Бихте ли заминали сами на екскурзия?

Всичко е въпрос на настройка.
Ако следваш истинските си потребности, ще си добре,
ако мислиш кой какво прави и какво говори, няма да си добре.
Но по тази логика и екскурзия с неподходяща компания пак не е добре.

Нагласата трябва да е автентична.  Понякога хората просто имат нужда от човек до себе си при определени ситуации и това не е по подразбиране нещо лошо.  Не всеки дискомфорт е противоестествен и изискващ настройка.  За да последваш истинските си нужди,  бъди откровен със себе си за тях и не се страхувай да бъдеш различен.

Позволявам си да съм толкова пряма,  защото изпитващите удовлетворение от самотните пътувания четат The lonely Planet и не се чувстват притеснени от евентуални неодобрителни мнения. А авторката казва -  повечето време ще сме в групови посещения и занимания,  т. е.  ще има една поне привидна заедност,  значи не може да е толкова страшно. Ако вътрешно се радва на възможността да е сама и просто да не мисли за организацията на транспорта г това е едно.  Да тръгне с очаквания да срещне там компания под някаква форма - съвсем друго.  Пак казвам,  ако интуицията казва "да!",  това е важно,  нека последва усещането  си и дано прекара чудесно!  

Обич Синеока , благодаря дала си наистина , основните неща над които заслужава да се замисли човек.  И правейки го разбирам , че наистина няма да имам проблем с повечето от тях. Определено съм доста мълчалив човек и пестелив на емоции и по - често общуването ме натоварва. Така че, за мен е напълно ОК  да прекарам свободното си време сама , последното което бих желала е по някакъв начин да се натрапя на двойки , които са тръгнали на романтично пътуване или на компания , която не е отворена за нови запознанства.  Определено , четейки отговорите ви съм с все по - добри предчувствия за тръгването сама.  Истината  е, че ако не беше тази планирана отпуска за цялата фирма , може би нямаше специално да си взема такава. Но в случая знам , че остана ли си в града ще съжалявам многократно.

Ето,  че намираш отговор,  продиктуван от личното ти усещане за нещата и потребности.    Дали ние ще грабнем куфарите няма никакво значение  късмет и да си прекараш чудесно,  и двете възможни дестинации са прекрасни

Вероятно вече ще повторя някой, но не виждам защо да не е добра идея?! При груповите екскурзии винаги има много хора по сами. Аз съм ходила 3 пъти сама на екскурзия и в момента планувам да го направя отново. Никого няма да учудиш. Има възрастни мъже по сами, възрастни жени, жени на средна възраст и млади момичета. Само млади момчета и мъже на средна възраст не съм виждала по сами. Т.е. знам, че има, но те пътуват на друг принцип по сами - с раници и спят край пътя. Примерно Димитър Домосед, Юри Варошанов и т.н. - известни блогъри които пътуват само сами.

Сега прочетох темата и пак да пиша.
Конкретно за организираните екскурзии (не почивки), особено европейските обиколни, всъщност всички - свободно време няма и да има, даже да искаш! Програмата вечер често приключва в 21ч. Ако има организирано посещение на някакъв ресторант с фолклорни програми отива и до 23- 24ч. Сутрин се тръгва в 8ч.
Аз бих избрала Рим    Може да видиш тези програми, които са с автобус, но без нощен преход, за да не е твърде тежко, а пък пътьом ще разгледаш и други места. Един ден Венеция, един ден Флоренция...

Касита, аз съм била сама в Тайланд и Китай. Освен Гърция, но тя е европейска, съвсем близка дестинация. Да ти кажа няма разлика в сигурността. Поне аз не съм имала никакви притеснения, не съм се срещнала с трудности и проблеми. А в Египет, когато бях с мъжа ми, ние бяхме в Хургада и Кайро, но пътувахме в самолета с момиче, което беше на круиз по Нил и беше съвсем сама. В смисъл единствена българка по тази програма за седмицата. За Хургада бяхме само аз и мъжа ми, а 10-тина души имаше за Шарм ал Шейх. Искам да кажа, че съм срещала хора по сами на всякакви дестинации. А в Китай имаше един мъж и една жена на по около 60, също сами. Наистина в Гърция бяха най- много по сами, мисля, че 6 човека бяхме по сами в целия автобус. В Италия (бях с мъжа ми), но имаше 2 жени по сами (една млада и една възрастна), а и още една възрастна, значи 3. Абе, винаги е имало някой сам.

