрубяват. А пръстчето е там, няма махане.

Нищо лепкаво няма в бибата. Материалът се почиства лесно, формата е такава, че да не води до деформации. Не че я препоръчвам, но ако трябва да се избира, тя е по-безопасното.

Desitkata, може би трябва да се замислиш защо имаш такава голяма нужда да казваш на другите какво да правят и какво не. Защо просто не потърсиш тема, в която мненията съвпадат с твоето? Ако ти имаш проблем със смукането на пръста ок, потърси начини да откажеш детето. Ако пък твоето не смуче, ами радвай се и се гордей, щом и двамата се чувствате добре.  
Тук не пиша като психолог, а като майка и да, не се притеснявам да призная, че правя грешки и се уча от тях.  Споменах си дипломата само, защото имаше притеснения за психичното ми здраве А в това, което съм написала, съм убедена и искам да подкрепя и други майки, да не се страхуват да излязат от клишето. Срещала съм такива  и ми е било ценно да си споделяме като  луда с луда, хаха  

Дипломата не е никаква гаранция за психично здраве.

За какво клише става дума? Поне по този въпрос нещата са видими с просто око.
По принцип съм доста либерална по отношение на отглеждането на бебета ("за" съм хранене на поискване, свободен режим, махане на памперс, когато му дойде времето и т.н.), но когато е налице нараняване с последици за цял живот, не мога да го нарека клише.

Виждали ли сте пръстите на тези деца? Те са разранени, кожата е променена, с времето и самият пръст и нокътна плочка се деформират, ако не се спре.

Стройна теория и на всичкото отгоре звучаща достоверно и убедително. Както и много от теориите, развити в този форум, които не съветвам майчетата да приемат безкритично.  

Аз теории нямам, мога само за споделя опитът ми с щерката. Аз бях върл противник на бибероните и позволявах на малката да си смуче пръстта всеки път, когато намери за добре. Бях чела разни теории, че било нормално и ще си отмине само. Когато детето стана на годинка-годинка и половина и прекарваше половината си време на денонощието захапало пръсти, взех малко да се притеснявам, ама не ми се искаше да си тормозя детето и да предприемам драстични мерки. Когато детето стана на две години и половина две от пръсчетата на ръката му бяха деформирани и изкривени от непрекъснатото смучене и дъвчене. Детето тръгна на ясла и учителките се оплакваха, че всяка свободна минута от занимания, докато другите деца играят, нашето стои някъде и като малоумно си смуче пръстта. Така заспиваше само, така се събуждаше. Почнах да чета статии как би се отразило това на детето за в бъдеще и прочетох за множество примери на хора, които на зряла възраст, когато никой не ги гледа, продължават да си смучат палеца.
Е, тогава вече, загрижена за психическото здраве на детето ми, предприех цялостна офанзива, подпомогната от каките в яслата. С много приказки, с постоянство и упорство, успяхме за няколко месеца да изкореним изцяло навика. Вече минаха две години оттогава, пръсчетата се оправиха от деформациите, но още ми настръхва косата като погледна снимките от онзи период - на 90 % от тях детето ми смуче по някой пръст в захас.

Май да.
Arsenia_Пропуснала съм реда където си написала ,че искаш да ти пишат само тези ,които са на твоето мнение.И не приемаш различни мнения.И май не само моето мнение не съвпада с твоето...

 Arsenia_, малко ти е детенцето, за да даваш такива съвети. Трябва да мине време, да видиш дългосрочния ефект. Ами ако след време си промениш мнението? Ами ако и при вас стане като с детенцето на Жаве (пази Боже)? Ще влезеш тук и ще започнеш да се отмяташ ли? Или да триеш? Ами ако някоя мама те е послушала преди това?
Ние още сме с бибата, бутам бибата като видя, че си гризе ноктите. Направо ми е спасение бибата и хич не ми пука какво казват. А иначе самата биба- да я смуче, гризе, къса.........каквото си иска да прави, бибата мога да я изхвърля, деформираните пръсти- не. (колкото и грозно да звучи ) 

За бибата сме чували от други мами, личен опит нямаме  
"Страшните истории" за деформации са засегнати в темата. Според нашия стоматолог това са пълни митове. Знам ли, ако детето си смуче пръста когато почнат да растат постоянните зъби, може и да има проблем, но ако се развива нормално и никой не го спира, обикновено до тогава отдавна се е отказало само.
Ако си направите труда да прочетете малко, напр. публикации на Американската педиатрична асоциация ще видите, че мнението ми въобще не е толкова екзотично. Не искам да си приписвам заслуги, хората отдавна са го открили, аз само споделям личен опит И нашата педиатърка сигурно също се информира, защото не вижда никакъв проблем в смукането на пръста и много ни подкрепи да не даваме биба.
А относно това, че бибата може да му се вземе по преценка на родителите - ами точно това е идеята, детето само да определи дали и кога да смуче. По същия начин съм виждала и да се натикват биберони насила, само и само да спре рева. Нашият опит е, че като оставяме нещата да се развиват естествено, бебчо е спокоен и щастлив. Не сме ревали нито от колики, нито от зъби - не казвам, че е само заради смукането на пръста, зависи си и от самото дете, но със сигурност и това е фактор

Жаве,  наистина си струва човек да се замисли над твоя пост  Да, чак такова смукане и мен сигурно щеще да ме притесни, но вероятно за него е имало някаква причина. До кога се кърмихте? Как мина етапа на отбиване? А как прие детето тръгването на детска градина? Такова засилено смукане, което пречи на другите занимания обикновено компенсира нещо...

