Счетоводни въпроси

РАЗЯСНЕНИЕ ИЗХ. № 56 ОТ 18.05.2009 Г. НА НАП ОТНОСНО: ПРИЛАГАНЕ РАЗПОРЕДБИТЕ НА НАРЕДБА № Н-18 ОТ 13.12.2006 Г. НА МФ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ПРОДАЖБИ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ И НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ /ЗДДС/ ПРИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ГРЪЦКИЯ ПАЗАР НА ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ БЪЛГАРСКО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
По повод Ваше писмено запитване с вх. № г., Дирекция "ОУИ" гр. Ви уведомява за следното:
Според фактите в запитването, фирмата произвежда хляб и хлебни изделия – рула, козунаци и др., които има желание да разпространява на гръцкия пазар, която продукция/стока/ ще се превозва със собствен транспорт. Въпросите Ви са следните:
1. Какви са документите, които трябва да придружават стоката до Гърция?
2. На какъв език трябва да бъде написана фактурата и в каква парична единица? След като гръцките партньори изискват фактурата да бъде написана на гръцки и в евро, може ли в тази фактура цената да е в евро и в български лева?
3. Тъй като ще има продажби, които ще бъдат заплащани в брой, трябва ли да се издава касов бон?
Поради това, че в писмото Ви, не е описана максимално изчерпателно конкретната фактическа ситуация – например, кои ще са крайните потребители на произведената от Вас продукция, къде става фактическото предоставяне на стоката, респективно мястото където ще се извърши плащането в брой при продажбата и, изразявам принципно становище по поставените въпроси.

І. По Наредба № Н–18 от 13.12.2006 г.
Отчитането на приходите от продажби на продукцията на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството /ЗСч/.
Изискването за използване на фискални устройства /в частност ЕКАФП/ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че изискването за използване на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби реализирани извън територията на страната ни.
По отношение на регистрирането на продажби на стоки извън страната, Вашето дружество следва да проучи и приложи законодателството на съответната държава – във Вашият случай, на Гърция..
По отношение на плащане в брой с чуждестранна валута на територията на страната, във Валутния закон /ВЗ/ не се съдържа изрична разпоредба на плащанията в брой в чуждестранна валута. От друга страна, за тези плащания е валиден принципът, съдържащ се в чл. 2, ал. 1 на ВЗ, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото в закона не е установено друго.
В чл. 3 от ВЗ са предвидени специални правила за извършване на сделки с валута в наличност по занятие от определени лица, като обменно бюро и финансова къща. Видно от занятието Ви, при плащане в чуждестранна валута – евро за продажбата на произведени от Вас хлебни изделия няма да се осъществява сделка с валута по занятие, а ще се заплаща стойността на продадената стока. Следователно, при плащане в брой с чуждестранна валута- евро при продажбата на продукцията си, дружеството Ви не нарушава чл. 3 от ВЗ, още повече, че ВЗ предвижда свобода за извършване на сделки, действия и плащания, предвид което няма забрана за разплащане с валута в Р България.
В същия смисъл са и чл. 5, ал. 2 и чл. 8 от ЗДДС, съгласно които е допустимо да се използва като платежно средство чуждестранна валута.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всички регистрирани и натрупвани суми във фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.

ІІ. По ЗДДС
Независимо, че в запитването си не сте посочили регистрация по ЗДДС, при проверка в регистрите на НАП се установи, че дружеството е регистриран по ЗДДС лице. Съгласно чл. 121 от Правилника за прилага на ЗДДС /ППЗДДС/, регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС.
Съгласно ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Вътреобщностна доставка на стоки е доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице от територията на страната до територията на Гърция, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Ако вашите получатели на стоката са лица регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка тогава за стоките ще са изпълнени условията за вътреобщностна доставка на стоки. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
2. документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или
б) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика.
Дистанционна продажба на стоки е доставката на стоки, за които са налице едновременно следните условия:
1. стоките се транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната до територията на Гърция
2. доставчикът на стоката е регистрирано по ЗДДС лице
3. получателя по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където стоката пристига, в случая Гърция.
Ако са налице тези условия за вас като лице извършващо дистанционни продажби на стоки ще е налице задължение да се регистрирате за целите на ДДС в Гърция, когато дистанционните продажби надвишат прага предвиден в гръцкото законодателство.
Доколкото в ЗДДС няма изрични правила, които да указват, че фактурата следва да се издава на български език, то следва да се приложат правилата на ЗСч. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗСч, първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции – чл. 3, ал. 2 от ЗСч.
Следователно, "..." ЕООД /предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч/ е задължено да спазва правилата за водене на документацията и отчетност, уредени в ЗДДС, ЗСч и ППЗДДС, включително и изискването за съставяне на фактури на български език, посочено в чл. 3, ал. 1 от ЗСЧ.