А по въпроса - ако ти се случи нещо - направи си една отделна застраховка, не тази, която предлага агенцията, групова. Направи си с асистанс, има такива, които поддържат асистанс на български. Ако избереш по- висока премия услугата е по- разширена. Те ти дават картонче с големи цифри с телефон за денонощен асистанс. Дори да припаднеш някъде и си сама, някой човек (или полицай) ще ти извади картончето и ще набере номера, то си е указано на него на няколко езика. Те затварят и връщат обаждането, вече знаят къде си, няма нужда да се обяснява. Знаят коя си, по телефонния номер. Изпращат всякаква помощ от която имаш нужда. Поемат лекарства, болничен престой, пемат един придружител - да речем се наложи престой в болницата повече от ден- два, плаща се пътя и престоя на един твой близък човек да дойде при теб. И т.н. може да разгледаш тази услуга в нета, темата е обсъждана в 'На път', има разкази на хора, които им се е наложило да ползват и как са протекли нещата. Аз винаги пътувам с такава застраховка. За Европа за седмица ще ти излезе 10- 15лв. За други континенти е по- скъпо. Роуминг задължително.

Пина, въпрос на лично усещане е.

Да се включа и аз в темата. Пътувала съм сама два пъти - до Италия /Рим и Флоренция/ и до Виена. И двата пъти не бяха организирани от туристическа агенция пътувания. Т.е. бях съвсем сама, без други хора около мен. Пътуването до Италия беше планирано да е така - имах нужда веднъж да правя каквото си искам, да ходя и гледам, без да се съобразявам с никого и беше чудесно. Точно както го исках.

Второто пътуване до Виена не беше същото. Трябваше да сме двама и съответно бях предвидила повече свободно време за мотаене. Обаче, нещата се обърнаха така, че се наложи да отида сама /имах нужда от почивка, исках да отида и не исках да изгорят и двата самолетни билета/. Ами този път нещата бяха малко по-различни, Прекалено много свободно време, което ми беше трудно да запълня + притеснения за проблеми, които не можех да загърбя. Не че не си починах, но не беше същото.

Всичко е въпрос на нагласа. Отново бих отишла на екскурзия сама, стига да знам, че това е, което искам и нямам грижи, които да ми тежат през цялото време. Защото тогава е по-добре да си с някой, който да те разсейва от проблемите.

В твоя случай - отивай и се забавлявай и забрави всякакви скрупули и чужди мнения.

Ех, и аз искам сама във Флоренция. Последния път се спуках от яд. ММ една и приятелка ми изядоха ушите. Гладен съм, прилошава ми, искам на мач на Фиорентина, искам да ходя по магазините, къде е аутлетът ...  Детето най-адекватно се държеше. Всъщност с удоволствие бих отишла някъде с нея.

Касита, разбира се, че е така. Но вероятно имаме и грешна представа за далечните страни, но това е друга тема.

pina , благодаря за разясненията за застраховката , задължително ще си направя такава.

Ако мога, с удоволствие бих заминала на организирана почивка далеч от моята "акаДемиЯ " - А къде ми е това , а къде ми е онова?"  ...вече им викам АКАДЕМИЦИ  !!!

Бягяй докато можеш сама  и си купонясвай...
разхождай се, пазарувай си , почивай си...както и колкото искаш...

ех...как ми се прииска и на мен такааа
--------------
вземеш ли някого с теб...  забрави за мечтаната почивка...

Нали? Завидях като прочетох по-горе за Флоренция. И аз искам да отида там сама. Последния път като я посетих, ММ и една приятелка ми изядоха ушите. Гладен съм, лошо ми е, искам да отида на мач на Фиорентина, искам по магазините, къде е аутлетът ...  Само детето се държа адекватно. Всъщност с удоволствие бих отишла някъде само с него и никакви групички и организации.

Бих и още как
Пътувала съм сама, пътувала съм и в група. В групите винаги има по 1-2 сами. Нито им е скучно, нито са изолирани, изкарват си чудесно и нови приятели намират. Често и постоянна компания за следващи пътувания.
Пазиш парите и документите, носиш си карта на града, записваш си телефона на гида, внимаваш в кой хотел сте настанени (чувала съм за незапомнили къде да се приберат ) и няма да съжаляваш!

Аз бих предпочела Рим. Тази година лятото закъснява, и не само у нас, така че може и да ги няма големите жеги там.

Аз съм ходила два пъти сама, но служебно, на семинар. Всъщност и с други непознати колеги от България. В Брюксел не смях да шавам сама, но имаше колеги на моите години и не висях в хотела. В Атина бях с 3 лели, които не проявиха желание за разходка, след като пристигнахме и предпочетоха да лежат. Да ама аз не мога да стоя на едно място и се изнесох на разходка. Реших да вървя само в права линия и да не кривя по уличките. От магазини и зяпане не разбрах, кога се е стъмнило и града придоби абсолютно различен вид. Никаква ориентация. Не знам гръцки, но и да знам, каква файда, като идея си нямам, как се казва хотела. Вървях, вървях ама нищо познато. В крайна сметка реших, че ще седна някъде да чакам утрото та белким се ориентирам или пък някой се сети за мен. Поседях си доста и се сетих да звънна на ММ /гадже тогава/ да търси в майла ми поканата и така стигнах до името на хотела. Хотела се оказа на 100 метра от мен.