Никого не съветвам да ме следва, всеки родител си преценява и си носи отговорност за подобни решения. Едва ли някой тук вярва безрезервно на всичко, което чете и после прави copy-paste... Обаче дайте да не драматизираме толкова, никой не е умрял от смукане на пръсти Знам, че мнозинството от майките не са на моето мнение, но то това важи и за други неща като носенето в слинг, кърменето на поискване, спането в леглото на родителите и т.н. Ние не практикуваме всички подобни "нововъведения", но това не значи, че са вредни и трябва веднага да анатемосаме хората, които ги прилагат. 

Не става дума за деформации на зъбите, а на пръста!


Именно за естествено следване на детето - даване на биберон след като детето покаже чрез пръста, че има нужда, а не по принцип.

Ами какво лошо има в това да се дава биберон за туширане на плача? Arsenia_ , бебето ти е било спокойно. Аз нямах този късмет. При нас малката ревеше нон стоп. В количката, вкъщи. Чак педиатърката се втрещи. 1 година не млъкна. Накрая заключението беше, че просто е "ревлива глезла". Ти чувала ли си от бебешка количка да се разнася звук на прахосмукачка? Бях си свалила едно приложение за телефона- звуци за бебета. Само от тези звуци се упокояваше и от бибата. Давах я бибата, па току виж и аз съм получила едни 10-15 минути да се нахраня на спокойствие. 

Elly, разбирам те, на твое място и аз бих подходила така! Не съм против биберона по принцип, а против прекаленото му и ненужно използване на моменти, както и против ваденето на пръстите от устата на детето и заместването с биберон. Естествено, че ако детето ми не се успокоява по никакъв друг начин ще му дам биберон! Но не мисля, че е нормално на 3-тия ден в болницата вече да е набутан в устата - дори неонатолозите там обясняваха на майките, че не трябва да го правят, защото може да попречи на кърменето. Между другото това със звука на прахосмукачка от телефона е супер идейно

За да не остане някой с впечатление, че едва ли не искам да правя революция, пускам малко материали по темата. Има и доста по-задълбочени психоаналитични теории, но тях ги оставям на страна, достатъчен в случая е здравия разум на обикновените педиатри и стоматолози. Държа да подчертая, че нито аз, нито някой от авторите по-долу препоръчва да се подтиква детето да си смуче пръста - става дума за това просто да го оставим на спокойствие да го прави, когато иска! И разбира се всяко нещо е естествено за определена възраст, както не е нормално дете на 5-6 г. още да е с памперс, така и ако си смуче пръста до тогава трябва да се вземат мерки, най-вече защото израстват постоянните зъби. Но това са много редки случаи, а далеч по-често някои хора излишно травмират бебето си  като му вадят непрекъснато ръката.

http://babyworld.co.uk/2011/10/thumb-sucking/
http://www.drgreene.com/qa-articles/infants-suck-thumbs/
http://www.whattoexpect.com/first-year/ask-heidi/thumb-sucking-baby.aspx
http://www.babycenter.com/404_my-baby-sucks-her-thumb-all-the-ti … nd-stop-h_6817.bc

Ами то засиленото смукане стана постепенно. Започна на два-тримесечна възраст, когато си откри пръсчетата. В началото, както отбелязах, въобще не се притеснявах. Също като теб си мислех, че е период, който ще отмине. Кърмех до една година някъде. Отби се постепенно, след като започна да спи по цяла нощ и спирането на нощните кърмения намали кърмата ми. Хранеше се добре и с друга храна, не търсеше гърда. Но както преди се приспиваше на гърда, така после започна да заспива с пръст в устата. После започна да смуче пръст във всеки един момент, в който не правеше друго и скучаеше. Очевидно много й харесваше, защото постепенно започна да й харесва просто да си стои и да си смуче пръстта и да не прави нищо друго. На детска ясла тръгна на две години и половина, но вече с въпросния навик. Както казах малко след това започнахме да я отучваме.
Точно тогава се запознах и с една жена, чието дете беше на 9 години. Тя ме дръпна настрана по време на една почивка в хотел и ми каза: "Видях детето ви и трябва да вземете бързи мерки. Моята е вече голяма, умно, енергично, оправно дете, което във всеки един момент, когато никой не я гледа /защото съзнава, че е смешно и нередно/ си смуче палеца. Може и с часове да стои така. Кошмарно е и няма оправия. Вземете мерки, докато е още малка."
Мерките са трудна работа, трябва да го знаете. Трябва безумна търпеливост и постоянство. Ако имам второ дете, дай Боже, ще гледам още в самото начало да прекратя практиката.